Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

101.

Джъстин направи знак с очи на Нора и двете започнаха да се промъкват през тълпата. Когато стигнаха до бара, Джъстин спря до един едър, напомпан, двайсет и няколко годишен младеж с червено лице и риза, която съответстваше на цвета на физиономията му.

— Може ли да се мушна тук и да си поръчам нещо за пиене? — попита го тя.

— Какво ще пиеш? — попита я той, като я оглеждаше от шията надолу.

— Аз съм с приятелката си.

Едрият младеж погледна към Нора и очите му подскочиха обратно към Джъстин. Направи гримаса, но им освободи място. Джъстин зае едно столче, хвана Нора за лакътя и я придърпа към себе си. После се наведе към нея и прошепна:

— Виждаш ли го?

— Аха. Крокър иска ново питие. Барманът току-що му взе чашата, за да я напълни.

Барманът беше в началото на трийсетте, с пясъчно руса коса, която оредяваше на челото. Беше напомпан и изглеждаше отегчен, а на ризата му имаше значка с името „Бъди“.

— Какво ще обичате, дами?

— Пино гриджо — каза Джъстин.

— Минерална вода „Перие“ — каза Нора.

Някой се раздвижи зад гърба на Джъстин и я блъсна.

— Какво, по…

— Не се обръщай. Крокър вече си има компания — каза Нора. — Кльощав тип, с пусната коса. Прилича на компютърен маниак.

— Не чувам какво си говорят — каза Джъстин.

— Няма значение — отговори Кронин. — Стига да ги виждаме, всичко е наред.

Барманът им донесе питиетата. Джъстин му подаде двайсетачка и му каза да задържи рестото. Барманът прибра банкнотата, измъкна една купичка ядки изпод бара и ги сложи пред нея. Джъстин вдигна поглед и видя отражението на Крокър в огледалото зад бара. Беше със стърчащи уши и характерен нос. Но останалото беше просто невероятно: как беше възможно толкова обикновен човек да се състезава с легендарни психопати за едно от най-високите места в класацията на серийните убийци?

Сервитьорът донесе чисти чаши на бара, а барманът прие и изпълни няколко поръчки. Приятелят на Крокър си беше поръчал наливна бира и двамата разговаряха, без да се оглеждат.

Джъстин сведе поглед, когато Крокър направи знак на сервитьора за сметката. Тя го проследи как я плати с кредитната си карта и подписа разписката, после двамата мъже се изправиха от местата си и излязоха от бара. Бъди пристъпи напред да им прибере чашите и в същия миг Нора плесна значката си на бара пред него.

— Не пипай чашите — нареди му тя. — Ще ги взема. Веществено доказателство.

— Доказателство за какво? — попита барманът.

— Струва ми се, че онова симпатично момиче ей там иска да си поръча нещо — каза Джъстин на Бъди. — Защо не отидеш да й налееш?

Нора и Джъстин хванаха чашите с по една хартиена салфетка: чашата на Крокър и чашата на неговия приятел. Едва когато излязоха от бара и отново седнаха заедно в служебния форд, те си позволиха да се усмихнат. Джъстин извади телефона си и набра няколко цифри.

— Сай. Ще ни чакаш ли в лабораторията след двайсет минути? Мисля, че свършихме добра работа.