Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (54)

53.

Когато на следващата сутрин отидох в Private, Анди Къшмън седеше срещу бюрото в кабинета ми. Лицето му беше много червено, а около очите му имаше ярко бели кръгове от тъмните очила — доказателство за твърде много време, прекарано край басейна. Косата му беше сресана. Беше гладко избръснат, а дрехите му бяха спретнати и чисти.

Не изглеждаше като човек, който е ударил дъното, но аз не се съмнявах, че през следващите няколко минути ще стигне дотам.

— Имаш новини за мен — каза той.

Колийн ми донесе моя „Ред Бул“ и еспресо за Анди. И двамата й благодарихме.

— Анди, трябва да ти кажа нещо. Няма да ти хареса.

— Не се тревожи, Джак. Каквото и да е, ще го приема. Затова съм дошъл.

Кимнах, все едно бях съгласен с него. После казах на стария си приятел как бяхме открили къде е работила Шелби, когато е била убита: в „Бенедикт Спа“.

Анди скочи на крака и започна да размахва показалеца си като копие:

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?! Тя да е работила там? Това са стопроцентови простотии! Това е лъжа! Някой те лъже, Джак!

Изчаках Анди да свърши своята реч и пак да седне. Разбирах защо е разстроен.

— Нямаше да ти го кажа, ако не бяхме проверили, Анди. Съжалявам. Но това е самата истина.

Лицето на Анди беше почти лилаво от ярост. Дишаше учестено и плитко.

Притесних се, че може да получи сърдечен удар в кабинета ми, може би с фатален изход.

— Тогава ми кажи защо, Джак. Обясни ми защо. Тя имаше всичко, което поиска. Господи, ние имахме много активен сексуален живот.

Той отстъпи от бюрото ми.

— Искам доказателства. Трябват ми доказателства. Ти се занимаваш точно с това, нали така? Намираш доказателства? Доказателства, Джак, доказателства.

— Снощи двамата с Дел Рио ходихме до Лас Вегас и се срещнахме с Кармайн Ночия.

Анди стреснато ме погледна:

— А той какво общо има с всичко това? Това е абсурдно, Джак. Напълно абсурдно.

— Той е собственикът на „Бенедикт Спа“. Познаваше Шелби и не отрече, че е работила за него. Но не знаеше нищо за убиеца. Или поне така каза.

— Значи ми казваш, че жена ми е била курва и лъжкиня, а на всичко отгоре е работила за мафията? Защо, Джак? Тя нямаше нужда от пари.

— Много съжалявам, Анди — повторих аз.

— Значи убиецът може да е всяка мръсна мутра с пистолет? Това ли си открил досега?

— В момента работим по това. Всички работим по този случай. И ще открием човека, който го е направил.

Анди удари с юмрук по бюрото ми.

— Знаеш ли какво? Вече не ме интересува кой го е направил. Не искам да похарча и цент повече за нея. Майната му, Джак. Майната му на всичко.

Поклатих глава.

— Помисли, моля те. Ако не открием убиеца на Шелби, полицията ще продължи да се занимава с теб.

— Нека да се занимават. Те нямат нищо срещу мен и никога няма да имат. Ти току-що се лиши от работата си, Джак. Уволнен си.

Анди събори стола си, докато се изправяше, и изхвърча от кабинета ми. На вратата едва не събори Колийн.

— Правилно ли чух? — попита Колийн.

Беше с новия си часовник.

— Той ни уволни, така ли?

— Не. Тоест, да. Сега е в шок, но ми е приятел. Ще преместим случая на Къшмън в списъка от задачи, с които се занимаваме про боно. Продължаваме да работим по него. Но вече ще работим безплатно.

— Ще се погрижа за това, Джак — каза Колийн и затвори вратата на кабинета ми зад гърба си. — А аз все още ли съм ти приятелка, Джак?