Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (80)

79.

Орландо Перез повиши тон, за да надвика успокояващата електронна музика:

— Изчезвайте от къщата ми! Вън!

Дел Рио извади пистолета си от колана и каза:

— Джак, забравих си книгата в колата ти. Онази книга за изкуството на преговорите, която се казва „Как да стигнем до Да“. Ще ми я донесеш ли?

— Хайде да пробваме без книгата — отговорих аз.

— Аха — съгласи се Дел Рио. — Разбира се. Ще пробваме така. Да видим какво сме запомнили.

Зениците на Перез бяха разширени и му беше трудно да ни фокусира.

— Ей! — извика той към Дел Рио и пистолета му. — Казах ви да се махате!

Издърпах щепсела на уредбата от контакта на стената.

— Ние не сме ченгета — каза Дел Рио. — Но след като си поговорим, можеш да им се обадиш, няма проблеми.

Дилърът сграбчи един пистолет, оставен на фотьойла, и успя да го хване добре. Вече насочваше дулото на полуавтоматичното оръжие, когато го ударих в коленете и го съборих на пода.

Оръжието изстреля един откос. Куршумите профучаха покрай ухото ми и натрошиха картината с тореадор, която висеше над камината.

Дел Рио изрита пистолета от ръката на Перез, а аз претърколих дилъра по корем и забих коляното си в гърба му. После завързах ръцете му.

Когато се изправих, Дел Рио ми подаде пистолета му. След това хвана Перез с две ръце за бялата му коса и колана на джинсите му и започна да го влачи по пода от излъскан мрамор, покрай вътрешния басейн с форма на наргиле и във високотехнологичната кухня, обзаведена с неръждаема стомана, която всъщност беше доста приятна.

— Ей, ей, ей! Какво правиш, бе? Престани вече, а?

Дел Рио изправи дилъра на крака и го блъсна по лице върху печката, на сантиметри от газовия котлон.

— Защо уби Шелби Къшмън? — извика Рик в ухото му.

— Не познавам никаква Шелби.

Дел Рио завъртя шайбата на котлона. От него подскочиха синкави пламъчета.

— Не знаеш с какъв кучи син си имаш работа, господинчо — каза му Перез.

— Ти също — отговори Дел Рио и увеличи котлона.

Бялата коса на дилъра започна да съска и да гори, въздухът се изпълни с остра миризма.

— Ей! Спри го, човече. Моля те, спри го!

Дел Рио сграбчи Перез за яката и вдигна главата му от котлона. После пак попита:

— Защо уби Шелби?

— Не съм я убил! Тя ми дължеше няколко бона. Четири. Но щеше да плати. Тя беше добро момиче. Шелби ми беше симпатична — както и на всички.

— Нека да ти кажа как се играе тази игра — каза Дел Рио. — Ако продължаваш да ме лъжеш, ще притисна лицето ти към котлона. Разбра ли?

Перез започна да рита и да се бори, но не можеше да се измъкне от хватката на Дел Рио. Рик усили котлона. Пламъците облизаха мустаците на Перез и определено го накараха да се съсредоточи. Оставаше ми само секунда, преди да отскубна Рик от Перез, когато дилърът изведнъж изпищя:

— Чуйте ме! Не съм я убил аз! Но може би знам кой го е направил!

Дел Рио рязко го изправи, завъртя го и каза:

— Да не лъжеш. Иначе те връщам на котлона.

— Чух нещо на улицата. Бил е наемен убиец. Поръчан от мафията.

— Как се казва?

— Не знам.

Дел Рио сграбчи няколко кичура от бялата му коса и отново притисна лицето му към котлона.

— Казва се Мънки. Или Монти! Нещо такова.

Дел Рио ми беше разказвал кои са известните мутри на мафията — Бо Монтгомъри, по прякор Монти, беше от Лос Анджелис, което веднага го издигаше на първо място в списъка.

— Монтгомъри — казах аз.

— Точно така! — извика Перез. — Той е! Сега спри котлона, човече.

Дел Рио дръпна Перез настрана. После му каза:

— Дано да е истина. Иначе пак ще ти дойда на гости. Обещавам, господинчо.