Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (64)

63.

Половин час по-късно вече бях в „Старбъкс“ и пиех шейк от портокал и манго заедно със Сай. Той беше облечен със синьо долнище на пижама с щампи на усмихнати личица и тениска с надпис „Животът е хубав“, и розово сърчице на гърдите. Косата му беше сплескана от мотоциклетната каска. При други обстоятелства щях да се пошегувам нещо за облеклото му, но все още бях уморен, а и той изглеждаше съсредоточен и адски сериозен. Разбърках шейка си със сламката и се опитах да се съсредоточа върху това, което искаше да ми съобщи.

— Работата е там, че някакъв тип на име Джейсън наистина е паднал от балкона на апартамента си, точно след като беше открито убитото момиче Есперанса. Според полицията в Лос Анджелис е било самоубийство.

— Джейсън е програмист, така ли?

— Не, работи в агенция за връзки с обществеността. Работил е.

— Не разбирам. Обясни ми пак каква е връзката.

Сай въздъхна. Знаеше, че не съм като него. Мога да се оправям с компютрите, но не съм маниак.

Той опита отново, като взе в двете си ръце една захарница с канела и една с шоколад на прах.

— Виж сега. Канелата е безжична програма, която може да клонира телефони, да изпраща и да получава съобщения, нали така? А шоколадът е военна игра — в истинския живот. Казва се „Изродска вечер“.

Той чукна двете захарници една в друга и продължи:

— Общото между двете е геймърът, който използва прякор Злокобния.

— Обясни ми пак какво представляват тези компютърни игри — помолих аз.

— Повечето от най-популярните са военни игри. Мо-бот играе на една от тях. Казва се „World of Warcraft“. Играта е MMORPG — ролева игра в интернет, в която по всяко време има много участници от целия свят. Играе се денонощно, по цялата планета. Има единайсет милиона регистрирани играчи всеки месец.

— Военни игри на компютъра. Повярвай ми, това със сигурност е за предпочитане пред истинските.

— Повечето от тези игри са за големи войни с цели армии. Играчите трябва да превземат държави или планети — в миналото, в настоящето или в бъдещето. Играта е пристрастяваща, сериозно пристрастяваща. Човек се отнася към нея така, сякаш е истина. Разбираш ли? Следиш ли мисълта ми дотук?

— Аха — потвърдих аз.

— Има и по-малко игри, в които битките са един срещу един — играчите се сражават като самураите от едно време или като римски войници. Понякога имат съотборници или съюзници, нещо като военни другарчета.

— Не се съмнявам, че всичко това води нанякъде, Сай, иначе нямаше да ми се обадиш в пет и половина сутринта, но…

— Дръж се още малко, Джак, става ли? Аз изобщо не съм спал.

— Държа се. Продължавай.

— Добре. Представи си, че един играч с прякора Сцила се хвали за бойна игра в реалния живот, която се казва „Изродска вечер“. Според неговото описание играта е битка на „воини срещу курви“.

— В реалния живот?

— Точно така, Джак. И в нощта, в която е убита Маргарита Еспернаса, Сцила — истинското му име е Джейсън — е полетял от терасата си. Намерих статия за това в интернет версията на „Таймс“. Същата вечер мъж на име Джейсън Пилзър е извършил самоубийство.

— Да обобщим — казах аз. — Някакъв програмист с прякора Злокобния създава безжична програма за клониране, за да прониква в чужди мобилни телефони.

— Така изглежда.

— И освен това е играч в тази реална бойна игра, която се казва „Изродска вечер“?

— В реалния живот. И е много добър играч — каза Сай.

Взех захарницата за канела и продължих:

— И някакъв тип, който се представя с прякора Сцила, но всъщност се казва Джейсън Пилзър и работи в агенция за връзки с обществеността, също играе на тази игра. И в събота вечер се е самоубил…

— С това разполагам засега, Джак. Все още не съм събрал всичко, но нещата отиват натам. Има прекалено много взаимовръзки, за да е съвпадение. Въпреки че е мъртъв, Джейсън Пилзър е следа, която ще ни отведе донякъде. Мисля, че вече сме много близо до истината.

— Значи трябва да внимаваме?

— Трябва изключително много да внимаваме.