Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (8)

7.

Джъстин беше пристигнала в моргата заедно с тялото на момичето и вече минаваше два през нощта, когато се обади на главния криминалист на Private, Сиймор Клопенбърг, когото наричаха „доктор Сайънс“, или накратко „Сай“, за да му каже, че има нужда от него веднага.

Сай каза на приятелката си Кит-Кат, че трябва да отиде в Private, приготви закуска за твърде необичайния си домашен любимец Трикси и излезе от апартамента си, като носеше каската си под мишница. Куриерският му мотоциклет с кош от Втората световна война, поправен с много любов, беше в гаража под блока на Сай. Той запали мотора и даде газ нагоре по рампата, за да излезе на булевард „Хойзър“, а после продължи по Шесто авеню чак до офиса на Private в центъра на Лос Анджелис. Там показа значката си на охраната и слезе с асансьора до подземното ниво, където беше лабораторията му.

Джъстин вече го чакаше.

— Ученичка номер дванайсет? — попита той, отключи вратата и веднага пусна музика. Този път от мюзикъла „Суини Тод, бръснарят демон“.

— Да — потвърди Джъстин. — И може да повърнеш. Е, може би не ти.

Сай направи престорено страшна физиономия. После придружи Джъстин през помещението за декомпресия в лабораторията, която наричаше своята „зала за игри“.

Акредитирана от Международната организация за стандартизация, лабораторията на Сай беше на стойност няколко милиона долара и представляваше сърцето на дейността на Private, както и сериозен източник на приходи. Използваха я редица агенции от Западния бряг, защото беше по-добре оборудвана и по-ефективна от лабораториите на полицейското управление в Лос Анджелис или на Федералното бюро за разследвания.

Екипът на Сай се състоеше от дванайсет специалисти, които работеха в няколко различни области на криминологията: анализ, кръвни изследвания, идентификация на отпечатъци и ДНК. Най-голямата гордост на Сай беше апаратурата за холографски манипулации, с която разделяше отделни клетки с микролазер под мощен микроскоп. Хората му бяха първите в света, които използваха сателит в реални условия по най-новия метод, наречен телекриминалистика. С помощта на миниатюрни фотоапарати детективите на Private можеха да изпращат образи в реално време от местопрестъплението директно в лабораторията, като спестяваха време и ресурси и предотвратяваха замърсяването на местопрестъплението.

Джъстин последва Сай през обширното подземно помещение до мястото, което му служеше за кабинет и контролен център. Стените бяха украсени с плакати от съвременни филми на ужасите: „Шон и мъртвите“, „Кери“, „Хостел“, „Зомбиленд“.

Сай придърпа един стол за Джъстин, после се отпусна на своя и се завъртя като малко дете в сладкарница.

— Извинявай, че те отнех от Кит-Кат — каза Джъстин и се усмихна. — Но исках да погледнеш с какво разполагаме, преди да го предам на полицията утре сутринта.

Тя разказа на Сай за подробностите от престъплението, доколкото ги познаваше: мястото, отрязаното ухо, причината за смъртта.

После му подаде раницата на Кони Ю.

— Емилио я намери недалеч от местопрестъплението. Мръсното копеле най-сетне направи грешка… освен ако не е искал да намерим това.

— Имаш кръв и тъкан от жертвата? — попита Сай.

— В раницата заедно с личните й вещи. Ще видиш.

Сай отвори раницата. Погледна нещата вътре. В мислите си вече анализираше кръвта, разглобяваше портфейла, претърсваше паметта на телефона. Ако вътре изобщо имаше нещо полезно, той щеше да го открие навреме за оперативката в девет сутринта.

— Заемам се — каза той и усили музиката от „Суини Тод, бръснарят демон“, докато не стана почти оглушителна.