Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

115.

Джъстин седна на масата до Нора, срещу Крокър и неговата прочута адвокатка. Пулсът й сякаш беше над сто удара в минута, но изражението й беше непроницаемо. С нетърпение беше очаквала този момент.

Тя отвори папката и извади великолепната снимка, на която Уенди Борман беше застанала между родителите си, по-висока и от двамата, с ръце на раменете им.

Уенди не беше просто красива. Изглеждаше така, все едно беше твърдо решена да успее в живота. Бижуто, което висеше на шията й, беше оградено на снимката с маркер и Джъстин извади друга снимка, на която се виждаше увеличено.

Беше златна звезда с необичайна форма, която приличаше на морска звезда с вълнообразни лъчи. Изглеждаше уникат, изработен по поръчка, и наистина беше такъв. Бижутерът от Санта Моника все още не се беше пенсионирал и можеше да идентифицира бижуто, изработено от него.

Адвокатката разгледа снимката и вдигна очи с въпросително изражение.

Джъстин бръкна в джоба на сакото си и извади малък плик от оризова хартия, в който беше верижката с украшението на Уенди Борман.

— Вашият клиент използваше тази верижка за лампата в килера си, госпожице Хънт — каза тя. — По нея има пръстови отпечатъци от господин Крокър, както и кръв от госпожица Борман. На обратната страна на украшението е гравиран надпис: „На Уенди с любов, М и Т“. Аз снимах украшението, докато висеше в килера на господин Крокър. Лейтенант Кронин ми беше свидетел, когато го открих. Това ни е повече от достатъчно, за да задържим вашия клиент по подозрение в убийство, докато преговаряме с господин Фицхю.

— Искам да говоря насаме с клиента си — каза Хънт.

— Страхотно. Направете го — каза Нора. — Но трябва да знаете още няколко неща. Сдобихме се със съдебно разрешение за обиск на служебния компютър на господин Крокър и в момента го проверяваме до основи. Вече открихме уличаващи съобщения по електронната поща, разменени между господин Крокър и господин Фицхю, в които се посочва къде и кога са убити всичките тринайсет момичета.

Джъстин не откъсваше поглед от Руд, докато пред очите й той се превръщаше в безпомощно момче, готово да се изпусне в гащите.

— Има и още нещо, което трябва да знаете — продължи Нора. — Господин Фицхю се намира в болницата под полицейско наблюдение. Все още не се е срещнал с адвокат, но ние вече му разказахме това, което току-що обяснихме на господин Крокър. Госпожице Хънт, вие знаете какво ще стане. Можете да си пробвате късмета със съдебните заседатели. Или… Разполагате със съвсем малко време, за да изпреварите господин Фицхю, преди да предаде вашия клиент и да започне да преговаря за по-лека присъда.

— Тази сутрин се срещнах с господин Фицхю в болницата — намеси се Джъстин. — Той разбира, че отвличането на петнайсетгодишно момиче с намерение за убийство няма да изглежда добре в очите на съдебните заседатели. Според професионалното ми мнение господин Фицхю не е подготвен да очаква изпълнението на смъртната си присъда. Той е разумен човек и разсъждава много логично. А логично погледнато, това е повод за ужасно напрежение за него. Честно казано, той е на ръба да се пречупи. Ако вече не го е направил.

Джъстин усещаше леко замайване от радост, но това нямаше значение, така че тя продължи:

— Окръжният прокурор иска да изправи и двама ви пред съда. Но Майкъл Фескоу, началникът на полицията и мой добър приятел, не иска да усложнява нещата. Първото самопризнание печели наградата.

Тя се облегна на масата и сплете пръсти:

— Така че вие решавате. Кой ще получи доживотна присъда? И кой ще получи смъртна присъда? Точно в момента това зависи от теб, Руд.