Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

107.

Лейтенант Нора Кронин ускори по булевард „Фигероа“, навъртя волана надясно и паркира неправилно на втора линия пред незабележимата бяла сграда на пет етажа, която приютяваше агенция Private и многобройните й тайни. Джъстин излезе от стъкления вход с енергична крачка, качи се в патрулката и си сложи колана.

— Бясна съм — заяви тя.

— Слушай, Джъстин, макар че Боби е абсолютен задник, в този случай трябва да му признаеш, че има право. Нямаме мотив.

— Крокър и неговото приятелче тази вечер ще убият още някого, още едно момиче. Това е моят мотив, по дяволите.

Полицейската радиостанция в колата изпращя: някой се беше ударил с колата си на кръстовището на „Кахуенга“ и „Санта Моника“ и беше избягал след това.

Нора намали звука и каза:

— Аз предлагам да атакуваме офиса на Рудолф Крокър, без да се обаждаме предварително. Ти ще се държиш така, както си се държиш. Имам предвид като следовател, който е станал със задника нагоре. Аз ще покажа значката си на Крокър и вежливо ще го помоля да дойде в управлението. Това не е арест, имаме нужда от помощта му за един случай, по който работим. Добросъвестен гражданин и прочие. Ще му кажем например че може да е станал свидетел на престъпление.

— Добре — каза Джъстин. — Значи той идва. Затваряме го в стаята за разпити. И ти му казваш, че е идентифициран като свидетел, който е минал покрай улицата, където преди пет години е отвлечена Уенди Борман.

— Много ясно. Това може да свърши работата. Може да се притесни и да каже нещо, с което сам да се закопае. Или пък да остави проба от ДНК на кутийката от „Кока-Кола“, с която ще го почерпим — каза Нора. — Може би ще се притесни, че сме го викнали в управлението. Така ще отмени убийството за тази вечер, а в такъв случай поне ще спечелим малко време, партньорке.

Джъстин кимна.

— Офисът му е на булевард „Уилшър“, до „Феърфакс“. Би трябвало да е там в единайсет без двайсет сутринта.

Нора натисна газта и в продължение на петнайсет минути кара нагоре по „Уилшър“, докато не намери адреса. Спря и паркира. После двете с Джъстин влязоха в хладната офис сграда. Във фоайето имаше ярка творба на скулптора Франк Стела, голяма колкото хамбар.

Нора показа значката си на секретарката, тънка като вейка зад дългото бюро от зелен мрамор на втория етаж. Помоли да се срещне с Рудолф Крокър.

Секретарката отговори:

— Господин Крокър не е в офиса. Взел си е почивен ден.

— Мамка му! — каза Нора и удари с юмрук по бюрото.

Когато се върнаха в патрулката, Нора подкара към блока на Крокър.

— Ако не си е вкъщи, можем да го изчакаме, както последния път — каза тя на Джъстин.

— А защо не пуснеш проклетия му микробус за издирване на полицейските честоти?

— Чудесно — каза Нора. — Добра идея, Джъстин.

Нора се обади на диспечерите в полицейското управление, каза името на Крокър и обясни, че кара нов модел син микробус тойота „Сиена“.

— Искам да намерите този микробус — каза тя. — Трябва ми във връзка с разследването на убийствата на ученичките.

После се обърна към Джъстин:

— Гледай внимателно. Би трябвало да е паркиран точно пред апартамента му.

Но синият микробус не се виждаше никъде, а портиерът им каза, че Крокър е излязъл от сградата рано сутринта, около седем часа, и не, той нямаше никаква представа кога ще се върне.

Нора и Джъстин се настаниха в патрулката, паркирана срещу блока на Крокър. Нора продължаваше с монолога си, изпъстрен с „шибано това“ и „шибано онова“. Бяха минали повече от четири часа, когато й се обадиха диспечерите.

— Лейтенант, този син микробус „Сиена“ е в Силвър Лейк. За последен път са го забелязали да се отправя на север по „Алварадо“. Нашата кола е карала на юг и са го загубили на кръговото.

— Кажете на всички коли да търсят този микробус, сержант — излая Нора. — Искам да спрат шофьора, независимо за какво, и да го задържат, докато не пристигна. Заподозреният може би е въоръжен и опасен. Това е основният ни заподозрян за серия от убийства.