Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (16)

15.

Бяха минали три дни от убийството на Шелби Къшмън. Все още не бяха повдигнати никакви обвинения, а аз не можех да науча нищичко от кабинета на окръжния прокурор.

Отидох на закуска с Анди в неговия офис, на ъгъла на една елегантна нова бизнес сграда на Авеню Старс.

Анди каза на секретарката си да не го свързва с никого. После внимателно затвори вратата на кабинета си. Изпитото му лице ми се струваше почти непознато. Под очите му имаше сенки и очевидно беше спрял да се бръсне.

— Не мога да спя — каза той. — Ако случайно не си го забелязал, Джак.

Той жадно отпиваше от кафето си, докато отключваше шкафа, вадеше папки от него и ми обясняваше с какво се занимава един много успешен финансов мениджър, за да остане на гребена на вълната в Лос Анджелис.

— Всички тези хора от киното — актьори, агенти, директори на студиа и адвокатите на звездите… — той махна с ръка, за да покаже целия Холивуд. — Те печелят десетки милиони. И тъй като не знаят какво да правят с тях, ги дават на мен. Аз ги инвестирам от тяхно име. И получавам процент от всичко, обикновено пет процента.

— А ако инвестицията се окаже неуспешна? — попитах аз.

Мислех си за кризата с недвижимите имоти, лошите кредити и парите, които изтичаха в канала, като отнасяха със себе си и преуспелите, и бедните.

— Хората ти държат сметка, ако им загубиш парите, дори да не си виновен за това.

— Значи имаш и недоволни клиенти.

Анди въздъхна.

— Честно ли да ти кажа, Джак?

— Не, за Бога. Излъжи ме, Анди, моля те. Колкото повече ме лъжеш, толкова по-голяма вероятност има да отидеш в съда. Познавам окръжния прокурор. Той ще насъска по теб някоя от младите си акули, така че да те разкъса на големи кървави парчета…

— Престани — каза той.

— Ако някой ти мисли лошото, трябва да знам за това. Хайде, Анди. Трябва да ми кажеш всичко. Аз съм Джак, старият Джак.

— Аз прибирах част от печалбата — изтърси Анди. — Не съм като Бърни Мадоф, така че не ме гледай така. Определях такса, а после заемах част от главницата и инвестирах от свое име. Винаги внимавах. Но всичко се случва, а ти не можеш да го кажеш на клиентите.

— Слушам те.

— Инвестициите ми потънаха още в първата вълна. Нали си спомняш, когато фалира „Лемън“? Аз удвоих инвестициите, за да си върна загубите, и изгубих още повече. Някои от клиентите ми изгоряха до основи.

— Дай ми техните папки, Анди. Искам да видя кои са загубили най-много от теб. И искам да знам точно кои са те. Край на тайните.