Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (73)

72.

Джак се беше обадил предварително в новия офис на Private на Източния бряг. Когато Емилио Круз кацна на международното летище в Маями, на терминала вече го очакваше един от старшите им агенти там, Диана Дикарло.

Дикарло беше обучена от ЦРУ и беше много ефективна. Тя веднага подаде на Круз едно куфарче с всичко, от което щеше да има нужда: пистолет, разузнавателно оборудване, ключове за кола под наем и телефонните номера на различни източници на Private в цяла Южна Флорида. Освен това каза на Круз къде са отседнали обектите му.

Круз се настани в хотел „Билтмор“, в стаята точно над мъжете, които трябваше да проследи. Той постави микрофоните си и започна да ги подслушва.

След това ги проследи от хотела до различни клубове и ресторанти и дори ги наблюдаваше, докато залагаха на кучешки надбягвания в Хаялия.

А сега, три дни след началото на задачата си, беше в Саут Бийч — най-лъскавият и сексапилен квартал в старата част на Маями.

Емилио Круз седеше на една коралова скала, а плажът пред него се простираше до океана. Беше облечен така, че да се слива с обстановката — разкопчана риза и потник, спортни тъмни очила и коса, вързана на тила.

Преструваше се на погълнат от вестника за залагания, но това беше само маскировка. В рамките на тъмните му очила беше монтирана камера, която не просто записваше, но и препращаше снимките и записания звук през един сателит на няколко километра над главата му, откъдето те се получаваха в офиса на агенцията в Лос Анджелис.

Точно пред него, на около десет метра разстояние, на една пейка с гръб към него и с лице към крайбрежната алея седяха трима мъже.

Мъжете разговаряха помежду си, но не откъсваха очи от татуираните, полуголи момичета, които караха ролкови кънки по нагорещения лилав тротоар.

Двамата мъже, които следеше Круз, се казваха Кени Оуен и Ланс Рихтър. И двамата бяха съдии от националната футболна лига. Оуен беше плешив, с лунички. Рихтър беше с двайсет години по-млад от него, с буйна кестенява коса, наскоро изгорял от слънцето и с безвкусно голям часовник „Ролекс“, който сигурно тежеше към половин килограм.

Преди пет минути при съдиите беше седнал Виктор Спано — един от високопоставените мафиоти от фамилията Марзуло, базирана в Чикаго.

„Да му се не види!“ — Круз едва не се беше изпуснал да го каже на глас.