Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (65)

64.

Трябваше да започнем да внимаваме сега, точно тук — в блока на Джейсън Пилзър на „Бъртън Уей“ в Бевърли Хилс. В Бевърли Хилс няма много високи жилищни блокове, но тази улица беше изключение от правилото. Всички сгради от тази страна на „Бъртън“ имаха тераси с изключителна гледка към хълмовете.

Преброих нагоре до балкона на шестия етаж. Плъзгащите врати към апартамента бяха затворени.

— Защо е скочил Джейсън Пилзър? — обърнах се към Сай.

— От разкаяние. Не, шегувам се.

През последните няколко часа бях събрал малко информация за Пилзър. Беше двайсет и четири годишен, от отдела за обслужване на клиенти в уважавана агенция за връзки с обществеността. Вероятно е изкарвал около петдесет хиляди долара годишно, което не беше зле за млад мъж в тези трудни времена, но и не представляваше чак такъв голям приход, за да си позволи подобно жилище. Миришеше ми на семейна спестовна сметка или може би на богати, разведени родители.

Чух изсвирване на гуми, когато колата на Боби Петино спря до бордюра. Той излезе с черния си копринен костюм за три хиляди долара и пъхна под чистачката една табелка, на която пишеше, че е тук по служебен въпрос. След като поздрави мен и Сай и включи алармата на колата, той подхвърли:

— Най-сетне истинска гореща следа. Добра работа, Сай. Какво каза Джъстин за това, Джак?

— Тя работи по този случай от друга страна. Покриваме всички възможности.

— Добре. Започвам да усещам предпазлив оптимизъм — заяви Петино. — Изразява се в леко боцкане във възголемите ми уши.

Последвахме ушите на Боби през фоайето с под от черен мрамор към рецепцията, където имаше огромен разкривен букет от екзотични цветя. Петино ни представи на портиера, който се казваше Сам Уилямс и беше възрастен мъж с униформа, и му показа съдебната заповед за претърсване.

— Влизал ли е някой в апартамента на господин Пилзър, с изключение на полицията? — попита го Петино.

— Госпожа Костела от апартамент 6-А си прибра фикуса. След това ми наредиха да заключа вратата и да изчакам майката на господин Пилзър да пристигне от Ванкувър.

— Случайно да сте видели Джейсън Пилзър в нощта, в която е загинал? — попитах аз.

— Не, така и не го видях. Вече се беше прибрал, когато застъпих на смяна. Пуснах до апартамента му един доставчик от аптеката, а към единайсет господин Пилзър се обади на рецепцията, за да ме предупреди, че очаква приятели.

— Тези приятели на Пилзър — казах аз. — Той спомена ли как се казват? Видяхте ли ги?

— Не. Каза само „приятели“. И явно са пристигнали, след като смяната ми свърши в полунощ. След това няма дежурен, Ралф застъпва в шест сутринта.

— Имате ли охранителни камери? — попитах аз.

— Онази там. Но тя е програмирана да записва последните четирийсет и осем часа. Вече е записала нов материал върху стария запис от събота вечер. Ще ми кажете ли за какво става въпрос? Според вас не е самоубийство, така ли?

— Благодарим за помощта — каза му Боби. — Може да поискаме да говорим отново с вас, след като слезем.

Портиерът кимна.

— Знаете къде съм.

Сетих се за още един въпрос.

— Господин Уилямс, какво мислите за Джейсън Пилзър? Между нас казано.

Той кимна и заговори по-тихо:

— Абсолютен задник.

Докато отивахме към асансьора, се обърнах към Боби:

— Предлагам ти да разчистиш пътя на Private да претърси апартамента на Пилзър. Ако пусна Сай и неговия екип, до утре сутрин ще са проверили всичко, а ти ще имаш доклада до края на деня.

— Смятай, че съм го направил — отговори Боби. — Нека да разберем с какво се е занимавал този задник.