Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (19)

18.

Пет минути след като си тръгнаха собствениците на футболните отбори, първи в кабинета ми влезе Емилио Круз, а малко след него и Дел Рио. Махнах им да седнат.

— Трима от собствениците на отбори от националната футболна лига се свързаха с нас — обясних аз. — Като може би представляват още десет. Един от тях беше Фред Кройцер. Фред е брат на майка ми.

Круз повдигна вежди:

— Фред Кройцер ти е чичо?

— Да. Той и някои от другите собственици смятат, че има нагласени мачове. Виждат модел, при който по-слаби отбори печелят прекалено често на базата на съмнителни съдийски решения.

— Това е налудничаво — намръщи се Круз. — Във футбола не може да се лъже. Не може да се предвиди какво ще промени играта, а дори да можеше, всяко движение на играчите се следи от камери. Всяка секунда от играта може да се разгледа под микроскоп.

— Ако се окаже, че е така, клиентите ни ще бъдат щастливи, а ние ще получим тлъсти чекове — отговорих аз. — Гарантират ни двойно по-високо заплащане от обичайното, ако работим бързо, изчерпателно и дискретно.

— Значи казват, че играчите нагласят мачовете? — попита Дел Рио.

Дел Рио е на моята възраст, но годините, прекарани в затвора, са състарили лицето му и са разбили вярата му в хората. Мисля, че светостта на футбола е едно от малкото неща, в които продължава да вярва.

— Фред казва, че не са открили нарушения от страна на играчите, а само неправилни съдийски решения. Или е това, или съдиите са станали жертви на оптически илюзии. Но преди да вземем решение за това, нека да поговорим за семейство Къшмън. Тази сутрин се видях с Анди. Пресата вече го е натиснала. Срещу него не са повдигнати обвинения и той иска да се махне от града. Казах му да отиде на хотел и да не казва на никого къде е отседнал, освен на мен.

— Има причина да се притеснява — каза Дел Рио. — Който и да е убил Шелби, той е влязъл и излязъл от къщата също толкова умело, колкото опитен проктолог от Бевърли Хилс. Заех се да проверявам наемните убийци. Вече имам няколко следи. Ще разрешим този случай, Джак.

Попитах Круз и Дел Рио дали могат да работят по двата случая едновременно и те отговориха, че могат. Това беше обичайният отговор на такива въпроси в Private — наемахме само най-добрите, на много висока заплата, и те бяха подготвени за дълги работни дни и трудни случаи.

— Искам да направите пълна проверка както на Шелби, така и на Анди — казах аз.

— Какво търсим, което ти все още не знаеш, Джак?

— Отговора на един съвсем обикновен въпрос: защо някой ще поиска да убие Шелби Къшмън?

— Няма проблеми — каза Дел Рио. — Два случая на цената на три? Нямам нищо против.

И тримата се засмяхме, после Круз и Дел Рио излязоха и се заловиха за работа.

Бях останал сам в кабинета си около шейсет секунди, когато влезе Колийн и затвори вратата.

— Посетителите ти за единайсет часа са тук, Джак. И не ми харесват.

— Защо? Те са просто адвокати — отговорих аз.

Колийн се ухили.

— Просто адвокати. Точно така. Ухилени адвокати. Потни адвокати.

Минута по-късно тя ги въведе в кабинета ми. Знаех кои са. Репутацията им ги предшестваше.

Казваха се Ферара и Райли и представляваха Рей Ночия, капото на мафиотския клан Ночия.