Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (37)

36.

Един черен микробус „Хюндай“ с лого на кабелна телевизия кръстосваше улиците на Лос Фелис.

— Твоето гълъбче е в клетката — каза Злокобния на мъжа, който седеше до него отзад. — Току-що излезе от къщата си. Ще захапе стръвта. Край с нея.

— Готов съм — отвърна Джейсън Пилзър, влязъл в ролята на Сцила — ужасното древногръцко чудовище с шест глави. — Нека аз да го направя. Тя е само за мен, нали?

Злокобния подаде клавиатурата на Сцила, който гледаше иконката, обозначаваща Маргарита Есперанса, докато се движеше по координатната система на GPS устройството.

Сцила се зае с клавишите, за да изпрати на Маргарита текстово съобщение от името на момчето Ламар, който й пишеше от няколко седмици.

И Маргарита отговори.

След като си размениха няколко реплики, Маргарита си промени решението и каза „да“. Щеше да се срещне с Ламар в „Пица Хът“.

Сцила усети потта по челото си. Потупа се по джоба на якето и извади новите си ръкавици.

След като чу разговора на Маргарита с баба й по телефона, Чистача паркира микробуса на булевард „Роуена“. На около двайсет метра от пицарията. Не по-далеч.

Сцила проследи как GPS иконката на Маргарита се приближава към иконката, която обозначаваше микробуса. Той погледна през тъмното стъкло в момента, в който момичето се приближи по тротоара покрай една книжарница за канцеларски стоки.

— Готина е — каза той.

— И е само за теб, Сцила. Готина мацка за теб. Смяташ ли, че ще се справиш с нея?

В продължение на няколко секунди Маргарита щеше да бъде между магазина за химическо чистене и паркирания микробус — като в лунно затъмнение.

— Сцила, ти си — каза Злокобния. — Веднага!

Сцила отвори вратата на микробуса и за пръв път видя мишената си както трябва. Момичето беше по-едро, отколкото си мислеше.

Беше висока поне метър и осемдесет и имаше спортна фигура. Разполагаше само с няколко секунди да вземе решение, така че Сцила скочи на тротоара, приближи се в гръб на момичето, хвърли чувала върху главата й и стегна възела. Тя изпищя невероятно силно и започна да се бори.

Сцила затисна устата й с ръка. Адреналинът беше толкова висок, че почти не усети как двамата със Злокобния вдигнаха момичето от тротоара и го хвърлиха в микробуса.

Злокобния затръшна вратите и удари по преградата към шофьорското място, за да накара Чистача да потегля, веднага. После двамата със Сцила се хвърлиха върху момичето, което не спираше да се съпротивлява.

— Хванах те — каза Сцила. — Бъди добро момиче.

Злокобния изкрещя:

— Ако си затваряш устата, ще ти дадем възможност да спечелиш!

Устата на Сцила беше пресъхнала. Беше напрегнат като пружина. Дори да искаше да се откаже, вече не можеше да го направи.

— Какво? — попита тя. — Какво мога да спечеля?