Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (61)

60.

Апартаментът на Сай беше на последния етаж на една порутена сграда, в която преди е имало печатница — още по времето, когато някои хора в Лос Анджелис четяха книги. Беше отворено пространство с метални колони, които поддържаха високите тавани.

По белите стени в непрекъсната поредица се прожектираха фотографии: Ватиканът през нощта, река Татшеншини в тундрата на Аляска, централният площад на университета „Харвард“, Северното сияние и Стената на плача в Йерусалим, заснета от високите етажи на хотел „Цар Давид“ — някои от любимите гледки на Сай. От тавана, на вериги, закачени на една подпорна греда, висеше четириметрова тигрова акула.

Трикси, питомната му маймунка, която беше спасил от лабораторията, се беше покатерила върху клетката си и се тъпчеше с бананов чипс, докато Сай седеше пред компютъра и си говореше с любимата си във видеочата.

Хубавото лице на Кит-Кат изпълваше екрана.

— Тази вечер си много притеснен — каза тя. — Този случай те тревожи, нали?

— Всичко е започнало като извратени фантазии, които са се превърнали в истински убийства. Така ли ти звучи, Кат?

— Да. Точно така работят тези гадни убийци. Случва се по целия свят.

— Само че този път не виждаме никакъв модел на действие.

Сай знаеше, че Кат е биохимичка. Освен това, че е омъжена и живее в Стокхолм, но не знаеше истинското й име, а само прякора й — Кит-Кат. Не планираха да се срещат на живо, това щеше да развали всичко.

— Обаждам се, защото попаднах на нещо за теб, Сай. Просто слух. Не мога да го потвърдя. Но се говори за някаква програма за безжично шпиониране, която идва от Щатите. С нея потребителят може да прихване сигнала на определен мобилен телефон и да го клонира. Незабелязано.

Сърцето на Сай сякаш започна да бие по-силно. Често си беше представял подобна програма, а сега Кат му казваше, че тя наистина съществува.

— Разкажи ми всичко, моя прекрасна Кат.

Маймунката Трикси изкрещя, захвърли чипса и изтича по въжето, което беше опънато за нея. Оттам скочи на рамото на Сай, където приклекна и започна да бърбори към образа на Кат на екрана на компютъра.

— Здравей, Трикси, красавице… Добре, Сай, значи тази програма ми се стори позната отнякъде. Затова потърсих една друга, която е отпреди няколко години, но е с подобен стил. Написана е от един геймър с прякор Злокобния. Но моля те, скъпи, не залагай твърде много на това. Това е просто предположение, основано на един слух. Но пък наистина претърсих навсякъде.

— Кат, не знам как да ти благодаря. Това е най-близкото нещо до следа, с което разполагам от началото на това разследване.

— След няколко минути трябва да затварям — каза Кат. — Имаме точно толкова време, колкото ни трябва…

Кат разкопча блузата си и от колоните се разнесе техномузика със сложна мелодия и динамичен ритъм.

Мислите на Сай за шпионската програма останаха на заден план, той заключи Трикси в клетката и отново се обърна към Кит-Кат. Едрата, красива жена извади една шнола от гъстата си руса коса и започна да се измъква от дрехите си.

— Кажи ми какво ти се иска тази вечер, любовнико — каза тя. — А след това и аз ще ти кажа.