Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (15)

14.

Рудолф Крокър се криеше в една кабинка в мъжката тоалетна на осмия етаж на сградата на частната финансова компания „Уилшър Пасифик Партнърс“, когато мобилният му телефон започна да вибрира. Мъжът си фантазираше за новата стажантка, Кармен Родригес, която имаше перфектен бюст, красиви топли очи и практически беше лишена от мозък. Мислеше си да я покани на среща, за предпочитане такава, която ще продължи до сутринта.

Той измъкна телефона от джоба на сакото си и видя, че обаждането е прехвърлено от стационарния му телефон. Беше Франклин Дейл, старши партньор във фирмата, един от „старейшините“. Крокър вдигна и Дейл го покани да изпият по нещо след работа.

Крокър работеше като финансов анализатор вече повече от година. Работеше съвестно, като в същото време гледаше да не се набива на очи. Идеята му беше да стане един от онези интелигентни млади мъже със страхотно бъдеще във финансите — скучен и предвидим служител със сигурен инвестиционен портфейл, непрекъснати печалби и надеждно скрит блясък. А сега трябваше да изпие по нещо с този досадник Франклин Дейл.

В седем вечерта Крокър заключи кабинета си и се срещна с Дейл до асансьорите. Двамата слязоха заедно и Крокър се зачуди дали старият кучи син не е гей и дали няма да се опита да го налази. Две питиета и една купичка кашу по-късно, Крокър беше уведомен, че се справя изключително добре и старият динозавър Франклин Дейл е силно впечатлен от работата му. Дейл каза, че според него Крокър е истинска находка — човек със скрити таланти, който ще бъде възнаграден толкова повече, колкото остане в тази чудесна стара компания с традиции. Все едно му пукаше за това. Все едно изобщо го интересуваше какво мисли шибаният Франклин Дейл за него или за работата му.

Когато Крокър се прибра вкъщи, вече беше девет и половина. Останалата част от вечерта беше само негова и щеше да бъде страхотна. Той се облече за джогинг и десет минути по-късно вече тичаше покрай „Марина дел Рей“, като си спомняше последния им удар, когато неговата група беше убила Кони Ю.

Изпотен и задъхан, Крокър забави ход пред едно от местата за яхти на пристанището. Подпря се с ръце на коленете си, за да си поеме дъх. Когато се увери, че е сам, той извади един малък найлонов плик с цип от джоба си и го зарови под едно тежко намотано въже.

След като свърши това, той спокойно довърши джогинга си. Влезе през входа на блока си, махна на портиера и се качи горе. Мина под душа, после взе един телефон с предплатена карта от зарядното устройство.

И изпрати есемес на кмета на Лос Анджелис, Томас Хеферън, в който му написа къде може да открие ухото на Кони Ю.

Съобщението беше подписано: „Чистача“.