Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

104.

Когато се върнах в Лос Анджелис, отново минаваше полунощ. Казах на Дел Рио, че ще се видим на следващата сутрин, а той ме погледна като някой баща, който за пръв път е качил малкия си син на училищния автобус.

— Ще се оправя — казах му аз.

Но дали наистина щях да се оправя?

Рик продължаваше да ме гледа, когато се качих в моето ламборгини и си сложих колана. Поех по магистрала 10, а после хванах изхода за булевард „Сънсет“. Щях да карам по-бързо, ако имах фолксваген. Това беше един от недостатъците да притежаваш бърза спортна кола. Автомобилът ми привличаше вниманието на всички полицаи в щата и на всеки добросъвестен гражданин с мобилен телефон.

Умът ми препускаше пред колата, но аз продължавах да спазвам ограниченията за скоростта, като най-сетне забавих ход и спрях пред входа на хотел „Шато Мармонт“.

Качих се на асансьора от паркинга, без да срещна никого, и натиснах бутона за етажа на Анди. Застанах пред вратата му и извадих мобилния си телефон, за да му се обадя.

Телефонът започна да звъни. Най-сетне той вдигна.

— Джак? Някакъв проблем ли има? Часът е един през нощта.

— Да, има проблем. Аз съм точно пред вратата ти. Отвори ми.

Анди носеше същата пижама, с която беше последния път. Измачкана коприна и широки кафяви ивици, които се редуваха с тънки черни райета. В стаята миришеше на газове и на чесновия хляб, зарязан на масичката за кафе.

— Не изглеждаш много добре — отбеляза Анди.

— Току-що пристигнах със самолета от Лас Вегас — казах му аз. — А после карах дотук.

— Седни, Джак.

Останах прав.

— Прекарах интересна вечер с Кармайн Ночия — продължих аз. — Бях на гости у тях.

Анди ме погледна в очите. В неговите не се четеше страх. Как можеше да си помисли, че няма да разбера? Дали беше подценил реакцията ми? Или беше много по-коварен, отколкото някога бях подозирал за него? Не бях свикнал да мисля по този начин за моя съквартирант от общежитието и най-добър приятел от детството насам.

В гласа ми отекваше възмущение, когато продължих:

— Кармайн ми разказа за твоята молба. За това, че ти си го помолил да организира убийството на Шелби. Как можа да го направиш? Кажи ми нещо, на което да мога да повярвам.

Лицето на Анди помръкна и коленете му омекнаха. Видях как се свлече на пода, но грубо го хванах за раменете в желязна хватка и го запратих в едно кресло, което едва не се преобърна.

Беше започнал да хлипа, но аз вече бях виждал тази неловка и жалка преструвка.

— Престани, Анди. Няма смисъл да се преструваш, задник такъв.

— Тя беше курва, Джак. Ти сам ми го каза, но аз вече го знаех. Беше готова на всякакви перверзии с всеки боклук, който има пари. И аз трябваше да го науча от някакъв долен мошеник, който не знаеше или не му пукаше, че Шелби ми е жена.

— Има нещо, което се нарича развод — казах аз.

Но всъщност си мислех за Шелби, виждах лицето й, спомнях си гръмогласния смях в ситуационната комедия, където играеше, и как беше като пристан за мен след войната, а може би дори ми беше спасила живота, след като се върнах.

Измъчвах се, че беше потънала в наркоманския ад, който я беше накарал да падне толкова ниско. А после си спомних и как лично аз я бях запознал с човека, който беше платил да я убият. Ако не ги бях запознал, Шелби все още щеше да е жива. Аз я бях обичал, а тя му беше вярвала. И ужасно ми липсваше.

Как беше възможно Анди да направи това с Шелби? Как беше възможно който и да е да поиска да я убие? Тя беше нежна и добра, и толкова забавна — щом успяваше да разсмее дори мен.

Вбесявах се, когато гледах как плаче Анди. Последния път, когато си беше изливал сърцето по този начин, бях съчувствал на мъката му. Но сега вече нямаше как да го скрия от себе си: бях перфектно изигран. При това от своя най-добър приятел.

Вече не познавах Анди Къшмън.

— Като за счетоводител, ти си адски добър актьор — отбелязах аз. — Но може би точно в момента малко преиграваш.

Хлипането спря и Анди се стегна.

— Моля те, Джак. Ти не разбираш какво ми беше да живея под един покрив с нея. И да знам какво е правила: наркотиците, мъжете. Трябваше да го направя, но не можех да го направя сам. Аз наистина я обичах, Джак. Честно. Моля те. Не казвай на полицията.

— Не се тревожи. Няма да се обадя в полицията. Все пак си ми клиент, лайно такова.

— И приятел?

Умолителният му поглед ме вбеси още повече.

Вместо да му отговоря, аз го ударих в лицето. Столът му се преобърна и когато падна на земята, аз го дръпнах за косата и започнах да го ритам навсякъде: в краката, в бъбреците, в ребрата. После излях на главата му една бутилка скоч за триста долара. Но не можах да измисля какво повече да кажа или да направя, без наистина да го убия.

Анди Къшмън, моят бивш клиент и моят бивш приятел, продължаваше да плаче, когато излязох от хотелския му апартамент.