Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (27)

26.

Джъстин махна на лейтенант Нора Кронин, която й хвърли обичайния злобен поглед, преди отново да се обърне към дебелия черен найлонов чувал, проснат в краката й като спукан балон. Гърдите на Джъстин се стегнаха, когато си спомни за другата ученичка, захвърлена тук преди една година в подобен найлонов чувал. Момичето се казваше Лора Лий Бранко и беше пронизано с нож в сърцето.

Кронин сряза връзките с джобното си ножче и чувалът се отвори.

Навън се показа една ръка — почти на забавен каданс, с протегнати пръсти. Сърцето на Джъстин спря за миг, докато осъзнае какво вижда.

— Какво, по дяволите…? — каза Кронин.

Когато дръпна краищата на чувала, всички видяха един манекен от магазин за конфекция. Двама от другите полицаи извадиха манекена от чувала. Кронин обърна женската фигура, за да я огледа. На манекена не беше написано нищо, а в чувала нямаше бележка.

— И какво иска да ни каже с това? — попита Кронин, без да се обръща. — Нали си психоаналитичка?

— Средството е самото съобщение — отговори Джъстин. — Това е манекен без мозък, нали разбираш? Посланието гласи, че са ни направили на глупаци.

— Е, благодаря ти, Джъстин — каза Кронин. — Много проницателно. Но освен това е шибана загуба на време. И определено не е Серена Моузес.

Джъстин изпита огромно облекчение, което незабавно беше последвано от тъга. Все пак Серена Моузес все още беше изчезнала, нали? Нито знаеха къде е, нито дали е жива или мъртва.

Тя ядосано се обърна към Кронин.

— Тогава къде е Серена, лейтенант? Явно трябва да продължавате да я търсите. Надявам се наистина да сте толкова добри в това, колкото си мислите.