Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

112.

В кабинета на полицейския началник Фескоу миришеше на обяда от предишния ден.

Щорите на вътрешните стъклени стени бяха отворени наполовина, така че Фескоу да вижда залата на управлението. Зацапаните прозорци гледаха към улица „Лос Анджелис“, където колите профучаваха като призраци в тъмното.

В стаята се долавяше напрежение, при това не приятно или позитивно. Никой от присъстващите не можеше да заяви с нужната увереност, че в резултат от днешната операция той или тя няма да бъде съден, уволнен или арестуван — или и трите едновременно.

Като едноличен собственик на Private аз щях да бъда първият изправен на разстрел. Аз бях подизпълнител. В първия рунд Private щеше да бъде обвинена за всичко. Бяхме виновни за това, че бяхме използвали електронно оборудване, което щеше да бъде незаконно, ако изобщо бяха написани закони срещу използването на толкова напреднала технология за безжично подслушване.

Информирана и насърчена от нас, лейтенант Нора Кронин беше арестувала един човек, който беше пострадал по време на ареста от един от нашите служители, а доказателствата ни срещу Рудолф Крокър се заключаваха в спомен отпреди пет години на едно непълнолетно момиче, което може би нямаше да се съгласи да свидетелства пред съда.

Да, Фицхю беше оставил своята ДНК по дрехите на жертвата на убийството отпреди пет години, но присъствието на ДНК върху един чорап не представляваше доказателство, че той е убиецът. Ако не успеехме да докажем връзката между Крокър и Фицхю и убийствата на която и да е от ученичките, от Борман до Есперанса, адвокатите им щяха да ги измъкнат.

И Петино, и Фескоу бяха заложили много на този случай, но топките на полицейския началник бяха особено застрашени от менгемето. Все пак беше замесена една от неговите полицайки.

Докато Фескоу отваряше термоса си с кафе, Петино кръстосваше в дъното на стаята. Заради връзката си с Джъстин той беше свързал Private с Фескоу и беше гарантирал за всички нас. В случай на провал Боби Петино никога повече нямаше дори да може да стъпи в ресторант в този град — да не говорим за това, да се кандидатира за губернатор на щата.

Всички се настаниха по местата си. Нора Кронин седна между Фескоу и Джъстин. Джъстин беше от дясната ми страна, а Круз — от лявата.

— Искам да преговорим всичко — каза Фескоу. — Но по най-бързия начин. Джъстин, ти започни първа. По същество, без никакви глупости — поне в този кабинет.

Джъстин заговори с най-професионалния си тон, но аз я познавах достатъчно добре, за да видя и чуя всичките й опасения. Тя се стегна и разказа на Фескоу за Кристин Кастиля, свидетелката на отвличането на Уенди Борман, и как нейните твърдения бяха потвърдени в нашата лаборатория.

— От дрехите на Уенди бяха взети две отделни проби ДНК — каза тя. — Едната от тези проби абсолютно съвпада с ДНК-то на Иймън Фицхю. Другата проба все още не съвпада с нищо. Но според свидетелското описание на Кастиля Рудолф Крокър е бил второто момче, което е отвлякло Уенди Борман в онзи микробус.

Фескоу попита как е свързан случаят на Уенди Борман с убийствата на ученичките.

Тук вече положението стана рисковано. В крайна сметка аз се намесих и обясних, че начинът на действие на убийците е сходен, ако не и идентичен.

— Според нас Уенди Борман е била първата им жертва.

— Ако не първата, то поне една от най-ранните — уточни Джъстин.

Обясних, че Крокър и Фицхю не бяха допуснали никакви съществени грешки — до момента, в който Фицхю беше привлякъл и Джейсън Пилзър, вероятно за да вдигне залога в играта.

— Прихванахме електронните следи на Пилзър. Копелето се хвалеше на виртуалните си приятели за някакъв клуб на име „Уличните изроди“, в който са го приели. И за това, че „Уличните изроди“ извършват убийства в реалния живот.

— Нещо не схващам — обади се Фескоу.

— Нали искаше да караме по същество, Мики? Важното е това, че прихванахме съобщения от Крокър до Пилзър, а после и от Крокър до Фицхю, в които се описваше техният план да убият още едно момиче тази вечер. Момичето, споменато в тях, беше същото момиче, с което говореше Фицхю, когато Круз го залови.

— Виждам точки навсякъде, но нито една чертичка между тях — каза Фескоу. В очите му се събираха буреносни облаци. — Всичко, което ми разказахте дотук, е или косвено доказателство, или не може да се представи в съда, или е прекалено сложно, за да убеди простите съдебни заседатели. Искам оръжието, с което е извършено убийството. Искам веществени доказателства. Искам свидетели, които не са били на единайсет години или не са скочили и не са били хвърлени от балконите си. Разбирате ли какво ви казвам? Адвокатът на Крокър е Бери Хънт. Ако не си вържем гащите, обвинението дори няма да стигне до съда.

— Трябва да разделите Крокър и Фицхю — казах аз. — Имаме нужда от малко време, за да сравним ДНК-то на Крокър с пробата от дрехите на Уенди Борман.

Обърнах се към Боби Петино, който продължаваше да дълбае коловоз в килима на Фескоу зад гърба ми.

— Трябват ни съдебни заповеди за обиск на домовете и офисите на Крокър и Фицхю, Боби. Мислиш ли, че можеш да ни помогнеш? Не ги оставяй да се измъкнат.