Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (30)

29.

Двамата с Колийн работехме до късно, за да проучим документите и финансовите отчети на Анди Къшмън, много от които бяха отделени за по-нататъшно разследване.

Колийн беше със син копринен елек, дантелена риза и панталони с мъжка кройка. Черната й коса се люшна покрай лицето, когато се наведе да остави поредната купчина документи на масичката за кафе.

— Защо не се прибираш? — попитах аз. — Вече е почти девет. Аз ще се оправя с това.

— По-добре да го свършим, Джак. Да не оставяме днешната работа за утре.

— Седни — казах аз и потупах възглавницата до мен на канапето.

Тя се отпусна, облегна се и се прозя.

— Би трябвало да свършим до час.

Прегърнах я, за да я притегля към себе си.

— Не се разсейвай, Джак. Най-напред да шием, след това да пием.

— Какво означава това, по дяволите?

— Първо работата, после забавлението.

Колийн се опитваше да ме спре, но не изглеждаше много убедена. Накрая отпусна глава на гърдите ми. Ухаеше на розова вода, любимият й аромат. Погалих я по косата и тя вдигна лице. Целунах я и тя отвърна на целувката ми.

— Добре, Джак. Прави каквото искаш с мен. Моля те.

— Задръж — казах аз.

Отидох да заключа вратата на кабинета, загасих лампите на тавана и се върнах на канапето. После казах:

— Изправи се, Молой. Ако обичаш.

— Готово.

Разкопчах елека й, свалих ципа на панталоните и когато остана по бельо, я върнах на канапето и се съблякох на свой ред.

Тя ме гледаше, докато си свалям дрехите, после закри лицето си с ръка, когато започнах да я галя и я накарах да простене. След това започна да крещи, докато правехме любов… и накрая се разплака със сълзи, когато свършихме.

Прегърнах я, за да не й стане студено.

— Какво има, скъпа? Какво не е наред?

— Вече съм на двайсет и пет — прошепна тя.

— Искаш да кажеш… днес?

Тя кимна и изтананика:

— Честит рожден ден на мен!

— Защо не ми каза, че имаш рожден ден?

— Казах ти — отговори тя.

— О, не. Забравил съм.

— Няма значение, наистина. Аз не си падам чак толкова по рождените дни.

— Не, има значение — казах аз и я хванах за брадичката. — Има. Ще се реванширам.

Тя сви рамене, бутна ме, преметна голите си крака през облегалката на канапето и събра дрехите си от пода.

— Не бива да го казвам, Джак. Така че няма да го кажа.

Вече знаех какво иска да каже. Нямаше подарък за рождения ден, нито цветя, нито вечеря. Само секс на канапето в офиса.

— Давай, кажи го — казах аз. — Ти заслужаваш повече от това.

— Всеки заслужава повече от това — отговори Колийн.