Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (123)

122.

Всичките ни големи случаи вече бяха приключени. Поне в офиса на Private в Лос Анджелис.

В Лондон, Франкфурт, Чикаго и Ню Йорк бяха заети, а в офиса на Прести в Рим се водеше истинска война — което беше добре за печалбите на компанията, колкото и да не ме интересуваха.

Сутрешното ни съвещание в конферентната зала се беше превърнало в импровизирано триумфално парти, на което имаше само места за правостоящи. Мо извади отнякъде чийзкейк, Сай допълни чашите ни с кафе от една бутилка „Бейлис“, голяма колкото бъчва, а Круз застана толкова близо до Карън, лабораторната асистентка на Сай, че можеше да погледне през деколтето й чак в обувките.

Когато я притиснаха да каже няколко думи, Джъстин се изправи и каза само:

— Хванахме ги.

Всички избухнаха в шумни аплодисменти.

Точно в този момент вратата се отвори и новият ми асистент, Коди Доус, се вмъкна в залата и си проправи път към мен.

— Появи се някаква Жанет Колтън, която няма уговорена среща, Джак. Чака на рецепцията. Какво да правя?

— Ще я заведа в кабинета си — отговорих аз. — Влизай, Коди. Запознай се с хората. Това е най-важната част от работата ти тук.

— А телефоните ви?

— Точно затова имаме гласова поща.

Излязох от конферентната зала и открих Жанет Колтън, която седеше отстрани до рецепцията. Последния път, когато я бях видял, тя беше с безупречна прическа и поведение, докато ми разказваше как с нейния съпруг, звездата на тениса, искат да разменят брачните си партньори със съседите си.

Бях ги изпратил при моя стар приятел Хейуд Прентис, като си мислех колко е жалко, че не можем да поемем този случай.

Но докато се приближавах до нея, забелязах нещо ново: Жанет Колтън имаше някакъв ужасен проблем. На лявата й буза имаше пресен отпечатък от удар с ръка, а очите й бяха подути и бяха започнали да посиняват.

Ръката й се заби като кука в моята, когато я стисна за поздрав. И не ме пусна.

— Джак, трябва да говоря с теб. Съжалявам, че идвам направо така.

— Господи, какво е станало, по дяволите? Хайде да се качим в кабинета ми.

Лицето й се изкриви и тя се разплака. Изведнъж заприлича на малко момиченце.

— Направих нещо ужасно — каза на пресекулки Жанет Колтън, когато се качихме в асансьора. — Прегазих Ларс с неговия ролс-ройс.

— Какво си направила?

— Прегазих го с колата, а после върнах назад и го прегазих още веднъж.

— Уби ли го?

Тя поклати глава отрицателно.

— Не, той продължаваше да ме ругае, когато потеглих. Извиках линейка, но не изчаках да пристигне. Имам нужда от помощта ти, Джак. Имам нужда от най-доброто.

Излязохме от асансьора и по най-бързия начин се отправихме към моя кабинет. Онова за всичките ни големи случаи, които бяха затворени, вече не важеше.

— Ще ти помогна с всичко, на което съм способен — казах аз.

Отворих вратата на кабинета си и направих път на Жанет да влезе пред мен.

Но и двамата спряхме на прага. Защото на моя стол седеше моят брат близнак, качил мокасините си на моето бюро, ухилен до ушите.

Но какво правеше тук?

Какви нови боклуци се канеше да изсипе в живота ми?

— Как върви геройският бизнес? — попита Томи. — Недей да плачеш, красива дама в беда. Джак ще оправи всичко.