Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (39)

38.

На Джейсън Пилзър — Сцила, му идваше да вдигне глава към небето и да започне да вие. Болката тръгваше от носа му, протягаше се по всеки нерв на тялото му, пулсираше в лявото му бедро и дясната ръка, която сигурно беше счупена. Ако болката можеше да се вижда, щеше да свети като шибан фойерверк.

Но освен болката имаше и справедливост. Кучката беше мъртва. Сега беше негов ред да нагласи тялото така, както щяха да го намерят. Той залепи единия край на кабела за ръката й със скоч и вдигна ръката над главата; после омота другия край около шията й, все едно се беше обесила сама. Игра на бесилка — това беше първоначалната му идея за черен хумор, преди да се наложи Чистача да я застреля.

И ако не го болеше толкова, наистина щеше да бъде адски смешно. Той свали маратонките на кучката и ги метна в микробуса. Това щеше да бъде неговият трофей. Маратонките бяха толкова голям номер, че сигурно можеше да ги носи той самият. Това щеше да бъде адски забавно, нали?

Вече се канеше да го каже, когато вдигна поглед към Злокобния и Чистача. Обективно погледнато, те бяха диваци. Беше сигурен, че убиват по същата причина като него. Заради тръпката, която не можеше да се сравни с нищо друго. Беше като наркотик. Но освен това бяха достатъчно интелигентни и дисциплинирани, за да го правят в населени райони и да им се разминава.

Мамка му. Току-що бяха убили жена до оградата, от другата страна на която непрекъснато минаваха коли.

Най-сетне Чистача заговори:

— Сцила, това беше ужасно представяне, човече.

Изражението на Чистача никак не се хареса на Джейсън. Беше се изложил, като се беше оставил да бъде ранен. Дявол да го вземе, тя дори го беше съборила на земята.

— Шегуваш ли се? — възрази Джейсън. — Тя беше някакъв майстор по джудо.

— Момчета, качвайте се в микробуса — нареди Чистача. — Сцила, ще имаш друга възможност. Кой знае, следващия път може дори да победиш.