Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

47.

— Смятай, че сме наравно — каза Дел Рио.

Той притискаше една шепа салфетки към разкървавения си нос, докато аз шофирах обратно към офиса.

— Какво значи това?

— Ти ми спаси живота. Отдавна чакам този ден.

— Нищо подобно. Те само искаха да ни стреснат малко. Нещо халюцинираш.

— Мамка му — измърмори Дел Рио.

— Защо Шелби е работила за Гленда Трийт? — попитах го аз.

— Тя беше твоя приятелка, Джак. Аз почти не я познавах.

От куфарчето ми на задната седалка се разнесе приглушен звън. Помолих Дел Рио да ми подаде телефона. Отворих го и видях, че имам десетина пропуснати обаждания. Казах „ало“ и чух гласа на Колийн.

— Къде си, Джак? Непрекъснато ти звъня.

— Видях. Бях на спа. Какво става?

Челюстта ми пулсираше, усещах главата си като кълбо от болка, а самочувствието ми беше понесло тежък удар.

— Джъстин иска да говори с теб.

— Свържи ме.

— Ще я предупредя, че си малко кисел.

— Свържи ме с Джъстин, Колийн. Настроението ми е страхотно.

Джъстин заговори бързо и развълнувано.

— Кметът е получил съобщение по електронната поща от онзи кучи син — каза ми тя. — Пише, че е оставил маратонките на Маргарита Есперанса в една пощенска кутия на „Ла Бреа“. В лабораторията проверяват маратонките. По дяволите, Джак, къде си?

— Задръж малко — отговорих аз.

Приближавахме се до една бензиностанция на ъгъла на „Сънсет“ и „Феърфакс“. Отбих и влязох в нея.

— Резервоарът е почти пълен — отбеляза Дел Рио.

— Влез в тоалетната. Измий си кръвта от лицето. Джъстин? Там ли си още?

— Кръв? Какво е станало с Рик? Какво става? Защо не си в офиса? Какво означава това, че си бил на спа?

Излязох от колата и отидох до отдалечения ъгъл на асфалтирания паркинг на бензиностанция „Шеврон“. Разказах на Джъстин за купона край басейна в „спа центъра“ и как Гленда Трийт беше потвърдила, че Шелби е работила там, но не беше отговорила защо.

— Ти си психоаналитик, обясни ми го — казах аз. — Защо е работила като проститутка?

— Не мисля, че мога да отговоря на този въпрос, без да я познавам.

— Представи си, че трябва да й направиш профил. Започни отначало.

Настъпи кратко мълчание. После тя каза:

— Шелби имаше добро чувство за хумор, нали?

— Много добро.

— Добре. Когато събереш равни части любов и омраза към самия себе си, понякога се получава добър комик. А понякога — проститутка.

Сигурно съм изръмжал в отговор.

— Грубо ли се изразих, Джак? — попита ме Джъстин.

— Шелби сигурно е разбрала нещо, което не е трябвало да знае. Може би за фамилията Ночия.

— Съжалявам.

— Това не е краят.

— Знам. Джак?

— Аха?

— Ще идваш ли в офиса? Двамата със Сай имаме съвсем различни версии за случая с ученичките. Имам нужда от трето мнение.

— Явно напредваме — отбелязах аз. — Идвам веднага.