Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (106)

105.

Доктор Сай пристигна на бегом в кабинета на Джъстин, заби длани в касата на вратата и увисна на нея, все едно беше знаме на силен вятър. Беше десет и десет сутринта и той беше работил цяла нощ в лабораторията си, за да изследва двете чаши от бара, които Джъстин му донесе.

Джъстин се подпря с две ръце на бюрото си и внимателно се взря в момчешкото лице на Сай. Той беше истински учен, така че можеше да бъде щастлив, дори когато новините бяха лоши: щастлив, защото е разрешил задачата.

— Кажи ми нещо хубаво — каза Джъстин. — Накарай ме да се усмихна, вундеркиндче.

— Имам една добра и една лоша новина — отговори Сай.

Джъстин закри лицето си с ръце.

— Кажи ми първо лошата.

— Добрата новина е, че изолирах ДНК от непознатия мъж от бара. И тя съвпада с ДНК, която открихме по дрехите на Уенди Борман.

— Това ли е добрата новина? — възрази Джъстин. — Имаме само криминологично съвпадение за тази проба от ДНК.

— Да, мъжът все още е непознат. Но ти си го видяла. Той е жив и здрав и живее в Лос Анджелис.

— Слушай, Сай, добра новина щеше да бъде това, че си установил съвпадение с Рудолф Крокър. Аз стоях точно до него в бара. Загърнах чашата му като малко пиленце. Не може да няма негова ДНК по нея.

Сай пусна касата на вратата, влезе в кабинета и седна срещу Джъстин. После подпря обутите си с джапанки крака на бюрото й. Жълтите щампи на хавайската му риза подчертаваха русите кичури в косата му. Изглеждаше така, сякаш току-що е пристигнал от някой сърф клуб във Венис Бийч.

— Проблемът не е в това, че ДНК-то на Рудолф Крокър не е върху чашата. Проблемът е в това, че по нея има цяла супа от алели^[1]. И макар че не мога да го изключа от пробата, не мога със сигурност да сравня неговата ДНК с онази, която намерихме по дрехите на Уенди Борман. Съжалявам, Джъстин. Пробата не става.

— Чакай малко. Чакай малко. Можеш ли да повториш изследването и някак да се опиташ да изолираш неговата ДНК…

Сай гледаше как Джъстин се опитваше да изстиска някаква надежда от резултатите, които й беше поднесъл. Ако можеше да го направи заради нея, щеше да го направи.

— … или не можеш?

— Не — каза Сай. — Ако трябва да предположа какво е станало, на бармана са му свършили чистите чаши. Той е изплакнал една от мръсните в мивката и я е дал на Крокър. След това са му донесли чисти чаши и барманът е дал една от тях на непознатия мъж. Звучи ли ти логично?

— Не мога да взема друга проба от Крокър — каза Джъстин. — Нямаме време.

— Ако не можеш да намериш на улицата това, което ти трябва, влез в къщата му и си го вземи — каза Сай.

— Нали не искаш да кажеш, че трябва да вляза с взлом… О, ти имаш предвид да взема съдебна заповед.

— Ако няма друг начин.

„Мамка му“, помисли си Джъстин. После набра номера на Боби. Знаеше го наизуст, естествено.