Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (60)

59.

Когато влязох в кабинета си, чичо Фред се беше подпрял на една стена в ъгъла и говореше по мобилния си телефон.

Беше минала почти цяла седмица, откакто тримата с Дейвид Дикс и Евън Нюман ме бяха зарибили с голямата задача и обещанието за апетитен бонус. Поне до този момент обаче дори не бяхме заслужили таксата за разходите си.

Фред изглеждаше разтревожен още тогава. Сега челото му беше толкова набръчкано, че приличаше на някое от онези кучета китайска порода.

Футболът беше не само професията му, но и неговата страст — единственото нещо в живота, към което изпитваше истинска любов. Беше ми го казвал поне десет или повече пъти, още когато бях малък. Ако играта не беше честна, целият му свят щеше да отиде по дяволите.

— Току-що влезе — каза Фред по телефона. — Ще ти се обадя после.

Едрият мъж, който ми разрошваше косата, когато бях малко момче, сега се приближи към мен, като накуцваше заради контузените си колене. Стисна ръката ми с две ръце и тежко се отпусна на един стол.

— Мислех, че трябваше да се видим в петък — казах аз.

— Снощи ми се обадиха, Джак. Не исках да ти го казвам по телефона.

Той бръкна в джоба си, извади един пакет цигари, прибра ги обратно и каза:

— Опитвам се да ги намаля. Но цялата тази история изобщо не ми помага.

Колийн влезе в кабинета ми, за да каже довиждане.

— Сложих номера на господин Морено в куфарчето ти. Утре в седем сутринта имаш телефонна конферентна връзка с офиса в Рим. За поръчката от „Фиат“. Има ли нещо друго, Джак?

— Това е, благодаря ти. До утре, Молой.

Тя затвори вратата на кабинета ми след себе си.

— Е, как върви нашата работа? — попита ме Фред. — Кажи ми, че напредваме, моля те.

— Напредваме. Мисля, че Дел Рио е надушил нещо интересно. Трябват ни няколко дни, за да го проверим. Разкажи ми за това обаждане.

— Барни Сапок — каза Фред. — Познавам го от… не знам, петнайсет години. Досега никога не се беше обаждал вкъщи.

Фред отново посегна към цигарите си, но се удържа.

— Каза ми, че нашите приятели в хазартния бизнес също душат наоколо и са стигнали до същите заключения като нас. Този сезон нещо не е наред. Трябваше да ти се обадя по-рано, Джак. Но просто не исках да повярвам. И сега мафиотите ми задават същите въпроси, които трябваше да е задала комисията. Но не го е направила. Каквато и да е истината, аз трябва да я науча преди тях.

— Няма да те разочаровам. Цялата агенция е на твое разположение.

— Знам. Ти си мой човек. Винаги си бил по-умният.

Изпратих чичо до асансьора и отстъпих назад, когато вратите се затвориха.

Загледах се в цифрите над асансьора, които показваха как слиза надолу по етажите.

Мислех за мафията, която се беше заела да провери каква е работата с тези съмнителни мачове с резултати, променени в последния момент, и които сигурно бяха стрували много милиони на организираната престъпност.

Някой трябваше да плати за това.

Но кой беше толкова хитър, че да уговаря професионални футболни мачове, в които десетки телевизионни камери и милиони свидетели следят всяко подозрително действие?

Изобщо не можех да си представя как е възможно да се постигне това.