Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (45)

44.

На двайсет метра по-надолу от главния вход на така наречения спа център имаше портал, който не беше заключен. Отворих го и започнах да си проправям път към басейна в задния двор на къщата на Гленда Трийт, като отмествах клоните на дърветата. Дел Рио ме следваше плътно.

Накрая спрях в края на една тераса, застлана с плочник, така че Рик да ме настигне, а аз да се огледам.

На небесносини шезлонги, обърнати към един кръгъл плувен басейн, седяха голям брой изключително хубави и стройни млади жени. В комбинация с басейна приличаха на сервирани ордьоври. Крехки мръвки със сос.

— Това е тя — каза Дел Рио и кимна към нея.

Жената беше на четирийсет и няколко години, с платиненоруса коса, вързана на конска опашка. Носеше козирка, с която приличаше на крупие от Лас Вегас.

В момента, в който погледът ми се спря на Гленда Трийт, тя вдигна очи и ни забеляза.

Мис Трийт изглеждаше почти по същия начин, както преди няколко години, когато беше влязла в новините с прозвището „сводницата на мафията“. След като я бяха арестували за склоняване към проституция, тя беше заплашила да отвори малкия си черен бележник пред медиите: дълъг списък с имена на нейни клиенти от шоубизнеса, финансите и политиката. В крайна сметка тя се беше отдръпнала от жълтата преса и мълчаливо беше излежала присъдата си от пет години. Говореше се, че в деня, в който излязла от затвора, Рей Ночия й е подарил ключовете от това имение, като награда за дискретността й.

Опитах се да си представя Шелби заедно с Рей Ночия и Гленда Трийт, но това продължаваше да ми се струва абсурдно. Шелби не беше нито корава, нито мръсница — поне онази Шелби, която познавах аз. Онази Шелби, която познавах, беше готова да се пошегува във всяка ситуация и да ти даде и ризата от гърба си. Може би точно това беше проблемът.

Гленда Трийт грациозно се изправи от шезлонга си и се приближи към мен и Рик, като ни оглеждаше преценяващо — както правех и аз в същото време. Очевидно си падаше по пластичната хирургия: около зелените й очи нямаше нито бръчица, беше слаба по холивудски маниер и с бюст като възглавница. Почудих се дали наистина можеше да плува в басейна, или тези изкуствени надуваеми приспособления я задържаха на повърхността на водата.

Тя ни удостои с легендарната си очарователна усмивка, която винаги ми се беше струвала малко измъчена. Естествено, беше ни помислила за клиенти. Представих Рик и себе си, после й подадох визитната си картичка.

— Не си нося очилата — каза ми тя.

Казах й, че съм от Private. Тя беше чувала за агенцията. Всички бяха чували за агенцията. Дори беше чувала лично за мен.

— Е, какво мога да направя за вас, господа? — попита Гленда.

Усмивката й беше изгубила малко от блясъка си.

— Маникюр? Козметична маска с водорасли?

— Трябва ми информация за Шелби Къшмън.

И последните останки от очарователната й усмивка се стопиха в небитието.

— Разбрах, че е мъртва — каза тя. — Извинете ме.

Тя ми показа гърба си и дългото си бедро, когато се наведе, за да прошепне нещо на ухото на една брюнетка на двайсет и няколко години, която седеше до басейна. Брюнетката взе един мобилен телефон и се отдалечи, за да се обади.

Гленда отново се обърна към нас и каза:

— Ще се наложи да ви помоля да напуснете. Това е частен имот.

— Само една минута, може ли? — казах аз. — За мен това е съвсем лично. Работя за съпруга на Шелби. Самата тя ми беше приятелка.

— Господин Морган, Шелби беше чудесна масажистка. Беше в състояние да направи четири или пет масажа на ден, като всеки от клиентите й да се почувства специален. Започна работа тук, след като се омъжи. Спомням си как ми каза, че се отегчава да стои сама вкъщи по цял ден. Колкото до това, което се е случило с нея, не знам нищо повече от онова, което пишеше в „Лос Анджелис Таймс“. А всички знаем какъв парцал е този вестник, разбира се.

— Дали е имало някой, който да е искал да навреди на Шелби? — попитах аз. — Някой, който да е отправял заплахи срещу нея?

— Тя беше много популярна — отговори Гленда. — Истинска душичка. Всички я харесваха, а тя си мислеше, че са й приятели.

Последните й думи бяха отправени над дясното ми рамо. Обърнах се и видях трима мъже, които излизаха на двора през стъклените врати на къщата.

Бяха облечени спортно, а под мишниците им се издуваше нещо. Познах двама от тях — бяха с Рей Ночия, когато се запознахме онази вечер на алеята пред къщата ми.

Единият от тях, който беше най-отпред, беше с черна риза, черни панталони и черно сако, без вратовръзка. Очите му срещнаха моите и аз видях, че той също ме позна.

— Какво правиш тук, Морган? Да не би да имаш час за масаж?

Вдигнах ръце, за да им покажа, че не търся неприятности. Но това нямаше значение. Неприятностите сами ме бяха намерили.

— Приличам ли на човек, който има нужда да плаща, за да го масажират? — казах аз.