Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (18)

17.

Евън Нюман тръсна някаква невидима прашинка от панталоните си и започна:

— Имаме причина да подозираме нагласени залагания в професионалната футболна лига, Джак. Това може да се окаже също толкова катастрофално за футбола, колкото беше скандалът с „Блек Сокс“ за професионалния бейзбол.

Не ми беше приятно, че бяха нахълтали така в офиса ми, но освен това ми беше интересно. В куфарчето ме чакаше списъкът с бившите клиенти на Анди, Джъстин имаше нужда от мен за убийствата на ученичките, а след двайсет минути трябваше да участвам в телефонна конференция с офиса на агенцията в Лондон по повод на някакъв скандал в Камарата на лордовете, за който все още никой не знаеше нищо.

Погледнах часовника си и казах:

— Разкажете ми най-важното. Моля. Ще ви помогна, ако мога.

Фред заговори пръв:

— Смятаме, че, вероятно, всичко е започнало преди две години, Джак — по време на плейофите. На хартия победата на „Джайънтс“ трябваше да бъде сигурна. Противникът им, „Каролина“, беше силен отбор, но двама от защитниците им не участваха в мача. Разпределителят им пък имаше микроскопична фрактура на показалеца на ръката, с която хвърля топката. Играта дори не трябваше да бъде оспорвана. Но както може би си спомняш, Томи…

— Джак.

— Джак, извинявай. Господи. Както и да е, в третата четвърт Картрайт направи спринт, за да отбележи тъчдаун — през коридор, който беше толкова широк, че можеше да се мине с товарен камион, — но му свириха фал и отмениха тъчдауна. Съдията каза, че е свирил за задържане, а в последната четвърт, докато отборът на „Ню Йорк Джайънтс“ се опитваше да отбележи точка, за да се дадат продължения, свириха още един фал срещу тях и им попречиха да го направят.

Лицето на Фред беше почервеняло, когато продължи:

— „Ню Йорк“ загубиха мача с разлика от три точки. В този момент всичко изглеждаше като поредица от лоши съдийски решения. Спортната преса вдигна обичайния шум, но в крайна сметка скандалът утихна и плейофите продължиха.

— Добре, Джак — намеси се Дикс. — Да прескочим напред до третия мач от последния сезон, между „Вайкингс“ и „Каубойс“. Различни обстоятелства, но, общо взето, същият сценарий.

Чичо ми отново взе думата. Искаше да разкаже мача подробно.

— Този път отмениха един четирийсетметров пас на „Вайкингс“ в края на втората четвърт, когато можеха да се приберат в съблекалните с преднина от седемнайсет точки.

Фред жестикулираше ядно, докато ми обясняваше как предимството на отбора е било отменено от поредния съмнителен фал за задържане.

— А когато се подредиха в края на последната четвърт, когато със сигурност щяха да отбележат победната точка, отново свириха фал срещу „Вайкингс“ заради разместване на позициите, което никой, ама никой, освен съдията не беше видял. Това отново им попречи да отбележат точка, бяха дадени продължения и „Вайкингс“ загубиха мача.

Разбира се, аз виждах накъде водеха всички тези истории. Във футбола често се свирят грешни решения, но хората шумно обвиняват съдиите в некадърност, а после забравят за това и продължават. След като Фред Кройцер, Евън Нюман и Дейвид Дикс бяха дошли при мен, значи със сигурност не ставаше дума за обичайните грешки в няколко мача.

Нюман продължи:

— Гледахме записите, докато не ни стана лошо, включително и мача от последната неделя в Сан Франциско. Виждаме определен модел. Като цяло, през последните две години и половина има единайсет мача, които са много съмнителни. Девет от победените отбори са били с положително съотношение между победи и загуби, а седем от тях са стигнали до плейофите.

Чичо ми добави:

— Много хора са загубили много пари от тези мачове. И те започват да се питат дали няма нещо гнило.

— Защо дойдохте при мен? — попитах аз. — Защо първо не се обърнахте към федерацията?

— Нямаме доказателства — отговори Дикс. — И честно казано, Джак, ако наистина се е случило нещо такова, ние не искаме нито федерацията, нито пресата, нито зрителите да разберат за това. Никога.