Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (87)

86.

Станах от стола и се отправих към вратата. Ръката ми вече беше на бравата, когато Томи подвикна:

— Ей, Джак. Не знам какво ти става, но по-добре да останеш. Вземи моя час, братле. Става ли, доктор Макгинти?

— Разбира се. Моля те, Джак. Седни.

Не исках да пусна демона на свобода. Беше прекалено голям и все още беше твърде силен.

Как можех да разкажа на един непознат онова, което бях крил дори от себе си през всичките тези години?

Как можех да разкажа на Томи?

— Това е безопасно място — каза Макгинти.

Но Макгинти грешеше. Това не беше безопасно място. Искаше се нещо повече от кураж, за да отпусна гарда си пред Томи. Това беше залог с голям риск, лоши шансове за печалба и вероятност за невъзвратима загуба. В същото време обаче напрежението да говоря за това се превръщаше в неконтролируема нужда да си призная какво бях сторил.

— Изпълнявах транспортна мисия от Гардез до базата в Кандахар — започнах задавено аз. — В товарния отсек на хеликоптера имаше четиринайсет морски пехотинци. Човек може да чуе и шум от изпусната отвертка в товарния отсек на хеликоптер „СН-46“, така че когато ракетата проби пода… шумът… от разкъсването на хеликоптера…

Представих си мъртвите пехотинци, струпани в левия край на кабината.

Наложих си да продължа. Описах катастрофата и събитията непосредствено след нея: как бях погледнал в кабината през очилата си за нощно виждане, как бях видял мъртвите войници и своя приятел, подгизнал в кръв.

— Преметнах Дани на рамо — в пожарникарска хватка — и тогава се свести ефрейтор Албърт. Започна да ме моли да не го оставям да изгори. Но аз вече носех Дани. Трябваше да го отнеса на безопасно място. А Албърт беше наполовина заровен под жертвите. Краката му бяха натрошени. Щеше да ми трябва помощ, за да го изкарам оттам. Обещах му, че ще се върна.

Говоренето вече ми пречеше да дишам.

— Добре ли си, Джак?

— Джеф Албърт ми каза, че Дани Йънг е мъртъв.

— А според теб така ли беше наистина? Как е било възможно Албърт изобщо да знае това?

— Не знам. Беше през нощта… Дани не говореше… а аз не усетих пулс, защото ръцете ми… бяха изтръпнали.

Така ни инструктират преди всеки полет… да изнесем един човек със себе си. Първо се изнасят най-тежко ранените, които все още са живи. Ако вече са мъртви, няма нужда да се спасяват — всички разбират това.

Ако Дани е бил мъртъв, аз съм спасил един мъртвец, а съм оставил жив човек да изгори. Щях да се върна за него…

Настъпи дълго мълчание, докато най-сетне Макгинти не се обади отново:

— Защо не го направи?

— Защото умрях — казах аз.