Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (110)

109.

Иймън Фицхю, по прякор Злокобния, забеляза Грасиела Гомес пред супермаркет „Ралфс“.

Красивото момиче беше облечено с много къси шорти от деним и едно от онези кукленски потничета, розово на цвят. Той се приближи към нея през паркинга, пъхнал ръце в джобовете на джинсите си, с наведена глава, така че косата му беше паднала в очите, в които определено се четеше страстно желание към малката кукличка.

„Лейди Ди“ не вдигна поглед към него. И защо да го прави? Тя чакаше приятелката си Лулу Фернандес, която трябваше да й съобщи нещо много важно.

Злокобния забеляза, че Грасиела поглежда часовника на ръката си, приближи се право към нея и я повика с името, с което я наричаха приятелите й. В този момент беше нужен добър актьор и той беше точно такъв. И затова той осъществяваше първия контакт.

— Грейси?

— Да?

Малко срамежливо.

— Аз съм приятел на Лулу. Казвам се Фиц.

— Така ли? Не ми е споменавала, че познава някакъв Фиц.

— Това беше нашата тайна, поне досега. Няма значение. Лулу ме изпрати при теб, защото тя трябва да отиде в болницата. Има проблеми.

— Какво? Не може да бъде. Какво се е случило с нея?

— Добре. Виж, тя е бременна от мен. Каза ми да ти кажа, че има здравословен проблем и може да загуби бебето.

Очите на Фицхю се насълзиха.

— Ти решаваш, но тя наистина има нужда от теб.

— Знаеш ли какво? Ти ме лъжеш, човече. Лулу щеше да ми каже, че се е забила с бяло момче, особено с такъв дъртак като теб.

— Не разбираш ли английски? Казах ти, че тя има нужда от теб.

Лицето на момичето се изкриви от гняв. Тя изкрещя:

— Лъжец! Махни се!

Момичето се отдръпна към една колона от подредени колички за пазаруване и се препъна в тях, но се изправи и се опита да побегне.

Фицхю лесно я настигна. Сграбчи я за ръката, задържа я и не й позволи да избяга.

— Грейси, престани, идиотка такава. Престани. Не те лъжа, не разбираш ли? Ето, виж — ще те пусна.

Момичето почти му беше повярвало. Канеше се да продължи с това, че Лулу я чака в микробуса, но не успя да каже нито дума повече.

В ребрата му се стовари зашеметяващ удар. Той падна на земята и вдигна поглед към изтупания мексиканец, който го беше повалил, а сега извиваше ръцете му зад гърба и вече почти беше извадил дясната му ръка от рамото. Фицхю изкрещя.

— Какво се опитваш да направиш с това момиче, копеленце? Как се казваш? — каза Круз. — На теб говоря!

Круз се наведе, измъкна портфейла на момчето от задния джоб на джинсите му и го подаде на Джак. После отново се обърна към момчето на земята:

— Къде е Рудолф Крокър?

— Не познавам никакъв Рудолф Крокър. Пусни ме или ще извикам полицията.

— Не се хаби, господин Фицхю. Полицията вече идва насам. Аз ги извиках вместо теб.