Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (109)

108.

— Джак — каза Мо-бот с необичайно кротък глас. — Искам само да те предупредя, че не знаем истинските имена на нито един от тези хора.

Беше почти четири и половина в понеделник следобед. Аз карах една от служебните ни коли, а Круз седеше до мен, докато говорех с Мо-бот, която се обаждаше от офиса. Включих Мо на колоните, така че и Емилио да слуша.

— Злокобния изпраща текстови съобщения на непозната мишена, „Лейди Ди“, като използва прякор, който е откраднал от нейния телефон. Прякорът е на нейна приятелка.

— Ясно.

— И така, Злокобния току-що изпрати следното: „Трябва да ти кажа нещо важно. Да се видим в Сломо?“

— Какво е това „Сломо“? — попитах аз.

— Аз го знам — обади се Круз. — Магазин за вестници и списания, на „Върмонт“.

Мо отново се намеси:

— Лейди Ди му отговори. „Не мога, маце. Тази вечер ще готвя. Отивам до магазина.“ Злокобния й писа: „Много е важно. Трябва да се видим в магазина“.

— Кой магазин? — попитах аз.

— Джак, не знам нищо повече от теб. Опа. Мишената му написа: „OK. ще се видим след 15“. Това е всичко.

— Имаш ли адрес, Мо? За някого от двамата?

— Злокобния е на „Монтроуз“ и приближава „Глендейл“. Не мога да ти кажа по-точно от това. Чакай, сигналът на Злокобния се движи. Кара на север… Джак, той спря на „Глендейл“. Или е на светофар, или… не, скоростта му е такава, че явно ходи пеша.

Круз не спираше да пука кокалчетата на ръцете си.

— На „Глендейл“ има супермаркет „Ралфс“ — каза той. — Какво търсим?

— Джъстин каза, че е бял, кльощав. В началото на двайсетте.

— Тръгваме — казах на Мо-бот.

Чувствах се така, сякаш отново участвам в бойни действия и ми е даден втори шанс всичко да стане както трябва.