Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (69)

68.

Джъстин не можеше да спре да мисли за убийствата на ученичките, дори когато отчаяно се опитваше да го направи. Тя прекоси дългия прохладен коридор с флуоресцентни лампи и бутна вратата, на която пишеше „301“. Бюрото на сержант-детектив Шарлот Мърфи беше едното от четирите в голямата стая със следи от влага по тавана и стените, в едно скрито крило на сградата на полицейското управление. Тук живееха и умираха старите случаи.

— Шарлот — представи се детектива, като стисна ръката на Джъстин.

Шарлот Мърфи беше облечена с тъмносини панталони с мъжка кройка и риза със закопчана яка. На верижка на шията й висеше златната полицейска значка. Изражението й беше резервирано, но строгото й лице беше смекчено от изключително красиви сини очи и дружелюбна усмивка.

Мърфи представи Джъстин на колегите си, после я покани да седне.

— Разполагах с няколко часа, за да извадя нещата на Уенди Борман от архива. Искаш ли първо да погледнеш досието й? Не бързай. Аз имам много друга безнадеждна работа, с която да се занимавам.

Детектив Мърфи побутна към Джъстин дебела папка с три перфорирани отвора.

Джъстин веднага я отвори, а после започна да я разглежда бавно, за да не пропусне нищо.

Папката беше пълна с канцеларски полиетиленови джобове, в които съдържанието беше описано по каталог и подредено хронологично. В първите няколко имаше фотографии на Уенди Борман във вида, в който беше открита — убита в една задна уличка, недалеч от булевард „Хайпириън“, на броени метри от мястото, където беше намерено тялото на Кони Ю. Момичето беше напълно облечено, косата й беше подгизнала, а лявата й ръка беше скрита под купчина найлонови торби за боклук.

След снимките имаше скици на местопрестъплението и ксерокопия на седемте страници от доклада на съдебния лекар. Причината за смъртта беше удушаване с ръце.

Следваха копия от бележките по случая на детектив Бруно, захванати с телбод и пъхнати в един джоб. После стенограми от разпита на единствената свидетелка, Кристин Кастиля, на единайсет години.

И списък с откраднати вещи — съдържанието на раницата на Уенди Борман. Бяха й отнели и едно ръчно изработено бижу — златна верижка за шията със златно украшение във формата на звезда.

Към края на папката бе приложена снимка на Уенди Борман с тази огърлица, когато още е била жива, застанала между родителите си. Вече беше по-висока от тях и беше преметнала ръце през раменете им. Уенди — широко усмихнато, русо момиче със спортна фигура. Изглеждаше така, все едно никога не трябва да умре. Това беше непоносимо.

— Готова съм да видя съдържанието на кутията за веществени доказателства — каза Джъстин. — Или поне така си мисля.

Детектив Мърфи й подаде чифт латексови ръкавици от машината, после използва джобно ножче, за да разреже червеното тиксо, с което беше облепен обикновеният картонен кашон. Отвори капака, извади голям хартиен плик и го разпечата.

Джъстин усети прилив на адреналин — нетърпеливото очакване, което не можеше да контролира. Именно то я беше накарало да се заеме с криминалистиката и да стане толкова добра в работата си.

В този плик можеше да има нещо, което да хвърли светлина по случая с ученичките.

А може би дори да разкрие убиеца.

Тя бръкна в плика и извади чифт ластични джинси, двайсет и осми номер, и небесносиня трикотажна тениска с дълбоко деколте.

После отново пъхна ръце в плика и извади чифт маратонки за джогинг „Найки“ и небесносини чорапи.

Джъстин подреди дрехите на масата и разгледа местата, където от криминологичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис бяха изрязали парчета за изследване.

— Предполагам, че кръвта е от жертвата?

Мърфи кимна в знак на потвърждение.

— Трябва да взема дрехите й за малко — каза Джъстин.

— Полицейският началник Фескоу и окръжният прокурор Петино вече разрешиха това — отговори Мърфи. — Давай.

Тя побутна формуляр и химикалка към Джъстин.

— Лявата ръка на Уенди е била под някакви торби за боклук — продължи Мърфи. — Дъждът не е намокрил ръкава. Ако бях на ваше място, щях да го проверя. Сегашната технология е много по-добра. Особено при вас в Private.

— Да не губим надежда — каза Джъстин.

— Не, да хванем проклетия кучи син — поправи я детектив Мърфи.

Тя отново се усмихна, но този път усмивката й показа на Джъстин колко корава и безмилостна беше в действителност.