Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

22.

Качихме се в малкия, пъргав и надежден самолет с един двигател „Чесна Скайхоук SP“ и Дел Рио седна до мен в кабината. Точно както едно време.

Погледнах към Рик. Той отвърна на погледа ми и аз разбрах, че мислим за едно и също: Афганистан, където нашите приятели бяха загинали в хеликоптера, а Дел Рио беше накарал сърцето ми да започне да бие отново, след като беше спряло, така че му дължах своя живот.

Запитах се дали няма да ми каже повече за това, което се беше случило последния ден в Гардез. Бяха ми дали медал, защото бях изнесъл Дани Йънг от горящия хеликоптер. Но аз не можех да си затворя очите за мъчителните сънища. Дали съзнанието ми не правеше финт, като ме защитаваше от непоносимия спомен, но в същия момент ме подтикваше да си спомня?

— Рик, какво стана последния ден в Гардез?

— С хеликоптера? Защо, Джак?

— Разкажи ми отново.

— Вече ти разказах всичко, което си спомням.

— Все още не ми е ясно. Нещо ми липсва — нещо, което не мога да си спомня.

Дел Рио въздъхна.

— Транспортирахме войници до Кандахар. Беше през нощта. Ти беше пилотът на хеликоптера, а аз бях вторият пилот. Не можахме да видим някакъв тип с чалма, който се беше скрил в каросерията на един камион с ракета земя–въздух. Никой не го беше видял. Удариха ни в шасито. Никой не беше виновен, Джак. Ти приземи хеликоптера. Машината гореше отвътре навън — спомняш ли си? Аз излязох от страничната врата, а ти — от задната. Момчетата от отряда тичаха по цялото поле. Започнах да те търся. Когато те намерих, ти носеше Дани Йънг на ръце. Винаги си бил герой, Джак, до последно. После ни удари снарядът от минохвъргачката.

— Виждам само отделни кадри, но не и целия филм.

— Защото беше умрял, затова. Удрях те по гърдите, докато не се свести. Няма какво повече да ти разкажа.

Отделните кадри все така не вървяха последователно и не образуваха едно цяло. Спомнях си катастрофата. Спомнях си как тичах с Дани Йънг на рамото си. А после изведнъж се събуждах.

Нещо липсваше. Какво не си спомнях? Какво друго се беше случило на това бойно поле?

Все така не откъсвах поглед от Дел Рио. Той се ухили.

— Мило, да не ми кажеш, че ме обичаш?

— Обичам те, кучи сине.

Дел Рио се разсмя гръмогласно и бутна тъмните си очила надолу от козирката на шапката. Аз се заех да проверя самолета преди излитането.

Получих разрешение от контролната кула, дадох газ и подкарах самолета по пистата. Завъртях щурвала малко надясно, за да остана на осовата линия. Когато индикаторът за скоростта показа 100 км/ч, дръпнах щурвала съвсем леко назад и самолетът се издигна плавно, като излетя в синьото слънчево небе над Лос Анджелис. Като по масло.

През следващите сто минути управлявах самолета така, все едно беше част от тялото ми. Летенето е рутина, рутина, рутина, и аз знаех всичко наизуст. Слушах съобщенията по радиостанцията в слушалките си, а те сякаш изтриваха мъчителните ми мисли. Докато не забравих за съня и не потънах в чудото на полета.