Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (81)

80.

Вече разполагахме с нещо истинско. И двамата с Рик го усещахме с пълна сила. Трябваха ни двайсет и пет минути, за да стигнем с колата от палата за два милиона долара на Перез до фермата за коне на наемния убиец, която беше в Агура Хилс, на север от Малибу. До фермата се стигаше по прашен черен път, който минаваше през висока кафеникава трева и дървета с табелки „Влизането забранено“.

Пътят завиваше покрай една височина и продължаваше направо към старата фермерска къща с каменни керемиди, посивели до сребристо от стихиите. Зад къщата имаше нов обор и конюшня, където под едно дърво стояха муле и три тъмнокафяви мустанга и гонеха мухите с опашките си.

Дел Рио натисна спирачките и аз вдигнах поглед, защото забелязах с периферното си зрение отблясък по стъклото. Под стрехите на къщата беше монтирана шестнайсетмегапикселова охранителна камера „Авильон“. Мислех да си взема същата за вкъщи. Камерата снимаше цветно видео с висока резолюция, във видимия и инфрачервения спектър.

Чу се скърцане на панти и от къщата излезе мъж с автомат „Калашников“, а до него застана доста едро куче.

Мъжът беше жилав и невзрачен, което вероятно му помагаше в работата му. Кучето, с глава с размерите на едър пъпеш, се стегна и започна да ръмжи, когато слязохме от колата.

Не откъсвах едното си око от кучето, докато представих Дел Рио и себе си на Монти с престорена небрежност. Този мъж беше убивал много, много пъти. Освен това държеше оръжие, с което можеше да направи човек на решето за броени секунди. По горната ми устна изби пот.

— Какво искате? — попита Монти.

Гласът му беше писклив, почти момчешки.

— Казвам се Джак Морган, от детективска агенция Private. Мъжът на Шелби Къшмън ми е клиент — казах аз. — Нямаме проблем с теб. Просто трябва да разбера кой е поръчал убийството на Шелби.

— Чувал съм за теб, Морган. Но не познавам никакви хора на име Къшмън.

Аз продължих:

— Ако убийството на Шелби е било с личен мотив, за да изпрати съобщение на нашия клиент, искаме да разберем какво е то.

Тънките устни на Монти едва се раздвижиха:

— Пак ти казвам, че не познавам никакви Къшмън. Но дори да знаех, че Шелби винаги отива да си подремне в четири следобед, аз не изпращам съобщения. А сега си тръгнете бавно, за да не подплашите конете.

— Благодаря, Монти, ти си истински професионалист — казах аз.

Двамата с Дел Рио се отдалечихме и се качихме в колата. Хванах волана. Бавно дадох на заден, за да обърна, а след това поех обратно по черния път. Зад нас се издигаше облак прах.