Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (92)

91.

В началото Джъстин се беше съпротивлявала срещу предложението на Сай да инсталират високотехнологичен компютър на таблото на нейния ягуар. Това щеше да развали вида на колата й, а освен това щеше да й гарантира, че никога няма да може да се откъсне от работата си.

Сай беше победил в спора с помощта на неоспоримата си логика и сега Джъстин мълчаливо му благодари за това. Малката кутия със седемнайсет инчов екран, чувствителен на допир, беше свързана с международната мрежа и криминологичните бази данни на Private. Освен това правеше диагностика на двигателя, имаше система за предупреждение за препятствия зад автомобила и дори можеше да пуска дискове. Хитроумно приспособление.

Джъстин набра името на Рудолф Крокър в една търсачка.

Докато компактният електронен мозък претърсваше интернет, екранът се изпълни със списък на хора. Имаше мъже, които се казваха Рудолф Крокър, в различни щати и с най-различни професии: доктори, адвокати, пожарникари, един общ работник, един чистач на басейни и един модел на бельо от Чикаго. Нито един Рудолф Крокър нямаше криминално досие, но трима от тях живееха в Лос Анджелис и околностите му.

Първият беше роден в Сън Вали през 1956 година и беше работил като учител в Санта Круз до ранното си пенсиониране през 2007 година. Вторият Крокър от списъка беше финансов анализатор в компания, която се казваше „Уилшър Пасифик Партнърс“.

Джъстин затрака по клавиатурата и на екрана се показа интернет страницата на компанията. Имаше поле с надпис „Кои сме ние“, така че Джъстин го натисна, а след това прегледа списъка на персонала на компанията, в който имаше кратки биографии и малки снимки. Рудолф Крокър беше седмият от горе на долу.

Тя се вторачи в малката снимка. Трябваше да провери със сигурност дали този лъскав делови портрет наистина беше на същия човек от гимназиалния дневник — но за нея това беше безспорно. Никой не можеше да го отрече. Това беше същият Крокър, който беше завършил частно училище „Напредък“ през 2006 година.

Джъстин се обади в офиса. Потърси поред Джак, Сай и Мо-бот, но телефоните и на тримата бяха включени на гласова поща. Знаеше, че всички работят на границите на възможностите си. Сай и Мо бяха затънали в компютърната страна на случая с ученичките. Джак, Круз и Дел Рио работеха по уредените мачове в националната футболна лига и убийството на Шелби Къшмън.

Връзката с убийството на Уенди Борман беше рожба на мисълта на Джъстин и явно тя лично трябваше да я доведе докрай.

Сай беше изолирал две отделни ДНК проби на мъже от дрехите на Уенди Борман. Пробите не съвпадаха с нито един мъж, който имаше досие — жив или мъртъв, — така че щеше да й се наложи да вземе ДНК проба от Крокър, за да ги сравни.

И щеше да й се наложи да го направи лично.

Или пък не?

В главата й се появи една идея.

По една случайност познаваше някой, който беше напълно запознат със случая и беше също толкова мотивиран да залови убиеца на ученичките, колкото беше и тя самата. За съжаление, въпросният човек, освен това я мразеше в червата.