Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (79)

78.

Според нейния клиент, а може би и любовник кинозвезда, дилърът на Шелби беше лежал в затвора и се казваше Орландо Перез.

Бях прочел досието му. Негодник със склонност към насилие, който беше арестуван многократно за различни побои, докато най-сетне не се беше озовал за три години в затвора в Чино за притежание на наркотици. Откакто бе излязъл от тази адска дупка през 2008 година, беше проявил достатъчно разум или достатъчно късмет да не се върне зад решетките.

Перез живееше със съпругата и децата си в къща в класически стил за два милиона долара на „Удроу Уилсън Драйв“. На алеята му имаше две коли: последен модел БМВ и огромен черен джип „Кадилак Ескалейд“ със златни джанти.

Дел Рио следеше Перез от четирийсет и осем часа, като подслушваше разговорите му с параболична чиния, голяма колкото половин грейпфрут, и свръхчувствителен микрофон „Сенхайзър MKE2“.

Разходите на Private по този случай не ме интересуваха. Според Дел Рио Перез използваше предплатени карти, за да урежда импровизираните си сделки за наркотици на различни паркинги и предварително уговорени места по магистралата. Клиентите му бяха мениджъри от средния ешелон, моделки и начинаещи актриси, които най-вероятно получаваха отстъпка срещу услугите, осигурявани от самите тях на предната седалка на джипа на Перез.

Входната врата на къщата се отвори и навън излезе красива брюнетка, прегърнала бебе с едната ръка, която водеше за ръчичка друго дете. Качи се в беемвето и мина точно покрай нас.

— Женичката — каза Дел Рио и се ухили.

После сложи слушалките и каза, че Перез е останал сам вкъщи. Говорел по телефона с една недоволна клиентка и точно в момента й казвал да диша дълбоко. Щял да отиде при нея съвсем скоро, да й донесе това, от което има нужда.

— Ще се срещне с нея на паркинга на хотел „Холидей Ин“ на булевард „Кахуенга“ след двайсет минути — каза Рик.

— Не, няма. Хайде.

Двамата слязохме от служебната кола и се приближихме до входната врата на къщата. Аз натиснах звънеца. После го натиснах втори път. Накрая извиках:

— Отваряй вратата, Перез. Току-що спечели десет милиона долара от лотарията на абонаментната компания!

Бях казал на Дел Рио да се върне при джипа, но в този момент Перез отвори вратата. Беше бос. Платиненорусата му коса до раменете контрастираше със слънчевия му загар и тъмните мустаци като на злия герой от комиксите Фу Манчу. Мустаците му бяха прорязани от белег, който подсилваше посланието „да си го начукаме“, излъчвано от цялото му лице.

Това ли беше последното лице, което беше видяла Шелби Къшмън? Изобщо нямаше да се учудя, ако беше така. Дали този кучи син я беше убил, защото беше закъсняла с плащането?

Показах значката си на Перез, боклукът ни помисли за ченгета и се поколеба.

— Трябва ви шибана съдебна заповед, глупаци — каза Орландо Перез.

Лицето му се сви като юмрук, а белегът му побеля.

Дел Рио здраво блъсна вратата с рамо и двамата влязохме в къщата.

— Видя ли, че не ни трябва никаква съдебна заповед — подхвърли Рик.