Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (29)

28.

Джъстин излезе от гимназията в западната част на Втора улица. Току-що беше отворила телефона си, когато до бордюра спря една черна кола. Прозорецът се отвори с жужене.

— Да ви закарам ли, госпожице?

— Боби. Какво правиш тук?

— Просто се грижа за моето момиче. Качвай се, Джъстин. Ще те закарам до офиса.

— Точно се обаждах за такси. Пристигна в най-подходящия момент. Благодаря.

Тя заобиколи до мястото на пътника в неговото беемве и се качи. После се наведе към него, за да я целуне.

— Как мина с децата? — попита той, като се включи в движението.

— Доста добре, мисля. Ако изобщо слушат някого над трийсет години.

— Ти не изглеждаш над трийсет, скъпа. Нито с един ден, нито с една минута.

— Какво искаш, Боби? Имам предвид, какво друго искаш?

— Аха. Всъщност има нещо. Хм, Джъстин, просто исках да ти го кажа, преди да се разчуе. Мисля да се кандидатирам за губернатор. Потърсиха ме от националния комитет на Демократическата партия. Ще ми осигурят финансиране, ако поискам. Ще бъде трудна кампания, но си струва да спечеля. Силните на деня смятат, че имам добър шанс. Обади ми се дори Бил Клинтън.

— Не е ли малко внезапно?

— Всъщност от известно време мисля за това. Не исках да казвам нищо, преди да съм взел решение да подходя сериозно.

Джъстин не го показа, но в действителност остана зашеметена от тази новина. Каза на Боби, че от него ще излезе страхотен губернатор, и наистина го вярваше — но сърцето й се сви. Изпитваше сериозни чувства към Боби. Той беше първият мъж, на когото имаше доверие, след като бяха скъсали с Джак. Ако Боби спечелеше изборите за губернатор, щеше да се премести да живее в Сакраменто. И какво щеше да стане тогава? Какво щеше да стане с нея?

— Ще бъде страхотно, ако открием този боклук, който убива ученичките — каза Боби. — Всъщност задължително трябва да го открием. Точно в този момент много ще ми помогне една обвинителна присъда.

— Разбира се — отговори Джъстин.

От климатика сякаш духаше твърде студен въздух и тя се протегна, за да го намали. Боби й казваше нещо, в което имаше много подтекст.

Какво искаше да й каже в действителност? Ако станеше губернатор, дали искаше тя да отиде с него в Сакраменто? И ако да, както гласеше прочутата реплика на Даян Кийтън към Уорън Бийти в „Червените“: „Като каква?“.

Джъстин си спомни, че Боби беше подложен на сериозен натиск от полицейския комисар, когато беше наел Private да работи по случая с ученичките. Тогава тя дори не се беше усъмнила в мотивите му. Дори си беше помислила, че Боби се е обърнал към Private, защото случаят беше толкова важен за нея самата. Но сега й се струваше, че беше толкова замесен в този случай, защото беше важен за него.

Боби спря на един светофар и отбеляза:

— Много си мълчалива, Джъстин.

— Представям си какъв ще бъдеш като губернатор Петино. Ще бъдеш добър. Това е.

Боби се протегна към нея и я целуна.

— Ти си прекрасна, нали знаеш? Ти си прекрасна жена, а аз съм един щастлив мъж.

— Така си е — отговори Джъстин.