Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (50)

49.

— Задръж тази мисъл. Джъстин?

Под очите на Джъстин имаше тъмни кръгове, но въпреки това тя изглеждаше добре. От друга страна, не можех да си спомня кога за последен път съм я виждал да се усмихва. Този случай я беше обсебил и не искаше да я пусне.

— От няколко дни ме тормозеше нещо и тази сутрин най-сетне ми се избистри какво е то — каза тя. — Преди пет години, в същата уличка, където беше намерена Кони Ю, е било изоставено друго убито момиче. Проверих в архива на „Лос Анджелис Таймс“ и намерих статията. Момичето се казвало Уенди Борман. На седемнайсет години. Точно както Кони Ю тя излязла от дома си, за да се разходи до авеню „Хайпириън“, и не се върнала. На следващата сутрин открили тялото й.

— Случаят с Уенди Борман не е разкрит, така ли?

Джъстин кимна и продължи:

— Жертвата е удушена. Зад ухото има синина от силен удар с тежък предмет. Няма свидетели, следи от сексуално насилие и изобщо каквито и да било следи от извършителя. Не ви ли звучи познато? Има и още. Липсват дамската й чанта и мобилният й телефон. И огърлицата — ръчно изработена златна звезда на верижка. Не са я намерили. А майка й казва, че винаги я е носела.

— Значи очевидно са взети, за да се фалшифицира убийство с цел грабеж.

— Питам се кога всъщност са започнали убийствата на ученички. Колко момичета е убил вече този мръсник? По колко различни начини? Дали не е имало някоя жертва още преди Борман?

Докато обядвахме, прегледахме задачите и работния график на всеки от нас. Всички в тази зала бяха от най-скъпите служители на фирмата, но това не ме интересуваше особено. Както очевидно и Джъстин.

— Добре, значи практически замразяваме всичко, освен Къшмън, националната футболна лига и случая на Джъстин — реших аз. — Няма да се занимаваме с нищо друго, докато не разрешим тези три случая. А ние ще ги разрешим.

С накуцване се изкачих по стълбите до кабинета си и Колийн ме последва до бюрото.

— Тази сутрин имаше обаждане — каза ми тя. — Може би е шега, но звучи зловещо, Джак. Трябва да го чуеш. Сериозно. — Вдигна слушалката, влезе в гласовата ми поща и включи високоговорителя на телефона.

Изпитах съжаление, че Колийн е трябвало да чуе призрачния електронен глас, който се разнесе от него.

— Мъртъв си — каза гласът.

Колийн изглеждаше шокирана. Гласът изобщо не звучеше като на шега. Прегърнах я и я притиснах към себе си. Тя измърка като котка и се разсмя. Какво да правя с тази чудесна, невероятна жена?

— Все още не, Колийн — казах й аз. — Все още не съм мъртъв.