Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

74.

Джъстин беше в „Бесо“ — забележителният ресторант, собственост на актрисата Ева Лонгория и прочутия готвач Тод Инглиш. Ресторантът беше в огромно помещение с висок таван и беше прочут с оригиналната си мексиканска кухня. От кръглото сепаре на Джъстин се виждаше целият ресторант, но тя не гледаше звездите. Това не беше в нейния стил. Вместо това разлистваше една малка купчина абитуриентски книги на различни випуски от частното училище „Напредък“. Сервитьорът разчисти масата и донесе сметката й.

— Хареса ли ви вечерята, доктор Смит? Вкусен ли беше морският език с лимон?

— Да, Рафаел. Направо съм пристрастена към морския език с лимон. Всичко беше идеално.

В действителност, с изключение на рибата нищо не беше идеално. Джъстин беше открила десет момчета, завършили „Напредък“ между 2004 и 2006 година, които донякъде отговаряха на описанието на Кристин Кастиля. Някои бяха с остри носове, на други им стърчаха ушите, но нито един от тях нямаше полицейско досие.

Плати сметката си и докато чакаше служителя на паркинга да й докара колата, включи телефона си, за да провери за нови съобщения. Имаше пропуснати обаждания от Боби и Пеги, майката на Кристин Кастиля. Възможно ли беше? Дали Кристин е направила някакъв пробив?

Джъстин натисна клавиша, за да върне обаждането на Пеги Кастиля, като нетърпеливо повтаряше: „Хайде, хайде…“. Най-сетне, след петото позвъняване, й отговориха.

— Оставете дъщеря ми на мира — каза майката на Кристин. — Тя е притеснително дете, а сега й се налага да се тревожи и заради вас. Не можете да се осланяте на нищо, което ви е казала, разбирате ли? Защото тя не иска да ви разочарова. Дори в момента плаче в стаята си.

Джъстин престана да забелязва движението по улицата и минувачите по тротоара. Вместо това се загледа в сините си обувки, докато отговаряше на Пеги Кастиля, че съжалява и не иска да тревожи Кристин, но просто се налага да я замеси в това.

— Налага ли се? — възрази Пеги Кастиля. — Не и за Кристин.

Главата на Джъстин започна да пулсира. Тя стисна телефона и каза:

— Пеги. Някой вече е убил тринайсет момичета — или поне за толкова знаем. Кристин е единствената ни следа до този момент. Наистина ли искате да ни попречите да заловим убиеца?

— Не мога да си позволя да се тревожа за други момичета, доктор Смит. Ако имахте дъщеря, може би щяхте да ме разберете. Просто стойте далеч от Криси. Не ме принуждавайте да се обърна към органите на реда.

— Аз съм органите на реда — каза Джъстин. — Мога да наредя да я разпитат като основен свидетел.

Гласът й беше изтънял от напрежение и вече почти не можеше да го контролира.

— Моля ви — каза тя на Пеги Кастиля. — Не ме карайте да я принуждавам насила да говори с полицията.

— Само се опитайте, доктор Смит. Ще се боря с вас до последния си дъх.

С тези думи Пеги Кастиля затвори телефона.