Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от латински
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Митологически, исторически и географски бележки по собствените имена

Абант — 1) митически цар на Аргос, баща на Акризий, прадядо на Персей („Абантиад“), 2) участник на страната на Финей в битката му срещу Персей, 3) кентавър, 4) другар на Диомед, превърнат в птица.

Абантиад — потомък на Абант, неговият правнук Персей.

Абантски — принадлежащ на митическия цар Абант: абантски Аргос.

Абарис — от Кавказ, приятел на Финей, противник на Персей.

Авгий — цар на Елида, притежател на безбройни стада добитък. Овидий подсеща за шестия подвиг на Херкулес — той изчистил огромните купища тор от Авгиевите обори, като пуснал през тях реката Алфей.

Авгури — римски жреци гадатели, гадаели волята на боговете и предсказвали бъдещето по мълнии и гръмове, особено по поведението на птиците при летеж, кълване, писък и др. Изразът „гласът на авгура“, се отнася до гърка Тирезий.

Август (лат. „възвеличен“, „възвишен“) — прозвище, дадено от римския сенат на Гай Юлий Цезар Октавиан (63 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е.) при обявяването му за римски император (от 27 г. пр.н.е.). Осиновен син и наследник на Цезар. Съсредоточил върховната държавна власт в свои ръце, като запазил старите републикански форми, установил дългоочаквания граждански мир, който довел до разцвет на изкуството и поезията (Вергилий, Овидий, Хораций, Проперций, Ливий). Той е дарител на мира, при който небесните ощастливяват безгранично човешкия род. Още Питагор предвижда световната мощ на Рим през Августовата епоха. Самият Юпитер предсказва, че наследникът на съсечения Цезар ще има в борбата с неговите убийци благосклонността на боговете. В 43 г. пр.н.е. Октавиан се сражава при Мутина (дн. Модена) в Северна Италия все още на страната на сенаторската партия (начело на която стон Цицерон) с Антоний, в същата година влиза с него и с Лепид във втория триумвират. Триумвирите без Лепид разбиват през 42 г. пр.н.е. при Филипи в римската провинция Македония убийците на Цезар Брут и Касий, които там се самоубиват. През 36 г. пр.н.е. Октавиан разбива в Сицилия Секст Помпей, сина на Гней Помпей, през 31 г. пр.н.е. флотата на своя предишен колега триумвира Антоний и на египетската царица Клеопатра. През 4 г. от н.е. осиновил сина на съпругата си Ливия от първия й брак Тиберий, и го утвърдил за свой наследник. Посмъртно обявен за бог, след като и приживе се радвал на божески почести. — Биография от Светоний. Най-известната му статуя, намерена при Прима Порта в Рим, се пази във Ватикана. Камея „Обожествяването на Август на Олимп“.

Авентин — цар на Алба Лонга, на когото е наречен един от седемте римски хълма.

Авери (дн. Лаго д’Аверио) — дълбоко 65 м. езеро източно от Куме в Кампания, което изпълва стар вулканичен кратер, заградено от стръмни склонове и засенчено от гъста гора, с отровни изпарения. Според древните там бил входът за подземното царство.

Авернски — прилагателно от Аверн, синоним на подземен. Авернската долина, е долината на Аверн, авернските нимфи, са нимфите на езерото Аверн, а авернска Юнона, е Прозерпина — царицата на подземното царство.

Авзонийски, авзонски — прилагателно от авзони, авзонийци, грецизирана форма от лат. аурунци, най-старите обитатели на Южна и Средна Италия, в поезията синоним на италийски, страната на авзоните е Авзония, поетически вместо Италия, носът Пелор в Сицилия е авзонийски, защото е разположен срещу Южна Италия.

Авзония — страната на авзоните, поетически синоним на Италия.

Авлида — пристанищен град в Беотия, откъдето гръцката флота потеглила срещу Троя и където Ифигения трябвало да бъде принесена в жертва.

Аврора (лат. „утринна зора“, гр. Еос) — богиня на утринната зора, дъщеря на титана Палант (затова Палангиада), майка на ветровете. Пурпурна, розовопръста, с росни коси и шафранена одежда, извежда в ранно утро светлината на колесница с два лъчезарни коня, подкарва звездите и пъди тъмата. Похитила Цефал, влюбения в своята Прокрида, но отблъсната, му отмъстила жестоко. Взела за съпруг Титон, когото също похитила. Измолила от Юпитер безсмъртие за него, но не се досетила да поиска и вечна младост, затова той се състарявал и се смалявал, додето, превърнат в щурец, запазил само гласа си. От Титон родила етиопския герой Мемнон, който участвувал в Троянската война на страната на Троя и паднал от ръката на Ахил. При смъртта му избледняла руменината на Зората. Из пепелта от кладата на сина й излитат птиците мемнониди. Оттогава майката плаче при всяко зазоряване, нейните сълзи са утринната роса.

Автолик — син на Меркурий и Хиона, съпруг на Местра, дъщерята на Еризихтон, баща на Антиклея, майката на Одисей. Известен със своите хитрини и притворство, които наследил от баща си.

Автоноя — дъщеря на Кадъм и Хармония, майка на Актеон. В бакхическо безумие скършва ръката на племенника си Пентей.

Агава — дъщеря на Кадъм и Хармония, съпруга на Ехион, майка на Пентей, когото в пристъп на безумие сметнала за див звяр и раздрала, призовала на помощ „двете сестри“ Ино и Автоноя.

Агамемнон — митически цар на Микена, като правнук на Тантал наричан Танталид, като син на Атрей, наричан Атрид, младши Атрид, подобно на Август превъзхожда баща си, брат на Менелай, съпруг на Клитемнестра, баща на Орест, Електра и Ифигения, предводител на гръцката войска срещу Троя. За да смекчи гнева на Диана и да измоли попътните ветрове пред похода, принася в жертва дъщеря си Ифигения. Острата си свада с него за красивата пленница (Бризеида, „Илиада“) Ахил не забравя и в подземното царство. След падането на Троя се завръща с пленницата си Касандра, но бива погубен от Клитемнестра и нейния прелъстител Егист. — Трагедии от Есхил и Сенека.

Аганипа — извор на планината Хеликон в Беотия, свещен за музите.

Агенор — финикийски цар, син на Нептун и Либия, баща на Кадъм (който се нарича Агенорид, Агеноров потомък, дворецът му е „дом Агеноров“ по името на бащата) и Европа (Агенорида). Агенорид е също неговият правнук Персей. Пратил Кадъм да търси сестра си, похитена от Юпитер, с поръка да се не връща без нея.

Агиртес (гр. „измамник“) — отцеубиец и воин от свитата на Финей, убит от Персей.

Аглавра (гр. „светлата“) — една от трите дъщери на Кекропс, на които Палада поверила в затворено кошче младенеца Ерихтоний, пазен отвътре от дракон. Нарушила запрещението на богинята и разплела от любопитство кошчето. Взела от Меркурий подкуп в злато, за да го пусне в спалнята на сестра си Херза. От ревност към нея се превръща в черен камък. Притежавала светилище на атинския Акропол.

Агра (гр. „ловджийка“) — хрътка на Актеон.

Агриод (гр. „див зъб“) — хрът на Актеон.

Адмет — син на тесалийския княз Ферес (затова Ферециад), участник в Калидонския лов. Според мита можел да се спаси от смъртта, ако някой друг се съгласи да умре вместо него. Никой, дори баща му и майка му, не пожелал да се пожертвува, единствена съпругата му Алкестида била готова да даде живота си за него. — Трагедия от Еврипид „Алкестида“.

Адонис — митически ловец, син на кипърския цар Кинирас и на дъщеря му Мира, за изключителната си красота обикнат от Венера, затова разкъсан от глиган, който Марс насъскал срещу него, кръвта му превърната от Венера в цветето съсънка (анемона). По молба на Венера царицата на подземното царство позволила да прекарва на земята шест месеца годишно. — Скулптура „Влюбена двойка“ (Афродита и Адонис) от Варна.

Аело (гр. „вихреният“) — 1) един от хрътовете на Актеон, 2) харпия, крилата богиня на смъртта, птица с момичешко лице.

Азийски — принадлежащ на Азия, азийска почва вместо Азия.

Азия — днешна Мала Азия, за римляните западната й половина, римската провинция Азия Минор, наследена след смъртта на Атал ІІІ през 133 г. пр.н.е.

Азоп — река в Беотия, Гърция, и речният бог на реката, син на Океан и Тетия, баща на Егнна („Азопида“) и дядо на Еак, който е син на Егина от Юпитер („Азопиад“).

Акантов — прилагателно от акант: растение (Acanthus mollis) от Средиземноморието, красивите му дълбоко врязани листа служили в стилизиран вид като орнамент в архитектурата, особено на коринтския и композитния капител, във фризове, надгробни плочи, стенописи и в изобразителното изкуство.

Акариански — принадлежащ на Акарнания, област по западното крайбрежие на Средна Гърция. Акарнанският речен бог е Ахелой.

Акаст — син на хемонийския (т.е. тесалийския) цар Пелий, участник в Калидонския лов. Оневинил по-късно цар Пелей, който убил несъщия си брат Фоколо.

Аквилон — Севернякът, северният вятър, у гърците Борей. Съпруг на Орития, баща на Калаис и Зет, домът му е пещера в Хемус (дн. Стара планина).

Акмон — другар на Диомед, от град Плеврон в Етолия, превърнат от Венера, която предизвиква, в птица.

Аконтей — привърженик на Персей, случайно превърнат от него в скала.

Акризий — митически цар на Аргос, син на Абант, и Аглая, баща на Даная, дядо на Персей (които затова се нарича Акризиониад), изгонен от града си от своя брат Прет, но възвърнат от Персей (Абантиад), от когото, в изпълнение на едно предсказание, бил неволно убит.

Акрота — цар на Алба, брат на Ремул.

Акте (гр. „крайбрежие“) — по-старото име на най-известната област в Гърция Атика, която имала дълга крайбрежна ивица, с главен град Атина.

Актейка — обитателка на Акте, атинянка.

Актейски (синоним на атически) — принадлежащ на областта Акте. Актейските братя, са Клитос и Бут, синовете на Палант.

Актеон (гр. „бог на крайбрежието“) — митически ловец, внук на Кадъм, син на дъщеря му Автоноя („Автононина рожба“), и на Аристей, превърнат от Диана в елен и бил разкъсан от собствените си кучета. Гневът на богинята се обяснява различно, според Овидий Актеон я видял неволно, когато се къпела в пещерен извор.

Актор — 1) бащата на Ерит (който затова се назовавал Акторид), когото убил Персей, 2) бащата на Менонтий, чийто син е Патрокъл, когото Ахил след свадата си с Агамемнон облякъл в собствените си доспехи и изпратил начело на мирмидонците срещу Хектор и троянската войска (вж. „Илиада“).

Акторидската двойка — близнаците Еврит и Ктеат, синове на месенския цар Актор, взели участие в Калидонския лов.

Акцийски — принадлежащ на Акциум, нос в Северозападна Акарнания на Амбракийския залив, там Август издигнал статуя на Аполон („Акцийски“) за възпоминание на победата си над Антоний и Клеопатра през 31 г. пр.н.е.

Аластор (гр. „злодей“) — ликиец от троянските войни, противник на Одисей.

Алба (лат. „бял град“) — 1) с прозвището Лонга: най-старият град в Лациум, т.нар. римска метрополия, разположен на дълъг хребет на Албанските планини (Монс Албанус), близо до дн. Лаго ди Албано, и основан според преданието от Юл, легендарния син на Еней, разрушен безвъзвратно от третия цар на Рим Тул Хостилий. 2) цар на Алба Лонга.

Албански планини (на лат. albus „бял“, „снежен“) — планина край Рим, дн. Монте Каво, на която бил издигнат градът Алба Лонга.

Албула (лат. „бяла вода“) — поток със серни води, течащ в Лациум край гр. Тибур (дн. Тиволи).

Алексироя — дъщеря на речния бог Граник и внучка на морската богиня Тетия, майка от Приам на Есак.

Алемон — жител на Арголида, баща на Мисцел, строителя на гр. Кротон.

Алка (гр. „сила“) — хрътка на Актеон.

Алкандър — ликиец от троянските войни, противник на Одисей и убит от него.

Алкатоя — поетично прозвище на гр. Мегара според името на възстановителя на градската и крепост Алкатой, син на Пелопс.

Алкид — потомък на Алкей, обикновено така се нарича Херкулес, който израснал като природен син на Амфитрион, съпруг на Алкмена, син на Алкей и внук на Персей.

Алкидам — жител на гр. Картея на о. Кеос. Заклел се да даде дъщеря си Ктезила за жена на атинянина Хермохар, но решил да я ожени за другиго. Наистина Хермохар я отвлякъл от олтара, но за клетвопрестъпничеството на бащата дъщерята починала преждевременно. Пред очите на всички ковчегът й изчезнал, след като от него излетял гълъб.

Алкиной — митически цар на феаките на о. Схерия, изпратил с богати дарове Одисей за родния му остров Итака с чудотворния кораб, който бил превърнат при обратния му курс от Нептун на скала.

Алкмена — от Тиринс (затова „тиринтинка“), съпруга на Амфитрион, с която Юпитер могъл да се сближи през една тройно удължена нощ под образа на мъжа й, от тази близост тя родила Херкулес, „син Алкменин“, нейна снаха е Деянира. Юнона се опитала от ревност да попречи при раждането на Херкулес.

Алкмеон — синът на прочутия гадател Амфиарай (Еклид) и на Ерифила, убил по внушение на оракула своята майка, за да отмъсти за нейното предателство спрямо съпруга й, затова преследван от ериниите, изпаднал в безумие.

Алкон — изкусен гравьор на мед, от Хила в Беотия.

Алмон — малка река, която се влива южно от Рим в Тибър.

Алоен — гигант, съпруг на Ифимедея, която родила от Нептун Алоадите — двата великана От и Ефиалт.

Алпи (келт. „височина“, „висока планина“), алпийски.

Алтея — дъщеря на Тестий, съпруга на калидонския цар Ойней, майка на Мелеагър (според един мит от Ойней, според друг от Марс). Парките й предрекли, че нейният син ще живее, докато се изпепели главнята, която горяла при раждането му в огнището. Алтея я скрила на тайно място, но когато Мелеагър, вече младеж, при свада убил своите вуйчовци — двамата нейни кръвни братя, я хвърлила в огъня, и се пробола с меча.

Алфей — най-голямата река в Пелопонес, извира от Аркадия, тече край Олимпия през Елида и се влива в Нонинско море. Богът на реката, син на Океан и Тетия, преследвал под морето изворната нимфа Аретуза. — Релеф на източния фронтон на храма на Зевс в Олимпия.

Алфенор — един от седемте синове на Ниоба, когото Феб поразил с невидима стрела.

Алфеяда — прозвище, с което Овидий нарича речната нимфа Аретуза от Елида поради връзката й с речния бог Алфей, от чието задиряне тя се спасила с бягство.

Алцимедон — тиренски моряк от свитата на Ацет.

Алциона — 1) внучка на Полипемон и дъщеря на разбойника Скирон, който за лекомисления й живот я хвърлил от скала в морето, където тя се превърнала на птичката алционка (морско рибарче), 2) дъщеря на повелителя на ветровете Еол („Еолида“), съпруга на Кейк, пример на съпружеска обич. След като съпругът й на път за оракула на Аполон в Кларос намира при корабокрушение смъртта си и вълните изхвърлят трупа му на родния бряг пред нея и от жал тя се хвърля в морето, богиня Тетида превръща съпрузите в две птички алционки (морски рибарчета).

Алцитоя — една от трите дъщери на митическия цар Миний, които отхвърляли култа на Бакх и сквернили празненството му, като влачели вълна и пресуквали прежда. Превърната в прилеп.

Амазонки — митическо племе от войнствени жени по бреговете на р. Термодонт. Амазонка била майката на Иполит Антиопа или Иполита („потомъкът на амазонка“). — Статуя „Наранена амазонка“ от Крезилас.

Амалтея — възведената в небесна звезда оленска (от Олен в Ахея) коза, която откърмила младенеца Юпитер.

Аматунт — прадревен град на южното крайбрежие на о. Кипър, дн. Лимасол, разположен близо до богати медни рудници и прочут с храма и култа на Венера.

Аматунтийски — принадлежащ, на гр. Аматунт.

Амбракия — град в Южен Епир, дн. Арта. За него водили спор Аполон, Диана и Херкулес. Привлеченият за съдник Крагалей се произнесъл в полза на Херкулес, затова бил превърнат от Аполон в камък. — При входа на Амбракийския залив Август след победата си над Антоний и Клеопатра при Акциум през г. пр.н.е. издигнал колосална статуя на Аполон (Акцийски).

Амброзиев — съдържащ амброзия.

Амброзия (гр. „безсмъртие“) — храната на боговете, чрез която те получават безсмъртието си, и на конете на бога на слънцето.

Аменан — река в Източна Сицилия, дн. Индичело.

Амик — кентавър, син на Офион, на сватбата на Пиритой умъртвил лапита Целадонт, но паднал убит от ръката на Пелат.

Амикла — античен град в Лакония, южно от Спарта, прадревно култово средище със светилище и колосална статуя на Аполон Амиклейски.

Амиклид — „младежът от Амикла“, любимецът на Аполон Хиацинт, чийто гроб сочели в този град, откъдето се разпространило по цяла Лакония празнуването на ежегодните Хиацинтии.

Амимона — извор и река в Арголида, тече през езерото Лерна.

Аминтор — цар на долопите, баща на Феникс („потомък на Аминтор“), който взел участие в Калидонския лов. Победен, предал на Еакид (Пелей) за заложник гиганта Крантор.

Амитаон — основател на гр. Пилос, глава на гадателски род в Пилос, баща на гадателя Меламп, който излекувал дъщерите на цар Прет („Претиди“) от лудостта им, вдъхната им за тяхното непокорство на Бакх. Лечебното средство захвърлил в Клиторийския извор.

Амом — ароматично тревисто растение, отглеждано предимно в Индия, от плода му се приготвял благоуханен балсам, добре познат в Рим.

Амон — 1) ориенталско божество, почитано първоначално в египетска Тива, по-късно бог — оракул с прочут храм в оазиса Сивах в Либийската пустиня, в Гърция отъждествяван със Зевс (Пиндар му посветил един от своите химни), а в Рим приет като Юпитер Амон, с овнешки образ или като мъж с овнешка глава и вити рога (Амон Либийски). Изворът при либийското му светилище показва значителни температурни колебания през различните часове на денонощието. 2) брат — близнак на Бротей, другар на Персей, паднал от ръката на Финей.

Ампик — жрец на Церера, привърженик на Персей, на чиято сватба бил умъртвен от Финей.

Ампикс — 1) войн на страната на Финей, вкаменен от Персей чрез погледа на Медуза. 2) лапит, баща на гадателя Мопс (сина на Ампикс, „Апицид“), на сватбата на Пиритой умъртвил кентавъра Ехекъл.

Амулий — син на Прока, царя на Алба Лонга, отстранил от престола по-стария си брат Нумитор, сина му умъртвил, а дъщеря му направил весталка. Нейните (на Рея Силвия, или Илия) синове — близнаци, Ромул и Рем, които при раждането им Амулий подхвърлил в реката, убили тирана и възвърнали властта на дядо си Нумитор.

Амур (лат. Амор, „любов“), Купидон (лат. Купидо, гр. Ерос) — син на Венера, и на Марс, бог на любовта, която разпалва не само у хората, но и у боговете чрез вълшебната сила на своя факел, или на невидимите си стрели. Той е най-велик бог, съпротивата срещу него е невъзможна, красиво момче, или крилат младеж, в колчана си носи два вида стрели, с едните събужда любовта, за да отмъсти за обидата на Аполон, с една стрела разпалил у него страстна любов към Дафна, а с друга предизвикал в гръдта на нимфата, и без туй равнодушна към Амур и брака, отвращение от бога, тя бяга с всичка сила от него. По молба на Венера упражнява мощта си и върху бога на подземното царство: най-острата и най-безпогрешната му стрела прави Дит да пламне от любов към Прозерпина и да я похити, за въздействието на Купидон върху подземните богове говори в самия Тартар Орфей. Капризното момче не жали и собствената си майка: със случайно одраскване с върха на стрела събужда у нея любов към красивия ловец Адонис. Името на бога е също синоним на любовното чувство. Овидий въвежда в разказа си и амури (купидони) — боговете на любовта, любими персонажи в античната живопис. — Статуи от Лизип.

Амфиарай — вж. Еклид.

Амфимедон — либийски войн от свитата на Финей, убит от Персей.

Амфион — син на Юпитер и Антиопа, брат — близнак на Зет, цар на Тива („твърдта на Амфион“). Получил от Меркурий (или Аполон) дарбата да пее и да свири вълшебно. Под звуците на неговата лира скални отломъци сами се подреждали в зидовете на тиванската крепост, която издигнал заедно с брат си. Съпруг на Ниоба, дъщерята на Тантал, която му родила седем сина и седем дъщери. Сложил край на своя живот след трагичната смърт на рожбите си.

Амфис — син на Феб и Дриопа, внук на Еврит.

Амфитрион — митически цар на Тиринс, Арголида, син на Алкей, внук на Персей и съпруг на Алкмена. Изгнаник в Тива, където Алкмена родила синовете си близнаци — от него Ификъл и от Юпитер Херкулес, който се споменава като „потомък Амфитрионов“, „потомък на Амфитрион“. — Комедия на Плавт „Амфитрион“.

Амфитрита (гр. „шумящата“) — една от нереидите, съпруга на Нептун, от когото родила Тритон, богиня на морето, често негово олицетворение.

Амфриз — малка река в Тесалия, извира от пл. Отрие и се влива в Пагасейския залив, също богът на реката.

Амфризки — принадлежащ на Амфризия, днес неизвестна област по крайбрежието на Южна Италия.

Анаксарета — знатна кипърска девойка от рода на стария Тевкър. Заради коравосърдечието й към безумно влюбения в нея Ифис превърната от боговете в камък.

Анапис — река в Източна Сицилия, дн. Анапо, влива се в морето южно от „големия пристан“ на Сиракуза. Като речен бог, любовник на нимфата Циана, която влива водите си в него малко преди морето.

Анафа — един от Цикладските острови в Егейско море.

Андремон — 1) баща на Амфис и съпруг на превърнатата в лотос Дриопа. 2) цар на етолийския град Калидон, баща на неназования Тоант, вожда на етолийците срещу Троя.

Андрогей — син на критския цар Мипос и на Пазифая, коварно убит от атиняните, които му завидели за победите във всички състезания на Панатенсите.

Андромаха — дъщеря на Еетион, царя на Тива в Киликия, и съпруга на Хектор. Вж. Хелен.

Андромеда — красивата дъщеря на етиопския цар Цефей и на Касиопа. Понеже царицата оскърбила нереидите с хвалбите си, че ги превъзхожда по хубост, за наказание Нептун пратил морско чудовище да опустошава страната. На допитването на етиопците оракулът на Амон в Либия отговорил, че те ще се избавят от чудовището, ако му дадат в жертва царската дъщеря. Андромеда била прикована върху скала край морето, но там я съгледал и обикнал Персей, той я спасил при условието да му дадат за съпруга красавицата.

Андрос — 1) най-северният от Цикладските острови в Егейско море, югоизточно от о. Евбея, с едноименен град, в който бил издигнат храм на Бакх. Наречен по името на Андрос. 2) синът на Аний, владетел на о. Андрос.

Анигър — малка река със серни извори в пелопонеската област Елида. Павзаний разказва, че рибата не се задържала в зловонните й води. Според преданието в тях кентаврите промивали раните си, нанесени им от отровните стрели на Херкулес.

Аниен — река в Лациум, приток на Тибър.

Аний — син на Реб и Аполон, негов жрец и владетел на Делос, дал гостоприемство на Анхиз и Еней, на които разказва за превръщането на дъщерите си в гълъби, и ги отпраща с богати дарове.

Антандър — древен пристанищен град в Малоазийска Мизия, недалеч от пл. Ида.

Антедона — град и държава в Беотия, с пристанище на брега на Евбейския залив.

Антей — великан от Либия, син на Нептун и на Гея (Земята), от която получавал нова сила, когато се докоснел до нея. Предизвиквал на борба чужденците, които минавали през страната, и ги убивал. Херкулес го задушил, като го вдигнал нагоре във въздуха. — Многобройни антични рисунки върху вази.

Антенор — мъдър троянски старейшина, съпруг на една от сестрите на Приамовата съпруга Хекуба.

Антигона — дъщеря на троянския цар Лаомедон (различна от героинята на Софокловата драма). Според етиологичния мит горда от дългите си коси, се сравнявала с Юнона, за наказание богинята превърнала косите й в змии. Боговете се смилили и я превърнали в щъркел — врага на змиите.

Анимах — кентавър, когото посякъл със секира Ценей.

Антипа — дъщеря на Никтей, майката на Амфион и Зет.

Антиса — град, разположен на северозападния бряг на о. Лесбос. Плиний съобщава, че най-напред бил самостоятелен остров и по-късно се съединил с Лесбос.

Антифат — цар на лестригоните — племе от великани людоеди. Нагълтал един от другарите на Одисей и потопил корабите му („Одисея“). Древните търсели царството му („дома на Антифат“) в околността на гр. Формие в Лациум, дн. Моле ди Гаета.

Антоний — Марк Антоний, римски триумвир, живял през 83–31 г. пр.н.е. Пълководец на Цезар, след неговото убийство сключил т.нар. втори триумвират (43 г. пр.н.е.) с Октавиан, по-късния император Август, и по-незначителния Лепид. След като били унищожени убийците на Цезар, при разпределяне на властите между триумвирите той получил Изтока, където попаднал под влияние на египетската царица Клеопатра, с която сключил брак. Отцепил се от Октавиан, победен от него в битката при Акциум (31 г. пр.н.е.), сложил край на живота си.

Анубис (егип. „кученце“) — син на Озирис, главно египетско божество, представяно с глава на чакал или куче, затова наричано „лаяч“, в мистериите на Изида отъждествяван с Меркурий като съпровождач на душите.

Анхиз — митически дардански владетел, внук на Асарак, син на Капис и Темида, любимец на Венера, която му ражда Еней, тя моли Юпитер да му подмлади годините. Синът му го понася на гръб от опожарената Троя към нова родина, умира през време на странствуването по морето. От Елизиум, където слиза при него Еней, съобщава на сина си бъдещето на Рим.

Анцей — син на Ликург, от аркадската област Парасия, затова „аркадецът с двойната брадва“, прочут участник в Калидонския лов, дръзва да се похвали, че против волята на Диана ще убие глигана, но той го промушва. — Изобразен в момента на нараняването върху източния фронтон на храма на Атина в Тегея, изваян от Скопас през ІV в. пр.н.е.

Анциум — град на брега на Лациум, разположен върху вдаден в морето скалист нос, дн. Горто д’Анцио.

Аониди — беотийски девойки, музите, които обитавали край извора Аганипа планината Хеликон в Беотия (Аония).

Аонийски, аонски — принадлежащ на Аония, поетически синоним на Беотия, беотийски. Аонийски край, Аонийски предели вместо Беотия. Аонийски деви, са музите като обитателки на пл. Хеликон в Беотия, гр. Тива в Беотия е аонийски, за разлика от едноименните градове в Горен Египет, Тесалия и Мизия, аонски е младежът Хипомен, който произхожда от Онхест в Беотия, аонийски проток, е заливът пред Авлида в Тесалия.

Аонийци — туземното население на Беотия, поетически синоним на беотийците. Аониец е също Херкулес, който според предание се родил в беотийска Тива.

Апенин — дн. Апенини.

Апидан — малка река в Тесалия, южен приток на Пеней.

Апис — свещеният бик в Мемфис, Египет, който египтяните почитали като бог. Свещен на луната, на слънцето или на Озирис. Трябвало да притежава отличителни белези: според Херодот да бъде черен и да има четириъгълно бяло петно на челото.

Аполон (гр. „сразител“) — син на Юпитер и Латона, брат — близнак на Диана, роден на о. Делос, убил при Делфи дракона Питон и основал там свое светилище, най-разностранното божество на античността: бог на лъка и на всякаква висша духовна дейност — на предсказанието (което предава и на смъртни), музиката, поезията и на другите изкуства, затова водител на музите — „музагет“, изобразяван с лирата, която получил от Меркурий (Хермес), наказал сатира Марсий, който дръзнал да се мери с него, по-късно отъждествяван с Хелиос (Сол) с прозвището Феб (вж.) като бог на светлината, слънцето и чистотата, като Аполон Сминтейски („мишеизтребител“), покровител на земеделието, като бог на лечението отпъжда болестите, „издънката на Аполона“, е неговият син от Коронида Ескулап. Отмъстил на възгордялата се Ниоба, която оскърбила майка му Латона и на Титий, който посегнал на нея. Неговото свещено дърво е лавърът (гр. дафне), в който се превърнала преследваната от него нимфа Дафна. В античното изобразително изкуство идеалният образ на младежка мъжественост. Най-прочути антични статуи: т.нар. Каселски Аполон, римско копие от оригинал на Фидий (V в. пр.н.е.), Аполон Белведерски — от Леохарес(?) — римско мраморно копие на бронзов оригинал от ІV в. пр.н.е., „въплъщава висшия идеал на античното изкуство“, централната статуя от западния фронтон на храма на Зевс от Олимпия и Аполон — Савроктонос („гущероубиец“) от Праксител.

Аполонов — принадлежащ на Аполон: „синът Аполонов“ е Орфей, лекуващият „син Аполонов“ е Ескулап, син на Аполон, „градът Аполонов“ е Делос на едноименния остров, където се родил богът.

Апсирт — син на колхидския цар Еет, брат на Медея.

Апулиец — принадлежащ на Апулия, област в Южна Италия, или произхождащ от нея. Апулийски овчар бил превърнат от музите заради присмехулството му в дивачка маслина.

Арахна (гр. „паяк“) — девойка от Меония (Лидия), дъщеря на Идмон, най-сръчната тъкачка в страната. Предизвикала Палада на състезание в тъкачество и навезала в килим позорни любовни истории на боговете, особено на Юпитер. Уязвена от нейното изкуство и от изображенията на нейните платна, богинята я превърнала в паяк, омразното нейно животно.

Арго (гр. „бързият“) — корабът, на който аргонавтите начело с Язон потеглили към Колхида, на бреговете на Черно море, за златното руно. Първият военен кораб, нарича се пагаски, пагасейски по името на града, в който бил построен.

Арголида — област в Пелопонес.

Арголийски = арголидски — 1) прилагателно от Арголида, арголийска дева, е Ио, защото баща й Инах е цар на Аргос, главния град на Арголида, 2) поетически синоним на гръцки: арголийски градове, арголийски вождове, арголийска флота, арголийски ров (пред Троя), арголийският пламък, е пожарът, на който гърците подложили Троя.

Аргонавти (гр. „моряците от Арго“) — Язон и неговите спътници, между които Адмет, диоскурите Кастор и Полукс, Херкулес, Мелеагър, Пелей, Теламон заедно с траките Орфей и бореадите Калаис и Зет, моряците от кораба „Арго“. Вж. Минийци. — Епос на Аполоний Родоски „Походът на аргонавтите“.

Аргос — 1) главният град на пелопонеската област Арголида. 2) синоним на Арголида.

Аргус — син на Арестор (у Овидий), стоок гигант, когото Юнона поставила за пазач на превърнатата в крава любимка на Юпитер Ио, (Юнонин пазач), (звездат поради стотиците очи по главата му). Приспан и убит от Меркурий по заповед на Юпитер, Юнона („Сатурнийката“) поставила очите му върху опашката на своята птица пауна. Те остават като шарки на пъстрите пауни.

Ардея (лат. „рибар“ — птица) — главният град на рутулите на брега на Лациум, южно от Рим, опожарен след победата над Турн, се превърнал на птицата рибар, която излетяла из пепелта му. Всъщност градът съществувал до императорската епоха.

Арей — кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант.

Арес — гръцкият бог на войната, вж. Марс.

Аресторов — синът на Арестор (само у Овидий) Аргус.

Аретуза — 1) извор в Елида, Гърция, и при Сиракуза, 2) нимфата на единия или другия извор, нереида от свитата на Диана, която преследвал влюбеният в нея речен бог Алфей от Елида. Благосклонната богиня на целомъдрието я превърнала в поток и й дала силата да се провре под Йонийско море и да избликне чак в о. Ортигия до Сиракуза. Но Алфей я последвал под морето, така двете реки се слели на сицилийска почва. Разказва на Церера, че видяла в земните дълбини похитената й дъщеря Прозерпина. Назовава се и Алфея по името на речния бог.

Ариадна — дъщеря на критския цар Минос, и на Пазифая, сестра на Федра. Предала на Тезей кълбо с прежда, с което след убийството на Минотавъра героят намерил обратния път из криволиците на Лабиринта. Избягала от Крит с Тезей, който обещал да се ожени за нея, но по пътя за Атина героят я изоставил на о. Наксос. Там я намерил спяща Бакх, той се оженил за нея, а венеца — годежния дар, от главата й издигнал между звездите на небето. — Изображения върху помпеянски стенописи и римски саркофази.

Арицийски валог — разположен при Ариция, едно от най-старите селища в Лациум, дн. Арича. Там се намирало прочуто старо светилище на богиня, която отъждествявали с Тавридска, Скитска Диана — култът й бил съпровождан с човешки жертви.

Аркад — син на Юпитер и почитаната под мечи образ Калисто, родоначалник на аркадците, превърнат в небесното съзвездие Воловар, което се движи близо до Голямата мечка.

Аркадия — централната област в Пелопонес, единствена в Гърция без излаз на море, поради планинския й характер и неплодородната почва повечето от нейните жители били бедни овчари или наемни войници в чужди градове. Поради идеализиращата буколическа поезия (Тиокрит, Вергилий) за жителите на големия град била щастливата идилична страна.

Аркадски — принадлежащ на Аркадия, вместо нея: аркадският край, аркадският властник, е Ликаон, на чийто внук Аркад, била назована страната. Секирата с две остриета е обичайното оръжие на аркадците, него размахва Анцей, „аркадецът с двойната брадва“.

Аркизий — син на Юпитер, баща на Лаерт, дядо на Одисей.

Арменски — арменска тигрица, тигри арменска порода.

Арна — жителка на Цикладския остров Сифное. Предала за злато родината си, затова била превърната във врана.

Артемида — гръцката богиня на лова. Вж. Диана. Статуи „Артемида Ефеска“, „Артемида от Версай“ в Лувър.

Асарак — троянски цар, син на Трос, дядо на Анхиз.

Асбол (гр. „чернилка“) — един от копоите на Актеон.

Аскалаф — син на Ахеронт и на авернската нимфа Орфна, издал, че Прозерпина яла в подземното царство, затова тя го превърнала в бухал.

Асканий — син на Еней и Креуза, избягал заедно с баща си от Троя и основал в Италия Алба Лонга, „зован двойно“ — още Юл, митически родоначалник на Юлиевците (Цезар, Август).

Асклепий — гръцкият бог на лечението. Вж. Ескулап.

Астерия (гр. астер — „звезда“) — дъщеря на титана Цей и на Феба, сестра на Латона, понеже отблъснала прегръдката на Юпитер, превърната в пъдпъдък, когато върховният бог продължил да я преследва като орел, се хвърлила в морето, но там се смразила в остров, който най-напред се наричал Астерия, после Ортигия („пъдпъдъчен остров“), накрая Делос („светъл“, „лъчащ“).

Астиаг — привърженик на Финей, превърнат от Персей чрез главата на Медуза в мрамор.

Астианакс (гр. „владетел на града“) — малолетният син на Хектор и Андромаха, когото гърците след превземането на Троя хвърлили от градската крепост поради предсказанието, че той щял да въздигне отново града.

Астил — предсказателят на кентаврите.

Астипалея — един от Спорадските острови близо до Крит с едноименен град, дн. Стампалия, където почитали Ахил като бог.

Астрей — един от привържениците на Финей, повален от Персей.

Астрейските братя — боговете на ветровете (вихрите) като синове на титана Астрей и на Аврора.

Астрея (гр. „звездна девица“) — богиня на справедливостта, отъждествявана с гръцката Дике. През златния век живяла сред хората, през сребърния забягнала в планините, а в медния отлетяла на небето, превърната там на съзвездието Дева (Virgo), наричано от антични писатели Астрея.

Аталанта — 1) девойка от град Тегея в Аркадия, дъщеря на Ясион, „тегейска мома“, „тегейска дева“, 2) девойка от Беотия, дъщеря на цар Схеней, красива ловджийка, участничка в Калидонския лов, която първа поразила глигана с копието си. Предупредена от оракул да не се омъжва, тя поставяла на кандидатите си условието да бъде надвита в бягане, но надвитият трябвало да загине. Мнозина смелчаци, състезавали се с нея, заплатили с живота си, докато Хипомен (Меланион) успял да я надбяга с хитрост, подучен от Венера: той подхвърлял на промеждутъци по пътя на състезанието трите златни ябълки от градината на Хесперидите. Накрай богинята на любовта превърнала в лъвове младите съпрузи, защото забравили да благодарят за помощта й.

Атамани — народ, населявал обл. Атамания в Южен Епир. Още Плиний назовава „извора на Юпитер“ при епирския град Додона: водите му на обед пресъхвали, но от въздушния пласт над тях жителите си палели дървата.

Атамант — цар на беотийския град Орхомен, син на бога на ветровете Еол, следователно от еолийски произход. От първата си жена Нефела (богиня на облаците) имал две деца: Фрикс и Хела. Те избягали от мащехата си Ино върху гърба на златния овен, който им пратила Нефела. Ино родила на беотийския цар синовете Меликерт и Леарх, но защото преди това гледала Бакх — сина на съперницата на Юнона, разгневена, небесната царица вдъхнала безумие в гърдите на двамата съпрузи. В изблик на лудост Атамант убил Леарх. От уплаха да не убие и другия им син, Ино се хвърлила в морето, където станала морската богиня Левкотея, а Меликерт се превърнал в морски бог Палемон („синът Атамантов“).

Атина — главен град на областта Атика в Гърция, най-могъщият и красив гръцки град, морска сила, център на античните науки и изкуства, философия и красноречие, посещаван от млади римляни за овладяване на повече знания. Наречен по името на своята покровителка Атина Палада, богиня на мъдростта и военното умение, назоваван по нейното прозвище още Тритонидин град, по имената на митическите й царе Монсония, Монсонска крепост, Кекропия, Кекропска крепост, по името на пристанището й мунихийска, и др. По времето на Овидий загубила значението си, но все още оставала културен център на античния свят. Върху атинския Акронол — центъра на града, се издигали най-старите и най-значителни градски светилища: Партенонът с 12-метровата хризелефантинна статуя на Атина Партенос („Девицата“), широкото мраморно стълбище Пропилей — вход към храмовете, Ерехтейонът, посветен на създателите на благополучието на града — Атина, Посейдон и митическия цар Ерехтей, от едната страна с колонадата с шестте Кариагиди, храмът на Атина Нике („Победа“) и в подножието на крепостта Одеонът на софиста Херодес Агикус и Дионисовият театър.

Атис (Athis) — индиец, син на Лимнея, дъщеря на Ганг. Принадлежи към свитата на Финей, приятел на асириеца Ликабант, (между привържениците на Финей имало представители от всякакви източни народности). Убит от Персей.

Атис (Atthis) — красив младеж, любимец на фригийската богиня Кибела и почитан като бог на вегетацията заедно с нейния култ. Превръщането му в пиния — свещеното дърво на Кибела, се среща само у Овидий.

Атически — принадлежащ на областта Атика или произхождащ от нея, синоним на атински: атически кораб.

Атлант (гр. „носач“) — титанът, който държи на плещите си небесния свод, наказан за участие в бунта на титаните срещу боговете, според Овидий, превърнат в планина от Персей чрез главата на Медуза, защото като цар на Мавритания отказал гостоприемство на героя. Властелин на земния предел и на морето, от него получил името си океанът, което споменава още Плиний Стари. Син на титана Япет и Климена, брат на Прометей и Епиметей, баща от Плейона на седемте плеяди, от Етра на седемте хиади, дядо на Меркурий — сина на Мая от Юпитер (затова споменаван като Атлантиад, като внук на Атлант и Плейона, дядо на Хермафродит (назоваван Атлантиад както баща си Меркурий), баща на танталидите и дядо на Ниоба. Дъщери на Атлант от океанската нимфа Хесперида са хесперидите, пазачки на градината на златните ябълки, която титанът оградил с планини, поставил и дракон за страж и забранил да влизат в нея пришълци.

Атлантиад — потомък на Атлант: Меркурий, който е внук на Атлант, син на дъщеря му Мая, Хермафродит, синът на Меркурий (Хермес).

Антлантов — принадлежащ на Атлант: синът на Атлантова Мая е Меркурий, внукът на Атлант.

Атлас — планина в Северозападна Африка, в която Персей превърнал титана Атлант.

Атон — планински масив в Македония, югоизточният край на Халкидическия полуостров на Егейско море, сега известен и като Света гора.

Атракски — поетически синоним на тесалийски, от името на гр. Атракс в Тесалия.

Атрей — цар на Микена, син на Пелопс и Хиподамея, брат на Тиест, баща на Агамемнон, и Менелай, брат на стария син на Атрея, по-младият син на Атрея, затова наричани по него Атриди.

Атриди — синовете на Атрей: Агамемнон, и Менелай, като „младши Атрид“.

Аустер (гр. Нотос от notia, notis — „влага“) — южният вятър, Южнякът (Долнякът), който носи в Гърция и Италия облаци и дъжд.

Афарей — 1) митически цар на Месения, баща на близнаците Линцей и Идас, които се явяват в преданието като противници на Диоскурите, участници в Калидонския лов, 2) кентавър, на когото Тезей на сватбата на Пиритой раздробява лакътната кост.

Афидас — кентавър, който, унесен в дълбок сън на сватбата на Пиритой, бил прободен от копието на лапита Форбас.

Афродита — гръцката богиня на любовта, вж. Венера.

Ахейски — 1) принадлежащ на Ахея, 2) синоним на гръцки.

Ахейци — 1) жителите на областта Ахея, наречена по своя родоначалник Ахей, 2) за времето на Омир събирателно име на гръцките племена, които воювали срещу Троя.

Ахелоев — принадлежащ на Ахелой, Ахелойски щерки са сирените.

Ахелой — река в Акарнания, най-голямата в Гърция, извира от пл. Пинд и се влива в Йонийско море, също и могъщият бог на реката, който подслонил в дома си Тезей, превърнал схинадите в острови, по негова молба Нептун превърнал също в остров любимата му Перимела, потокът на гр. Калидон, приема всякакъв образ, победен от Херкулес, загубва единия си рог, който, напълнен от наядите с плодове и цветя, става рогът на изобилието, символ на богатство и земна благодат, негова дъщеря е Калироя.

Ахелояди — дъщери на речния бог Ахелой, поетически синоним на сирени.

Ахеменид — спътник на Одисей, изостанал случайно в циклопския край, там Еней го спасява от Полифем.

Ахеменски — персийски, по името на Ахемен, родоначалника на персийската династия Ахемениди, дядо на Кир Стари.

Ахеронт (гр. „река на въздишките“) — 1) тинеста ленива река в подземното царство, която сенките на мъртъвците трябвало да преплават на лодката на Харон, 2) богът на тази река, баща на Аскалаф.

Ахея — 1) област по северното крайбрежие на Пелопонес, 2) след 146 г. пр.н.е. означава цяла Гърция (без Тесалия) като римска провинция.

Ахил — най-храбрият, най-бързият и най-красивият от гръцките герои пред Троя, син на морската богиня Тетида и на царя на тесалийска Фтия Пелей, затова назоваван Пелид, като внук на Еак наричан Еакид. Победил Нептуновия син Цигън, чествувал с празненства победата си над него, завладял Лесбос, Скирос, Тенедос, Хриза и Кила — селища на Аполон, принася жертви за милостта на Палада. Нептун, разгневен от превръщането на Цигън в лебед, убеждава Феб да го убие, по негово внушение Парис го ранява със стрела на уязвимото място („Ахилесова пета“), за оръжието на Ахил избухва свада между Аякс и Одисей. При завръщането от Троя сянката на Ахил пожелава на тракийския бряг да й се принесе в жертва Поликсена. Убил в бой Мемнон. Превъзхожда баща си Пелей.

Ацест — сицилийски цар от троянски произход, на когото гостува Еней.

Ацет — тускийски (етруски) мореплавател, под чиито образ се явява богът на виното и веселието Бакх.

Ацид — сицилийски пастир, син на Фаун в нимфата на реката Симет, любимият на Галатея, от ревност Полифем го убива, кръвта му се превръща на едноименната река.

Аякс (Аянт) — 1) Малкият Аякс, син на локрийския цар Оилей („син Оилеев“), „по-скромният Аякс“, братовчед на прочутия Аякс. При падането на Троя изнасилил в храма на Палада пророчицата Касандра, поради което „нарикийският войн“, навлякъл върху гръцката флота при обратния й път гнева на богинята, при разразената буря при нос Кафарей бил поразен от мълния, 2) Големият Аякс, син на саламинския цар Теламон, затова „син Теламонов“, „Теламонид“, след Ахил най-силният и най-храбрият от гръцките войни пред Троя. Надвивал често Хектор край гръцките кораби, устоявал на Юпитер. Води спор с Одисей за доспехите на Ахил, представен от противника си. Когато гърците присъждат оръжието на Одисей, Аякс не може да надвие гнева си и се пробожда с меча. От кръвта му се ражда пурпурно цвете, върху листата му се изписват първите букви на героя (гр. AI AI). — Трагедия от Софокъл.

Бавкида — благочестива старица от Фригия, съпруга на престарелия Филемон. Двамата посрещнали дружелюбно в бедния си дом Юпитер и Меркурий, които пътували под образи на смъртни.

Бактра — главен град на старата персийска област Бактриана, източно от Каспийско море.

Бакх (лат. Либер) — латинското име на гр. Дионис, бог на виното и лозарството, красив младеж с женствена фигура и неподрязани къдри. Носел подвижни рога, които прикрепял с повезки за челото. Сокът на Бакх — виното, с което често се отъждествява, е неговият дар. Първоначално тракийско божество, за гърците син на Зевс и Семела, дъщерята на тиванския цар Кадъм. Култът му, широко разпространен сред народа в Гърция, в елинистическите страни и Рим (където се слива с местното божество на плодородието Либер), бил съпътствуван от мистерии и диви оргии. Преди да се роди, ревнивата Юнона, предрешена като старица, предизвикала съперницата си Семела да поиска от своя любим да се яви пред нея в пълно божеско величие. След като Юпитер не могъл да й откаже, от блясъка на неговата мълния Семела била изпепелена. Детето било спасено из майчината утроба, получило божественост от допира с божеския огън, но понеже било недоносено, Юпитер го държал вшито в бедрото си до срока на раждането. Затова в Бакх е двуроден. Меркурий поел младенеца и го предал да го отгледа тайно Ино, сестрата на Семела, заедно със съпруга си Атамант, затова той е с две майки, а след като Юнона наказала двамата съпрузи с безумие, Бакх бил откърмен в пещера от нимфите на планината Пиза. Въвеждането на негръцкия култ на Бакх в Гърция срещало съпротива, но трагичният край на Пентей показва, че тя била напразна. След като тиванският цар не се вслушал в предупрежденията на самия Бакх, явил му се под образа на тиренския моряк Ацет, той бил разкъсан от вакханките. Бакх се оженил за красивата Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, изоставена на о. Наксос от Тезей, а венеца на невестата направил небесно съзвездие. Когато гигантът Тифоей преследвал боговете, Бакх се превърнал в козел — свещеното негово животно, символ на оплодителната му сила. Превърнал бик, откраднат от сина му, в елен, за да го скрие от пастира. Във вид на лоза прелъстил Еригона. В чест на Бакх се устройвали различни празненства. Невести и девойки чествували всеки три години екстатичните му оргии в планината при светлината на факли през най-дългата зимна нощ. В буйно веселие участничките менади, наметнали еленови кожи, размахвали тирсове (тояги, обвити с бръшлян и лозови листа), разпуснали косите си, удряли звънтящите чинели и свирели пронизително на флейти, танцували и раздирали с голи ръце горски животни в знак на страданията, които изпитва съзидателната природа на гористата планина. След като едонските менади посекли Орфей, певеца на Бакховите тайнства, богът ги превърнал в дървета, и се оттеглил от Тракия в Мала Азия. Задето митическият фригийски цар Мида върнал при Бакх залуталия се негов възпитател, участник в оргиите му, Силен, богът изпълнил глупавото желание на царя да превръща чрез докосване всичко в злато, но когато и храната, и питието в устата му почнали да се втвърдяват, го освободил от опасния си дар чрез изкъпване във вълните на р. Пактол. Подобен дар получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний — да превръщат с едно докосване всичко в зърно, вино и масло. Когато Агамемнон им заповядал да подпомагат с небесния дар гръцката флота, богът по тяхна молба ги превърнал в гълъби. Бакх е многоименен бог, както го зове хорът в Софокловата драма „Антигона“. Освен латинското си име Либер, и др., той притежава култовите прозвища Бромий — „Шумния“, Иакх — „вик“, „вопъл“, Елелей и Евхан — звукоподражателни имена по радостните възгласи в мистериите, Леней — „изстискващ соковете“, Лией — „освобождаващ от грижи“, Никтелий — „Нощния“, Низей — „богът от планината Низа“. — Любима тема на вазовата живопис. Статуи: релеф от паметника на Лизикрат в Атина, Бакхови сцени от римски саркофаг, помпеянски стенописи.

Бакхис — митически родоначалник на Бакхкадите — род, който дълго време излъчвал владетелите на Коринт, през негово време (около 730 г. пр.н.е.) коринтците основали и поселили колонията Сиракуза с голямото и малкото й пристанище. Около 600 г. пр.н.е. родът бил отстранен от властта от тиранина Кипсел.

Бакхически — 1) извършван в чест на бог Бакх: празненства, 2) предизвикан от бога: възгласни вопли.

Балеарска прашка, балеарска пръв — жителите на Балеарските острови в Източното Средиземноморие били прочути хвърлячи на прашка.

Бат (гр. „бъбрица“) — стар пастир на пилоския цар Нелси. Въпреки дадената дума издал на Аполон скривалището на откраднатите му от Меркурий крави, затова превърнат от него в скала.

Беба, Бебанда — град и езеро в обл. Тесалия, Североизточна Гърция.

Бел — митически основател на Вавилон и на асирийското царство, прародител на персийския цар Орхам (Овидий не разграничава строго източните царства). Почитан като бог Баал.

Белиди — петдесетте сестри, внучки на египетския цар Бел, дъщери на Данай, по когото се наричат също Данаиди. Баща им бил прогонен в Арголида, Гърция, от своя брат Египт, за отмъщение по негова заповед погубили в първата брачна нощ съпрузите си — своите братовчеди, петдесетте сина на Египт (само Хипермнестра пощадила съпруга си Линцей). За наказание в подземното царство пълнели непрекъснато урни без дъна. — Трагедия на Есхил „Молителките“.

Белона — римска богиня на войната, праиталийско божество с храм на Марсово поле в Рим.

Беотийски — принадлежащ на Беотия или произлязъл от нея. Беотийският град, е главният град на страната Тива.

Беотия (гр. „страна на говеда“) — област в Средна Гърция с главен град Тива, поетически наричана Аония и Хиантия.

Берекинтийски — прилаг. от берекинтийци, отдавна изчезнала народност в малоазийска Фригия. Поетически синоним на фригийски. Берекинтийската флейта, всъщност е инструмент от празненствата на фригийската богиня Кибела, не на Бакх. Берекинтийският цар, е фригиецът Мида.

Бероя — епидаврийка, дойка на Семела.

Бианор (гр. „насилник“) — великан кентавър, когото убива Тезей на сватбата на Пиритой.

Библида — злополучната внучка на Феб, дъщеря на Милет, и Цианея, залюбила греховно своя брат Каун, по следите му прекосила Кария, Ликия и други области на Мала Азия, докато най-накрая, изморена и безнадеждна, се всълзила и превърнала в струите на едноименния извор.

Бизалтида — Теофана, дъщерята на Бизалт. За да отдалечи красавицата от многобройните й обожатели, Нептун я отвлякъл на остров, където превърнал нея на овца, а себе си на овен. От връзката си с морския бог родила овена със златното руно, за което аргонавтите тръгнали през морето за Колхида.

Бистонийци, бистони — тракийско племе.

Борей (гр. „Севернякът“, „северният вятър“) — латинският Аквилон, най-буреносният вятър, който прогонва дъждовете, смятан от гърците за тракиец. Олицетворение на вятъра. Крилат бог с разрошени коси и змиевидни опашки, отвличал млади девойки, така от брега на р. Илис похитил дъщерята на Ерехтей Орития, която му родила синовете Каланс и Зет. Също означава североизточната посока върху небето.

Ботрес — син на Аполоновия жрец Евмел, ял мозъка на жертвено агне, преди то да бъде положено на олтара, затова ударен от бащата със запалена главня по главата, паднал в гърчове на земята, но Аполон се смилил над воплите на жреца и превърнал прегрешилия в пъстрата птичка пчелояд (merops apiaster).

Британи — жителите на остров Британия, които Цезар не могъл да покори, макар че ги побеждавал в походите си през 55 и 54 г. пр.н.е.

Бром — кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценси.

Бромий (гр. „шумният“) — култово прозвище на Бакх.

Бротей — 1) брат — близнак на Амон, привърженик на Персей, паднал от ръката на Амон, 2) лапит, убит заедно със свой сънародник от кентавъра Гриней.

Бубасийски — прилаг. от Бубас, град и област в Кария, Югозападна Мала Азия.

Бубастис — египетската богиня на луната Бастет, отъждествявана в Гърция с Артемида, в Рим с Диана, изобразявана като котка или само с котешка глава, свещеното й животно била котката, символ на светлината в мрака. Поради прилика с нея Диана се превръща пред Тифоен в котка.

Бузирис — син на Нептун, митически цар на Египет, които принасял всички чужденци в жертва на боговете. Когато повел към олтара и Херкулес, героят разкъсал веригите и го убил.

Бурис — или Бура, град на Коринтския залив в Ахек, при земетресение през зимата на 373/372 г. пр.н.е. потънал в морето. В текста Овидий е допуснал анахронизъм: Питагор не е знаел за бедствието, защото е живял около 190 години по-рано.

Бутес — син на Палант и внук на Кекропс (затова „кекропийска рожба“), атинянин в свитата на Цефал.

Бутрос — пристанищен град в Епир, срещу северното крайбрежие на Коркира. В него се поселил Хелен, синът на Приам, и построил наблизо втора Троя, като пренесъл там прежните местни имена.

Вавилония — древна държава по средното и долното течение на р. Тигър и Ефрат.

Вавилонски — прилаг. от Вавилония (страната) и от Вавилон (столицата й). Ненаименуваният град на Пирам и Тисба, опасан с тухлен зид, е Вавилон.

Вакханки (менади, гр. „безумстващи“) — жени или девойки, които участвували в свещените тайнства на Бакх с оргиастични танци, обхванати от винената омая на божеството, изпадали до такъв екстаз, че разкъсвали с голи ръце кози, бикове и хора.

Венера (гр. Афродита) — италийска богиня на пролетта и цъфтежа в природата, по-късно като богиня на красотата и любовта отъждествявана с гръцката Афродита. Според един мит родена от морската пяна (древните извеждали името й от гр. афрос — „пяна“). Според друг мит била дъщеря на океанидата Диона и на Юпитер, когото назовава „татко“. Така Нептун е неин чичо. Вози се на колесница с впрегнати лебеди. Гълъбите са нейните свещени птици. Участвува като скъпа гостенка в сватбените празненства. Нейната власт над богове и хора е неотразима. Често я упражнява чрез стрелите на синя си от Марс — Амур (Амор, Купидон), великия бог на любовта. Самата тя изпитва върху себе си въздействието му. Неин съпруг е хромият и грозен Вулкан, на когото красавицата изневерява не само с богове, особено с Марс, но и със смъртни. От бога на войната е дъщеря й Хармония, за която се оженил Кадъм. От всезрящия бог на слънцето не останала скрита любовната й среща с Марс, от Сол узнал за нея маменият съпруг и той с хитрост впримчил двамата в любовната прегръдка и ги показал на всички богове, затова обидената богиня не преставала да преследва издайника, неговите любимки и потомки.

Рожба на любовната близост на Венера с Меркурий е Хермафродит, който обединява имената на двамата. Тя отправя молба до Юпитер да подмлади любимия й Анхиз, който затова се назовава с нейното прозвище, китерски, от когото заради русите си коси тя е „златната майка на Еней“, когото подпомага, за когото измолва от Нептун възшествие на небето. Обикнала красивия ловец Адонис, на него разказва историята на Аталанта, а след смъртта му от глигана го превръща в съсънка (анемона). По нейна молба Нептун превърнал нещастните съпрузи Ино и Меликерт в богове. Дала повеля на Купидон да разпали у Дит обич към Прозерпина. Към нея се обръщат за помощ влюбените. Тя се вслушва в молбата на Пигмалион и вдъхва живот на изваяната от него статуя на жена от слонова кост. Помогнала на Хипомен да спечели за съпруга Аталанта, но когато двамата забравили да й благодарят, ги превърнала в лъвове. През време на Троянската война била на страната на троянците заради Парис, който й присъдил ябълката, и когото тя покровителствува. Поради близката й намеса в битките била наранена от Диомед, за отмъщение превърнала неговите другари в птици. Вкаменила Анаксарста поради коравосърдечието й към Ифис, наказала керастите и пропетидите. Пред чудовището Тифоей, което преследвало боговете до Египет, се превърнала в риба. Като майка на Еней от Анхиз била провъзгласена за прародителка на императорския род на Юлиевците и закрилница на Рим — тя осуетила опита на сабиняните да нахлуят в града, безпокоила се за съдбата на Цезар и напразно се опитала да отклони бедата от главата му, но извоювала неговото обожествяване. Често Овидий употребява името й като синоним на любов.

Прозвища: Ерицина по прочутия й храм на планината Ерикс в Сицилия, Идалия по Идалион, планината на о. Кипър, където се издигал един от главните й храмове с общогръцко значение, Китерея (Цитера) от остров Китера, разположен южно от Пелопонес, където според мита богинята излязла из морската пяна, и др.

Многобройни рисунки върху вази и статуи: от Алкаменес („Венера в градината“), Праксител („Книдска Венера“), Лизип („Венера от Капуа“), Дондалзес („Клекналата Венера“), „Венера Милоска“, „Венера Киренска“, релеф „Раждането на Венера от пяната на морските вълни“ и др.

Венец — небесното съзвездие Корона. Овидий е допуснал грешка относно мястото му. Намира се не между Змиеносеца и Коленилия образ (т.е. Херкулес), а между Херкулес и Воловаря (Боотес).

Венилия — древна римска богиня, майка от Янус на нимфата Кинента. У Вергилий е майката на Тури.

Венул — пратеник на царя на рутулите Тури пред Диомед.

Вертумн — първоначално етруско божество, което било бързо възприето в Рим, бог на вегетацията, на градините и на годишния кръговрат. Понеже римляните извеждали неговото име от лат. глагол verto („превръщам“), му приписвали особената способност да възприема различни образи. Предрешен като старица, склонил хамадриадата Помона да му стане съпруга.

Веста (гр. Хестия) — древноиталийска богиня на домашното огнище. В нейния храм — кръгла постройка на римския форум, горял вечно свещеният й огън. Бдели над него да не угасне весталки — девици, които трябвало да служат в продължение на години и се радвали на особена почит и Рим, а за нарушение на целомъдрието си били заравяни живи. Веста е троянска, защото според мита култът й заедно със свещения огън били донесени в Италия от Еней. В огъня на Веста виждали залога за благополучието на римската държава. Весталките били подчинени на върховния жрец, с когото живеели в служебно жилище близо до храма на богинята. Когато Август станал и върховен жрец, за да не се премества в старата базилика на форума, издигнал до своя дворен на Палатинския хълм нов храм на Веста (Vesta Palatina).

Вирбий — италийското име на Иполит, което му дала Диана, когато, след като го съживил Ескулап, тя му променила образа.

Воловар (гр. Боотес) — съзвездие близо до Колата (Голямата мечка). Снишава се бавно, сякаш не иска да изостави Колата.

Волове — вж. Голямата мечка.

Волтурн — река в Кампания, северно от Неапол.

Вулкан — римският бог на разрушителния огън, отъждествяван с гръцкия Хефест, който е бог още на ковашкото изкуство и на занаятите, за които е нужен огънят. Син на Юпитер и на Юнона, затова е „Юнонина рожба“. Той е изкусният майстор на украсата в двореца на бога на слънцето, изработил колесницата на Сол. Макар грозен и хром от рождение, съпруг на най-красивата, но невярна богиня Венера. С помощта на Сол, който вижда всичко, открил нейната изневяра с Марс и омотал двамата с изкусно изработената си мрежа в любовната им прегръдка. Баща на получовека — полузмей Ерихтоний, за когото иска от Юпитер вечна младост, баща и на разбойника Перифет, който пресрещал пътниците и ги убивал с боздугана си. По молба на Тетида изковал оръжието на сина й Ахил. Върху щита му, необикновена художествена творба, изваял целия свят, заедно с океана, земята, градовете и съзвездията. Древните вярвали, че живее във вулканите (оттам тяхното име) и че в тях се намират ковачниците му, където негови помощници са циклопите. Затова култът му бил поддържан във вулканични области, най-вече на о. Лемнос, откъдето е прозвището му лемнийски, лемниец, на пл. Етна в Сицилия. Неговото римско прозвище е Мулцибер — „размекващ желязото“, „леяр“. Негов е храмът Тезейон на агората в Атина.

Вулкански — принадлежащ на бога на огъня Вулкан: о. Лемнос, защото според мита ковачницата на бога се намирала в загасналия вулкан на острова.

Галантида — робиня на Алкмена. Превърната в невестулка, защото измамила богинята на раждането Илития, когато Юнона искала тя да попречи на Алкмена да роди Херкулес. Макар и рядко, античните вярвали, че невестулките раждали малките си през устата. Споменатата легенда е създадена, за да обясни това вярване.

Галатея (гр. „млечнобялата“) — нимфа, дъщеря на Нерей и Дорида, красива нереида, обикнала Ацид, но била безсилна да се избави от любовта на Полифем. Нея циклопът не могъл да стигне, но се нахвърлил срещу нейния любим.

Галски — произхождащ от Галия, страната на галите, която обхваща цяла днешна Франция, Белгия и част от Нидерландия.

Ганг — 1) индийската река, 2) богът на реката, баща ма нимфата Лимнея.

Ганимед — най-красивият между смъртните, син на троянския цар Трос, затова назоваван Илиад („троянецът“) и на Калироя, Юпитер под образа на своята птица орела го похитил и взел на Олимп за свой и на боговете виночерпец, като му дарил вечна младост. Статуи от Леохарес, гръб от антично (старогръцко) огледало с релеф „Орелът отвежда Ганимед“.

Гаргафия — долина в Беотия, с извор, свещен на Диана.

Герана или Енона — според мита пигмейска жена, която отхвърляла култа на боговете и особено на Юнона, затова била превърната от нея в жерав и възбудила вечна вражда между тази птица и пигмеите.

Герион — великан с три тела, с три глави, шест ръце и шест крака, син на Хризаор и Калироя, живял на испанския остров Еритея, според античния човек на западния край на света, притежавал стада от дойни крави, затова „иберски пастир“, убит от Херкулес, който му отвлякъл стадата (подвиг).

Гея, Ге (лат. Телус) — богинята на Земята, олицетворение на земята.

Гиар — един от Цикладските острови в Егейско море.

Гиганти — синове на Гея (Земята), змиекраки исполини, нападнали Олимп, като накамарили една върху друга планините Оса и Пелион, но надвити от Юпитер и другите олимпийци, били хвърлени в Тартар. От тяхната кръв произлязъл необузданият човешки род. Пиеридите възпяват борбата им, а Орфей — победата на Юпитер. Гигантомахията е любим мотив на античното изобразително изкуство (най-известен е фризът на големия олтар от Пергам от ІІ в. пр.н.е.).

Главк — рибар от близкия до Евбея град Антедопа, след като вкусил от вълшебна билка, се хвърлил в морето, където Океан и Тетия го превърнали в морско божество с прорицателки дар, получовек-полуриба. Безумно обикнал Сцила, която вълшебницата Кирка превърнала от ревност в морско чудовище.

Главка — дъщерята на митическия коринтски цар Креонт, наричана още Креуза, за която искал да се ожени Язон, затова изоставената Медея й пратила дреха с отрова, с която изгорила нея, баща й и царския палат.

Гнозийски, кнососки — принадлежащ на критския град Кносос (Тнозос), синоним на критски.

Голямата мечка — най-ясно видимото съзвездие на северното звездно небе. За жителите на нашия земен пояс не залязва зад хоризонта като другите съзвездия от зодиака, според древните, защото Юнона й забранила да се потапя в океана (вж. Калисто). Римските селяни оприличавали седемте й звезди на седем вършитбени вола (septem triones), поради близостта им до северния небесен полюс „студени Волове“, и наричали съзвездието още Колата.

Горга — дъщеря на Алтея, сестра на Мелеагър, пощадена от Диана при превръщането на сестрите й мелеагриди в птици.

Горгона (гр. „ужасната“) — Медуза, най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морския дракон Форкин (затова назовавани форкиниди, още горгони) и на китоподобната Кето. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Горгона била насилена в нейния храм от Нептун. Според един мит била майка на крилатия кон Пегас от Нептун, който се сближил с нея в образа на птица. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел. Персей й отсякъл главата, като се приближил заднешком до нея и наблюдавал образа й отразен в щита си. От трупа й изскочили крилатият кон Пегас, великанът Хризаор и змиите. Капките кръв от главата й, всмукани в либийския пясък, се превърнали в змии. От допир до главата на Горгона се вкаменявали растения, животни и хора, дори богове. С нея героят Персей превръща в камък неприятелите си: Атлант, в двореца на Цефей, Финей, други неприятели. Цербер е чудовище както Горгона Медуза.

Горгонин — притежаван от Горгона.

Гортински — прилаг. от Гортина, през римско време главен град на о. Крит, синоним на критски. Жителите на острова били прочути със стрелбата си на лък.

Градив (лат. „напредващ в борбата“) — прозвище на бог Марс, който произхожда от сурова Тракия.

Гран — поетическо име на гърците, като героичен прадревен народ.

Грайски — прилаг. от граи, поетичен синоним на гръцки. „Грайската съпруга“ е Елена, съпругата на Менелай, която грабнал Парис („похитителят плах“), убиецът на Ахил. „Грайската крепост“ е крепостта на гръцката колония Кротон в Южна Италия.

Граник — 1) река в Троада, Северозападна Мала Азия, извира от пл. Ида, 2) богът на реката, син на Тетия, баща на Алексироя, двурог или като речен бог, или защото се дели на два ръкава, преди да се влее в морето.

Грации (гр. харити) — трите дъщери на Юпитер и океанидата Евринома, богини на прелестта, придружителки на Венера, Дионис, Аполон и др. богове: Аглая (гр. „блясък“), Ефросина („веселие“), Талия („разцвет“).

Греи (гр. „старици“) — две дъщери на Форкин и Кето, сестри на горгоните, наричани като тях по баща си Форкиниди. Хубавобузи, но от рождение с бели коси, имали двете едно око и един зъб, с които си служили общо.

Грипей — кентавър, който на сватбата на Пиритой убил лапитите Бротей и Ориос, самият убит от лапита Ексадий.

Давлида — добре укрепен град на пл. Парнас, в областта Фокида, Средна Гърция, където живеели траки, дн. с. Давлия. От него водел път към върховете на планината.

Дамазихтон — един от синовете на тиванската царица Ниоба, когото убил Феб със стрелата си.

Данаиди — петдесетте дъщери на Данай, наричани също Белиди по името на дядо им Бел.

Данайци — гръцко племе, наречено по Данай, митическия основател на Аргос, в поемите на Омир събирателно име за всички гърци.

Даная — дъщеря на аргоския цар Акризий, който заради предсказание на оракула, че ще бъде убит от внука си, я затворил в желязна кула под земята, но Юпитер я посетил във вид на златен дъжд и тя след съответното време родила от него Персей.

Дардански — прилаг. от Дардан, син на Юпитер и Електра, митически основател на гр. Дардания в Троада и родоначалник на троянците, синоним на троянски: дардански майки, дардански птицегадател — Хелен, брат на Хектор. Понеже Еней се смята родоначалник на римляните (Ромул е негов потомък), Рим също се нарича дардански.

Даун — митически цар на Янигия, област в Апулия, затова наричан япигец. Оказал прием на Диомед, когато той слязъл с гръцки колонисти на италийския бряг, и му дал дъщеря си за жена.

Дафна — нимфа, дъщеря на тесалийскии речен бог Пенен (затова „пенейската нимфа“), преследвана от влюбения в нея Аполон, моли за помощ баща си, от когото в момента, когато я настига преследвачът, бива превърната в лавър (гр. „дафне“), свещеното дърво на Аполон, чиито листа според древните притежавали очистителна и пророческа сила.

Дафнис — син на Меркурий и нимфа, красив млад овчар на планината Ида (на о. Крит в малоазийска Фригия), любимец на Пан, основоположник на буколическата песен, превърнат в камък от влюбената в него ревнива нимфа Ехенаида.

Девкалион — тесалиец, син на титана Прометей и съпруг на Пира, чрез сина си Хелен родоначалник на елините. Двамата съпрузи като верни почитатели на боговете се спасили единствени на Парнас от световния потоп, чрез който Юпитер погубил покварените хора. От камъните, които след оттеглянето на водите хвърляли зад себе си, се появил новият човешки род, издръжлив поради потеклото си. Може би митът е създаден поради игрословието на гръцки: laoi — „хора“, „народ“, laas — „камък“.

Девкалионски — прилаг. от Девкалион, предизвикан от големия потоп, девкалионски талази.

Дедал (гр. „художник“) — митически архитект, механик и скулптор от Атина. Понеже от завист хвърлил от Акропола ученика си Пердикс, принудил се да избяга на остров Крит при цар Минос, там построил Лабиринта за чудовището Минотавър. Минос го задържал на острова заедно със сина му Икар, за да не издаде тайната на Лабиринта, но той скрепил с восък пера и направил крила за себе си и за сина си, с тях двамата полетели през въздуха към Атина. По пътя Икар паднал в морето и се удавил. След погребението му Дедал се озовал в Сицилия при цар Кокал, чиито дъщери го удавили в басейн с гореща вода.

Дедалион — син на Луцифер, брат на Кейк, баща на Хиона, от скръб по дъщеря си, която загинала от стрелата на Диана, скочил от върха на Парнас, но Аполон го превърнал в ястреб и така му спасил живота.

Дейфоб — син на Приам и Хекуба, брат на Хектор и Парис, съпруг на Елена след смъртта на Парис.

Дейона — майка на Милет, митическия основател на едноименния град в Мала Азия.

Делиец, делийски бог — прозвища на бог Феб Аполон от името на родния му остров Делос.

Делия — прозвище на богиня Диана, получено от името на родния и остров Делос.

Делос (дн. Дилос) — малък Цикладски остров южно от Евбея в Егейско море, в античността търговски център, свободно пристанище, пазар на роби и старо средище на култа на Аполон. Според мита единствен от всички земи и морета дал подслон на Латона, когато наближило времето да роди божествените близнаци Аполон и Диана, след като никоя страна, гряна от слънцето, не посмяла да приеме съперницата на ревнивата Юнона. От този момент скалистият остров, който дотогава странствувал непрекъснато сред пълните, уседнал, закрепен здраво за морското дъно, и станал наред с Делфи свещен на Аполон. Наричан, както малкият остров пред Сиракуза, още Ортигия („пъдпъдъченият остров“).

Делфи — град във Фокида в подножието на пл. Парнас, с най-прочутия през древността „делфийски оракул“, първоначално на Темида, после на Аполон, и с храма на Аполон, днес в развалини при с. Кастри. В средата на храма се намирал свещеният на бога полукръгъл камък омфалос (гр. „пъп“), запазен до днес, където според древните бил центърът на земята. Плутарх предава, че два орела, излетели от двата края на земята към Делфи, се срещнали точно на това място. Божеските отговори давала пророчицата Пития, наречена по името на питона, убит от Аполон. Тя, като дъвчела лаврови листа и седяла на тринога върху пукнатина на почвата, от която излизали упойващи пари, произнасяла в екстаз несвързани думи, които жреците възвестявали в двусмислена реч като волята на Аполон. До оракула се допитвали по частни, военни, политически и др. въпроси не само обикновените граждани, но често и фараони, царе и императори, като отговорите били от важно значение не само за Гърция. С времето Делфи се издигнал като търговски, занаятчийски и финансов център, наблизо до него празнували всеки три олимпиадни години прочутите питийски игри. Питагор нарича града „моето Делфи“, поради мъдростта, която възвестявали от него боговете. Освен храма са разкрити стадионът, театърът, съкровищници на гръцки градове, култови сгради и др. с множество оброчни дарове — статуи, триноги и др.

Делфийски, делфиец — принадлежащ на Делфи или произлизащ от него: делфийската област — Делфи, делфиец, делфийски бог — Аполон, делфийски храм — храмът на Аполон.

Деметра — гръцката богиня на плодородието и земеделието, отъждествявана с римската Церера.

Демолеонт — кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой.

Део — краткото галено име на Деметра, т.е. латинската Церера.

Деоида — дъщерята на Део, т.е. Прозерпина.

Деркета (Деркето) — наричана още Атаргата, сирийска богиня на майчинството и плодородието, оприличавана на гръцката Афродита. От срам за любовта си със сирийски младеж, от когото родила Семирамида, се хвърлила в езеро и се превърнала в риба. Изобразявана като жена с рибя опашка. Прозвището вавилонянка е необоснована прибавка на Овидий.

Деянира (Деянейра) — дъщеря на митическия калидонски цар Ойней (затова наричана още Калидонида) и на Алтея, сестра на Мелеагър, но избягнала заедно с Горга участта на останалите си сестри, които се превърнали в птици, съпруга на Херкулес, който, за да я спечели, трябвало да надвие речния бог Ахелой. Известно време младите съпрузи живели щастливо, родил им се син Хил. По-късно при преминаване на реката Евен кентавърът Нес се опитал да отвлече Деянира, за която дързост бил убит от героя. За да си отмъсти, пред смъртта си кентавърът предал на невестата дрехата си, напоена със собствената му кръв, уж като средство за любовна магия. Когато след време Деянира се измъчвала от ревност към Пола, дъщеря на цар Еврит, си послужила с дрехата на Нес и така причинила неволно мъчителната смърт на съпруга си.

Диана — богиня на лова, оприличена на гръцката Артемида, дъщеря на Юпитер, и Латона (затова наричана Латония, Латонина дъщеря, щерка, рожба, сестра — близначка на Феб. Според мита Латона родила двамата близнаци на остров Делос, опряна на старо палмово дърво, Диана се родила първа и помагала на майка си при раждането на Аполон, затова към нея по-късно се обръщали за помощ родилките. Като девствена богиня, защитница на девойките, ревнителка за чистота и целомъдрие, за да избави оръженоската си нимфата Аретуза от преследванията на речния бог Алфей, й вдъхнала силата да се промъкне под Йонийско море и да се подаде чак в Сицилия. Наказвала жестоко престъпилите нейните повели, без да щади и своите нимфи: прогонва от себе си аркадката Калисто, която Юпитер прелъстил под образа на самата Диана. Често богинята на лесовете се къпела заедно с нимфите си в планински потоци и пещерни извори, надвишавала нимфите на ръст с цяла глава. Като богиня на лова носи къса до коленете туника без ръкави, опасала пояс, като стрелец, носи копие, лък и колчан със стрели, придружена от дружките си, които й обричат своята обич и девство. Една от тях е нейна оръженоска, безпощадна е към смутителите на моминската й непорочност: понеже ловецът Актеон я видял гола в пещерния вир, ръснала в лицето му капки, чиято вълшебна сила го превърнала в елен, и така ловеца разкъсали собствените му хрътове. За оскърбление на майчинството на Латона по нейна молба пронизала със стрелите си една след друга дъщерите на високомерната Ниоба. Подарила на Прокрида кучето Лелап, което надтичвало всяко животно, и копие, което улучвало безпогрешно целта си. Понеже калидонският цар Ойней при жертвоприношение на боговете оставил олтарите на Диана да гаснат без жертви, предизвикал нейния гняв и възмездие: тя пратила огромен глиган, който опустошавал страната, додето царският син Мелеагър устроил Калидонския лов и убил звера. После заради глигана тя преследвала Мелеагър и рода му, всяла вражда между героите на Калидон: Мелеагър убил своите вуйчовци — братята на майка му Алтея, тя пък проклела техния убиец — сина си, след смъртта на Мелеагър и майка му богинята превърнала сестрите на калидонския герой, без две от тях, в птици, наказала със смърт Хиона, задето дръзнала да се мери с нея по хубост, от скръб по дъщеря си Дедалион се хвърлил от върха на Парнас. Разгневена, задето Агамемнон убил свещената й кошута, Диана попречила на събраната в Авлида гръцка флота да потегли за Троя, като спряла всички ветрове. Гадателят Калхант възвестил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повлекли Ифигения към олтара, Диана се смилила над невинната девойка, спуснала облак пред присъствуващите и поставила на нейно място жертвена сърна, а Ифигения отвела в Тавреда, там я направила своя жрица. По-късно нейният брат Орест я отвел заедно със статуята на богинята в Италия, където тя била почитана като Скитска Диана. По молба на богинята Ескулап съживил трагично загиналия неин почитател Иполит, а тя му променила образа и му дала името Вирбий. От състрадание превърнала Егерия, безутешно скърбящата за съпруга си цар Нума, в едноименния извор. Пред преследването на Тифоей се превърнала в котка (свещена на египетската богиня Бубастис, в която гърците виждали своята Артемида). Като сестра на Феб, който бил отъждествен с бога на слънцето, Диана станала богиня на луната с прозвището Феба (гр. „светлата“, „сияйната“), като богиня на лова носи епитета Диктина (гр. „ловуваща с мрежи“), като закрилница на родилките, отъждествена с Илития, се нарича Луцина (гр. „извеждаща на бял свят“). Други прозвища на Диана са: Делия по името на родния й остров Делос, Ортигия, ортигийска светла богиня, по другото име на същия остров (Ортигия — „пъдпъдъчен остров“), Цинтия, циитииска богиня по планината Цинт в остров Делос, титанка — като внучка на титана Цей, Тривия (лат. „кръстопътна“) — като богиня на магиите, почитана на кръстопътищата, оприличена на Хеката.

Дидими — два малки Цикладски острова в Егейско море, източно от о. Сир.

Дидона — царицата на Картаген, наричана сидонка (сидонска жена), понеже се преселила в Либия от финикийския град Сидон.

Диктейски — синоним на критски, по името на планината Дикте на о. Крит.

Диктина (гр. „ловуваща с мрежи“) — критско прозвище на Диана в качеството й на богиня на лова, изведено от името на пл. Дикте.

Диктис — тиренски моряк на служба при Ацет) кентавър, убит на сватбата на лапита Пиритой от самия младоженец.

Димантида — прозвище на троянската царица Хекуба като дъщеря на Димант.

Диндина — планина във Фригия, Мала Азия, свещена на богиня Кибела.

Диомед — 1) етолиец, цар на Аргос, син на Тидей, затова Тидид, отличил се с подвизите си пред Троя, в една битка Венера едва избавила любимеца си Еней от неговия пристъп, наранил Марс и Венера, когато те се намесили в боя на страната на троянците. Той и Одисей пленили троянския съгледвач Долон и отвлекли конете на тракийския цар Рез(ос), когото убили. След падането на Троя, преследван от Венера за нанесената й рана, странствувал на различни места, след дълги неволи бил отнесен от ветровете в италианска Апулия, където се оженил за дъщерята на цар Даун и наследил царството му. Отказал на Турн военна помощ срещу Еней, като разказал на Турновия пратеник Венул странствуванията си и превръщането на другарите му в птици, подобни на лебедите, песен от „Илиада“ възпява подвизите му, 2) цар на тракийското племе бистони, син на Марс и Кирена, който хвърлял чужденците, попаднали на неговия бряг за храна на дивите си кобили. Надвит от Херкулес.

Дионис (гр. „богът от Ниса“) — гръцкият бог на нивото и лозарството, латинският Бакх.

Дирка — извор и рекичка при Тива в Беотия.

Дит (лат. „богатият“) — древно италийско божество, отъждествено с гръцкия Хадес (Аид, Плутон), син на Сатурн (Кронос) и брат на Юпитер, владетел на земните дълбини и на техните богатства, на мрачното подземно царство (гр. Тартар, Ереб), дето издигнал зловещата си твърдина, справедлив, но неумолим цар на безмълвните сенки, вози се на колесница с впряг от черни коне и с черна сбруя. Наранен от стрелата на Купидон, вижда, залюбва и отвлича Прозерпина, за да я направи своя съпруга и велика царица в царството на мрака. Юпитер посредничи между него и отчаяната Церера, майката на похитената. Медея го моли да подмлади Езон. Орфей, слязъл в подземното царство, измолил от него разрешение да изведе рано загиналата си съпруга Евридика. Гневи се, когато съживяват преминалия под негова власт Иполит.

Дия (гр. „божествената“) — старо прозвище на остров Наксос.

Додонски — произхождащ от Додона, град във вътрешността на Епир с най-старото светилище и оракул на Зевс (Юпитер), където жреците долавяли волята на боговете по шумола на листата на свещения вековен дъб.

Долон — разузнавач в троянската войска. Поискал от Хектор за награда безсмъртните коне на Ахил. Заловен от Одисей и Диомед, след като издал разположението на траките в троянския стан, бил убит от тях.

Долопи — храбро племе, което живяло в Югозападна Тесалия и Епир.

Дорида — морска богиня, дъщеря на Океан и Тетия, съпруга на морския бог Нерей, майка на петдесетте нереиди.

Дорила — 1) заможен земевладелец, воюващ на страната на Персей срещу Финей, 2) кентавър, убит от Нестор и Пелей.

Дорцей — едно от ловните кучета на Актеон.

Дракон — небесно съзвездие в Северното полукълбо.

Дриади (от гр. drys — „дъб“), хамадриади — горски нимфи, които според мита живеели в дърветата и, особено хамадриадите, умирали заедно с тях. Случвало се, когато се сече дърво в планината, нимфата в него да изстене.

Дриант — 1) син на Марс или на Япет, брат на тесалийския цар Терей, участник в Калидонския лов, 2) лапит, който победил кентавъра Рет, и убил други пет кентавъра.

Дриопа — от Ехалия, дъщеря на Еврнт, несъща сестра на Иола, възлюбена на Аполон, по-късно съпруга на Андремон, майка на Амфис. Поискала да откъсне клонче от лотос за играчка на младенеца си, но още с допира се превърнала в същото дърво.

Дромада (гр. „бегачка“) — хрътка на Актеон.

Дулихийски — вместо Одисеев, от Дулихий, остров в Йонийско море, близо до Итака, част от владенията на Одисей, дулихийският вожд — Одисей, дулихийският залив — заливът на Дулихий.

Еагров — подвластен на Еагър, бога на едноименната река в Тракия, бащата на Орфей: тракийската планина Хемус (Стара планина) не била още негово владение през време на световния пожар, предизвикан от Фаетон.

Еак — митически цар на о. Егина, син на Юпитер и на нимфата Егина, по майка внук на Язон (затова Язопиад), баща на Теламон, и Пелей от Ендеида и на Фок от Псамата, дядо на Ахил („внук Еаков“), и на Аякс, отказал да даде военна помощ на Минос срещу Атина, но помага на нея, разказва за произхода на мирмидонците от мравки, след смъртта му заради неговото благочестие и справедливост боговете го направили съдник в подземното царство заедно с Минос и Радамант.

Еакиди — потомци на Еак, 1) синът му Фок, 2) синът му Пелей, 3) внукът му Ахил.

Еакидов — принадлежащ на Еакидите (потомците на Еак).

Еант — река в Епир, сега Вьоса.

Евагър — лапит, когото убил кентавърът Рет на сватбата на Пиритой.

Еван (възклицанието „еван“ при бакхически празненства) — прозвище на Бакх.

Евандър — митически цар от обл. Аркадия в Гърция, основал на мястото на Рим върху хълма, наречен по-късно Палациум, пеласгийска колония, дал военна помощ на Еней срещу Тури.

Евбеец — произхождащ от о. Евбея: Главк от гр. Антедона в о. Евбея.

Евбейски — принадлежащ на о. Евбея, разположен на него: град Аитедона, евбейският град, е Куме в Кампания, Средна Италия, като гръцка колония от Евбея. Евбейско море, евбейски талази, вместо Евбейски проток, между острова и континента.

Евбея — голям остров в Егейско море край източния бряг на Гърция.

Евен — река, която тече в Етолия край гр. Калидон, по-старо име: Ликорм, дн. Фидарис.

Евипа — съпруга на Пиер, майка на деветте пиериди.

Евмел — тиванец, ревностен жрец на Аполон. Убил сина си Ботрес, защото той ял от жертвеното животно, преди да бъде положено на олтара, което се смятало за светотатство, но богът го съживил и превърнал в пчелояд.

Евмениди (гр. „благосклонните“, „милостивите“) — евфемистично прозвище на богините на отмъщението Фурии (гр. Еринии).

Евмолп (гр. „сладкопевец“) — трак, син на Нептун и бореадата Хиона, ученик и съпровождач на Орфей, родоначалник на жреческия род Евмолпиди, смятали го основател на Елевсинските мистерии.

Евридика — горската нимфа, съпруга на тракийския певец Орфей, която той измолил от боговете на подземното царство, но по мрачната пътека за горния свят отново загубил.

Еврилох — един от спътниците на Одисей, останал единствен от тях неомагьосан от питието на Кирка.

Еврим — баща на гадателя Телем.

Еврином — кентавър, когото на сватбата на Пиритой убил лапитът Дриант.

Евринома (гр. „нашир управляваща“) — дъщеря на Океан и Тетия, майка на Левкотоя.

Еврипил — 1) син на Нептун, цар на Спорадския остров Кос в Егейско море и на главния му град, наричан по него Еврипилов. Убит от Херкулес, когато героят на връщане от Троя поискал да слезе на брега, но островитяните го отблъснали, защото помислили него и другарите му за разбойници. Коските невести били превърнати в крави, защото се мислели за по-големи красавици от Венера, 2) тесалиец, един от най-храбрите гърци пред вратите на Троя.

Евристей — страхливият и хилав син на Стенел, цар на Микена, потомък на Персей, следователно и на Юпитер, сродник и господар на Херкулес. По внушение на Юнона изискал от Херкулес да извърши знаменитите дванадесет подвига, след неговата смърт пренесъл омразата си върху сина му Хил.

Еврит — 1) баща на Хипас (който затова се нарича Евритид), 2) цар на Ехалия в Евбея, баща на Иола и Дриопа. Негов неназован син се споменава като Евритид. Дъщерята на Еврит е Иола, 3) кентавър, който се опитал на сватбата на Пиритой да му отвлече невестата. Убит от Тезей.

Евритион — участник в Калидонския лов.

Европа — дъщеря на Агенор (затова се нарича Агенорида), царя на финикийския град Тир, и на Телефаса. Юпитер я обикнал и под образа на бял бик отвлякъл от играта й на брега през морето в остров Крит, където родила Минос („сина на Европа“), Радамант и Сарпедон. Нейното отвличане се изобразява често през античността върху вази, стени и монети, на релефи и скулптурни групи, то е извезано върху платното на Арахна, — континентът, „нашата област“. Как е получил името на героинята, не е известно и на историка Херодот.

Еврота — главна река в Лакония, която тече през гр. Спарта.

Евфорб — син на Пантой, един от храбрите троянски войни, убит от Менелай. След смъртта му неговата душа се била преселила в Питагор, който вярвал в преселението на душите.

Евър — югоизточният вятър, богът, олицетворение на югоизточния вятър.

Егей — митически цар на Атика, син на Пандион, внук на Кекропс, правнук на Ерехтей, баща от Етра, дъщерята на трезенския цар Питей, на Тезей, който израсъл при своята майка. При раздялата си с нея Егей скрил меча и обувките си под една скала и поръчал на Етра, когато синът им стане достатъчно силен да повдигне скалата, да го изпрати в Атина с тези знаци на неговия произход. Приютил Медея и се оженил за нея. По нейно внушение едва не отровил Тезей, когато той се върнал непознат при него. Синът превъзхожда бащата.

Егейски — принадлежащ на Егеон (Егейско море).

Егеон — сторък великан, морски бог, изобразяван седнал върху гърбовете на морски животни, за които се държи с огромните си ръце. Името му вероятно е изведено от Егейско море. Според Омир боговете го назовавали Бриарей.

Егерия — римска изворна нимфа, съпруга на цар Нума Помпилий и негова съветничка по службата на боговете. След смъртта му, безутешна, се разтапя в сълзи. Почитана като богиня в леса на Диана при Арипия и заедно с Камените пред Порта Капена в Рим.

Егид — Тезей като син на Егей.

Егина — нимфа, дъщеря на речния бог Азоп (затова Азопида). Юпитер я прелъстил във вид на пламък и я отвел на остров Енопия, близо до гр. Атина, който по-късно синът й в нейна чест нарекъл Егина.

Едип — син на тиванския цар Лай, когото не познавал, защото израсъл в двора на коринтския цар Полиб. След като убил баща си по пътя за Тива, Едип попаднал на чудовището Сфинкс — полулъв — полужена, което вардело на портите на града и задавало на всеки минувач гатанката: „Кое същество ходи сутрин на четири крака, на пладне на два, а вечер си служи с три крака?“ Който не давал верния отговор, бил хвърлян в близката пропаст. Едип разрешил гатанката („човекът“), след което чудовището само се строполило в бездната. От благодарност бил провъзгласен от тиванците за цар на гордата Тива и се оженил за нейната царица Йокаста, която, без той да знае, била собствената му майка. Станал баща на Антигона, Исмена, Етеокъл и Полинейк. Когато след избухнала чума узнал от слепия ясновидец Тирезий истината, си избол очите и напуснал града.

Едонски — принадлежащ на тракийското племе в Югоизточна Тракия едони, прочути почитатели на Бакх, синоним на тракийски.

Еет — цар на Еа в Колхида, син на бога на слънцето, баща на Медея, чрез чиято помощ аргонавтите му отнели златното руно, тъст на Язон.

Еетиада — дъщерята на колхидския цар Еет — Медея.

Еетионов — принадлежащ на Еетион, царя на малоазийска Тива, бащата на Андромаха.

Езар — река в Южна Италия, край Кротон, сега Езарс.

Езон — цар на Йолкос в Тесалия, природен брат на Пелий, баща на Язон, който се нарича също Езонид, Езопов. Подмладен чрез магесните сокове на Медея.

Езонид — Язон, синът на Езоп.

Езонов — принадлежащ на Езон: синът му Язон.

Ейски (от еейски) — принадлежащ на о. Еея, прозвище на нимфата Кирка (Цирцея), която обитавала тези остров.

Еклид — прочутият митически гадател Амфнарай от Аргос, син на Екъл и Хипермнестра, участвувал в Калидонския лов, преди съпругата му Ерифила заради огърлицата на Хармония, предложена й от Полинейк, да издаде скривалището му и да го принуди да участвува в похода на Седемте срещу Тива, макар че виждал нещастния му край. Преди да умре, заклел синовете си да отмъстят за него. Поръката му изпълнил Алкмеон, но той бил наказан от Ериниите с безумие. Преследван от богините на възмездието, намерил убежище при Фегей, царя на Псофида в Аркадия, и се оженил за дъщеря му Арсиноя, на която подарил съдбоносната огърлица. Гонен и оттам от Ериниите, той се приютил при речния бог Ахелой, който му дал за жена дъщеря си Калироя. Когато и тя пожелала огърлицата, синът на Амфиарай се върнал да я поиска от Фегей под предлог, че ще я принася на Аполон. Но лъжата му била разкрита и Фегей наредил на синовете си да го убият. След това Юпитер изпълнил молбата на Калироя двамата й невръстни сина да възмъжеят преди време, за да отмъстят за баща си, те убили убийците на Алкмеон заедно с баща им.

Ексадий — лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Гриней.

Елат — бащата на девойката Ценида, която по-късно се превърнала в мъж.

Елевсин — град, разположен близо до Атина, през VІІ в. пр.н.е. свързан с нея, с храм на Деметра (Церера), място на прочутите ежегодни есенни и пролетни Елевсинии — полски празненства с мистични обреди в чест на богинята на земното плодородие и на дъщеря й Персефона (Прозерпина).

Елелей — прозвище на Бакх, звукоподражателно от празничния възглас „елелей“.

Елена — според мита най-красивата жена на Елада, дъщеря на спартанския цар Тиндарей (така в Овидий, в другите автори — на Юпитер) и на Леда, сестра на тиндаридите Кастор и Полукс (гр. Полидевк) и на Клитеместра. Желана от първите герои на Елада, още дете отвлечена от Тезей в Атина (първата й похита), откъдето я освободили нейните братя. Избрала си за съпруг спартанския цар Менелай — най-богатия между всички, и живяла спокойно с него няколко години, през които му родила Хермиона. В отсъствие на Менелай похитена по внушение на Венера от Парис, така разпалила Троянската война.

Елида (гр. „долина“) — 1) крайбрежна област в Северозападен Пелопонес, където в долината на р. Алфей е разположено старото култово селище Олимпия, в него през 776 г. пр.н.е. било сложено началото на Олимпийските игри, празнувани всеки четири години (олимпиади). Овидий смесва промеждутъка между две последователни игри с латинския празник Луструм, който се чествувал на пет години. Възрастта на Пик — четири олимпиади, би била шестнадесет години, 2) едноименният град на областта.

Елидски — 1) водещ началото си от Елида: водите на р. Аретуза, които извират в Елида, но оттам се промъквали под Средиземно море, за да бликнат отново в Сицилия, 2) разположен, течащ в Елида.

Елизиум — полята из блажените в подземния свят, обитавани от героите, получили безсмъртие и особена милост от боговете (напр. Диомед, Ахил, Кадъм, Менелай, Пелей).

Елим — кентавър, убит през време на битката между лапити и кентаври от Ценей.

Елпенор — един от спътниците на Одисей, които Кирка превърнала в свине.

Ематиди — дъщерите на македонеца Пиер като жителки на Ематия.

Ематион — богобоязлив старец, убит от Хромис през време на боя между Персей и Финей.

Ематски — синоним на македонски, по името Ематия, област в Македония.

Еней — дардански вожд, праправнук на Трос, син на Приамовия братовчед Анхиз и на Венера. След падането на Троя, пощаден от гърците заради своето благочестие и храброст, повежда с флота свита оцелели троянци, понесъл на рамене домашните богове и почетното бреме — баща си, заедно със сина си Асканий, или Юл, към ново отечество (съпругата му Креуза загинала в пожарищата на града). След кратък престой на тракийския бряг отплава за Делос, където гостува на главния жрец Аний. Насочени от оракула на Аполон да търсят „родни крайбрежия“ (Италия), троянците плават оттам към Крит, където не останат дълго, после пристигат в Епир и след предсказание на Хелен слизат в Сицилия, там Анхиз умира и Еней погребва с почести баща си. След година троянската флота се насочва към Италия, но внезапна буря, предизвикана от Юнона, я отхвърля на либийския бряг близо до Картаген. Царицата Дидона посреща гостоприемно Еней, пламва по него и му става съпруга, но след няколко месеца героят по повели на боговете я напуска, стига в Италия, слиза близо до Куме, там с помощта на пророчицата Сибила се спуска в подземното царство, където научава от Анхиз бъдещата история на Рим. Спасява Одисеевия спътник Ахеменид от Полифем. Предупреден е от Макарей за опасностите, които го грозят на брега на Кирка (Цирцея). Погребва с почести дойката си Каста. Оженва се за Лавиния, дъщерята на Латин, царя на Лациум, сражава се с годеника й Турн, получава подкрепа от Епандър, след победата над Турн възлиза обожествен на небето. Римляните, които са „Енееви внуци“, „род на Еней“, го почитат като Индигес. Венера е „златната майка на Еней“, тя говори за странствуването на сина си, негов потомък е Цезар, който водил произхода си от Юл (Асканий), принадлежал към римския род на Юлиевците.

Енесим — син на Хипокоон, участник в Калидонския лов, промушен от глигана.

Енипей — 1) южен приток на р. Пеней в Тесалияц, 2) богът на реката, под чийто образ Нептун прелъстява неговата любима. Тук Овидий смесва два мита: Нептун създал под образа на Енипей на синовете на Ифимедея — Алоадите великани От и Ефиалт, а синовете на Тиро („Земята“) Нелей и Пелий („Одисея“).

Еном — троянец, противник на Одисей.

Енона или Герана — пигмейка, почитана от своето племе като богиня, презряла Юнона, затова била превърната от нея в жерав.

Енонийски — 1) принадлежащ на Енония (о. Егина): Енонийският край вместо страната, 2) разположен в Енония (о. Егина): епонийската крепост.

Енония — старото име на о. Егина.

Еой (гр. „утринният“) — един от конете на бога на слънцето.

Еол (гр. „подвижният“) — 1) син на Хипотес, затова Хипотад, владетел на Еолийските или Липарски острови, повелител на ветровете, които затваря във вечна тъмница. Оженил шестте си синове за шестте им сестри. Неговата дъщеря Алциона, (Еолида), е предана съпруга на Кейк. След превръщането на двамата в морски птици всяка зима за седмица Еол уталожва ветровете, докато женската мъти над морската повърхност. При странстването на Одисей той го посреща гостоприемно и на прощаване му предава бич и мях, в който е напъхал ветровете, но другарите на Одисей помислили, че вътре има съкровища, и отвързали меха, така ветровете излетели и отвели кораба обратно при Еол, у когото сега не намерили същия прием, 2) тесалийски цар, син на Хелен, родоначалник на еолийците, баща на Атамант, на Сизиф (затова Еолид), на Канака и Деион, дядо на Цефал, (Еолид).

Еолид — син на Еол: коринтският цар Сизиф.

Еолида — дъщеря на Еол: Алциона.

Еолийски, еолски — 1) принадлежащ на Еол: еолийската дева — дъщерята на Еол Капака, 2) принадлежащ на Еолия (Еолида), област в Северозападна Мала Азия: еолийски град, еолски властник: повелителят на ветровете Еол.

Еолов — принадлежащ на Еол: пещерите Еоловн, син Еолов Мизен, тръбачът на Еней, син на господаря на ветровете Еол, по него са наречени носът и градът Мизенум — мястото на неговото погребение в Кампания, преносно: вратата Еолова, защото тиванският цар Атамант е син на Еол.

Епаф (гр. „роденият от докосване“) — внукът на Инах (затова наричан Инахид), син на превърнатата в крава Ио и на Юпитер. Почитан в Египет като свещения бик Апис.

Епидаврийка — жителка на гр. Епидавър в Арголида: Бероя, дойката на Семела.

Епидавър — пристанищен град в Арголида на Саронския залив, култово средище на бога на лечението Ескулап, който, под образа на свещената змия, бил пренесен оттам в Рим. В околността се издигал храмът Асклепион, в който се стичали болни от разни краища на Елада. Театърът на Епидавър е много добре запазен, побира зрители и се използува още и днес.

Епиметей (гр. „комуто късно иде умът“) — боязливият и глупав брат на Прометей, баща на Пира (затова тя се нарича Епиметида), която нейният братовчед Девкалион (син на Прометей) нарича „сестро“.

Епиметида — дъщерята на Епиметей: Пира.

Епир — крайбрежна област в Северозападна Гърция, през античността между Илирия, Македония и Тесалия.

Епит — цар на Алба Лонга.

Епопей (гр. „надзорник“) — тиренски моряк от свитата на Ацет.

Еразин — река в Арголида, Гърция, сега Кефалари.

Ереб (гр. „мрак“) — подземният свят, мракът на земните дълбини, роден из първичния хаос. Царицата на Ереб, е Прозерпина, съпругата на владетеля на мъртвите Дит. Двамата са безсмъртни божества на Ереб.

Ерехтей (гр. „тресящият“) — атински цар и герой, син на Пандион, имал четири сина и четири дъщери, между тях Кекропс, Прокрида и Орития. Ерехтейското племе, са атиняните, Ерехтида е Прокрида, Ерехтеевата крепост е Акрополът в Атина, където се издигал храмът му Ерехтейон.

Ерехтида — дъщеря на атинския цар Ерехтей, Прокрида.

Еригдуп (гр. „произвеждащ гръмък тропот“) — кентавър, убит от лапита Макарей на сватбата на Пиритой.

Еригона — дъщеря на атинянина Икар (не сина на Дедал) или Икарий, прелъстена от Бакх под образа на лоза. Сложила край на живота си, когато нейният баща бил убит от селяните в Атика: при празненство на Бакх той за пръв път им поднесъл да пият вино, а те помислили, че им дава отровно питие. Заради синовната си обич превърната в съзвездието Девица, ужасява се, като вижда от небето кръвосмесителното деяние на Мира. Митът бил широко разпространен в древността поради поемата „Еригона“ на учения и поета от ІІІ в. пр.н.е. Ератостен.

Еридан — митическа река, която гърците отъждествявали с различни реки в далечния Запад, най-често с По. В тази река се сгромолясал Фаетон, поразен от мълнията на Юпитер.

Еризихтон — син на тесалийския цар Триопас, баща на Мнестра. Презрял боговете, наказан от Церера за сеч от нейната свещена дъбрава с неутолим глад. Изял цялото си имущество, прибягнал до просия, продавал дъщеря си, накрай почнал да ръфа собствените си меса.

Ерикс — 1) планина и град в Северозападна Сицилия, сега Сан Джуляно, с прочуто светилище на Венера, оттам прозвището Ерицина, което носи тази богиня, 2) боец на Финей, вкаменен от Персей, 3) син на Венера, построил едноименния град.

Еримант — 1) река в Аркадия, 2) планина в Северозападен Пелопонес на границата между Елида, Ахея и Аркадия.

Еримантски — принадлежащ на Еримант, еримантски букак, еримантски мраз.

Еринии — богини на отмъщението от подземния свят, отъждествявани с латинските фурии. Демонични персонажи, които, от една страна, тласкат хората към престъпления, а от друга, всяват ужас и безумие, но справедливи отмъстителки, особено при накърняване на кръвното родство.

Ерит — син на Актор (затова Акторид), привърженик на Финей, убит от Персей.

Ерифила — съпруга на аргоския цар и гадател Амфиарай (Еклид, като син на Екъл), срещу огърлицата от скъпоценни камъни издала скривалището на съпруга си пред похода на Седемте срещу Тнва и така го пратила на явна смърт. Алкмеон отмъстил на суетната си майка.

Ерихтоний — роден от земната почва („нероден от майка“), син на Вулкан, получовек — полузмей, поверен от Атина на Херза, Пандроза и Аглавра — дъщерите на Кекропс, да го пазят във върбова кошница, без да я отварят. Митът е етиологичен, той е създаден, за да обясни произхода на култовото тайнство Ерзефории в Атина. През юнска нощ две атински девойки ерзефори („носителки на росата“) поемали от ръцете на жрицата на Палада на Акропола и понасяли на главите си кошница с тайнствено съдържание, към което не бивало да поглеждат — вътре се намирали символите на оплождането и рождението. Девойките отнасяли и полагали кошницата в подземна пещера, свещена на Афродита (Венера). Вулкан искал от Юпитер да подмлади сина му.

Ерицина — прозвище на Венера по прочутото й светилище в Ерикс, Северозападна Сицилия.

Есак — син на Приам и Алексироя, от майчина страна правнук на богиня Тетия. Влюбен в Хесперия, дъщерята на троянския речен бог Цебрен, от мъка за нейната смърт, за която се смятал виновен, се хвърлил от скала в морето, но Тетия го превръща на гмурец.

Ескулап (гр. Асклепий) — бог лечител, син на нимфата Коронида от Феб Аполон, посветен в лечебното изкуство от кентавъра Хирон, който го отгледал. Както му предсказала Оцироя, щом дръзнал да лекува мимо волята на боговете, бил умъртвен от мълнията на Юпитер, после възвърнат към живот, два пъти променял в божествена смъртната си същина. Съживил умъртвения Иполит, което се смятало престъпление спрямо природата и съдбата и накърняване правата на подземното царство. За отбиване на чумата в Лациум през 293 г. пр.н.е. след допитване до Сибилинските книги пренесен тържествено от прочутото му светилище в Епидавър — Гърция, в Рим. Богът скочил под образа на свещената си змия от кораба на остров сред р. Тибър, където веднага построили храм на Ескулап. По подобие на храма му край Епидавър били издигани негови асклепиони и в други гръцки градове. В асклепиона му в древна Пауталия (дн. Кюстендил) търсили облекчение много жители на римската провинция.

Ета — планина в Южна Тесалия, на която се самозапалил Херкулес.

Еталион — тиренски моряк.

Етейски — произхождащ от пл. Ета: етейският цар, е Кейк, защото родният му град Трахин бил разположен на пл. Ета.

Етеокъл — син на Едип и брат на Полинейк, предизвикал войната на Седемте срещу Тива.

Етион — гадател, привърженик на Финей.

Етип (гр. „обгорял на слънцето“, „загорял“) — жител на страната Абесиния (Етиопия).

Етиопия — днешна Абесиния, която в древността се деляла на Източна и Западна. Още като Етиопски край.

Етиопски — принадлежащ на Етиопия: Етиопски край вместо Етиопия, етиопско блато.

Етна — вулкан на о. Сицилия. Лежи върху гърлото на гиганта Тифоей, който, затрупан с тази планина от Юпитер, все още се бунтува, като изригва пламъци и пясък. Огнен, вулканът кипи със серните си пещи през многото душници или ветровете предизвикват в пещерите му пламъци чрез сблъсъци на скални маси.

Етнейски — принадлежащ на Етна, преносно, сицилийски.

Етолски — принадлежащ на етолите и на Етолия, област в Западна Средна Гърция: „героят етолски“ е Диомед, защото е роден в Етолия, „помощ етолска“, е помощта на етолиеца, т.е. пак на Диомед.

Етон (гр. „искрящият“) — един от четирите коня на бога на слънцето.

Етруски (туски, гр. тирсени, тиренци) — древен народ с висока култура, населявал Етрурия, дн. Тоскана, в Северна Италия, вероятно преселници от Северна Мала Азия.

Ефиалт — един от синовете — близнаци на Алоей, брат на От.

Ефира — старото име на Коринт.

Ефрат — реката в Месопотамия.

Ехалийски — станал при гр. Ехалия: Ехалийската битка.

Ехалия — град в Евбея, седалище на цар Еврит, бащата на Иола и Дриопа, разрушен от Херкулес.

Ехекъл — кентавър, когото убил на сватбата на Пиритой лапитът Ампикс.

Ехемон — мъж от дружината на Финей, убит от Персей.

Ехенаида — нимфа, влюбена в Дафнис.

Ехидна (гр. „змия“) — чудовище от подземното царство, според Хезиод дъщеря на Хризаор и Калироя, полужена — полушия, оженила се за Тифоей и му народила страшни чудовища: Цербер, Лернейската хидра, Химерата, Сфинкса на Тива и Немейския лъв.

Ехиднии — произлязъл от чудовището Ехидна.

Ехинади (гр. „таралежови острови“) — група от повече от малки скалисти острова срещу устието на р. Ахелой, принадлежащи на Акарнания, дн. под различни имена. Митът за превръщането на наядите, е далечен спомен за образуването на островите от наноси. Името получили от релефа си.

Ехион (гр. „змийски мъж“) — един от петте въоръжени „спарти“ („посети мъже“), които пръкнали от посетите от Кадъм драконови зъби и оцелели след яростната битка. Оженил се за Агава, дъщерята на Кадъм, на когото помагал при построяването на Тива. Издигнал храм на Кибела. Неговият син Пентей получил от своя дядо властта над града.

Ехо — ореада, олицетворение на природната сила на планината. Понеже увличала със сладката си реч Юнона, додето Юпитер общувал с планинските нимфи, ревнивата небесна царица й отнела способността да изговаря думите цели. Опитала се да спечели любовта на Нарцис, най-красивия от всички младежи, но не намерила отзвук, скрила се и се вкаменила, останал едничък безтелесният и глас — ехото в планината.

Занкла — старото име на гр. Месана, дн. Месина, в Сицилия.

Занклейски — принадлежащ на Занкла.

Зевс — върховният бог на гърците, цар и баща на боговете и хората, с когото е отъждествен латинският Юпитер.

Земя (лат. Телус, гр. Гея) — олицетворение на земната сила, прадревна майка на всички създания, величава и щедра богиня, майка на титаните, гигантите, и на други великани като Тифоей и Антей. По нейния зов Юпитер поразил с мълния Фаетон, за да сложи край на пожарищата, които заплашвали целия свят. Медея се обръща към нея, преди да пристъпи към своите вълшебства.

Зет(ес) — 1) брат — близнак на Калаис и син на Борей (лат. Аквилон) и на Орития, участник заедно с брат си в похода на аргонавтите. Когато двамата израснали, им поникнали едновременно криле и руси бради. На път за Колхида прогонили грабливите птици харпия, които грабели или замърсявали храната на слепия тракийски цар и гадател Финей. 2) брат — близнак на Амфион, син на Юпитер и Антиопа, дъщерята на Никтей, храбър войн и ловец.

Зефир — западният тих и приятен вятър, който топи в началото на пролетта снеговете.

Змиеносец — небесно съзвездие.

Иакх — прозвище на Бакх, произлязло от радостния възглас в чест на бога при мистериите му в Атина и Елевсин, първоначално божество от свитата на Деметра (Церера) в Елевзинския култ, отъждествено с Бакх поради съзвучието на имената.

Иберийски, иберски (хиберински, хиберски) — прилаг. от ибери, прастарото неиндоевропейско население на Испания (Иберия), чиито наследници са дн. баски, синоним на испански. Иберийските води, означават Западното Средиземно море, иберският пастир е великанът Герион, притежавал на остров в Кадиския залив стада от дойни крави („иберийски добитък“).

Ида — 1) планина на остров Крит, където в пещера според някои митове се родил Юпитер, дн. Пенторитис, 2) планинска верига в Троада, Мала Азия, дн. Коздаг, прочута с култа на богиня Кибела, мястото, където се състояла свещената сватба на Юпитер и Юнона и където Парис отсъдил спора между трите богини и полза на Венера. Неопределено на коя от двете.

Идалия — прозвище на Венера по Идалион, планината на о. Кипър, където се издигал храм на Венера сред неин свещен лес.

Идас — 1) гост на сватбата на Персей, поразен по погрешка от копието на Финей, 2) син на Афарей, участник в Калидонския лов, 3) другар на Диомед при пътуването му към Италия, превърнат в птица.

Идмон — бащата на лидийката Арахна.

Идоменей — критски цар, предводител на критяните в Троянската война.

Изида — главната богиня на древен Египет, покровителка на плодородието и майчинството, сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор (Харпократ), нейният култ още през елинистическата епоха се разпространил от Индия до Дунав, в Рим проникнал през І в. пр.н.е. Жреците и се обличали в дълги ленени дрехи и се возели на коли, теглени от крави, като богиня и на луната тя била изобразявана с извити кравешки рога, каквито древните различавали в лунния сърп. Така гърците стигнали до отъждествяваното й със своята Ио, също изобразявана с кравешки рога, затова и Изида е дъщеря на Инах (бащата на Ио). Тя откликва на зова на Телетуза и превръща дъщеря й Ифис в момъка със същото име.

Икар — 1) син на митическия строител Дедал. Отлетял от о. Крит заедно с баща си, който му приготвил изкуствени криле, но не послушал съвета му, през време на полета се издигнал близо до слънцето, восъкът на крилете му се стопил и той паднал в морето близо до Крит, наречено по него Икарско. 2) баща на Еригона, живял в Атика по времето на цар Пандион и дал гостоприемство на Бакх, за благодарност получил от бога неговия дар — виното, и почнал в служба на бога да учи народа да го пие, но бил убит от пастири, които помислили, че с винения сок той ги е отровил. Вярната му дъщеря го търсила дълго и когато с помощта на кучето си Мера намерила трупа му или гроба, се обесила. Бакх възнесъл двамата заедно с кучето на небето и ги направил съзвездия — бащата като Икарий, или Воловар, Еригона като Девица, животното в съзвездието Куче.

Икел (гр. „подобният“) — божественото име на един от сънищата, който приемал различни животински образи, наричан от хората Фобетор („ужасяващият“).

Иксион — престъпен цар на лапитите в Тесалия. Пожелал да прелъсти Юнона, но Юпитер му изпратил под нейния образ облака Нефела, от сближението му с него бил създаден родът на кентаврите. За наказание бил привързан в Тартар на огнено колело, което се въртяло вечно. Негов син от друга майка е Пиритой.

Ил — син на Трос и Калироя, брат на Ганимед и Асарак, баща на Лаомедон. Митически основател на Троя, която се нарича по неговото име също Илион.

Илиад — 1) Ромул като син на Илия (Рея Силвия), 2) Ганимед като царски син от Илион (Троя).

Илион — другото име на Троя, главния град на Троада, наречена така в чест на нейния основател Ил.

Илионей — най-младият от синовете на тиванската царица Ниоба, убит от Аполон.

Илинец, илински — от Илион, синоними на троянец, троянски.

Илирийски — прилаг. от Илирия — древна област на източния бряг на Адриатическо море, и от илири — племената от индоевропейски произход, които я населявали.

Илития — дъщеря на Юпитер и Юнона, богиня на раждането и родилната помощ, известна още с името Луцина. Изпратена от Юнона да забави раждането на Херкулес, била надхитрена от Галантида, която за това била превърната в невестулка.

Илия — или Рея Силвия, дъщеря на Нумитор, майка от Марс на Ромул и Рем, затова Ромул се нарича Илиад („син на Илия“).

Имбрей — кентавър, убит от Дриант на сватбата на Пиритой.

Инарима — друго име на остров Енария, дн. Исхия, в Неаполския залив. Близо до него Палинур, кормчията на Еней, паднал в съня си от задната палуба на кораба в морето и се удавил.

Инах — 1) река в Арголида, в Североизточен Пелопонес, дн. Паница, 2) богът на реката и първи цар на гр. Аргос в Арголида, син на Океан и Тетия, баща на Фороней и на Ио, отъждествената с египетската богиня Изида, която се нарича дъщеря на Инах. В Инахид е внукът му Епаф, синът на Ио, Персей, далечният правнук на Инах.

Инди, индийци — жителите на Индия.

Индигети — римски домашни божества, прадедите, които след смъртта си стават закрилници на страната. Индигет става също Еней след обожествяването му.

Индийски — произлязъл от Индия: индийски бивни вместо слонова кост.

Ино — според мита дъщеря на Кадъм и на Хармония, сестра на Семела и Автоноя, втора съпруга на тиванския цар Адамант, на когото родила синовете Деарх и Меликерт, мащеха на Фрикс и Хела. Отгледала тайно от Юнона сина на Семела Бакх, заради което царицата на боговете си отмъщава жестоко: призована от Агава, Ино в бакхическо безумие раздира сина й Пентей, а когато в порив на безумство съпругът и помислил сина си Леарх за елен или лъв и го умъртвил, за да не постигне същата участ и Меликерт, заедно с него се хвърлила в морето, там Нептун я превърнал в морската нимфа Левкотея (гр. „бяла богиня“ или „бегачка по бяло“, т.е. по пяната), която като закрилница на корабокрушенците се притекла на помощ на Одисей със спасителното си було.

Ио — красивата дъщеря на арголийския речен бог Инах, („арголийската дева“), и сестра на Фороней (затова наричана Форонида), която Юпитер обикнал, но поради ревността на Юнона превърнал в крава. Юнона, усетила съпружеската хитрост, я поискала в дар, който Юпитер не могъл да откаже. Ревнивата божествена съпруга я поверила на гиганта Аргус, който имал очи по цялото си тяло. По повеля на Юпитер синът му Меркурий приспал стоокия страж, посякъл го и освободил нещастницата, но Юнона не престанала да я преследва, вселила в гърдите й безумие. Мъчена от него, Ио след дълго странствуване се озовала в Египет, където Юпитер чрез докосване с ръка (гр. epaphao „докосвам“) й възвърнал предишния образ, там тя родила Епаф, почитана от египтяните като богиня Изида, чиито служители, като всички египетски жреци, носели дълги ленени одежди, съпруга на Озирис.

Ио, йо — радостен възглас на вакханките в чест на бога на виното, като общ възглас.

Иола — дъщеря на стрелеца Еврит, митическия цар на Ехалия. Бащата обещал да даде ръката й на този, който победи него и синовете му на стрелба с лък, но отказал да даде дъщеря си на Херкулес, който изпълнил условието. Затова героят завладял града, убил царя и синовете му, а Иола отвел. От ревност към нея Деянира изпратила на съпруга си напоената с отрова дреха на кентавъра Нес и причинила смъртта му. Преди да умре, Херкулес оставил Иола за съпруга на сина си Хилус. Тя разказва на Алкмена превръщането на несъщата си сестра Дриопа.

Иолай — син на Ификъл, следователно братовчед на Херкулес и негов спътник при много от подвизите му, като тивански (хиантенски) герой участник в Калидонския лов, подмладен от Хеба по молба на обожествения Херкулес.

Иполит — син на атинския цар Тезей, и на амазонката Антиопа или Хиполита. Понеже не отвърнал на горещите чувства на своята мащеха Федра, бил обвинен от нея лъжливо пред Тезей, че той искал да я прелъсти, и бил прогонен от царския дом. Бащата, на когото Нептун бил обещал да изпълни три негови желания, помолил морския бог да погуби момъка. Когато Иполит тръгнал на изгнание, пред него се изпречило морско чудовище, конете се подплашили и го изхвърлили от колесницата. Но по молба на Диана, чийто ревностен почитател бил загиналият, бил съживен от Ескулап, а богинята му променила образа, дала му новото име Вирбий и го пренесла в своята дъбрава при Ариция.

Ирида (гр. „небесна дъга“) — дъщеря на Тавмант, (затова Танмантида), и на Електра, дъщерята на Океан. Като богиня на небесната дъга извлича, „пие“ вода за облаците от земята, защото се простира от небето до земята, бързонога вестителка на боговете, особено служителка на Юнона. С помощта на Ирида царицата на боговете, противница на троянците, се опитала да опожари корабите на Еней, но Юпитер потушил пожара с дъжда си. По поръка на господарката си съобщава на Херсилия за обожествяването на съпруга й Ромул.

Иса — дъщерята на Макарей, която Феб прелъстил под образа на пастир, олицетворение на лесбийския град Иса.

Исмарски — синоним на тракийски, от планината Исмар в Тракия, исмарският властник е Полиместор.

Исмен — 1) река близо до Тива в Беотия и богът на реката, 2) най-големият син на Ниоба, пронизан от стрелата на Феб.

Исмениди — дъщери на Исмен, беотийската река, поетически синоним на тиванки или беотийки. Част от тях се превърнали в неизвестни птици със същото име.

Исменски — прилаг. от името на планината Исмен, поетически синоним на тивански или беотийски.

Истъм (гр. „провлак“) — Коринтският провлак. „Градовете, които прегражда двубрежният Истъм“ са градовете в Пелопонес, а градовете, „които оставя отгоре двубрежният Истъм“, лежат в Северна Гърция.

Истър — река Дунав в долното си течение.

Итака — родина и владение на Одисей („мъжът от Итака“), малък планински остров срещу западните брегове на Гърция в Йонийско море, между Кефаления и Акарнания, дн. Тиаки или според археолога Дьорпфелд остров Левкада.

Итакийци — жители на о. Итака: итакиецът е Одисей, итакийки — жителките на острова.

Италийски — принадлежащ на Италия.

Италия — наричана също с поетическото име Авзония, „древната майка“, според Вергилий, „Енеида“, във връзка с преданието, според което митическият родоначалник на троянския владетелски род произхождал от Италия.

Итис (или Итил) — според мита момченцето на тракийския цар Терен и на атинянката Прокна, което собствената му майка и нейната сестра убили и поднесли на трапезата на баща му, за да отмъстят за опозоряването на Филомела.

Ифигения — дъщеря на Агамемнон, царя на Микена (затова „микенката“) и на Клитеместра. Трябвало да бъде принесена в изкупителна жертва на Диана, за да измоли попътни ветрове за гръцката флота пред похода й от Авлида към Троя. Когато я довели от родния й град под предлог, че ще я венчават за Ахил, вместо със сватбени одежди я обвили с обичайните за жертвените животни вълнени ленти и така я повлекли към олтара, но в този миг Диана, смилена, подложила на нейно място сърна, а самата Ифигения отвела в Таврида, където я направила своя жрица. По-късно оттам я отвел брат й Орест в Италия.

Ифиной — кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой.

Ифис — 1) дъщеря на Телетуза и на бедняка Лигдус от о. Крит. Преди раждането бащата заплашил, че ако рожбата бъде момиче, ще го убие, затова детето израснало далече от него като момче, в момчешко облекло, и така събудило любовта на красивата Янта, пред сватбения олтар девойката била превърната в момък от богиня Изида, която се вслушала в майчиния зов, 2) беден младеж от остров Кипър, който от любовен копнеж по знатната Анаксарета сложил край на живота си.

Ифит — баща на ликиеца Керан, когото погубил Одисей.

Ихнобат (гр. „следоход“) — един от хрътовете на Актеон.

Йолкос — пристанищен град в Тесалия, родно място на Язон.

Йонийски — Йонийско море, „йонийски“ Янус (етнмологическо игрословие).

Кавказ — планинската система.

Кавлон — крайбрежен град в Калабрия, на източната страна на Южна Италия, дн. Каулония.

Кадмейски — прилаг. от Кадъм: кадмейската крепост, е гр. Тива по името на нейния основател, кадмейските майки са тиванките.

Кадъм — внук на Нептун и син на финикийския цар Агенор (затова Агенорид), брат на похитената от Юпитер Европа, баща на Семела, Ино, Агава, Автоноя и Полидор. Докато по заповед на своя баща бродил по света да търси сестра си, по съвета на делфийския оракул тръгнал по стъпките на невпрягана крава с бяло луноподобно петно на гърба и на мястото в Беотия (гр. „страна на кравите“), където тя се отпуснала на тревата, основал град Кадмея, по-късно наречен Тива, а кравата принесъл в жертва на Атина. Преди да построи крепостта, умъртвил страшния дракон, син на войнствения Марс, и по внушение на Палада посял зъбите на чудовището в земята. От тях изникнали напълно въоръжени воини, които почнали да се сражават помежду си (митът навярно е спомен за борбите на древните обитатели на страната). Оцелели петима, които помогнали на Кадъм при построяване на крепостта, те са предците на знатните тивански родове, известни като „спарти“ („посети“). Заради убийството на дракона Кадъм бил наказан от Марс с робство, но накрай се помирил с него и се оженил за неговата и на Венера дъщеря Хармония. На сватбата гостували боговете, музите участвали с прекрасните си песни, но все пак престъплението останало да тегне върху потомството му — върху внука му Актеон, върху дъщеря му Семела, върху Ино. Накрая Кадъм и съпругата му се превърнали в змии.

Каета — 1) дойката на Еней, 2) нос и град в Южен Лациум, където според преданието тя била погребана, дн. местността Гаета, близо до Неапол.

Каик — река в Мизия, Западна Мала Азия, дн. Бакърчай.

Каистър — река в Лидия, Мала Азия, дн, Кючукмендерес, известна с ятата лебеди по нейното течение.

Калаврея — остров в южната част на Саронския залив срещу брега на Арголида, дн. Порос. Свещен на Нептун, който го получил от Латона в замяна на о. Делос, затова се нарича летойски според Лето, гръцката форма на името Латона. Коя царска двойка се е превърнала в птици, не ни е известно.

Калаис — син на Борей и Орития, брат — близнак на Зет(ес), двамата „Бореади“ участвували в похода на аргонавтите.

Калидон — главен град в Етолия, седалище на цар Ойней, известен с мита за Калидонския лов на глигана, който незачетената с жертви Диана пратила да опустошава страната. Ловът е загатнат предварително, в него участвували прочути гръцки герои, между които били Мелеагър и Аталанта, той завършил с убийството на звера. Висок Калидон е в преносен смисъл, потокът на Калидон, е реката Ахелой.

Калидонида — Деянира, дъщерята на калидонския цар Ойней, наречена така по родния й град Калидон.

Калидонски — прилаг. от Калидон: калидонски властелин. Калидонският мъж, е Мелеагър, калидонското царство, е царството на Диомед, чийто род произхожда от етолийския град Калидон, също и самият той (Тидид като син на Тидей).

Калимна — един от Спорадските острови в Егейско море, северно от о. Кос.

Калиопа (гр. „хубавогласа“) — майката на тракийския певец Орфей, най-възрастната от деветте музи, богиня на епическата и на всяка друга поезия. В състезание с пиеридите пяла за грабването на Прозерпина от Дит.

Калироя (гр. „прекрасно течаща“) — изворна нимфа, дъщеря на речния бог Ахелой. Овдовяла, измолила от Юпитер да израснат преди време синовете й, за да отмъстят на синовете на Фегей, убийците на техния баща Алкмеон.

Калисто (гр. „най-хубавата“) — аркадска („нонакрийска“) нимфа от ловната свита на Диана. Дъщеря на Ликаон, прелъстена от Юпитер, който я доближил под образа на Диана. Разгневена, истинската богиня я прогонила, защото престъпила целомъдрието си, а ревнивата Юнона я превърнала в мечка, въздигната после от Юпитер на небето като съзвездието Голямата мечка (Арктос). И заедно със сина й Аркад, родоначалника на аркадците, който бил превърнат в Малката мечка или в близкото съзвездие Воловар. Юнона дори слязла в морските дълбини, за да моли тамошните богове да не допускат двете съзвездия да се потапят в океана. Понеже Голямата и Малката мечка са разположени в студения пояс, те са „мразните мечки“. На атинския Акропол били издигнати статуите на двете нимфи, превърнати в животни — на Ио и Калисто.

Калхант — прочутият гадател на гърците при похода им срещу Троя, син на Тестор. Предсказал в Авлида, че докато не бъде принесена в жертва Ифигения, дъщерята на Агамемнон, няма да задуха попътен вятър за гръцката флота, и пред Троя, че войната ще продължи десет години, че без присъствието на Ахил крепостта не ще падне, посочил причината на чумата сред войската.

Камени — пеещи и предсказващи изворни нимфи, отъждествявани от римските поети с музите.

Канахта (гр. „шумната“) — една от хрътките на Актеон.

Канента (лат. „певица“) — нимфа, дъщеря на Янус и Венилия, предана съпруга на Пик. Когато любимият й съпруг бил превърнат на кълвач, защото не искал да накърни брачния си съюз, изтощена от скръб и скиталчество, се стопила без следа във въздуха. Местност с име Канента, не е известна.

Каноп — град в Египет, между Александрия и западното устие на Нил, прочут със своя разкош и разюзданост. Смисъл в стиха: напразно Клеопатра заплашва, че египетската безнравственост и изнеженост ще надвие римската мощ.

Капаней — един от Седемте срещу Тива, когото според мита Юпитер поразил с мълнията си, защото заявил, че и против неговата воля може да се превземе градът.

Капет — цар на Алба Лонга.

Капис — цар на Алба Лонга.

Капитол, Капитолий — крепостта на гр. Рим („твърдината“) на Капитолийския хълм с храмовете на Юнона и на Юпитер Капитолийски, в по-широк смисъл самият Капитолийски хълм, стар политически и културен център. След победни битки пълководците повеждали триумфално войската си от Марсово поле до Капитола, там принасяли жертва на Юпитер Капитолийски и полагали венците си пред статуята му. В 387 г. пр.н.е., както предава Ливий, при едно нощно нападение на галите на Капитола крясъкът на гъските в храма на Юнона разбудил римските стражи. Юпитер нарича Капитола свой.

Капрея (лат. „кози остров“) — малък остров на брега на Кампания, дн. Капри.

Кари — жителите на областта Кария в Югозападна Мала Азия.

Карпатски — произхождащ от Карпат, остров в Егейско море между Родос и Крит. Карпатски пророк е Протей, който има седалище на острова.

Картейски — принадлежащ на Картея, град в цикладския остров Кеос (Кея): картейска крепост, картейски нимфи.

Касандра — дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба, Аполон й вдъхнал пророческа дарба („жрицата на Феб“), но след като отблъснала любовта му, направил никой да не вярва в предсказанията й. При превземането на Троя малкият Аякс я насилил в храма на Палада, където потърсила убежище. За накърненото право на убежище богинята преследвала гръцката флота при завръщането й. При подялбата на троянската плячка се паднала пленница на Агамемнон, и била умъртвена заедно с него в Микена от Клитемнетра и Егист.

Касипа (Касиопея) — съпруга на етиопския цар Цефей и майка на Андромеда, оскърбила с гордостта си нереидите и с това станала причина за нещастието на дъщеря си, по-късно възнесена на небето като съзвездие.

Касталски — принадлежащ на Касталия, свещения на Аполон и музите извор при Делфи в планината Парнас, с чиито води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да пристъпят към светилището му: Касталската пещера — от която блика изворът.

Кастор — син на спартанския цар Тиндарей и на Леда, смъртният брат на безсмъртния Полукс (гр. Полидевк), един от двамата Тиндариди (гр. диоскури, „синове на Зевс“), смел конеукротител и ездач, с когото би могъл да се сравнява красивият кентавър Цилар, „ако би бил целият кон“.

Каструм (лат. „лагер“) — античен град на рутулите, на морското крайбрежие в Лациум.

Каун — внук на Феб, син на Милет и на Цианея, отблъснал греховната любов на сестра си Библида, поради нея избягал от родината си Милет и основал Кария, на югозападния бряг на Мала Азия, град, на който дал името си. Внук и на речния бог Меандър, бащата на Цианея.

Кафарей — скалист нос в Южна Евбея, където гръцката флота под предводителството на Агамемнон при завръщането й от Троя претърпяла корабокрушение, подмамена от тамошния цар Навплий.

Квирин — древно италийско божество на войната, по-късно неговият култ се слял с култа на Ромул след неговото обожествяване. Народът на Квирин, родът на Квирин, са римляните. Хълмът на Квирин, е Киириналът, един от седемте хълма на Рим.

Квирити — прозвище на римските граждани, вероятно произлязло от името на древното италийско божество Квирин.

Кебрен — малка река в Троада, Мала Азия, и богът на реката, бащата на нимфата Хесперия.

Кейк — син на Луцифер, цар на Трахин, съпруг на Алциона, дал гостоприемство на изгнаника Пелей, и му разказал за превръщането на брат си Дедалион в ястреб. След като на път за оракула на Аполон в Кларос претърпял корабокрушение и вълните изхвърлили трупа му на родния бряг, той и преданата му Алциона, образец на съпружеска вярност и любов, били превърнати в птици — морски рибарчета. Нарича се звезден, като син на Луцифер, цар етейски, защото градът му Трахин е разположен на планината Ета.

Кейски — произхождащ от о. Кея: племето на Кипарис.

Кекропид — потомък на Кекропс: неговият внук Егей, неговият правнук Тезей.

Кекропийци — потомци на Кекропс, синоним на атиняни.

Кекропс — 1) първият (митически) цар на Атика, основател на атинската крепост Акропол, хтоническо божество — получовек-полузмей, затова се нарича двоякият Кекропс. Баща на Херза, Пандроза и Аглавра. Градът на Кекропс, е Атина, 2) син на Ерехтей. Негови правнуци са Клитос и Бутес, „кекропийски рожби“.

Кекропски, кекропийски — 1) произхождащ от Кекропс, синоним на атински: кекропска крепост, кекропински залив, 2) произхождащ от Кекропс: Клитос и Бутес, кекропийските рожби.

Келмис — едно от джуджетата, на които се приписва откриваното и обработката на металите още преди Вулкан (гр. Хефест), като придружители на майката на боговете Рея гледачи на малкия Юпитер. Келмис бил превърнат в стомана, понеже разпространявал слуха, че Юпитер бил смъртен.

Кентаври — легендарни същества от гръцката митология, полухора-полуконе — с човешка горна част на тялото и с конско туловище (затова двутелесни, двутели), рожби (освен Хирон) на царя на лапитите в Тесалия Иксион и на Нефела, облак, който приел пред Иксион образа на Юнона. Първоначално били чудовища, нападнали Херкулес в пещерите на Фол, но героят ги отблъснал с главни и стрели. Поканени на сватбата на лапита Пиритой с Хиподамея, се опитали да отвлекат невестата, от което пламнала жестоката битка между ланити и кентаври, на която били надвити.

Кентавър — съзвездие, което Овидий описва, като хемонийски, т.е. тесалийски, лък и което изобразява пренесения на небето след смъртта му кентавър Хирон в позата на стрелец.

Кенхреида — съпруга на кипърския цар Кинирас, майка на Мира.

Керамб — стар овчар, който, подпомогнат от нимфи, избягал преди потопа на Девкалион и се спасил на пл. Отрие, но бил превърнат от тях на рогач (гр. „керамбикс“). Другояче според Никандър предава разказа Антония Либерал: овчарят пасял стадата си из пл. Отрис под закрила на нимфите, които забавлявал с песните и свирнята си. Предупреден от Пан да напусне планината, не се вслушал в съвета му и се присмял на нимфите, че не били щерки на Юпитер, че някога Нептун ги бил превърнал в тополи, додето се позабавлява с някоя от тях, и едва след това им възвърнал образите.

Керан — ликиец, противник на Одисей пред Троя.

Керасти (гр. „рогати“) — митическите жители на о. Кипър, който първоначално се наричал поради многото си носове Керастис. Според Овидий самите кипърци носили рога, те били превърнати от Венера в бици, защото принасяли в жертва на Юпитер хора. Митът не е предаден на друго място.

Керкион — великан, прочут разбойник по пътищата край Глевсин, принуждавал пътниците да се борят с него и ги убивал, но бил победен и убит от Тезей.

Керкопи (гр. „маймуни“) — коварно и грабливо племе, обещали подкрепата си на Юпитер срещу Сатурн, но когато получили исканата цена, му се подиграли, затова превърнати в маймуни.

Кефас — 1) река, която извира от пл. Парнас при гр. Лилея във Фокида и се влива в Копското езеро в Беотия дн. Макро Неро, 2) богът на тази река, баща от нимфата Лириопа на Нарцис. Неговата внучка Пракситея родила на атинския цар Ерехтей осем деца, едно, от които по неизвестни причини било превърнато от Феб в тюлен.

Кефисийски — принадлежащ на р. Кефис в Атика.

Кея — един от Цикладските острови, първоначално Ксос.

Кибела — фригийска богиня, Великата майка на боговете и на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие, чествана на планински върхове с оргиастични мистерии под звъна на медни чинели и флейти. Богинята обединявала в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци се кастрирали сами. Култът й, широко разпространен в Мала Азия, се слял с култа на гръцката Рея и в Рим с богинята Опс. Изобразява се с кулообразна корона, седнала на колесница с впряг от лъвове — преобразените в тия животни Аталанта и Хипомен. Нейно свещено дърво е пинията, в която преобърнала любимия си Атис, спътника на нейния култ. Превърнала корабите на Еней в наяди, за да ги спаси от огъня на Тури.

Кидонски — произхождащ от Кидония, град на северозападното крайбрежие на о. Крит, дн. Ханя.

Киконски — принадлежащ на киконите: тракийско племе по крайбрежието около устието на р. Хебър (дн. Марица), срещу остров Тасос, синоним на тракийски: киконско племе, киконска земя, киконски невести, киконска река.

Кикън (гр. „лебед“) — 1) лигурийски цар, син на Стенел, родственик и страстен почитател на Фаетон, от скръб по него из пътя за гроба му се превърнал в лебед (птицата запазила името му) и се възнесъл като звезда на небето, 2) красиво, но капризно момче, син на Аполон и Хирия, поискало от приятеля си Филий да му укроти без оръжие лъв и да му улови с голи ръце два грамадни орела, накрая да му доведе див бик. Филий изпълнил всичко, но когато по съвета на Херкулес отказал да му даде бика, от яд се хвърлило от висока скала в морето, където Феб го превърнал на лебед.

Кила — градче в равнината пред Троя с прочут храм на Аполон, завладяно от Ахил.

Килена — планина в Североизточна Аркадия, където се родил Меркурий (гр. Хермес).

Киленец, килениец — прозвище на Меркурий по името на планината Килена, където е роден.

Киленски — произхождащ от планината Килена: „мечът киленски“ е гегата, която Персей получил от Меркурий, прозвище на Меркурий: „киленският мироносител“.

Киликийски — принадлежащ на Киликия, крайбрежна област в Южна Мала Азия, римска провинция.

Кимерийски — принадлежащ на кимерийците, които за Овидий са Омировото митическо племе в крайния Север, забулени във вечна мъгла и мрак.

Кимол — един от Кикладските острови в Егейско море.

Кинирас — 1) митически асирийски цар, чиито дъщери отказали да почитат Юнона и били обърнати от нея в храмови стъпала, 2) син на Пафа и внук на Пигмалион, според мита първият цар на о. Кипър. От кръвосмесителната любов на дъщеря си Мира, която се доближила до него със съдействието на своята дойка и под прикритието на нощния мрак, баща на миловидния Адонис.

Кипарис — красиво момче, любимец на Аполон, превърнато от него в дървото кипарис, понеже тъгувало безутешно по своя елен, който неволно наранило смъртоносно с копието си.

Кипър — голям остров в източния край на Средиземно море, срещу бреговете на Киликия и Сирия, главно средище на култа на Афродита, известен с плодородието си и с медните си рудници. Наричан с прозвището Офиуса (гр. „змиярник“).

Кирка (Цирцея) — вълшебница, красива морска нимфа, дъщеря на бога на слънцето Сол (Хелиос), затова наричана също Титанида, и на океанидата Перса. Според Овидий живеела заедно със своите нимфи на самотния остров Еея, затова еейска, ейска нимфа. Нейният хълмист бряг, обрасъл с омайни билки, бил опасен за моряците, защото превръщала попадналите на острова корабокрушенци във всякакви животни. Венера, задето всезрящият Сол издал любовната й среща с Марс, вдъхнала в гърдите на дъщеря му несподелена любов към Главк. Кирка пък превърнала милата девойка Сцила, заради която Главк я отблъснал, в морско чудовище. Гост на ейската нимфа бил Одисей, след като той я принудил да възвърне човешкия образ на превърнатите в прасета негови другари, живял щастливо заедно с нея на острова още година. По-късно Сцила от омраза към Кирка лишила Одисей от негови другари, Кирка пък превърнала Пик, който я отблъснал поради любовта си към нимфата Канента (лат. „певица“), в шарен кълвач. Предсказала на Одисей опасностите, които го очакват в по-нататъшния му път към родината.

Китера — остров южно от Пелопонес, с прочуто светилище на Венера, един от центровете на нейния култ, на чийто бряг според Хезиод богинята излязла, след рождението си в морето, от морската пяна.

Китерея — прозвище на Венера, от острова Китера.

Китерон — планина в Южна Беотия, нейната граница с. Атика и Мегарида, възпявана като средище на Бакховите оргии. Една от пещерите й обитавали китеронските нимфи пророчици.

Китерски — произхождащ от о. Китера: китерската богиня, е Венера, а китерският герой — Еней, син на Китерея.

Киторски — произхождащ от Китор, град и планина на северното крайбрежие на Мала Азия на Черно море, богати с чемшир и прочути с изделията от чемшир.

Китън — един от Цикладските острови в Егейско море.

Кланис — 1) противник на Персей от свитата на Финей, 2) кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой.

Кларос — малък град в Иония, Мала Азия, между Ефес и Колофон, прочут с храма и оракула на Аполон, дн. развалини при Зилс.

Клена — малък град в Арголида, на пътя от Коринт за Аргос, дн. Кленяс.

Клеопатра — последната царица на Египет, „египтянка“.

Климен — противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убил Ходит.

Климена — дъщеря на Тетия, съпруга на етиопския нар Меропс, любимка на Сол (Феб) и майка от него на Фаетон, обезумяла търси навред по света разбития труп на сина си, майка също на скърбящите за своя брат Хелиади.

Клит — воин от дружината на Финей, противник на Персей на сватбата му с Андромеда, убит от героя.

Клитий — брат на Кланис, противник на Персей от свитата на Финей.

Клития (гр. „прочутата“) — нимфа, дъщеря на Океан и на морската богиня Тетия, любимка на Аполон, но когато издала съперницата си Левкотоя на баща й, Феб я превърнал на хелиотрониум — синкаво цвете, което обръщало цвета си към слънцето, според Плиний земеделците познавали по него дневните часове. То сигурно е различно от слънчогледа (helianthus), който е внесен от Америка.

Клиторийски — принадлежащ на Клиторион, град в Северна Аркадия, в чиято околност бликал от скала Клиторийският извор. Според мита неговата вода предизвиквала гнусота към виното, защото Амитаон хвърлил във водите му питието, с което излекувал Претидите от тяхната лудост.

Клитос — син на Палант и брат на Бутес, атинянин в свитата на Цефал. „Кекропийска рожба“ като правнук на Кекропс.

Книдос — пристанищен град на края на носа Триопион в Кария, Мала Азия, срещу остров Кос, прочут като търговско средище, с култа на Венера, и със статуята на Венера Книдска от Праксител.

Кносос — един от най-старите градове на о. Крит с постройки от ХХ до XVІ в. пр.н.е., седалище на цар Минос, с построения от него Лабиринт. Значителни разкопки показват високата цивилизация на минойската култура. Разкрит е дворецът на кносоския владетел със стенописи, фаянсова статуетка на богиня със змия.

Кнососки, гнозийски — принадлежащ на критския град Кносос, синоним на критски.

Козички — вж. Хеди.

Кокал — сицилийски цар, дигнал се с оръжие за защита на намерилия у него убежище Дедал, който бил преследван от Минос.

Коленичилият образ — небесното съзвездие Херкулес.

Колхи, колхидци — жителите на Колхида. Колхидката е царската дъщеря Медея.

Колхида — древна област на източното крайбрежие на Черно море, известна с похода на аргонавтите и с Медея (дн. Грузия).

Колхидски — произхождащ от Колхида.

Комба — майка от етолийското племе офии. Митът за нейното превръщане, загатнат от Овидий, не е известен от друг автор.

Корикийски нимфи — нимфите, които според мита заедно с Пан обитавали Корикийската пещера над Делфи в планината Парнас, на вис. 1420 м.

Коринт — град в Арголида, разположен върху Истъм — провлака, който съединява Пелопонес с останала Гърция, затова „град на двете морета“. Прочутият коринтски бронз съдържал мед, сребро и злато.

Корит — 1) мармариканец, участник в боя между Персей и Финей, 2) син на Парис и Енона, убит от баща си, защото го обичала мащехата му Елена. Бащата загинал при защитата на Троя от раната, която му нанесъл с отровна стрела Филоктет, и бил погребан на пл. Ида до Троя. 3) млад лапит, убит на сватбата на Пиритой от кентавъра Рет.

Короней — митически цар на Фокида, чиято дъщеря била превърната от Палада във врана, за да се спаси от преследването на Нептун.

Корони — според Овидий двамата младежи, които били въздигнати от божествата на смъртта Дит и Прозерпина из пепелта на самопожертвалите се за спасението на гр. Тива дъщери на беотийския ловец Орион, при връхлетялата чума Менипа и Метиоха, вслушали се в гласа на Аполоновия оракул, се проболи с вретената си, самите те били превърнати в комети на небето, беотийците издигнали в Орхомен храм на двете девойки, превърнати в Корони, където принасяли всяка година изкупителни жертви.

Коронида (гр. „врана“) — 1) дъщеря на тесалиеца Флегий, майка от Аполон на Ескулап. Преди да го роди, почувствувала влечение към хемонийския младеж Исхис. Издадена на Аполон от неговата доверена птица гарвана, била убита от бога, който спасил нероденото й дете и го предал да го отгледа добрият кентавър Хирон, 2) дъщеря на фокидския цар Коронен, която Палада превърнала във врана, за да я спаси от преследването на Нептун. Поради неуместен донос изпаднала в немилост пред богинята, която я прогонила от храма си. Тази етиологична легенда обяснява защо враната страняла от Акропола, а според Плиний и от града на богинята.

Кос — град на едноименния остров срещу югозападното крайбрежие (Кария) на Мала Азия, наричан Еврипилов град по името на Нептуновия син, царя Еврипил.

Коски — принадлежащ на гр. Кос на едноименния остров. Коските невести били превърнати от Венера в крави, защото се смятали по-красиви от богинята.

Костус — индийско храстовидно растение (Costus arabicus), от което приготвяли скъпа помада.

Крагалей — съдник в спора между Аполон, Диана и Херкулес за град Амбракия, вкаменен от Аполон, защото се произнесъл в полза на Херкулес.

Крагос — предпланина на пл. Тавър в Ликия, Югозападна Мала Азия, дн. Яндаг.

Крантор — заложник, даден от долопския цар Аминтор на Пелей, на когото станал оръженосец. Пелей отмъстил за убийството му през време на битката между лапити и кентаври на сватбата на Пиритой.

Кратеида (гр. „силната“) — нимфа, майка на Сцила.

Кратис — река в Южна Италия, дн. Крати, чиито води още според Еврипид притежавали свойството да изрусяват косите.

Креней — кентавър, умъртвен на сватбата на Пиритой от лапита Дриант.

Креуза — първата съпруга на Еней.

Кримиза — нос в Южна Италия.

Крит — най-големият остров в Средиземно море, в източната му част, в предгръцко време център на високата критско-микенска (минойска) култура, от която митовете са запазили спомени за цар Минос (разкопки в главните му градове Кносос и Фестос). Островът е люлка на Юпитер, който бил отгледан в критска пещера като младенец, кърмен от козата Амалтея и хранен от пчелите с меда им. В Крит намерил убежище в изгнанието си атинският архитект и строител Дедал.

Критски — принадлежащ на о. Крит или произхождащ от него: критската флота, критските сто племена. Критският бик, убит от Тезей, е същият, който Херкулес укротил по заповед на Евристей, но бил отново освободен от него при Маратон.

Критяни — жителите на о. Крит. Критянката е Телетуза, майката на Ифис.

Крокала (гр. „морски бряг“) — нимфа от свитата на Диана, която подрежда косите на богинята.

Крокус — младеж, влюбен в девойката Смилакс. По неизвестни причини двамата били превърнати — той в шафран (жълт минзухар), тя в увивното растение кукувича прежда.

Кромиона (гр. „лукова градина“) — местност, източно от Коринт на Саронския залив, опустошавана от глиган, който Тезей убил.

Кротон — 1) селянин, оказал гостоприемство на Херкулес, който от благодарност основал на мястото на дома му града Кротон, 2) град в Южна Италия, една от най-богатите гръцки колонии там.

Ксант, Ксантос — 1) река при Троя, наричана още Скамандър, дн. Мендерес. Ще гори още веднъж през време на Троянската война, затова „в нов пожар да гори отреден“, 2) река в Лидия, Югозападна Мала Азия.

Ктеат — Акторид, като син на Актор.

Ктезила — дъщерята на Алкидам, превърната след смъртта си на гълъб.

Куме — най-старата гръцка колония в Италия, на брега на Кампания (Средна Италия), близо до Неапол, наричана „евбейският град“. Кумейската жена е Сибила, жрицата — предсказателка от местното светилище, което се помещавало в близка пещера.

Кумейски — принадлежащ на Куме: кумейският бряг, прозвище на жрицата — гадателка Сибила: кумейска дева.

Купидон (лат. „желание“) — прозвище на бога на любовта Амур.

Курес — прадревен град, главен на сабиняните, родина на цар Нума, дн. селото Корезе.

Курети — демонични същества, по-долни от боговете, почитани с оргиастичния култ на Зевс (Юпитер) на о. Крит: растителните сили на земята, родени от дъжда, спътници на Рея, когато тя търсила място да роди Зевс тайно от Кронос (Сатурн), който искал да изяде рожбата си. След раждането заглушавали плача на детето с войнствените си танци и с дрънкане на щитовете.

Куретски — принадлежащ на куретите. Куретските брегове са бреговете на Крит, където били почитани куретите.

Лабиринт — постройка при гр. Кносос на о. Крит с дълги кръстосани ходове, от които мъчно могло да се намери изход, изградена от Дедал за чудовището Минотавър, — късен спомен за сложната постройка на двореца в Кносос, главния град на Крит, издигнат през 2000–1500 г. пр.н.е.

Лабър (гр. „вихър“) — един от хрътовете на Актеон.

Лавиниум — град, разположен южно от Рим в Лациум, дн. Пратика, основан от Еней и наречен по името на съпругата му.

Лавиния — дъщерята на древния италийски цар Латин, който я дал за съпруга на Еней, защото според предсказание очаквал зет пришълец. Заради нея избухнала войната между Еней и предишния й годеник царя на рутулите Турн.

Лаврентски, лаврентийски — произхождащ от Лаврентум, град южно от Рим в Лациум, прозвище на Сатурновия син Пик, принадлежащ на Лаврентум: лаврентски поля, лаврентийски бряг.

Ладон — 1) приток на р. Алфей в Аркадия, 2) един от хрътовете на Актеон.

Лаерт — син на Аркизий, баща на Одисей („синът на Лаерт“, Лаертиад), владетел на о. Итака.

Лаертид — Одисей като син на Лаерт.

Лай — цар на Тива, съпруг на Иокаста (у Омир Епикаста), баща на Едип, наричан затова Лаяд — „син на Лай“. Понеже му било предсказано, че ако роди син, той ще убие баща си и ще се ожени за майка си, подхвърлил младенеца Едип чрез овчар на планината Китерон. Въпреки това по-късно предсказанието се изпълнило.

Лакон (гр. „спартанецът“) — един от хрътовете на Актеон.

Лаконски — произхождащ от Лакония, област в Пелопонес с главен град Спарта.

Ламос — син на Нептун, цар на людоедите лестригони, митически основател на гр. Формие в Кампания.

Лампетид — певец на сватбата на Персей.

Лампеция (гр. „светещата“) — една от дъщерите на Хелиос (Хелиади), сестра на Фаетон.

Лаомедон — цар на Троя („фригийски властник“, син на Ил, баща на Антигона, на Хезиона, Приам и Титон. Получил помощта на Аполон и Нептун, при издигане стените на Троя, но отказал да ги възнагради, затова Нептун наводнил страната и изпратил огромно морско чудовище, жадно за човешки жертви, на което трябвало да се принесе Хезиона. Херкулес убил чудовището и спасил дъщерята на царя, но и на него Лаомедон отказал обещаната награда — безсмъртните коне, които някога Юпитер дал на дядо му Трос в отплата за похитата на Ганимед, затова героят заедно с други герои, между които бил Теламон, завладял страната, убил измамника и дал дъщеря му за жена на Теламон.

Лапити — митическо племе от великани около пл. Олимп и Пелион в Тесалия, известно с кентавромахията, избухнала на сватбата на лапитския цар Пиритой. Поканените кентаври се опитали да отвлекат невестата, но лапитите с помощта на Аполон и най-силните герои на Елада ги надвили и прогонили из страната. Разпалилата лапитската битка, е невестата Хиподамея, която се опитал да отвлече кентавърът Евриг.

Лапитски — принадлежащ на лапитите.

Лариса — главен град на Тесалия, на реката Пенен.

Латин — 1) син (по италийско предание) на Фаун, цар на Лациум, дал дъщеря си Лавиния за съпруга на Еней, обещана преди това на вожда на рутулите Тури, 2) цар на Алба Лонга, втори наследник на нейния цар Асканий.

Латински — 1) принадлежащ на Лациум, 2) синоним на римски, понеже Рим се намира в Лациум.

Латона — дъщеря на титана Цей (гр. Койос), затова титанка, майка от Юпитер на Аполон и Диана, („двете Латонини рожби“, „Близнашките рожби“). Когато предстояло да ражда, никоя страна на земята, ни небето, ни морето й дали подслон от страх пред ревнивата Юнона, накрая над родилката се смилил остров Делос, там в подножието на планината Цинт под палма богинята дала живот на двамата близнаци. Оскърбена от тиванската царица Ниоба, която се осмелила да разгонва народа от олтарите й и да се сравнява с нея, чрез Аполон и Диана изтребила седемте й синове и толкова дъщери. Оскърбена от ликийските селяни, Латона ги превръща в жаби. Свещен на богинята е остров Калаврея.

Латония — прозвище на Диана като дъщеря на Латона.

Латрей — кентавър, убил македонеца Халес на сватбата на Пиритой, но с високомерието си предизвикал Ценей, който го убил.

Лахна (гр. „вълнено влакно“) — една от хрътките на Актеон.

Лацийски — принадлежащ на Лациум, латински.

Лацинийски — принадлежащ на Лациниум.

Лациниум — нос при Кротон в Южна Италия с прочут храм на Юнона.

Лациум (лат. „широка земя“, „равнинна земя“) — 1) област в Средна Италия с главен град Рим. 2) синоним на Рим.

Лаяд — прозвище на Едип като син на цар Лай.

Леарх — синчето на Атамант и Ино, което убил баща му в пристъп на безумие.

Лебинт — един от Спорадските острови в Егейско море, източно от Наксос, сега Левита.

Левкада — остров в Йонийско море, пред западното крайбрежие на Гърция, първоначално свързан чрез провлак с континента, смятан от археолога В. Дьорпфелд за Одисеевата Итака.

Левкип — участник в Калидонския лов.

Левкозия — малък остров южно от Пестум в Тиренско море, дн. Пунта Ликоза.

Левкон (гр. „белият“) — един от хрътовсте на Актеон.

Левконоя — една от трите дъщери на Миний, превърнати в прилепи за незачитане култа на Бакх (тъкали на неговия празник и си разказвали истории).

Левкотея (гр. „светлата богиня“) — името на Ино, дъщерята на Кадъм и Хармония, след като станала морска богиня.

Левкотоя (гр. „бялата бегачка“) — дъщеря на персийския цар Орхам и на океанидата Евринома, затова нимфа. Любимка на Сол, който проникнал до нея под образа на майка й. Заровена жива от баща си, но превърната от бога на слънцето в тамяново растение.

Леда — според мита дъщеря на столийския цар Тестий, съпруга на спартанския цар Тиндарей, родила от Юпитер, който я прелъстил в образа на лебед, Елена и Полукс (гр. Полидевк), единия от двамата Диоскури (Тиндариди), докато близнакът му Кастор е син на смъртния Тиндарей. Антични изображения на Леда и лебеда върху вази, лампи, саркофази, мозайки, стенописи, прочута статуя от Тимотей.

Лелап (гр. „вихрушка“) — 1) един от хрътовете на Актеон, 2) кучето на Цефал, което нямало равни на себе си по бяг, но било вкаменено заедно с тевмеската лисица.

Лелег — старец от Нарикс в Локрида, Средна Гърция (затова нарицийски), като младеж живял в гр. Трезен при Питей (затова и трезенски герой), родоначалник на лелегите, участник в Калидонския лов. Разказал историята на Филемон и Банкида като пример за величието на небесните сили.

Лелеги — пеласгийско племе, което живеело на много места в Мала Азия, и Гърция. В град Алкатоя (старото име на Мегара, близо до Атина) се нарича лелегски.

Лелегски — принадлежащ на лелегите: лелегските нимфи, лелегското племе, вместо лелегите.

Лемниец, лемнийски бог — прозвища на бог Вулкан, който обитавал о. Лемнос, имал ковачница в загаснал вулкан на острова и бил на особена почит.

Лемнос — плодороден остров в Северно Егейско море, поради вулканичната си природа (вулканът на пл. Мозихъл изригвал до времето на Александър Велики) главен център на култа на Вулкан („Вулкански Лемнос“). На острова гърците изоставили Филоктет при похода срещу Троя.

Леней (гр. „мачкач на грозде“) — прозвище на Бакх, бога на виното и винарството. На празненствата Ленеи през м. януари в Атина пред Ленеон, един от двата главни храма на бога, освен устройваните шествия и пиршества били представяни и трагедии.

Лерински, лернейски — принадлежащ на Лерна, град, и блатиста местност южно от Аргос в Арголида, където обитавала лернейската хидра (гр. „водна змия“), потомка на Тифоей и Ехидна, с многото змийски глави, от които едната безсмъртна, и с отровно дихание. Хидрата била убита от Херкулес, който с помощта на Иолай изгарял всяка от нейните рани, защото иначе на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Героят потопил стрелите си в отровната й кръв и така ги направил смъртоносни. Лернейската отрова е отровата от кръвта на лернейската хидра, ядът на лернейската хидра — дрехата на кентавъра Нес, напоена с нейната отрова.

Лесбийски — принадлежащ на о. Лесбос.

Лесбос — голям плодороден остров в Егейско море срещу западното крайбрежие на Мала Азия с главен град Митилена, родно място на Сафо и Алкей.

Лестригони — митическо племе от исполини людоеди, според римляните живели при Формие (близо до Гаета) в Лациум.

Лестригонски — произхождащ от лестригоните: царят им Ламос.

Летейски — принадлежащ на Лета, реката на забравата в подземното царство: щом душите на мъртъвците пиели глътка от нея, забравяли всякакъв спомен от земния си живот. Преносно: еднакъв по въздействие с водите на Лета — летейка билка, летейска влага.

Летея — фригийка, която си навлякла нещастие с гордостта си: била превърната в камък. Вкаменен бил също съпругът й Олен, като искал да поеме вината й върху себе си. Митът не е известен от друго място.

Летойски — 1) свещен на богиня Лето (гръцкото съответствие на Латона) остров Калаврея, 2) произхождащ от Лето, неин син: летойският бог, т.е. Аполон.

Либер — староиталийски бог на оплодяването и засаждането, отъждествен по-късно с бога на виното Бакх.

Либиец — жител на Либия.

Либийски — 1) принадлежащ на Либия, 2) прозвище на Амон, защото храмът му бил издигнат в оазиса Сивах и Либийската пустиня.

Либия — област в Северна Африка, крайбрежната ивица на Сев. Африка, западно от р. Нил.

Ливия — съпругата на Август, от първия си брак майка на император Тиберий.

Лигдус — критянин, съпруг на Телетуза, баща на Ифис.

Лигурски — прилаг. от лигури, могъщо племе в Северозападна Италия, около гр. Генуа.

Лидийски — принадлежащ на Лидия. Също мигдонийски.

Лидия — област в Западна Мала Азия с главен град Сарди, наричана също Меония.

Лией (гр. „освобождаващ от грижи“) — прозвище на бога на виното Бакх.

Лик (гр. „вълк“) — 1) кентавър, убит от Пиритой, 2) другар на Диомед, превърнат в птица, 3) приток на р. Меандър в Голяма Фригия, Мала Азия, дн. Чуруксу.

Ликабант (гр. „вълчи ход“) — 1) тиренски моряк, който настоявал да се плени и да се продаде Бакх, превърнат за светотатството си в делфин, 2) асириец, приятел на индиеца Атис и противник на Персей, убит от него, 3) кентавър на сватбата на Пиритой.

Ликаон (гр. „човек-вълк“) — митически цар в Аркадия, баща на Калисто. Осмивал вярата на аркадците в боговете, превърнат от Юпитер във вълк, защото, подобно на Тантал, му поднесъл на трапезата ястие с месото на собствения си син. Поради неговото безбожие и кръвожадност, свойствени и на другите хора от неговото време, боговете решили да унищожат чрез потоп човешкия род. Митът произлязъл във връзка с човешките жертви, каквито според Платон били принасяни чак до ІV в. пр.н.е. в аркадската „вълча планина“ на Зевс Лицейски. Според Овидий Юпитер не желаел такива жертви. Внук на Ликаон е Аркад, синът на Калисто.

Ликиец — принадлежащ на Ликия, в ликийска земя вместо Ликия. Латона превърнала в жаби ликийските селяни, които й попречили да утоли жаждата си от водите на едно блато.

Ликиска (гр. „вълче“) — една от хрътките на Актеон.

Ликия — плодородна област в Югозападна Мала Азия, между Кария и Памфилия.

Ликопес — кентавър, опитен в хвърляне на копие.

Ликорма — 1) старото име на р. Евен в Етолия, 2) участник в битката на сватбата на Персей.

Ликтейски — синоним на критски, от името Ликт, град на остров Крит: ликтейска флота.

Ликург (гр. „създател на светлина“) — митически цар на тракийското племе едони, понеже разгонил спътниците на Бакх, бил наказан с безумие: насякъл със секира своя син, като го помислил за лоза.

Лилибей — нос и едноименен град в Западна Сицилия, дн. Капо Боес и Марсала.

Лимира — град на едноименна река в Югоизточна Ликия, на южното крайбрежие на Мала Азия.

Лимнея — нимфа, дъщеря на речния бог Ганг, майка на Атис.

Линк — скитски цар, който пожелал да убие Триптолем, затова превърнат от Церера в рис.

Линкей — 1) един от петдесетте синове на Египт, съпруг на данаидата Хиперм(н)естра, която единствена от петдесетте дъщери на Бел не погубила мъжа си през първата брачна нощ. Линкидът („потомък на Лннкей“) е Персей, 2) син на Афарей, участник в Калидонския лов.

Линкестийски — принадлежащ на македонското племе линкести: линкестийска река, приток на р. Вардар в Горна Македония, на чиито води древните приписвали упоително въздействие.

Линкид — потомъкът на Линкей: Персей.

Лириопа (гр. „лилия“) — морска нимфа, майка на Нарцис.

Лиркейски — принадлежащ на Лиркеум (гр. Лиркелон), планина на границата между Аркадия и Арголида, от нея извира р. Инах: лиркейски поля.

Лирнески — принадлежащ на Лирнес, малък град в Троада, Мала Азия, завладян от Ахил.

Литерн — град в Кампания северно от Куме, дн. Патрия.

Лихас — служител на Херкулес, по него Деянира пратила на героя дрехата, напоена с отровната кръв на Нес, затова преди смъртта си Херкулес го хвърлил в морето и там той се превърнал в скала.

Лицей (гр. „вълча планина“) — планина в Югозападна Аркадия, седалище на бог Пан, дн. Диафорти.

Лицейски — принадлежащ на Лицей: лицейската украса е Аталанта от Тегея.

Лицет — привърженик на Финей, убит от Персей.

Лицеум (гр. Люкайон) — гимназион (спортно игрище) извън Атина, със свещения лес на Аполон Лицейски, място за беседите на перипатетиците, където поучавал Аристотел (384—322 г. пр.н.е.), Овидий го пренася анахронично в митически времена.

Лицидас — кентавър, поразен на сватбата на Пиритой от Дриант.

Лотида — нимфа, която се спасила от преследването на бога на плодородието Приап, като се превърнала в лотос. Когато Дриопа се опитала да откъсне клонче от него, и тя се превърнала в същото растение.

Лотос — име на много растения: 1) нилска водна лилия (Nymphaea Alba L.), символ на плодородие и свещено растение на египтяните, използува се за орнамент в старогръцкото изкуство, 2) дърво в Арабия и северното крайбрежие на Африка (Zizyphus Lotus), със сладък ароматичен плод, от който носи името си племето лотофаги, 3) у Овидий вероятно дървото (Diospyros Lotus L.), вид абаносово дърво.

Луна (лат. „блестящата“) — римската богиня на луната, дъщеря на Латона и сестра на бога на слънцето Сол, отъждествена с гръцката Селене. Подобно на брат си се вози по небето на колесница, теглена от коне, но в по-тесен кръг около земята. Често се слива с Диана, която като богиня на луната се нарича Феба. Лат. „лунни рогове“ отговаря на нашия израз „лунен сърп“. Медея призовава богинята пред своите вълшебства. Притежавала храм на Авентина и на Палатина в Рим.

Луцина (лат. „която извежда на бял свят“) — италийска богиня на родилната помощ, съответствие на гръцката Илития, твърде рано отъждествена с Юнона. Омъжените римлянки чествували ежегодно на 1 март празника й Матроналии. Помогнала за раждането на Адонис из дървото.

Луцифер (лат. „носител на светлината“, превод на гр. Phosphoros) — планетата Венера, звездата Зорница, Денница, сияе най-ярко от всички звезди на небето, пропъжда нощта, извежда Аврора — Зората, кани на труд хората, и сетен напуска небето. Като бог е баща на Кейк, след чиято смърт се помрачило лицето му. Помътняването му било прокобяване на убийството на Цезар.

Лък (Хемонийски) — вж. Кентавър.

Маворс — старинно и поетическо име на Марс.

Магнезия — местност в Източна Тесалия, обитавана от магнетите.

Макарей — 1) бащата на Иса, която Феб Аполон прелъстил под образа на пастир, 2) лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Еригдуп, 3) итакиец, другар на Одисей, изостанал доброволно от свитата при гр. Каета в Южен Лациум, където разказва на Еней премеждията на завръщащите се гърци при Еол, лестригоните и в земята на Кирка, а той слуша мита за Пик.

Македония — област северно от Егейско море, между Тесалия и Тракия, населена с македонски племена, близки по етнически произход с гръцките племена в Тесалия, отчасти с илирийците и траките. Постепенно разширява територията си и укрепва връзките си с гръцките градове, докато при Филип Македонски и Александър Велики (ІV в. пр.н.е.) става център на огромна държава. Наричана първоначално Ематия.

Македонско копие (сариса) — по-дълго от метателното копие на Омировите герои, ударното оръжие на македонските фаланги.

Мани (лат. „добри“) — душите на мъртъвците в подземното царство, обожествявани от древните римляни.

Манто — гадателка, дъщеря на тиванския гадател Терезий.

Маратон — селище, разположено на около 40 км северозападно от Атина, известно с победата на гърците под предводителството на Милтиад над персите през 490 г. пр.н.е., от него излязъл атинският бегач, пратен от Милтиад да съобщи радостната вест на съгражданите си, изминал разстоянието до Атина с бягане (оттук „Маратонско бягане“, от 1896 г. олимпийска дисциплина) и паднал мъртъв, след като изпълнил поръката. В Маратон героят Тезей убил критския бик, който Херкулес преди това укротил, но освободил.

Маретски (марейски) — разположен край езерото Мареота (Марея), близо до Александрия в Египет, дн. Мариуг.

Мармариканец — жител на Мармарика, област в Африка между Египет и Киренайка.

Марс (старинно и поетическо име: Маворс) — син на Юпитер и на Юнона, италийски бог на плодородието и войната, олицетворение на законното отмъщение, и свирепата войнственост, отъждествен с гръцкия Арес, първоначално тракийски бог, той е баща на тракиеца Терей, на него е посветен март — първият месец на годината, през който спирали мразовете и почвали войните на древните. Главната му слабост е богиня Венера, чрез нея той е баща на Хармония, съпругата на Кадъм, но самата богиня на любовта събужда у него пориви и към други жени. Според един мит той е баща от Алтея на Мелеагър, чрез Илия е баща на Ромул, и на Рем, така станал родоначалник на римския народ и покровител на военната му мощ: на Маворс мъжете, са римляните. Марс иска и получава от Юпитер обожествяването на Ромул. Кадъм убил свещения му дракон, голям колкото Дракона (съзвездието), който се е протегнал на небето между Голямата и Малката мечка, за което богът на войната не е простил на своя зет. Тиванците, произлезли от посетите зъби на този страшен дракон, били потомци на Марс. „Скалата на Марс“ и Атина (превод на гръцкото Ареопаг — „хълм на Арес“), се свързва от Овидий с Акропола, макар че всъщност тя се издигала западно от него. „Свещеното поле на Марс“ (Арес) в Колхида, е аналогично с Марсовото поле в Рим, място за военни упражнения и народни събрания. Прозвището на Марс Градив е свързано с произхода му от Тракия.

Марсий — сатир от малоазийска Фригия, бог на едноименна река, изкусен свирач на фригийска флейта, предизвикал Аполон на музикално състезание, но Аполоновата лира надвила над неговата флейта и богът за наказание му свлякъл кожата. От сълзите, които пролели за него полските божества, нимфи и пастири, бликнала едноименната река, приток на Меандър. Над пещерата, от която извира, имало окачена кожа, която древните смятали за кожата на сатира.

Мастикс — ароматична светложълта смола от мастиковото дърво Pistacia lentiscus, което вирее на о. Хиос, в Индия и Африка и днес се употребява в Изтока като дъвка.

Мая — най-голямата от плеядите, планинска нимфа, дъщеря на Атлант и Плейона, от Юпитер майка на Меркурий. Съзвездието Плеяди, гледано от Олимп, минава над Финикия.

Меандър — 1) река в Иония, Западна Мала Азия, извира във Фригия, влива се в морето при гр. Милет, лъкатуши в много посоки — ту се спуска към морето, ту отново се насочва към извора си, дн. Голям Мендерес в Турция. Затова така се нарича в изкуството геометричният орнамент във вид на начупена, или крива линия с извивки, 2) богът на реката, баща на Цианея, негов внук е Каун.

Мегара — градче в областта Мегарида, съседна на Атина. Наричана с поетичното име Алкатоя.

Мегарей — внук на Нептун, син на Онхест, който основал едноименния град в Беотия, затова наричан онхестиец, баща на Хипомен („сина Мегареев“).

Медея — дъщеря на цар Еет от Колхида, могъща магьосница. Влюбена в предводителя на аргонавтите Язон, му помогнала да завладее златното руно, след това избягала с аргонавтите от Колхида и се оженила за него. В гр. Йолкос по молба на Язон подмладила с чародейните си билки баща му Езон, гледачките на Бакх, и подмамила дъщерите на цар Пелий да насекат на парчета баща си, така отмъстила на него — чичото на Язон, задето отстранил от властта и прогонил баща му. Успяла да се изскубне от наказание, като избягала заедно с Язон върху колесницата си, теглена от крилати дракони, в Коринт. Там била отблъсната от Язон, който пожелал да се ожени за Креуза (или Главка), дъщерята на цар Креонт, но си отмъстила, като пратила на съперницата си сватбен дар — дреха, напоена с разяждаща отрова, подпалила царския палат, и убила със собствените си ръце своите двама сина от Язон. Драмата на Медея се разказва в „Метаморфози“ накратко, защото Овидий разработил същия сюжет в своята трагедия „Медея“, която не е запазена. След това Медея отлетяла на колесницата си в Атина, където я приел и направил своя съпруга цар Егей. Там направила опит чрез царя да отрови неговия син и наследник Тезей, но била разкрита и прогонена от Атина.

Прозвища: колхидка според родината й Колхида, фасидка по реката Фасида, която тече през Колхида.

Медон — 1) тирански моряк на Ацет, превърнат от Бакх в делфин, 2) кентавър, тежко ранен в борбата с лапитите.

Медуза — най-страшната от горгоните.

Медузки — произхождащ от Медуза: 1) медузкият извор, е Хипокрена в пл. Парнас, защото избликнал от удара на копитото на крилатия кон Пегас, който произлязъл от трупа на Медуза, 2) медузкият звяр, е триглавото куче Цербер, което било родено от Тифоей и Ехидна, която е дъщеря на Хризаор, сина на Медуза.

Меламп (гр. „чернокрак“) — един от хрътовете на Актеон, 2) гадател, син на Амитаон.

Меланей — 1) един от хрътовете на Актеон, 2) кентавър на сватбата на лапита Пиритой.

Мелант — тиренски моряк на Ацет, превърнат от Бакх в делфин.

Меланто — морска нимфа, дъщеря на Девкалион, която прелъстил Нептун под образа на делфин.

Меланхета (гр. „с черен косъм“) — едно от псетата на Актеон.

Мелас (гр. „черна“) — река в североизточната част на тракийски Херсонес.

Мелеагър — син на калидонския цар Ойней, затова наричан също Ойнид (или на Марс), и на Алтея, брат на Херкулесовата съпруга Деянира, участник в похода на аргонавтите и в Калидонския лов. Влюбен в Аталанта, която също участвувала в лова и първа ранила глигана, той й подарил главата и кожата на убития от него звяр. В произлезлия по този случай спор с вуйчовците си двамата Тестиади, които искали трофея за семеен спомен, в пристъп на гняв ги убил. Майка му отмъстила за своите братя, като хвърлила в огъня дълго потулваната от нея главня, от чисто догаряне според орисницата зависел животът на сина й, едновременно с главнята угаснал и той. Митът отразява отношения от времето на матриархата.

Мелихерт — син на тиванския цар Атамант и на Ино. Майка му се хвърлила заедно с него в морето, подгонена от изпадналия в безумие свой съпруг.

Мемнон — рано загиналият красив етиопски цар, син на Аврора (Зората) и Титон, брата на Приам, който затова е негов чичо. Притекъл се на помощ на троянците в Троянската война и паднал от ръката на Ахил. Юпитер удовлетворил молбата на Аврора: от кладата из неговата пепел излетели новите птици мемнониди, вид ястреби, които всяка година се завръщали в Троя и почвали яростни битки над гроба му. Майката плаче безутешно — капките утринна реса са нейните сълзи.

Менади (гр. „беснеещи“) — прозвище на вакханките, почитателките на бога на виното, които с разпуснати коси, в дълги дрехи и с надянати сърнешки кожи вилнеели в екстаз из гори и планини далеч от мъжете.

Меналей — привърженик на Персей в борбата му срещу Финей.

Меналон — планина в Югоизточна Аркадия.

Меналонски — прилаг. от пл. Меналон.

Мендес — град в Египет, разположен в делтата на Нил, родно място на Целадон.

Менелай — по-младият син на микенския цар Атрей (затова назоваван Атрид), и на Аеропа, брат на Агамемнон, като съпруг на Елена цар на Спарта. След нейното отвличане от Парис призовал гърците на поход срещу Троя. При обсадата проявил голяма храброст, той е между най-смелите гръцки герои. Заедно с Одисей напразно уговаря троянците в лагера им да предадат без война хубавата Елена. Убил Евфорб, един от най-храбрите троянци, когато той наранил Патрокъл.

Менефрон — аркадец, живял в кръвосмешение със своята майка.

Менойтес — ликиец, съюзник на троянците, когото Ахил поразил с копието си.

Мента — нимфа, превърната от Прозерпина или от Деметра в едноименното растение, защото се влюбил в нея богът на подземното царство Дит.

Меонийка, меонка — прозвище на Арахна като жителка на Меония, т.е. на Лидия, лидийка.

Меонийски, меонски — принадлежащ на Меония: меонийски бряг, меонийски край, т.е. Меония вместо Лидия, меонски моряк е Ацет.

Меония — местност в Лидия, Мала Азия, преносно: Лидия.

Мера — неизвестна жена, която била превърната в кучка.

Мерион — критянин, сродник и боен другар на Идоменей, един от най-храбрите герои пред Троя.

Меркурий — син на Юпитер, и на най-старата плеядка Мая, внук на Атлант (затова наричан Атлантиад) и Плейона, първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на олимпийските богове и глашатай на Юпитер, негов помагач, като изпълнител на божествените поръки владеел изкусната реч, съпровождач на душите на покойниците в подземното царство (Психопомпос), бог на търговията, измамата и съобщенията, покровител на крадците, отъждествен с гръцкия Хермес. Неговите атрибути са крилата на високите му сандали — символ на пъргавината му, крилатата пътническа шапка — шлем и вълшебният жезъл, с който може да приспи или събуди всеки бог или смъртен („жезлоносец“), или като съпровождач на душите на мъртвите — магическата пръчка, а оръжието му е сърповидният меч. По поръка на Юпитер освободил превърнатата в крава Ио, като убил стоокия й страж Аргус. Откраднал кравите на несъщия си брат Феб и превърнал в скала издайника Бат, когато той издал скривалището им на техния стопанин. Обикнал Херза и превърнал в черен камък Аглавра, която взела от него злато, за да го въведе в спалнята на сестра си. Персей му издигнал олтар. Меркурий е баща на Пан и на Хермафродит. Превърнал се в птицата ибис, когато чудовището Тифоей подгонило боговете, той и Юпитер странствували по земята в човешки образи, приети радушно от Филемон и Бавкида. Обикнал Хиона едновременно с Феб, тя родила от него хитреца Автолик, който е дядото на Одисей. Предал на Одисей магьосническото биле „моли“, което предпазило божествения страдалец от магиите на нимфата Кирка.

Прозвища: Атлантиад като внук на Атлант, киленец, килениец, защото е роден на планината Килена в Аркадия, според атрибута си крилоног, бързоход.

Мермер — кентавър, бърз на бяг, получил рана в битката с лапитите.

Меропс — митически етиопски цар, съпруг на Климена, която според мита била майка от Сол (Феб) на Фаетон.

Меропсов — произхождащ от Меропс: син.

Месана — по-късно име на гр. Занкла в Сицилия.

Месански — принадлежащ на гр. Месана (Месена, Месина), по-рано наричан Занкла, град в Сицилия на Месинския проток.

Месапски — принадлежащ на месапците, жителите на Месапия в Южна Италия.

Месена — главният град на областта Месения в Гърция.

Месенски — принадлежащ на областта Месения в Южен Пелопонес.

Местра — дъщеря на Еризихтоп, любимка на Нептун. Нейният баща бил наказан от Церера с неутолим глад. След като проял цялото си имущество, почнал да продава и нея, за да се прехранва, но тя все се завръщала в бащиния дом под образа на различни животни (дарбата за превращения получила от Нептун).

Метимна — град, разположен в северното крайбрежие на Лесбос.

Метион — баща на убития от Персей негов противник Форбас.

Мечка — вж. Голямата мечка.

Мигдонийски, мигдонски — принадлежащ на Мигдония, област във Фригия, чиито жители минавали за преселници от Тракия, затова синоним на тракийски: реката Мелас, или на лидийски: мигдонийски невести.

Мида(с) — митически цар на Фригия (страната на берекинтийците в Мала Азия, затова „берекинтийски герой“). Върнал при Бакх заблудилия се негов възпитател Силен, затова богът изпълнил желанието му да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но след като и храната, и виното в устата му се превръщали в течно злато и той насмалко щял да умре от глад, помолил бога да му отнеме фаталния дар. По негова заповед Мида се потопил в реката Пактол и там се освободил от последиците на глупавата си алчност, но оттогава пясъците на реката почнали да носят злато. На музикално състезание между Аполон и Пан, между лирата и овчарската тръстика, глупаво оспорил присъдата на съдника — планината Тмол, в полза на Аполон, за наказание богът на музиката направил да му израснат магарешки уши. Мида се опитал с чалма над слепоочията да прикрие белега на позора си, но тайната била разкрита по чуден начин.

Мизен — тръбачът на Еней, син на повелителя на ветровете Еол.

Мизийски — принадлежащ на Мизия, област в Северозападна Мала Азия.

Микала — 1) нос в малоазийска Иония срещу остров Самос, дн. Самсундаг, 2) майка на лапита Ориос, тесалийка, която според мита могла чрез заклинания да свали и луната на земята — тесалийските магьосници били прочути в древността.

Микена — крепост и град в Северна Арголида, Пелопонес, у Омир седалище на цар Агамемнон, през втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. средище на микенската култура. От развалините й сега са разкрити „Вратата на лъвовете“ от градската крепост, царската куполна „Гробница на Атридите“, в шахтови гробници златни и сребърни съкровища и оръжие, надписи върху глинени плочки.

Микенка — жителка на гр. Микена: Ифигения, дъщерята на микенския цар Агамемнон.

Микон — равнинен цикладски остров в Егейско море, близо до Делос.

Милет — критянин, син на Аполон и Дейона, митически основател на едноименния град в Мала Азия, баща на близнаците Каун и Библида (наричана „дъщерята на Милет“).

Милон — борец от Кротон, пословичен с необикновената си сила, живял през времето на Питагор, побеждавал шест пъти на олимпийските игри и 25 пъти на други национални игри.

Минерва — староиталийска богиня на мъдростта и изкуствата, покровителка на занаятчиите, лечителите и учителите, от времето на Пуническите войни отъждествена с гръцката Палада. „Любимият край“ на Минерва, е Атика и нейният главен град Атина, „тайният кош“ на Минерва, крие Ерихтоний — младенеца, когото богинята предала на трите сестри Кекропиди да го пазят и когото отгледала, „трудът на Минерва“, е обяснен в следните стихове: богинята е покровителка на женската сръчност и вълнарството, тя самата е изкусна тъкачка. Маслината, плодът й („зърната на Минерва“) — двуцветен, защото отначало е зелен, после почернява, и маслото от маслинения плод („течността на Минерва“) са свещени на богинята. „Нос Минерва“, е Пунта Кампанела. Статуята на Минерва, която Одисей отвлякъл от Троя, е фригийска заради местонахождението й. Почитана заедно с Юпитер и Юнона като божествената троица на Капитола.

Минервин — принадлежащ на Минерва, отъждествената с Атина Палада.

Миниади — трите дъщери на цар Миний, които били превърнати от Бакх на прилепи (на лат. vespertiliones, на гр. nycterides — „вечерници“), защото отхвърляли неговия култ: тъкали и си разказвали истории на неговите празненства, когато тиванките чествували бога, Овидий пренася действието на разказа си в Тива.

Миний — основател и цар на беотийския град Орхомен, митически родоначалник на минийците, баща на Миниадите Левконоя, Арсипа и Алцитоя.

Минийци — древно племе в Беотия, получило името си от своя митически родоначалник Миний, част от тях се поселили в Тесалия, откъдето тръгнали към Колхида аргонавтите, които често се назовават с тяхното име.

Минос — цар на остров Крит, колкото справедлив, толкова и могъщ, с неговия мит е свързано морското владичество на острова, син на Юпитер и Европа, съпруг на Пазифая, баща на Федра, Андрогей, Девкалион, Главк и Ариадна, събрал голяма войска и кораби, като спечелил и съюзници по островите на Егейско море срещу атиняните, защото убили сина му Андрогей, Егина му отказала помощта си. Обсадил най-напред близкия до Атина град Мегара (Алкатоя), Сцила, дъщерята на цар Низ, се влюбила в него, и му предала града, но била презряна от него. Победил и атиняните и им наложил суров данък, завърнал се в Крит и поръчал на прочутия архитект Дедал да построи там Лабиринта за чудовището Минотавър, на който атиняните след поражението си били задължени да пращат като жертва всеки девет години по седем юноши и седем девойки. От този данък ги избавил Тезей, като с помощта на Ариадна убил Минотавъра. Накрая Минос, грохнал от старост, се плаши от Милет. След смъртта си съдник заедно с брат си Радамант и с Еак в подземното царство. Според Платон Радамант съдил мъртвите от Азия, Еак — от Европа, а Минос се произнасял при ревизия на присъдите.

Минотавър (гр. „бик на Минос“) — получовек-полубик („двояк уроден образ“), рожба на противоестествената страст на Пазифая, съпругата на критския цар Минос, към пратения от Нептун морски бик. За да прикрие позора на своя дом, Минос го затворил в средата на построения от Дедал Лабиринт и го хранил с юношите и девойките, които атиняните след своето поражение се задължили да му пращат като кръвен данък на всеки девет години. След две такива доставки, смелият Тезей, доброволен участник в третата смяна, го убил, като намерил лесно изхода на Лабиринта с помощта на Ариадна, която се влюбила в героя.

Минтурна — град на устието на р. Лирис в Лациум, в тресавищата в неговата околност се крил през време на гражданската война Марий (156–86 г. пр.н.е.).

Мира (или Смирна) — дъщеря на кипърския цар Кинирас. От Фуриите докарана в безумие, пламнала от неестествена любов към собствения си баща, до когото се доближила със съдействието на своята дойка и под прикритието на нощния мрак, от която връзка добила миловидния Адонис. След голяма душевна мъка и безкрайна скръб превърната в сълзящото ароматично дърво смирна.

Мирмидонци (от гр. мирмекс, „мравка“) — ахейско племе в Тесалия, откъдето колонизирали остров Егина. Според един мит, след като островът бил обезлюден от страшна чума, Юпитер по молба на Еак превърнал мравките в човешки същества, наречени по произхода си. Сражавали се упорито срещу Троя под предводителството на Ахил.

Мисцел — син на Алемон, затова наричан още Алемопид, гражданин на Арголида, по внушение на Херкулес, който му се явил насън, построил град Кротон, гръцка колония в Южна Италия.

Митридат — шест царе с това име владели Понт на Черно море, последният (111—63 г. пр.н.е.), неприятел на римляните, завладял голяма част от Мала Азия, едва бил победен в три големи войни от Л. Лицииий Лукул и от Гней Помпей, след което сам сложил край на живота си.

Мнемосина (гр. „памет“) — титанка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земята), отначало олицетворение, после богиня на паметта, майка от Юпитер на деветте музи.

Моли — вълшебно биле с бял цвят и черен корен, средство против магиите на нимфата Кирка.

Молоски — прилаг. от молоси: племе, което обитавало Източен Епир. Царят на молосите Муних и неговите деца били превърнати от Юпитер в птици, за да се спасят, когато разбойници ги нападнали и опожарили дома им.

Молпей — привърженик на Финей срещу Персей.

Моних — вожд на кентаврите в битката им с лапитите.

Мопс — лапит, син на Ампикс, (затова Ампинид), гадател, участник в Калидонския лов, и в битката с кентаврите на сватбата на Пиритой, при която убил Ходитес, и показал превръщането на лапита Ценей в птица.

Мопсопски — синоним на атически, от Мопсопия, прозвището на Атика по митическия цар Мопсоп. „Мопсопският момък“ е атинянинът Триптолем, „Мопсопската крепост“ — крепостта на гр. Атина.

Морфей (гр. „създател на образи“, „оформител“) — бог на сънищата, който можел да приема образите на всички хора, един от синовете на бога на съня Хипнос. Явил се на Алциона в съня й под образа на нейния съпруг Кейк.

Мразовитата мечка — вж. Голямата мечка.

Музи — първоначално три, по-късно девет дъщери на Юпитер и Мнемосина („Паметта“), затова наричани Мнемониди, богини на музиката и поезията („сътруднички на певците“), през времето на Овидий и на науките. Разграничението им по области на знанието и изкуствата е станало едва у по-късните автори. Девици, макар че тракийският певец Орфей и тракийският цар Рез са синове на музи. Техни средища са планините Парнас и Хеликон в Беотия (затова хеликонски музи, аониди, т.е. беотийки, аонийски деви), теспийски богини по гр. Теспия в Беотия, където се издигало тяхно светилище. На Хеликон разказват на Палада за нападението на Пиреней и за надпяването им с Пиеридите. В състезанието с Пиеридите музата на епическата поезия Калиопа пее за Церера и разказва за грабването на Прозерпина. Калиопа призовава в началото на песента си Орфей с обръщението „музо и майко“.

Мулцибер (лат. „леяр“) — прозвище на бога на огъня Вулкан.

Муних — молоският цар.

Мунихийски — синоним на атински, по Мунихия, предградие и пристанище на Атина.

Мутина — град в Северна Италия, дн. Модена, където Антоний обсадил Децим Брут, убиеца на Цезар, а Октавиан като пропретор, още в съюз със сенатската партия, след сражение с Антоний, го освободил през 43 г. пр.н.е.

Мълвата — вж. Фама (лат.).

Набатейски — принадлежащ на Набатея, поетически синоним на арабски.

Набатея — земята на набатеите, първоначално номадско племе, по-късно развило оживена търговия в Северозападна Арабия, източно от Синайския полуостров, поетически синоним на Арабия.

Навилий — цар на Евбея, баща на Паламед. Подмамил с огньове гръцката флота при завръщането й от Троя да мине край скалите на нос Кафарей и да претърпи крушение, за да отмъсти за убийството на сина си.

Назамонски — принадлежащ на назамопите, племе в Либия, Северна Африка, източно от дн. Триполи.

Наксос — по-късното име на Дия, най-големият от Цикладските острови в Егейско море, населяван от йонийци, прочут с мрамора и виното си, на него Тезей изоставил Ариадна, която намерил и за която се оженил Бакх, затова на острова се тачил култът на бога на виното и веселието.

Напа (гр. „гориста долина“) — една от хрътките на Актеон.

Нар — река в Умбрия, приток на Тибър, дн. Нера.

Нард — индийско растение, от чиито класовидни цветове приготвяли силно ароматично нардово масло.

Нарикийски — принадлежащ на Нарикс, главен град на източните локри в Северна Локрида, синоним на локриец: Лелег, родоначалникът на локрийските царе, и Аякс, синът на цар Оилей.

Нариция — прозвище на локрийската колония в Южна Италия, произведено от името на гр. Нарикс, главния град на локрите.

Нарцис — красив момък, син на беотийския речен бог Кефис. Понеже отблъснал нимфата Ехо, бил наказан от Венера да се влюби в собствения си образ, който видял на повърхността на планински извор. Чезнещ по себе си, се превърнал в едноименното цвете, символ на безсърдечна красота, което и сега расте изобилно на мястото на мита. Понеже е превито надолу, древните вярвали, че то продължава да се оглежда във водата.

Наяди (от гр. nao — „тека“) — нимфи на водите, обикновено на сушата — на извори и потоци, по-рядко океанидите и нереидите. Красиви млади девойки — полубогини, хранителки на растенията, покровителки на благосклонните за хората и животните природни сили, притежават пророческа и лечебна сила, отдадени на танца и песента. Наяди (речни нимфи) са сестрите на Ио. Хесперийски наяди зарили тялото на Фаетон. Наяди жалят сестрински за Нарцис, превръщат с биле и песни младежи в риби, откърмят на планината Ида Хермафродит. Наяда е влюбената в Хермафродит Салмацида. Група наяди са превърнати в островите Екинади, защото при жертвоприношение забравили речния бог Ахелой. Наяди пълнят рога на изобилието, превръщат в извор сълзите на Библида, отглеждат младенеца Адонис, скърбят за смъртта на Орфей. В морски наяди се превръщат корабите на Еней.

Неапол — градът, който се наричал поетично Партенопа.

Неброфон (гр. „еленов убиец“) — един от хрътовете на Актеон.

Недимн — кентавър, когото убива Тезей на сватбата на лапитския вожд Пиритой.

Нектар — питието на безсмъртните, затова в техните жили течала течност, различна от човешката кръв.

Нелеев — произхождащ от Нелей: Нелееви синове, Нелей — цар на Пилос (сграда на Нелей) в Елида, син на Нептун и Тиро, баща на дванадесет сина, между които е Нестор.

Нелиди — дванадесетте сина на нилоския цар Нелей.

Немезида — богинята на възмездието, наричана още рамнунтска богиня.

Немейският звяр — лъвът, който опустошавал гористата долина на гр. Немея югозападно от Коринт в Арголида. Понеже бил неуязвим, Херкулес го удушил с ръце. Героят носил кожата му, която одрал със собствените си нокти, вместо мантия, и в спомен за този си (първи) подвиг основал в долината пред храма на Юпитер Немейските игри с гимнастически, конни и музикални състезания.

Неоптолем — синът на Ахил, наричан още Пир, принесъл Поликсена в жертва над гроба на баща си.

Нептун — италийски бог на течащите води, отъждествен с гръцкия Посейдон, син на Сатурн, по-млад брат на Юпитер, и втори след него по мощ, брат на Гея (Земята), съпруг на Амфитрита, с която обитава дворец в дълбините на Егейско море, бог на моретата и водите, стои над Нерей и нереидите, получил своите владения по жребий, вместо жезъл държи тризъбец, с него предизвиква вълненията и бурите и наводнява сушата. Когато Юпитер пратил големия потоп, по-малкият му брат помогнал с водите си, но после уталожил морето, защото може да укротява и най-свирепите бури. При състезанието си с Палада с удар на тризъбеца накарал да бликне солен извор от скалите на Акропола, но боговете отсъдили първенството на Палада заради маслината, която тя дала на града. Като бог на постоянно менящата се повърхност на многоликото море Нептун е автор на много метаморфози. Той направил Ино и Мелнкерт морски божества, превърнал любимата на Ахелой в остров. И великият бог на моретата и земетръсите е подвластен на любовта. Той обичал Коронида, която превръща във врана, насилил Медуза в храма на Минерва, (превъплътен в птица), и Мнестра, която надарил със способността да си превръща образа, превърнал по нейно желание насилената от него Ценила в мъж, когото направил неуязвим. Върху килима си Арахна втъкала различните любовни приключения на различно превъплъщавания морски бог: той се явил като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоси, като овен пред Бизалтида, като кон пред русата Минерва, като птица пред змиекосата Медуза, като делфин пред Меланто. Нептун е баща на много герои, великани и чудовища, негови синове са Цигън, превърнат от бога в лебед, Нелей, родоначалникът на Нелидите, едноокият великан Полифем, когото Одисей ослепил и с това си навлякъл омразата и преследванията на бога, Нептун превърнал в скала кораба на Алкиной, с който се завръщал героят, крилатият кон Пегас е също негова рожба, а Хипомен — негов правнук. Тезей се нарича Нептунов герой, защото смъртният му баща Егей се отъждествява с Нептун. Богът на моретата заедно с Аполон построил стените на Троя, но понеже цар Лаомедон отказал да му изплати уговореното възнаграждение, го наказал жестоко. Той намразил и Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Цигън, и накарал Аполон да го убие.

Прозвища: морски бог, морски властник, морски владетел, морска сила, бог на водите, бог на моретата, бог на морската бездна, властният цар на водите. Негов постоянен атрибут е тризъбецът — риболовно копие с три остриета, оръжие и символ на мощта му.

Нептунов — произхождащ от Нептун: 1) Тезей, защото смъртният му баща Егей се отъждествява с Нептун, 2) правнукът му Хипомен.

Нереев — произхождащ от Нерей: Нереевият младеж е Фок, синът на нереидата Псамата.

Нереиди — морски нимфи, петдесетте дъщери на Нерей, — (от него е прозвището им.) и на Дорида, миловидни обитателки на морето, благосклонни към моряците, често ги забавлявали с веселите си игри и танци по вълните или им помагали в моменти на опасност. Между тях са съпругата на Нептун Амфитрита, преследваната от Полифем Галатея и Тетида, майката на Ахил, която ухажвал сам Юпитер, и Псамата. Касиопа ги оскърбила и станала причина за нещастието на дъщеря си Андромеда. Нереиди влизали в свитата на магьосницата Кирка.

Нерей — 1) син на Гея (Земята) и Понт (Морето), морски бог, подвластен на Нептун. Кротък и мъдър старец, олицетворение на спокойното и красиво море, като всички морски божества притежава дарбата да предсказва и да се превъплъщава. Съпруг на Дорида, преди всичко баща на 50-те нереиди, които го придружават навсякъде, с тях се крие в пещерите при световния пожар, предизвикан от Фаетон, в храмовете му из свещените крайморски лесове те са част от култа му, 2) преносно: морето.

Неретум — град в салентинската област в Южна Италия, източно от Тарент.

Неритски — 1) принадлежащ на остров Нерит, който спада към владенията на Одисей, 2) синоним на итакийски, по планината Нерит на Одисеевия остров Итака, прозвище на Макарей от Итака, другар на Одисей. Неритският кораб е корабът на Алкиной, който откарвал Одисей към родината му.

Нес — кентавър, син на Иксион, пренасял пътници през реката Евен в Етолия. На сватбата на лапита Пиритой гадателят Астил му предсказал, че ще бъде убит от Херкулес. Той убил лапита Цимел. Опитал се да отвлече Деянира, съпругата на Херкулес, но бил умъртвен от него със стрелата, потопена в отровната кръв на лернейската хидра. Преди смъртта си предал на Деянира своята вече напоена с отровата дреха уж като магьосно средство за възвръщане на разколебана любов.

Нестор — син на Нелен, цар на Пилос (затова се нарича пилиец), прочут оратор, мъдър съветник, много по-стар от другите гръцки герои — царувал над три човешки поколения, участник в Троянската война, когато пред Троя неговият кон бил ранен от Парис, му се притекъл на помощ Диомед, напразно викал Одисей, там той разказва за участието си в кентавромахията, в която се бил на страната на лапитите, и надвил четири кентавъра. Също как Херкулес убил единадесетте му братя, между които Периклимен. През време на Калидонския лов, в който участвал също преди Троянската война, бил още млад, спасил се от глигана върху клона на близко дърво.

Нефела (гр. „облак“) — 1) нимфа от свитата на Диана, 2) първата съпруга на беотийския цар Атамант, от когото родила Фрикс и Хела.

Нефелсида — прозвище на Хела като дъщеря на Нефела.

Низ — митически цар на Мегара (Алкатоя), баща на Сцила, която, докато спял, му отрязала пурпурния кичур на темето, от който според ориста зависел неговият живот и съдбата на държавата, и го предала на врага Минос. Превърната в морски орел.

Низей — прозвище на Бакх по планината Низа, на която той бил отгледан от нимфите.

Низейски — принадлежащ на пл. Низа, която се локализира първоначално в Тракия, после на различни места на Бакховия култ, също в Индия. Там в пещера планинските нимфи отгледали малкия Бакх.

Никтей — 1) митически тивански цар, баща на Антиопа, майката от Юпитер на „двойния плод“ — близнаците Амфион и Зет, 2) другар на Диомед, превърнат в птица.

Никтелий (гр. „нощният“) — прозвище на Бакх, произлизащо от нощните му празненства Никтелии.

Никтимена (гр. „нощната“) — дъщеря на цар Епопей от о. Лесбос. Понеже опетнила бащиното ложе, от срам се скрила в горския мрак. Превърната там от Палада в кукумявка (свещената птица на богинята), продължава да се крие в тъмнината от човешки очи, а когато денем се покаже, бива преследвана от другите птици. Легендата обяснява защо тази птица води нощен живот.

Нил — главната река на Египет. През време на световния пожар, предизвикан от Фаетон, побягнал накрай света и там си зарил главата, (изворите му в Южна Етиопия били открити едва през ХІХ в., напразно имп. Нерон пращал експедиция да ги издирва). Макар че днес реката се влива в морето през девет големи и много малки устия, за древните тя се разклонявала на седем ръкава (свещеното семитско число), или на седем „рога“, заради което се нарича „седмоустиият Нил“. След четиримесечно разливане Нил се прибирал през есента в коритото си, като отлагал голямо количество тиня, по която плъзвали много мишки, жаби и други животинки. Древните при оскъдните си познания по зоология вярвали, че те се зараждат от тинята. Нил се изпречил срещу Ио като естествена преграда в нейното странствуване. Цезар преплава реката в Александрийската война и победил египетския пълноводен Ахилас през 47 г. пр.н.е.

Нилей — мним потомък на речния бог Нил, привърженик на Финей срещу Персей, от когото бил вкаменен.

Нимфи (гр. „зрели девойки“, „невести“) — дълговечни, но не винаги безсмъртни красиви девойки полубогини, олицетворение на животворните сили на природата, често дъщери на Юпитер, живеели в извори, реки и езера (наяди), в горски дъбрави (ореади), в самите дървета (дриади, хамадриади), те умирали заедно с дърветата или се преселвали от едно дърво в друго, но все пак умирали), в моретата (нереиди, океаниди), по планини и пещери, по ливади, дори в подземното царство. Вечно млади, водели безгрижен и весел живот, отдадени на танци, песни и игри, техният глас се долавял в ромола на изворите и потоците или в шумола на листата. По-лични нимфи са: Дафна, Сиринга, Лириопа, гласната, гласовита Ехо, Левкотоя, Салманида, Орфия, Хесперия, Галатея, Капента, Помона, Егерия. Свита от нимфи придружава Диана, богинята на лова: по-личните от тях по имена: Аретуза, нейната оръженоска, Крокала (гр. „морски бряг“), Нефела (гр. „облак“), Хиала („кристал“), Фиала („чаша“), Ранида („роса“), Пескада („капка“), всичките нимфи обитават Корикийската пещера на пл. Парнас, планината Низа, където в пещера отглеждат Бакх, подземното царство (Аверн), областта на гр. Картея на о. Кеос, където закрилят елена със златните рога на Кипарис, лозята на пл. Тмол в Лидия, откъдето отиват да се наслаждават на изкуството на Арахна, земята на лелегите, където с прегръдка привдигат отмалялата Библида, обслужват трапезата на речния бог Ахелой, свиват венци от цветя в двореца на Кирка, други са морски същества. Хесперийски наяди заравят трупа на Фаетон. С нимфите обича да се забавлява Юпитер тайно от Юнона, нимфи са арбитрите в музикалното състезание между хеликенските музи и Пиеридите, заедно със сатири и фауни оплакват Марсий, превръщат Керамб в рогач, за да го спасят от потопа на Девкалион, оплакват със сълзи обезводнените извори в Тива, превръщат в маслина дивачка апулийски пастир, който ги прогонил от пещерата им.

Нин — митически цар на Асирия и Вавилония, съпруг на Семирамида, погребан до стените на Вавилон.

Ниоба — дъщеря на фригийския или лидийския цар Тантал и на хиадата Диона, следователно внучка на Атлант, и сестра на Пелопс, съпруга на тиванския цар Амфион, следователно снаха на Юпитер. Възгордяла се от многобройната си челяд — седем синове и седем дъщери, и забранила на тиванките да честват двудетната Латона, която при това не са виждали с очи. Аполон и Диана отмъстили за майка си, като изпънали лъковете си и избили той всички синове, а тя всички дъщери на гордата парица, самата Ниоба, вкаменена от скръб, била пренесена от вихър на върха на родната й планина Силил в Лидия, Мала Азия, като скала тя продължила да сълзи.

Ноемон — ликиец, съюзник на троянците, убит от Одисей пред Троя.

Нонакрийски — принадлежащ на Нонакрида, планина и град в Северна Аркадия, в Овидий поетически синоним на аркадски, употребяван за красивите девойки Сиринга, Калисто, и Аталанта.

Норийски — произхождащ от Норикум, римска провинция южно от Дунав и източно от Ин в източната алпийска област, дн. Каринтия в Австрия, прочута в древността със своето желязо.

Нотос — гръцкото съответствие на южния вятър Аустер.

Нума — сабинец, легендарният втори цар на Рим, водил политика на мир, според преданието от него водят начало римски закони, религиозни обреди и жречески колегии, вслушвал се в съветите на своята съпруга нимфата Егерия.

Нумидийци — африканско племе в Нумидия, в древността западната половина на африканското крайбрежие на Средиземно море, дн. Алжир с част от Тунис, след победата над Юба и привържениците на Помпей от Цезар (46 г. пр.н.е.) римска провинция.

Нумитор — цар на Алба Лонга, баща на Юлия (Рея Силвия). Свален от престола от брат си Амулий, но възвърнат от внуците си Ромул и Рем.

Нумиций (Нумик) — малка река в Лациум, влива се в Тиренско море, дн. Нумико.

Овен — съзвездието, в което слънцето навлиза в началото на пролетта — в края на м. март.

Одисей (лат. Уликсес) — находчивият гръцки герой, участвал в Троянската война и странствал по море след нея, митически цар на Итака, син на Лаерт, според по-късен мит на Сизиф и на Антиклея преди брака й с Лаерт. Противно на образа му, изграден от Омир, следомировата поезия го рисува като користолюбив хитрец. В неблагоприятна светлина го показва и Аякс в язвителната си реч при състезанието за оръжието на Ахил. За да се отклони от участие в Троянския поход, се бил престорил на луд (започнал да сее на нивата сол с впрегнати в един ярем вол и магаре), но бил изобличен от Паламед, заради което (най-страшното обвинение от античността срещу героя) Одисей по-късно го обвинил в измяна, като подставил злато в шатрата на изобличителя си, и въз основа на лъжливите улики станал виновник за съдебното му убийство. Аякс го обвинява, че по негов съвет гърците изоставили на о. Лемнос самонаранилия се или ухапания от змия Филоктет заради зловонните му рани и нетърпими вопли, че не се притекъл на помощ на Нестор на мястото на сражението. В защитната си реч, Одисей се представя в познатия ни образ. Заради общото дело убедил Агамемнон да преодолее бащините си чувства пред жертвоприношението на Ифигения. Предрешен като търговец, открил в дома на Ликомед на о. Скирос облечения в момичешки дрехи Ахил, където го скрила майка му богинята Тетида, за да осуети предсказанието на Калхант. На края на войната довел пред Троя Филоктет, защото градът нямало да падне без стрелите на Херкулес, които се намирали в ръцете на Филоктет. Задигнал от Троя Паладион — статуйката на Палада, от която зависела съдбата на обсадената столица. Промъкнал се сред троянците заедно с Диомед, който го придружавал в много от набезите му, и посякъл тракийския цар Рез, съюзник на троянците, заедно със свитата му (анахронично Овидий представя Одисей като римски триумфатор), убил разузнавача Долон, и пленил гадателя Хелен. Заедно с Менелай бил изпратен в крепостта да преговаря за мирно разрешение на спора. Намесил се да върне бегълците от гръцката войска, когато Агамемнон за изпитание предложил войската да се завърне в родината. По решение на военния съвет получил оръжието на загиналия Ахил. След превземането на Троя на него била отдадена като пленница Хекуба, съпругата на Приам. По обратния път за Итака странствал десет години и преживял много изпитания, стигнал до бреговете на Сицилия, попаднал със спътниците си в пещерата на Полифем, ослепил циклопа и успял да се измъкне с оцелялата част от хората. С това си навлякъл гнева на Нептун, богът на моретата го преследвал неотстъпно, докато той едва успял с помощта на Палада да се добере до родния остров. По-късно Еней се срещнал с неговия земляк и спътник Макарей, изостанал случайно в страната на циклопите. Одисей гостувал на магьосницата Кирка, след като я принудил да възвърне човешкия вид на превърнатите в свини негови другари. Морското чудовище Сцила грабнало от корабите няколко от спътниците на Одисей, за да си отмъсти на магьосницата Кирка. Едва се спасил от лестригоните, които му потопили почти всички кораби ведно с мъжете. След корабокрушение успял да слезе сам на острова на феаките, там цар Алкиной му предоставил кораб, да го отведе след двадесетгодишното отсъствие в Итака при вярната Пенелопа.

Одриски — 1) принадлежащ на голямото тракийско племе одриси, живяло по долното течение на р. Марица и долината нар. Еркене, 2) синоним на тракийски: одриският княз е Терей.

Озирис — египетски бог на умиращата и възкръсваща природа, съпруг на Изида, отъждествен с Дионис. На траурното му празненство жреците представяли ритуална драма: след убийството му от неговия брат Сет (семитски: Сатана) Изида търси трупа му — мъже и жени го оплакват, като се удрят в гърдите, и накрай го намира под ликуващите възгласи на участниците. Понеже честването и „търсенето“ се повтаряло всяка година, той е „бог винаги дирен“.

Оилеев — произхождащ от Оилей, локрийски цар, бащата на Аякс.

Ойбал — у Овидий бащата (или дядото) на Хиацинт („момчето на Ойбал“).

Ойбалов — произхождащ от Ойбал: Ойбаловият син е Хиацинт.

Ойнеев — принадлежащ на калидонския цар Ойней: Ойнееви нивя.

Ойней — цар на Калидон в Етолия, син на Партаон, съпруг на Алтея, баща на Мелеагър (затова наричан Ойнид), Тидей и Деянира, дядо на Диомед (наричан също Ойнид). При жертвоприношение оставил без жертви олтара на Диана, затова, разгневена, богинята изпратила огромен глиган да опустошава калидонската област.

Ойнид — потомък на калидонския цар Ойней: 1) Мелеагър неговият син, 2) Диомед, неговият внук, синът на Тицей.

Океан — 1) титан, прародителят на боговете, син на Уран и Гея, брат и съпруг на Тетия, която му родила 3000 сина и толкова дъщери, реки и океаниди, живеел в морските дълбини, 2) Световното море, което според представите на древните опасвало земята.

Октавиан — прозвище на Гай Октавий, бъдещия император Август, което получил при осиновяването му от Цезар и приемането му в Юлиевия род, когато почнал да се нарича Гай Юлий Цезар Октавиан.

Олен — 1) фригиец, вкаменен заедно със съпругата си Летея заради нейна вина, която той искал да поеме върху себе си. Митът е малко известен, 2) бащата на лапита Тектаф.

Оленски — произхождащ от гр. Олен в Ахея: Оленската коза е Амалтея, кърмачката на Юпитер в пещерата на о. Крит, превърната после от него в звездата Капела и поставена върху рамото (гр. „олене“) на съзвездието Колар.

Олиар — малък Цикладски остров в Егейско море при Парос.

Олимп — 1) най-голямата и най-високата планина в Гърция, на границата между Тесалия и Македония, вис. 2918 м., свещена за древните като обиталище на главните богове „олимпийци“. Господарят на Олим, първият негов владетел, е Юпитер. Преносно: небето, религията, 2) фригийски свирач на флейта, ученик на сатира Марсий.

Онетор — овчар от Фокида.

Онхестиец — жител на беотийския град Онхест.

Опс (лат. „богатство“, „власт“) — древна римска богиня на посевите и плодородието, отъждествена с Рея, съпругата на Кронос, затова съпруга на Сатурн.

Оргийни тайнства — буйни екстатични празненства, свързани с тайните култове на някои богове, особено на Деметра (Елевсинии), Бакх (Вакханалии) и малоазийската Кибела, на които присъствували само посветени, били устройвани нощем в планини и гористи долини, съпровождани с факелни шествия, музика и танци, при които се стигало до диви изстъпления, затова днес думата „оргии“ означава разюздани пиршества.

Ореада — планинска нимфа.

Орезитроф (гр. „отгледан на планината“) — един от хрътовете на Актеон.

Орест — син на Агамемнон и Клитеместра, отмъстил за баща си, предателски убит при завръщането му от Троя от своята съпруга и нейния любовник Егист. За пролятата майчина кръв бил преследван от богините на възмездието, докато по съвета на Аполон донесъл в Ариция, на италийска почва, от страната на таврите Скития култовата статуя на Диана и довел оттам сестра си Ифигения, през това време жрица на Диана Скитска.

Орибас (гр. „катерач по планините“) — един от хрътовсте на Актеон.

Орион — великан от Беотия, прочут ловец и красавец, син на Нептун. Еос (Аврора) се влюбила в него и го похитила, но от ревност Диана го поразила със стрелите си. След смъртта му Юпитер го превърнал заедно с кучето му в съзвездие близо до Плеядите.

Ориос — лапит, когото на сватбата на Пиритой убил кентавърът Гриней.

Орития (гр. „спускаща се с ярост в планината“) — дъщеря на атинския цар Ерехтей, отвлечена от тракийския бог Борей в неговата сурова страна, където му родила близнаците Калаис и Зет(ес).

Оркус — 1) римският бог на смъртта и подземното царство, отъждествен с Дит, 2) самото подземно царство.

Орней — кентавър.

Оронтес — река в Сирия, дн. Нахр ел Аси.

Ортигийски — 1) произхождащ от Ортигия: ортигийската светла богиня е Диана поради произхода и от о. Ортигия (Делос), 2) принадлежащ на Ортигия: Ортигийският край.

Ортигия (гр. „пъдпъдъченият остров“) — 1) по-новото име на остров Астерия и по-старото на Делос, 2) островче пред Сиракуза, влязло в пределите на града.

Орфей — тракийски певец, маг и лечител, основател на религиозното тайнство орфика, поради родината си Тракия (обикновено земята на киконите) родопски певец, родопски герой, син на Аполон, когото сам нарича баща, или на тракийския речен бог Еагър, владетеля на Хемус (Стара планина), и на музата Калиопа, която зове с обръщението „музо и майко“. Предал Бакховия култ и на фригийския цар Мида. Най-великият пост и музикант, живял някога: вълшебната му песен, съпровождана от звуците на лирата му заставяла дървета и растения да се свеждат пред него, дори раздвижвала скалите и укротявала дивите зверове. Древните виждали при гр. Зона в Беломорието застинали в танцови фигури планински дъбове, както ги бил оставил той. Още в деня на сватбата му неговата невеста Евридика била ухапана смъртно от змия. За да си я възвърне, Орфей слязъл в подземното царство, където пред песента му не останал равнодушен никой. Очаровани, неумолимите иначе Дит и Прозерпина му позволили да изведе любимата си при условие да не се обръща към нея, докато стигне царството на светлината. Но той се извърнал с копнежен поглед към Евридика и тя полетяла обратно. Зашеметен от повторната й смърт, Орфей се завърнал в Тракия, където отблъсвал всяка женска обич. За пренебрежението му към жените бил убит с камъни и разкъсан от развилнелите се вакханки, тогава цялата природа — тълпи от животни, ята от птици и цели гори го оплаквали. Главата и лирата му били отнесени от вълните на родната му река Хебър (дн. Марица) до остров Лемнос.

Орфна (гр. „тъма“) — авернска (от подземното царство) нимфа, майка на Аскалаф.

Орхам (гр. „предводител“) — персийски цар, съпруг на Евринома, баща на Левкотоя.

Орхомен — античен град в Източна Аркадия.

Оса — гориста планина по крайбрежието на Тесалия, вис. 1978 м., на юг от Олимп, близо до пл. Пелион, дн. Кисавос. Според мита в борбата си срещу боговете гигантите я покачили върху Пелион.

От — великан, един от двамата сина на гиганта Алоей, които неговата съпруга Ифидамея родила от Нептун.

Отрис — планина в Южна Тесалия.

Офелт — тиренски моряк от свитата на Ацет.

Офийка — жена от етолийското племе офийци (несигурно).

Офион — баща на кентавъра Амик.

Офиуса (гр. „змиярник“) — прозвище на много гръцки острови в на Кипър.

Оцироя (гр. „бързо течащата“) — дъщеря на кентавъра Хирон и на нимфата Харикло, притежавала пророческа дарба. Предсказала съдбата на Ескулап и на баща си, но понеже разкрила премного бъдещето, Юпитер я превърнал в кобила.

Пагасейски, пагаски — 1) принадлежащ на Пагаса, пристанищния град на гр. Йолкос в Южна Тесалия, където бил построен корабът „Арго“ и откъдето аргонавтите поели за Колхида, 2) синоним на тесалийски.

Пад — днешната река По в Северна Италия.

Пазифая — дъщеря на бога на слънцето Сол, съпруга на критския цар Минос, майка на Андрогей, Ариадна, Федра и др. Подмамила свирепия бик, подарен на съпруга й от Нептун, под дървения образ на крава, който й изработил ваятелят Дедал. От неестествената си връзка родила Минотавър, който имал човешко тяло, а глава на бик.

Пактол — малка река със златоносен пясък близо до гр. Сарди в Лидия, Мала Азия, извираща от пл. Тмол, дн. Сартчай.

Пактолски — принадлежащ на р. Пактол: пактолските нимфи.

Палада (гр. „девица“) — прозвище на гръцката богиня Атина и на идентичната с нея римска богиня Минерва, заета от етруските. Родена без майка, изхвръкнала с пълно въоръжение от главата на Юпитер, негова любима дъщеря. Девица, която блести с хубостта си, велика богиня на мъдростта, на науките и изкуствата, на войната и мира, изобразявана с щит и егида (гръдна броня), с шлем и копие. Почитана особено в Атина („града на Палада“), в която се издига крепостта й Акропол с три нейни храма, (най-видният: мраморният Партенон). В чест на Палада през четири години през средата на м. август се устройвали основаните от Ерихтоний общоатически Големи Панатинеи с жертвоприношения и музикални, гимнастически и конни състезания. Най-тържественият момент на празника било грандиозното шествие на целия народ, което минавало през града и се отправяло за Акропола, където в храма Ерехтейон обличали статуята на богинята с одежда, изтъкана от атинските девойки. Като богиня на мъдростта Палада закриля героите: Кадъм, своя полубрат Персей, Диомед, в кентавромахията закриля Тезей от кентавъра Демолеон. Като покровителка на творците, за да спаси Пердикс от Дедал, го превърнала в яребица. Предала затворен във върбова кошница неродения от майка получовек-полузмей Ерихтоний на дъщерите на Кекропс. Спасила девойката Коронида от преследванията на Нептун, като я превърнала във врана, но след неуместен донос от нейна страна я прогонила от храма си. Понеже в нейния храм Нептун насилил девойката Медуза, богинята я превърнала, макар невинна, в змиекосо чудовище, по-късно поставила главата й, отсечена и подарена й от Персей, върху своята егида. Посетила музите на планината Хеликон и поискала да разгледа извора на крилатия кон Пегас. Палада е богиня на женската сръчност. Лидийката Арахна я предизвикала на състезание в тъкачество. Между картините, които богинята втъкала в платното, главно място заема състезанието й с Нептун за властта над град Атина, С удар на своето копие тя прави да изникне из земята маслинената фиданка, която става свещено на Палада дърво, морският бог с удар на тризъбеца си прави да избликне от скалите на Акропола солен извор. Богинята навезва още истории, които поучават как се наказва надменността на смъртните, Арахна пък натъкала любовни приключения на богове, особено на Юпитер. Уязвена от изкуството на лидийката, Палада я превърнала в паяк. При падането на Троя Аякс изнасилил в нейния храм пророчицата Касандра, за което богинята, разгневена, разразила буря върху гръцката флота близо до скалистия нос Кафарей, там Аякс бил поразен от мълния.

Паладин — свещен на Атина Палада: Паладино масло — маслиненото масло (зехтинът).

Паламед — син на евбейския цар Навплий, затова наричан Навилиад, умен и находчив гръцки герой. При избухването на Троянската война изобличил Одисей, когато той, за да се отклони от похода, се престорил на луд. Оттогава Одисей го намразил, чрез подкупен роб заровил в палатката му кесия със злато и го обвинил в предателство, поради което Паламед бил убит с камъни.

Палант — 1) син на Пандион, брат на атинския цар Егей, баща на Клитос и Бутес, 2) титан, у Овидий баща на Аврора, откъдето е нейното прозвище Палантиада, или Палантида.

Палантиада, Палантида — прозвище на Аврора като дъщеря на Палант.

Палантов — произхождащ от Палант: синовете му Клитос и Бутес.

Палатин (Палатинси хълм) = Палациум. Племето на Палатии, са предците на римляните, латинското племе, заселило хълма. Понеже на него се издигало жилището (дворецът) на Август и на следващите римски императори, в преносно значение палат.

Палациум (Палатин) — един от седемте хълма (Палатински хълм), висок около 50 м., на които е построен Рим.

Палемон — божественото име на Меликерт, сина на Атамант и на Ино.

Палена — вероятно западната издатина на Халкидика, дн. Касандра.

Палестинка — синоним на сирийка.

Палестинци — жители на Палестина, в древността част от Сирия, затова в широк смисъл синоним на Сирия.

Палилия — празник на 21 април в чест на древноиталийското божество Палес, под чиято закрила били пастирите и стадата. Чествува се и до днес като рожден ден на Рим, защото на него според мита Ромул положил основите на Вечния град.

Палинур — верният кормчия на Еней, който се удавил в морето край остров Инарима (Енария), затова корабът му „минава без кърмача“.

Палицейско блато — малко, но дълбоко блато с горещи серни извори в Югоизточна Сицилия, посветено на братята — близнаци Палици, синове на Юпитер и нимфата Талия.

Памфаг (гр. „всеяд“) — един от хрътовете на Актеон.

Пан (гр. — „всичко“) — син на Меркурий, гръцки бог на горите и пастирите, изобразяван с кози крака и уши и с рога. Седалището му била планината Лицей в Аркадия, където растяла елата, неговото свещено дърво. Изобретател на овчарската свирка сиринга, която нарекъл на нимфата, която обичал, но напразно преследвал. Надвит в музикално състезание от Аполон. С време овчарският бог се намножил в множество панове или паниски, отъждествявани с римските божества фауни.

Пандион — 1) син на Ерихтоний, митически цар на Атина, баща на Прокна (Пандионида) и Филомела, сродил се с тракийския княз Терен. Негов град е Атина. 2) едноименен цар, баща на Егей.

Пандроза (гр. „всеоросителната“) — най-важната от трите дъщери на Кекропс. Нейният Пандрозейон се намирал западно от Ерехтейона на атинския Акропол, в него растяла свещената маслина.

Паномфейски (гр. „всевещаещият“) — прозвище на гръмовержеца Юпитер.

Панопей — участник в Калидонския лов.

Панопски — принадлежащ на Панопа, античен град на границата между Фокида и Беотия, между Тива и Делфи.

Пантид — т.е. Евфорб, синът на Пантоус.

Панхейски — прилаг. от Панхея.

Панхея (гр. „цялата прекрасна“) — митическа страна в Изтока (Индия или Арабия), богата с ароматни растения.

Парасийка — жителка на областта Парасия в Югозападна Аркадия, синоним на аркадка: парасийка е Калисто.

Парасийски — синоним на аркадски.

Паретоний — град на северното крайбрежие на Африка, дн. Мерса Матрух в Египет.

Парис (Александър) — син на троянския цар Приам и Хекуба, брат на Хектор. Като пастир на пл. Ида в Троада трябвало да реши коя от Юнона, Палада и Венера е най-красива. Разрешил спора в полза на Венера и получил от нея любовта на най-хубавата жена на света — съпругата на спартанския цар Менелай. С похищението на Елена и отказа да я върне на съпруга й навлякъл дълготрайна война на родината си. Освен като любовник се проявявал понякога и като храбрец — изкусен стрелец на лък. Феб му насочил ръката и с негова помощ той сразил със стрела героя Ахил. Палада и Юнона били враждебни към него, а Венера го покровителствувала, тя едва го спасила при двубоя му с Менелай.

Парки (гр. Мойри) — трите сестри, дъщери на Нощта, богини на вечния световен закон, които плетат жизнената нишка на всеки смъртен: Клото („предачка“), Лахеза („наречница“), Атропа („неотменна“), и я срязват в часа на смъртта.

Парнас (дн. Лякура) — многовръх планински масив във Фокида, Средна Гърция, висок 2458 м. — извисявал според Овидий два върха до звездите, в южните му поли са разположени гр. Делфи и в него храмът на Аполон с оракул. От него бликал свещеният на музите извор Касталия. Почитан, освен Хеликон, като планина на музите и символ на поезията. От обраслия му връх Купидон праща стрелите си, от него полита надолу Дедалион.

Парнаски — принадлежащ на пл. Парнас: прозвище на Темида (Парнаска), защото още преди Феб оракулът в Делфи бил неин. Парнаски е храмът на Аполон, бога на музиката и поезията и предводител на музите, защото бил издигнат в полите на планината. Парнаски бил лавърът, защото го донасяли в Делфи от долината на речния бог Пеней, бащата на превърнатата в лавър Дафна.

Парос — един от Цикладските острови в Егейско море, прочут с белия си мрамор.

Пароски — произхождащ от о. Парос: пароски мрамор.

Партаон — митически цар на Калидон, баща на Ойней, който затова се нарича „син на Партаон“.

Партенийски лес (гр. Партенион) — т.е. „девически лес“ (принадлежащ на Диана), планина на границата между Аркадия и Южна Арголида, където Херкулес уловил свещената кошута на ловната богини.

Партенопа — поетично име на Неапол според името на сирена, чийто гроб бил сочен в града.

Патара — античен пристанищен град в Ликия, Югозападна Мала Азия, с оракул на Аполон.

Патера (лат.) — плоска паница за жертвени излияния.

Патра — пристанищен град в Северозападен Пелопонес, дн. Патрас.

Патрокъл — приятел на Ахил, внук на Актор.

Пафа (лат. Пафос) — дъщерята на Пигмалион, която според Овидий дала името си на о. Пафос, всъщност основател на града се смята нейният син Кинирас.

Пафийски — принадлежащ на Пафос, прозвище на кипъреца Пигмалион („героят пафийски“) според кипърския град Пафос или според името на дъщеря му Пафа (лат. Пафос).

Пафос — 1) град на западния бряг на остров Кипър, 2) у Овидий име на о. Кипър.

Пахин — нос в Южна Сицилия, дн. Капо ди Пасаро при Пахино.

Пеан (или Пеон, гр. „лекуващият“) — 1) прозвище на всеки бог на лечението, особено на Аполон. 2) радостен химн в негова чест, изпълняван след отстраняване на беда или след победа.

Пеант — тесалиец, баща на Филоктет.

Пеантов — произхождащ от Пеант: Пеантовият син, е Филоктет.

Певцетийски — принадлежащ на Певцетия, област в Югоизточна Италия.

Пегас — крилатият кон, който се родил заедно с брат си великана Хризаор, от кръвта на Горгона Медуза, когато Персей й отсякъл главата. С удар на копитото си открил в планината на музите Хеликон извора Хипокрене (гр. „конски извор“), който съществува и днес под името Крио Пилади — „Студен кладенец“. Живеел при Юпитер, чиито гръмове и мълнии носел, свързан с култа на музите, затова след древността символ на поетическо вдъхновение. Според друг мит син на Нептун, който се явил пред Медуза в птичи образ, откъдето се обяснява произходът на крилата му.

Педас — участник в битката, избухнала на сватбата на Персей.

Пела — главният град на антична Македония.

Пелагон — участник в Калидонския лов.

Пеласги, пеласгийци — племе, което принадлежало на предгръцките обитатели на Гърция, синоним на гърци.

Пеласгийски — принадлежащ на пеласгите, синоним на гръцки.

Пелат — 1) либиец, участник в битката в палата на Цефей, 2) лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Амик.

Пелей — най-старият син на егинския цар Еак (затова се нарича Еакид) и на Ендеида, внук на Юпитер, брат на Теламон, и несъщбрат на Фок, съпруг на нереидата Тетида, баща на великия Ахил, надживял Троянската война и умрял в дълбока старост. Участник в Калидонския лов, през време, на които се притече на помощ на Теламон. Оженил се за Тетида по повеля на Юпитер, който обичал морската богиня, но не я направил своя съпруга, защото според предсказание синът й щял да превъзхожда баща си. Синът му Ахил носи прозвището Пелид. Пелей и Теламон посекли несъщия си брат Фок, защото ги надвивал във всяко състезание, затова били изгонени от родината си и се поселили в Трахина при Кейк. Псамата, майката на Фок, пратила сред стадата на Пелей чудовищен вълк, но Тетида измолва прошка за съпруга си и превръща вълка в мрамор. Но и там Пелей не може да остане, той се насочва към Магнезия, където хемонийският властник Акаст го очиства от вината. В битката между лапити и кентаври отмъстил на Демолеонт за убийството на оръженосеца си Крантор. Надживял сина си Ахил, царството му се намира в тесалийска Фтия.

Пелетрониец — обитател на долината и града Пелетронион в пл. Пелион, Тесалия, синоним на тесалиец.

Пелид — прозвище на Ахил като син на Пелей.

Пелий — син на Нептун и Тиро, брат — близнак на Нелей. Отстранил от престола доведения си брат Езоп (син на Тиро и Кретен) и се възцарил над Йолкос, като изпратил неговия син Язон да му донесе златното руно от Колхида с надежда, че ще загине по пътя. Дъщерите му, подмамени хитро от Язоновата съпруга Медея, го нарязали на късове и го сварили в котел, уж за да го подмладят.

Пелийски — направен от дърво на планината Пелион: копието на Ахил, което кентавърът Хирон подарил на баща му Пелей на пл. Пелион.

Пелион — планина по източното крайбрежие на Тесалия, вис. 1618 м. В пещера на върха на планината живеел мъдрият кентавър Хирон.

Пелопиади — прозвище на Атрей и Тиест като синове на Пелопс. Тяхно седалище е Микена.

Пелопонес (гр. „островът на Пелопс“) — най-южната част на Гърция, полуостровът, свързан чрез Коринтския провлак с континентална Гърция. Описателно: полята на Пелопс.

Пелопс — племенен герой на Пелопонес, син на прословутия Тантал, брат на Ниоба, която единствен оплакал, баща на Атрей и Тиест. Баща му го насякъл на късове и го поднесъл в гозба на боговете, за да изпита всезнанието им. Те открили престъплението и не вкусили от месото, освен Церера, която, потънала в скръб за дъщеря си, изяла по невнимание част от едното му рамо. Боговете съединили късовете и съживили Пелопс, а на мястото на изядената част поставили слонова кост.

Пелор — североизточният нос на Сицилия, дн. Пунта дел Феро.

Пеменида (гр. „пастирка“) — една от хрътките на Актеон.

Пенати — римски, вероятно староиталийски, домашни божества, свързани с обожествяването на предците. Без лични имена и без типични образи, пазители на единството и целостта на семейството. В най-старо време поставяли дървените им статуйки над огнището, по-късно в отделни домашни олтари. Еней понесъл от горящата Троя към Италия своите пенати. Преносно: домашно огнище, роден дом, жилище.

Пеней — 1) главната река в Тесалия, която извира от пл. Пинд, тече между Олимп и Оса през долината Темпа и се влива в Егейско море, 2) богът на реката, баща на превърнатата в лавър нимфа Дафна, „реката велика“.

Пенейски — 1) принадлежащ на Пелей, 2) произхождащ от речния бог Пеней

Пенелопа — дъщеря на Икарий и на наядата Перибея, красивата съпруга на Одисей и майка на Телемах, олицетворение на съпружеска вярност и женско благородство, очаквала цели двадесет години отсъствуващия си съпруг, при наличието на множество женихи, които се надпреварвали за ръката й. Нейният свекър е Лаерт, бащата на Одисей.

Пентезилея — дъщеря на Марс, красивата царица на амазонките, след смъртта на Хектор се явила в помощ на троянците в Троянската война, но била убита от Ахил, който се влюбил в умиращата.

Пентей (гр. „мъж на скръбта“) — син на Ехион и на Агава, внук на Кадъм, тивански цар. Присмял се на Тирезий за пророческата му дарба, напразно се възпротивил на екстатичния култ на Бакх и забранил на тиванките да участвуват в празненствата му, заповядал да убият Ацет, в чийто образ се криел самият Бакх, но го сполетяло ужасно наказание: разкъсали го менади, между които била и собствената му майка.

Пеонийски — прилаг. от Пеония: пеонийски мраз.

Пеония — област в Северна Македония по средното течение на дн. река Вардар.

Пеонка — жена от племето пеони, населявало Пеоння.

Перг — езеро в Сицилия близо до гр. Хена(Ена), дн Перкуза или Лагитело.

Пергама (гр. „крепост“) — крепостта на Троя, синоним на Троя.

Пергамски — принадлежащ на Пергама, преносно: на Троя.

Пердик — племенник и ученик на Дедал, надминал учителя си в майсторството — смятали го за изобретател на триона, пергела и грънчарското колело. От завист Дедал го блъснал от крепостта на Минерва в Атина, но богинята го подхванала и превърнала в яребица.

Перебец — жител на Перебия, област в Северна Тесалия.

Перебски — принадлежащ на Перебия в Тесалия: перебско племе.

Периклимен — син на пилоския цар Нелей и брат на Нестор, получил от Нептун, основателя на рода на Нелеидите, дарбата да приема всякакви образи. Наранен със стрела от Херкулес, след като напразно се превръщал в лъв, змия, пчела, накрая в орел.

Перимела (гр. „богата с дребен добитък“) — нимфа, любима на речния бог Ахелой, превърната от Нептун в един от островите Ехинади.

Перифант — 1) митически цар на Атика. Юпитер искал да го порази с мълнията си, защото бил почитан от народа наравно с него, но поради застъпничеството на Аполон само го превърнал на орел, царя на птиците, а съпругата му по нейна молба в грабливия морски орел, 2) лапит, който на сватбата на Пиритой убил кентавъра Пирет.

Перифет — син на Вулкан, разбойник, пресрещал пътниците и ги убивал с железния си боздуган. Тезей го убил и му присвоил боздугана.

Перс — титан, съпруг на Астерия, баща на Хеза.

Перса — майката от Хелиос (Сол) на Кирка.

Персей — златороден син на Даная, дъщерята на Акризий, и на Юпитер, несъщ брат на Палада, назоваван често с патронимика (производни от името на бащата, дядото и пр.): Агенорид като правнук на Агенор, Акризиониад като внук на Акризий, Абантиад като правнук на Абант, Линкид като потомък на Линкей, Инахид като потомък през девет поколения на Инах. На ходилата си носи крилати сандали, за оръжие му служи сърповидният меч, получен от Меркурий. Понеже на Акризий било предсказано, че ще загине от внука си, той затворил младенеца заедно с Даная в ракла и ги подхвърлил в морето (прочуто стихотворение на Симонид Ксоски „Плачът на Даная“). До Скалистия остров Сериф вълните ги изтласкали в мрежата на рибаря Диктис, който ги отвел при брат си Полидект, царя на острова. Той, за да може спокойно да задиря майка му, изпратил Персей, вече праснал, да му донесе главата на Горгона Медуза, чийто поглед и допир вкаменявал. Персей излетял върху крилатия кон Пегас и се приземил в страната на Медуза, там с помощта на Палада и Меркурий откраднал едното око и единия зъб, с които си служели двете сестри Греи, срещу тях научил пътя към чудовището и отсякъл главата със сърповидния си меч, като пристъпял към него гърбом и гледал огледалния му образ в медта на щита си. Капките кръв от главата на Медуза се превръщали в змии по песъчливия африкански бряг. Героят вкаменил титана Атлант, който поддържал на края на земята върху плещите си небесния свод, защото отказал да го приюти. Морските растения, върху които оставил главата на Медуза, се втвърдили в корали. Овидий предава и друга версия за тяхното образуване: щом растенията останат на въздух. На връщане, когато летял към Етиопия, Персей съгледал дивната красавица Андромеда, дъщерята на цар Цефей, окована на скала и изоставена за жертва на морско чудовище. Персей го убил и освободил Андромеда, за която се оженил. На сватбения пир нейният чичо и предишен годеник Финей разпалил ужасна битка, на която Персей вкаменил с Медуза своя противник и оцелелите му съюзници. Вкаменил също Прет, който успял да отстрани Акризий от престола, и възвърнал дядо си. Накрай се изпълнило старото предсказание относно Акризий: на спортно състезание дискът, хвърлен от ръката на внука му Персей, се отклонил и го наранил смъртоносно. Героят наказал и Полидект, който не преставал да задиря Даная. След всичко подарил главата на Медуза на бойкиня Палада, която я поставила на егидата си.

Персефона — гръцката форма на името Прозерпина.

Пестум — античен град югоизточно от Неапол, прочут със своите розариуми, с три запазени, едни от най-хубавите гръцки храмове.

Петрей — кентавър, убит от лапита Пиритой.

Пигмалион — според мита прочут кипърски скулптор, влюбил се в изваяната от самия него статуя на девойка от слонова кост, на която по молбата му Венера вдъхнала живот. Назоваван с прозвището пафийски.

Пигмейски — принадлежащ на пигмеите (от гр. pygme, „юмрук“) — митическо племе от джуджета в Етиопия. Пигмейската майка Герана (гр. „жерав“) отхвърляла култовете на боговете, особено на Юнона, и била почитана от съплеменничките си като богиня. Затова Юнона я превърнала в жерав и посяла вечната вражда между тази птица и пигмеите.

Пиер — македонец, цар на Пела в антична Македония, баща на Пиеридите.

Пиериди — деветте дъщери на Пиер, „ематиди“, защото произхождали от Ематия (Македония). Дръзнали да се състезават с музите в певческото изкуство, но победени, били превърнати в свраки.

Пиза — предполагаем град при Олимпия в Елида, Гърция, откъдето извирала Аретуза.

Пизейски — произхождащ от Пиза: р. Аретуза.

Пизенор — кентавър.

Пик (лат. „кълвач“) — древен италийски цар, обикнал нимфата Канента и сключил брак с нея. Понеже отхвърлил любовта на Кирка, тя превърнала него в кълвач, а хората от ловната му свита в различни зверове.

Пилиец — прозвище на Нестор според родния му град Пилос.

Пилийски — принадлежащ на Пилос: пилийски поля.

Пилос — име на два града в Пелопонес, единият разположен на западното крайбрежие на Месения срещу о. Сфактерия, другият в Елида. Кой е „градът на Нелей“ и седалище на сина му Нестор, не е окончателно установено.

Пинд — планина в Северна Гърция, между Епир и Тесалия, владение на Аполон.

Пир (с прозвището Неоптолем) — синът на Ахил и Деидамея, дъщерята на цар Ликомед на о. Скирос. Извикан след смъртта на Ахил в гръцкия лагер пред Троя, защото според предсказание войната нямало да свърши без неговото участие.

Пира — титанка, дъщеря на Епиметей, затова Епиметида, внучка на титана Япет, съпруга на братовчеда си Девкалион, който я зове с обръщението „сестро“. Двамата съпрузи оцелели единствени от световния потоп, те създали новото поколение хора.

Пирактес — кентавър, убит на сватбата на Пиритой от Ценен.

Пирам — вавилонски юноша, помислил, че любимата му Тисба е разкъсана от лъвица, предпочел смъртта пред раздялата с нея. Също река в Киликия, в която се превърнал младежът.

Пиреней — митически тракийски княз, който поискал да насили музите, но при опита си да ги настигне намерил смъртта си.

Пиренски — принадлежащ на Пирена, извора на музите в Коринт.

Пирет — кентавър, убит на сватбата на Пиритой от лапита Перифант.

Пирея — пристанищен град на Атина, отдалечен на около 6 км., и свързан с нея чрез „Дългите стени“.

Пиритой — син на Иксион, (или на Юпитер), цар на лапитите, приятел на Тезей, участник в Калидонския лов, гостувал на Ахелой, когото осмял заради вярата му в боговете. Понеже на сватбата му с Хиподамея поканените кентаври се опитали да отвлекат невестата и другите лапитки, избухнала жестоката кентавромахия, на която самият младоженец убил пет кентавъра.

Пирой (гр. „огненият“) — един от конете на бога на слънцето.

Пироп — огнен бронз, метална смес от три четвърти мед и една четвърт злато.

Питагор — „мъжът от Самос“, прочут гръцки философ от остров Самос, живял през втората половина на VІ в. пр.н.е. След пътешествия в Египет и Вавилония, отвратен от тиранията на Поликрат, се установил до края на живота си в Кротон, Южна Италия. Там основал философско — политическата си (Питагорейска) школа с аристократическа насока. Според него на хармонията във вселената трябва да съответствува хармония в обществените отношения и човешката душа трябва да се стреми към хармония чрез особен начин на живот. Отхвърлял яденето на месо като чуждо за златния век и дошло от убийството на дивите зверове и от жертвоприношенията, застъпвал учението за прераждане на душите, спомнял си, че сам той живял през време на Троянската война в тялото на война Евфорб. Не може да се смята, че Овидий е изложил цялостно и точно учението му, което не е напълно изяснено. В словото му поетът е примесил и чужди, особено Хераклитови мисли.

Питана — античен пристанищен град в Еолия, Западна Мала Азия. Митът за дракона вероятно се отнася до споменатия в дракон на Лесбос, който остров се намира близо до брега на Еолия.

Питей — син на Пелопс, цар на Трезена в Източна Арголида.

Питейски — прозвище на град Трезена по името на царя Питей.

Питекуза (от гр. pithex, „маймуна“) — маймунският остров в Неаполския залив, наричан още с поетическото име Инарима, дн. Ишия. Овидий употребява двете имена самостоятелно.

Питийски игри — общогръцки празненства, устройвани от VІ в. пр.н.е. на четири години в равнината Криса край Делфи в памет на победата на Аполон (Питийски) над дракона Питон, на който била представяна с музикален съпровод на флейти и борбата с дракона. Отначало със съревнование между поети и флейтисти, по-късно и с атлетически игри и надбягвания с колесници. Победителите били увенчавани с лаврово клонче.

Питон — огромен дракон, роден от Гея (Земята) и пазач на нейния оракул при Делфи на пл. Парнас. Аполон го убил, основал на същото място своя делфийски оракул и получил прозвището Питийски.

Плеврон — античен град в Южна Етолия, роден град на Акмон, другаря и земляка на Диомед.

Плейона — една от океанидите, съпруга на Атлант и майка на плеядите, от които най-известната е Мая, майката на Меркурий, който следователно е внук на Плейона и Атлант.

Плексип — един от Тестиадите (синове на Тестий), вуйчо на Мелеагър, който го убил.

Плеяди — седемте дъщери на Атлант и океанидата Плейона, преследвани дълго от беотийския ловец Орион, затова превърнати от Юпитер в небесно съзвездие. Плеяда е Мая, майката на Меркурий, майката на Ниоба и сестрата на плеядите е Диона. Съзвездието Плеяди, гледано от Олимп, минава над Финикия. Според тях се наричат Плеяда („седмозвездие“).

Плутон (гр. „богатият“) — гръцкият бог на земните дълбини, съпруг на Персефона, с когото бил отъждествен италийският бог на смъртта Дит.

Полидамант — троянски герой, приятел на Хектор.

Полидегмон — един от съюзниците на Финей, противник на Персей и убит от него.

Полидект — цар на цикладския остров Сериф, където брат му рибарят Диктис извадил с мрежата си от морето подхвърлената ракла с Даная и новородения Персей. След време, за да може необезпокояван да задиря майката, пратил израслия Персей да му донесе главата на Горгона Медуза. С нея Персей го вкаменил.

Полидор — най-малкият син на Приам, негов любимец. Преди падането на Троя Приам го изпратил заедно с богатите си съкровища на владетеля на Тракийски Херсонес Полиместор. Тракийският княз го убил заради съкровищата и захвърлил трупа му в морето.

Полидоров — принадлежащ на Полидор.

Поликрат — тиранин на о. Самос (около 537–522 г. пр.н.е.). Проявил се, от една страна, като персийски деспот, от друга страна, като покровител на наука и изкуства — при неговия двор живеели поетите Анакреон и Ибик, лекарят Демокед и философът Питагор.

Поликсена — дъщеря на Приам, и Хекуба, обещавана за съпруга на Ахил. След падането на Троя сянката на Ахил поискала да бъде упокоена с нейната кръв. Жертвоприношението изпълнил на европейския бряг на Хелеспонт синът му Неоптолем.

Полиместор — тракийски (исмарски) владетел, цар на одрисите, на Тракийски Херсонес, съпруг на Приамовата дъщеря Илиона, при когото Приам пратил тайно пред самото падане на Троя най-малкия си син Полидор заедно с богати съкровища. Той убил госта и заграбил богатствата, но не останал неотмъстен: Хекуба убила децата му, а него ослепила.

Полинейк — син на Едип, един от Седемте срещу Тива и срещу брат си Етеокъл, който нарушил споразумението за поредно управление на града.

Полипемон — 1) баща на разбойника Скирон, който хвърлил в морето за разгулния й живот дъщеря си Алциона и там тя се превърнала в птицата морско рибарче, 2) разбойник в Атика с прозвището Прокруст.

Полит — един от другарите на Одисей, превърнат от Кирка в прасе.

Полифем — най-известният от циклопите, син на Нептун и нимфата Тооса. Исполин с едничко око насред челото, обитавал с овчето си стадо планинска пещера. Обичал нереидата Галатея и от ревност смазал любимия й Ацид, който след това се превърнал в едноименната река. Според Омир затворил в пещерата попадналите в нея Одисей и спътниците му, от които нагълтал шестима. Одисей го напил с вино, той и останалите живи с нажежен прът му изтръгнали окото и се измъкнали през изхода навързани под търбуснте на грамадните му овце. Преди това нехаел за предсказанието на Телем. Всява страх у Ахеменид, въпреки слепотата си преметнал в морето отломена от планината скала и едва не потопил кораба на Одисей.

Полукс (гр. Полидевк) — един от Диоскурите (другият е Кастор), участник в Калидонския лов.

Помона (от лат. pomum, „плод“, „овошка“) — латинска хамадриада, богиня на градините и овощията, непреклонна красавица, обикната от бога на градините Вертумн, който можел да приема различни образи и предрешен като старица, я склонил да му стане съпруга.

Помпей — 1) Гней Помпей (106–48 г. пр.н.е.) — изтъкнат римски пълководец, честолюбив, но неспособен държавник. Очистил Средиземно море от пиратите, завършил в Мала Азия войната срещу Митридат Евпатор. В борба със сената през 60 г. пр.н.е. сключил с Цезар и Крас първия триумвират, скоро застанал на страната на сенатската републиканска партия, напуснал Италия, но бил разбит през 48 г. при Фарсал, избягал оттам в Египет, където бил убит по заповед на египетския цар. 2) Секст Помпей, по-младият син на Гней Помпей, след убийството на Цезар установил самостоятелно управление на о. Сицилия, но след дълги борби през 36 г. пр.н.е. претърпял поражение при Миле от Марк Агрипа, пълководец на Октавиан (Август). Наричал се Сукстус Магнус („велик“).

Понт (гр. „Черно море“) — Понтийско царство, държава от източно-елинистически тип в Североизточна Мала Азия, на южния бряг на Черно море, царството на Митридат, направено от Помпей римска провинция. Митридатовият син Фарнак се опитал да възвърне самостоятелността на Понт, но бил победен през 47 г. пр.н.е. в Североизточна Мала Азия от Цезар (тук той произнесъл знаменитите думи: „Дойдох, видях, победих“).

Посейдон — гръцкият бог на водите и моретата, от римляните отъждествен с Нептун.

Прет — митически цар на Арголида, брат на Акризий, с когото водил борба за царската власт. Прогонил брата си, но бил вкаменен от Персей с погледа на Медуза. Баща на трите Претиди: Лизипа, Ифиноя и Ифианаса.

Претиди — дъщерите на цар Прет, отхвърлили култа на Бакх, за което били наказани от боговете с безумие, излекувани от гадателя Меламп.

Приам — последният цар на Троя, най-младият син на Лаомедон, съпруг на Хекуба, баща на петдесет синове и на много дъщери, между които най-известните Хектор, Дейфоб, Парис и Касандра, след тях гадателят Хелен („син на Приам“), Есак, превърнат в гмурец, Полидор, и дъщерята Поликсена. Загинал при падането на Троя пред олтара на Зевс от ръката на Ахиловия син Неоптолем.

Приап — бог на градините и оплодителната сила в природата, изобразяван с прекомерен фалос, отначало малоазийско божество, после се разпространил по цяла Гърция и Италия. Задирял нимфата Лотида. Карикатурни негови статуи, често от дърво, боядисани в червено, били поставяни по градините и лозята главно като плашила за птиците.

Пританис — ликиец, убит от Одисей пред Троя.

Прозерпина — дъщеря на Церера от Юпитер, богиня на плодородието и пролетното цъфтене на природата. Влюбилият се в нея от пръв поглед Дит я отвлякъл от Сицилия на огнената си колесница в подземния свят и я направил своя съпруга и царица на мъртвите. За да не опустее земята от скръбта и недоволството на Церера, Юпитер позволил Дит да върне Прозерпина, при уговорка да не е яла нищо в подземното царство. Но понеже тя вече вкусила няколко нарови зърна, символ на неразривността на брака, Юпитер и Церера се споразумели: едната половина от годината да прекарва в дома на Дит — тогава на земята е студ и мраз, а през останалото време при майка си на земята — тогава всичко в природата цъфти и зрее. Аскалаф, издайникът за наровите зърна, бил превърнат от нея в бухал. Юпитер се сближил с нея под образа на пъстър змей. Тя самата превърнала любима нимфа на Дит в ароматното растение мента. Като богиня на подземното царство царица на Ереб. Нарича се още Деоида (по Деб, другото име на Церера). Овидий употребява и гръцката форма на името й: Персефона.

Прока — цар на Алба Лонга.

Прокна — дъщеря на атинския цар Пандион, съпруга на тракийския цар Терей. За да отмъсти на мъжа си за неговото престъпление спрямо сестра й Филомела, заедно с нея убила собствения си син Итис и му го поднесла в гозба, подгонена от Терей, била превърната от боговете в ластовица.

Прокрида — дъщеря на атинския цар Ерехтей, сестра на Орития, любима и любеща съпруга на страстния ловец Цефал, не могла да устои на изпитанието за вярност, на което той я подложил. От своя страна заподозряла в изневяра Цефал, била убита от него неволно, когато го следяла скрита в горски шубрак.

Прокруст (гр. „разтегач“) — прозвище на атическия разбойник Полинемон (или Дамаст), който просвал жертвите си на легло, по-късите разтягал до дължината му, а на по-дългите режел краката. По същия начин Тезей смалил неговия ръст.

Прометей (гр. „прозорливец“) — титан, син на титана Япет, и на Климена, брат на Атлант и Епиметей, баща на Девкалион. Откривател на изобразителното изкуство, създал от пръст и вода хората по подобие на боговете, и като борец за напредъка на човечеството откраднал за тях огъня от Олимп или от ковачницата на Вулкан. Кражбата предизвикала гнева на Юпитер, който кроял други планове за смъртните, той заповядал на Вулкан да го прикове на скала в Кавказ. Там денем орел му кълвял дроба, който нощем израствал отново, докато след хилядолетия Херкулес убил орела. В полза на Прометей се отказал от безсмъртието си кентавърът Хирон.

Пропетиди — момичета от о. Кипър, понеже отричали божествеността на Венера, тя ги вкаменила.

Прорей (гр. „помощник-кормчия“) — тиренски моряк от свитата на Ацет.

Протезилай — съпруг на Лаодамея, участник в похода против Троя, пръв скочил от корабите на троянския бряг и според предсказанието пръв от гръцките войни бил убит.

Протей — подчинен на Нептун морски бог, който притежавал способността да приема различни образи, мъдрост и пророческа дарба, имал седалището си на остров Карпат, затова се наричал карпатски пророк, известил бъдещата съдба на Тетида, и на Пелей.

Протоенор — съюзник на Персей, убит на сватбата на героя с Андромеда.

Прохита — остров в Неаполския залив, дн. Прочида.

Псамата (гр. „момичето от пясъчния бряг“) — морска богиня, една от нереидите, сестра на Тетида, майка на Фоколо. За да отмъсти за убийството на сина си, пратила бесен вълк сред стадата на Пелей. След молбата на Тетида за милост към съпруга й Пелей вкаменила звера.

Псекада (гр. „капка“) — нимфа от свитата на Диана.

Псофида — град в Аркадия, наричан първоначално Фегия, западнал след завладяването му от Филип Македонски.

Птерел (гр. „крилатият“) — един от хрътовете на Актеон.

Пунически — синоним на пурпурен. Пунийци са финикийците, които почнали първи да произвеждат червеникавовиолетова боя от сока на пурпурния охлюв.

Радамант — син на Европа и Юпитер, брат на Минос, заради своята мъдрост и справедливост след смъртта си един от тримата съдии в подземното царство.

Рамнунтийски — принадлежащ на атическия град Рамнунт, дн. Оврио Кастро, свързан с култа на Немезида (рамнунтийската), богиня на възмездието.

Ранида (гр. „капка“) — нимфа от свитата на Диана.

Рак — зодиакално съзвездие.

Региум (гр. Регион) — пристанищен град в Южна Италия, край Месинския проток, дн. Реджо.

Рез (Резос, вероятно във връзка с лат. rex, „цар“) — тракийски цар на областта по долна Струма, който на десетата година от Троянската война се притекъл на помощ на троянците с вълшебно белите си коне. Одисей и Диомед го убили и му отвлекли колесницата с конете, защото според предсказанието Троя не могла да бъде превзета, додето те са на паша пред Троя и пият нейната вода.

Резов — принадлежащ на тракийския цар Рез.

Рейн — реката.

Рексенор — другар на Диомед, превърнат в подобна на лебеда птица.

Рем — брат-близнак на Ромул.

Ремул — един от царете на Алба Лонга, син на Тиберин и брат на Акрота, поразен от мълния.

Рет — 1) съюзник на Финей срещу Персей, убит от него, 2) кентавър, убит от Дриант на сватбата на Пиритой, след като поразил много лапити.

Ретейски — намиращ се при Ретеум, нос и градче в Троада на Хелеспонт.

Рея Силвия — другото име на Илия, според римския мит майка на Ромул и Рем и родоначалннчка на римляните.

Рим — главният град на Лациум по бреговете на р. Тибър, първоначално община в древна Италия, след това робовладелски град държава, по негов образец Овидий описва небесното селение: сред него се издига палатът на гръмовержеца, преддверията са изпълнени с посетители, от двете страни на главната улица са разположени дворците на знатните богове, а по-надалече къщите на долустоящите. Митически основател на Рим е Ромул, потомъкът на Еней, затова се нарича дардански, т.е. троянски. Неговото величие е предсказал още Питагор.

Римлянин — жител на древния Рим. През време на чумата в Лациум римляните пренасят в града бога на лечението Ескулап.

Римски — който се отнася до древния Рим. Римският цар е Ромул, римският пълководец е Антоний.

Рифей — кентавър, убит на сватбата на Пиритой от Тезей.

Родан — река в Галия, дн. Рона в Швейцария и Франция.

Родопа — планина в Тракия, огласяна нощем от виковете на вакханки и звъна на техните чинели. Тя била митическата тракийска царица, сестра на Хемус. Двамата се обичали и се наричали с имената на върховните богове Юпитер и Юнона, за наказание боговете ги превърнали в планини, които останали обърнати една към друга.

Родопски — 1) прилаг. от Родопа: родопската вис вместо Родопа, 2) произхождащ от Родопа, синоним на тракийски: певецът родопски, героят родопски, е Орфей.

Родос, Рода (гр. „розов остров“) — 1) нимфа на средиземноморския остров Родос, любимка на бога на слънцето, 2) самият остров, принадлежащ на бога на слънцето и родина на много митове, център на култа на бога на слънцето — на входа на пристанището му бил издигнат „Родоският колос“ — бронзова статуя на Хелиос (Сол), висок 37 м., едно от седемте чудеса на античния свят.

Рометиум — непознато място в Южна Италия.

Ромул — митическият основател и пръв цар на Рим, син Марс и на Илия, дъщерята на царя на Алба Лонга Нумитор, брат-близнак на Рем. Техният чичо Амулий отстранил брат си от престола и заповядал да подхвърлят в Тибър новородените близнаци. Изхвърлени от вълните на брега, те били откърмени от пратена от Марс вълчица (Капитолийската вълчица). Когато пораснали, отмъстили на Амулий и върнали на Нумитор властта над Алба Лонга, а на мястото, където ги намерила вълчицата, основали Рим (753 г. пр.н.е.). При издигането на стените му между братята избухнала свада, Ромул убил Рем и станал първият римски цар. Но римляните нямали жени, затова поканили на празненство своите съседи сабиняни и им грабнали дъщерите. Между двете страни избухнала война, която завършила с помиряване на бащите и мъжете на сабинянките и с подялба на властта между Ромул и царя на сабиняните Тит Таций. След неговата смърт Ромул останал единствен римски цар. Той бил обожествен по настояване на Марс пред Юпитер, и като бог получил името Квирин. Хвърлено от него копие върху Палатинския хълм пуснало корен.

Ромулов — принадлежащ на Ромул: Рим.

Рутули — древно племе в Лациум. Името на вожда им Турн подсказва сродство с етруските.

Рутулски — принадлежащ на рутулите: рутулска рат.

Сабейски — принадлежащ на Саба, ухайна област в Югозападна Арабия, поетически синоним на арабски.

Сабини, сабиняни — древно италийско племе, обитавало планинската област северозападно от Рим, съседно на римляните. Техните дъщери били похитени от първите римляни, но ги помирили с бащите си и станали майки на новото римско поколение, техният вожд Тит Таций царувал заедно с Ромул над Рим.

Сабински — отнасящ се до сабините, сабинското племе, вместо сабините.

Саламин — град на източния бряг на остров Кипър с прочуто светилище на Венера, различен от прочутия едноименен остров западно от Атика.

Салентински — принадлежащ на салентините, племе югоизточно от Тарент в Апулия.

Салмацида — 1) бистър и според мита със слабително въздействие извор в Кария, Югозападна Мала Азия, 2) наядата на същия извор, влюбила се страстно в красавеца Хермафродит, когато се къпел в извора й, била отблъсната, но по нейна молба боговете я слели с младежа в едно двуполово същество.

Самос — плодороден остров пред западното крайбрежие на Мала Азия, главно средище на култа на Юнона (Хера) с прочуто нейно светилище, и родно място на Питагор (средата на VІ в. пр.н.е.), който го напуснал, недоволен от тиранията на Поликрат.

Сарди — прадревен главен град на Лидия в Мала Азия, на р. Пактол, днес в развалини.

Сарпедон — син на Юпитер и Европа, цар на Ликия и съюзник на троянците, убит от Патрокъл.

Сатири — полубожества, които живеят на земята и образуват свитата на Бакх, духове на дивата природа, олицетворяващи необузданата животинска плодовитост. Външният им вид издава похотливост, обичат танца и веселието, в ранното антично изкуство се изобразяват като хора с конска опашка или като полухора-полукози, по-късно животинските им белези изчезват, в Италия се уеднаквяват с фауните. Сатир е фригийският бог Марсий, когото жив одрал Аполон и оплаквали неговите братя. Сластните сатири се опитват да овладеят красивата хамадриада Помона.

Сатурн — стар италийски бог на посевите, рано отъждествен с гръцкия Кронос. Времето на неговото управление над боговете се смятало златният век на земята — векът на равенство, изобилие и вечен мир. Баща на Юпитер, Нептун и Дит, на Юнона, и Церера, затова Юпитер носи прозвището Сатурниец, а Юнона Сатурнийка, Сатурния, превърнат в кон пред океанидата Филира, станал баща на кентавъра Хирон. Като прадревен италийски бог е съпруг на родната си сестра, богинята на посевите и плодородието Опс, той е баща на Пик. Свален и хвърлен в Тартар от децата си и наследен от Юпитер.

Сатурниец — прозвище на Юпитер като син на Сатурн.

Сатурнийка — прозвище на Юнона като дъщеря на Сатурн.

Сатурния — прозвище на Юнона.

Семела — първоначално тракийско-фригийска хтонична богиня, преминала едновременно с култа на Дионис в Гърция, където се смята дъщеря на тиванския цар Кадъм, майка на Бакх от Юпитер, който се явявал пред нея като смъртен, защото не могла да издържи огъня на неговите мълнии. Преди да се роди Бакх, ревнивата Юнона, преобразена в бавачката Бероя, подучила своята съперница да поиска от Юпитер да се яви пред нея като бог. След обещание той не можел да й откаже и смъртната загинала от мълнията му. Юпитер спасил детето Бакх, което и по-късно се нарича син на Семела, Семелино чадо.

Семелин — произхождащ от Семела: Бакх, назоваван Семелино чадо.

Семирамида (асир. Шамурамат) — асирийска царица, дъщеря на богиня Деркета, съпруга на цар Нин, когото наследила, на нея се приписва построяването на стените на Вавилон и на прочутите „висящи градини“, едно от седемте чудеса на античния свят. Превърната в птица.

Сериф — един от Цикладските острови в Егейско море.

Сибарис — 1) богата гръцка колония в Лукания, Южна Италия, днес в развалини, 2) река в Лукания, дн. Сибари или Косчиле.

Сибила — гадателка, жрица на Аполон, В античността около десетина сибили гадаели от различни пещери, прочута била Сибила от Куме (кумейска Сибила), близо до Неапол, (кумейска дева). Пословична била нейната възраст — пресмятана на около хиляда години, защото по нейна молба Аполон й удължил живота, но тя забравила да си поиска и вечна младост.

Сигейски — принадлежащ на Сигеум.

Сигеум — нос и пристанищен град при Троя, дн. Кумкале.

Сидон — най-старият и най-главен град във Финикия, дн. Санда в Ливан.

Сидонски — принадлежащ на гр. Сидон във Финикия, синоним на финикийски. Страната Финикия остава отляво на Юпитер, когато той в разговора си с Меркурий се обърнал от Олимп към Гърция и Италия. Сидонският пришълец, е Кадъм, основателят на Тива, защото дошъл от Финикия. Неговата дъщеря Ино и в Тива е обкръжена от сидонски девойки (финикийки). Сидонски охлюв е пурпурът, защото от сока му се приготовлявала тази багра. Сидонската жена, е Дидона, която била смъртно влюбена в Еней, но по повеля на Юпитер била изоставена от него.

Сиенец — жител на Сиена, град в Южен Египет, дн. Асуан.

Сизиф — цар и основател на Коринт, прочут като хитър и порочен разбойник, син на Еол, затова наричан Еолид, следователно от солийски произход. За наказание за своите дела след смъртта си избутвал в подземното царство тежка скала към върха на стръмна височина, но малко преди края тя пропадала и той трябвало да почне отново непосилния труд („Сизифов труд“). Според един мит той бил бащата на Одисей.

Саканийски, сикански — синоним на сицилийски.

Сикания — Сицилия, назовавана така по келтското племе сикани, преселено от Галия.

Сикионски — произхождащ от Сикион, главен град на Сикиония, западно от Коринт.

Сикулски — принадлежащ на сикулите, които са клон от сиканите, синоним на енцилински.

Силван (лат. „горан“) — полубожество, покровител на горите, полските посеви и стадата. Селяните му принасяли жертви веднъж на годината, от култа му били изключвани жените. Подобно на Пан, от единия Силван се намножили много силвани.

Силвий — цар на Алба Лонга, наследник на Асканий.

Силен — най-старият от сатирите, възпитател и неразделен спътник на Бакх, изобразяван като добродушен плешив старец, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не можел да се държи на краката си, но надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднъж, изостанал от свитата на Бакх, бил заловен от фригийски селяни, но цар Мида отново го върнал на бога. Ухажвал Помона.

Симетски — принадлежащ на сицилийската река Симе, дн. Симето: 1) симетска нимфа е майката на Ацид, 2) симетски герой е самият Ацид.

Симоент — река в Троада, приток на Скамандър.

Симплегади — два малки скалисти острова на входа на Черно море от Босфора, които според мита били подвижни, постоянно се блъскали с неотразим тътен и разбивали корабите, попаднали между тях. Юнона ги приковала за морското дъно, когато корабът „Арго“ минал оттам.

Синис (гр. „вредител“) — великан, разбойник в Коринтския провлак. Нападал, ограбвал и завързвал пътниците за наведени до земята два бора и после отпускал дърветата. Тезей го надвил и погубил по същия начин.

Синуеса — античен град в Лациум до границата му с Кампания.

Сипил — 1) планина в Лидия, Мала Азия, разклонение на пл. Тмол, дн. Маниса, 2) един от синовете на Ниоба, които Аполон избил със стрелите си.

Сир — един от Цикладските острови в Егейско море.

Сирени — дъщери на речния бог Ахелой, затова наричани Ахелоеви щерки, Ахелояди, с които дружала Прозерпина. Когато тя била похитена от бога на подземното царство, те я търсели навред по земята, пожелали да литнат и над вълните. Наистина боговете чули молбата им: превърнали ги в птици, но им запазили лицето и чудния глас. От скалистия си остров те омайвали с вълшебни песни, увличали и разкъсвали моряците.

Сирин — залив в Италия с неизвестно местонахождение.

Сиринга (гр. „тръстика“) — красива, но недостъпна памадриада от Аркадия, в която се влюбил Пан. За да се спаси от гонитбата му, речните й сестри я превърнали в тръстика, от нея, като съединил седем или девет цеви с различна дължина, богът изобретил овчарската свирка сиринга. Името наподобява издавания от свирката звук.

Сирта — плитчина до крайбрежието на Северна Африка, опасни въртопи.

Ситон — митът за него не е известен.

Ситонски — принадлежащ на ситоните, тракийско племе, също синоним на тракийски.

Сицилия — името на острова се замества с етнейски предели, или с имената: Тринакрия (заради триъгълната й форма), Сикания (по името на келтското племе сикани), сиканийска земя, сикулска земя (по сикулите, клон от племето сикани), сикулски край и др.

Скамандър — другото име на р. Ксант във Фригия, дн. Мендерес.

Скирон — разбойник, син на Полипемон, баща на Алциона, в околността на гр. Мегара. Заставял пътниците да му мият краката върху скала над морето и ги блъскал в пропастта. По същия начин го хвърлил във вълните Тезей. Костите му се превърнали в подводни скали.

Скирос — остров в Егейско море при Евбея.

Скити — войнствени полуномадски племена в Северното Причерноморие между р. Дон и устието на Дунав.

Скития — земята на скитите, обширна територия между р. Дон и устието на Дунав, за древните — царство на студа.

Скитски — принадлежащ на скитите и на Скития. Диана се нарича скитска, защото Орест донесъл статуята й в Италия от страната на таврите.

Смилакс — любима на Крокус. Двамата били превърнати в цветя — тя в кукувича прежда, вид увивно растение, той в шафран (вид минзухар).

Сминтейски — отнасящ се до Сминтей (гр. „миши“), прозвището на Феб като хтонически бог.

Сол (лат. „слънце“) — син на титаните Хиперион, с когото често се отъждествява, и Тея, сам той се нарича титан, римският бог на слънцето, отъждествен с гръцкия Хелиос, затова дъщерите му, сестрите на Фаетон, се наричат Хелиади. Обитава в далечния Изток златен дворец, който Овидий описва по подобие на прочутия Августов храм на Аполон в Рим, от него излиза всяка сутрин с румен щит, на ослепително блестящата си колесница, теглена от четири крилати огнедишащи коня, и изминава дневния си път по небесния свод, а вечерта потъва в океана в крайния Запад, където се стелят конските паши не от трева, а от амброзия, там Атлант приема колесницата за нощен отдих. През годината изминава пътя си през дванадесетте съзвездия на зодиака, за да отмерва годишното време. Сол е баща на Фаетон, след неговата смърт богът ненавижда светлината, изгрява без блясък, изоставя колесницата си. От него нищо не остава скрито, той вижда прелюбодейството на Венера и Марс, и го съобщава на мамения съпруг Вулкан. Затова богинята на любовта преследва и него, и любимките, и потомките му: Левкотоя била жива заровена от баща си, а нейната издайничка Клития, също любима на Сол, била отблъсната от бога. Медея, внучката му, на която подарил колесницата със змийския впряг, била изоставена от Язон, убила децата си от него, а по-късно била прогонена и от атинския цар Егей, по внушение на Венера неговата дъщеря Пазифая пламнала от неестествена страст към бика, дъщеря му Кирка, която произнасяла името му при магиите си, била нещастна в любовта си към Главк и Пик.

Сомнус — вж. Сънят.

Спарта — град държава в областта Лаковия в Пелопонес, Гърция.

Спартански — произхождащ от Спарта: кучешка порода.

Сперхий — река в Тесалия, Средна Гърция, която извира от пл. Тимфрест и се влива в Малийския залив, с красиви брегове.

Сперхионов — произхождащ от Сперхий: Лицет, син на Сперхий.

Стабие — градче на Везувий в Кампания, известно с лечебните си извори, разрушено през гражданската война в 89 г. пр.н.е. и затрупано заедно с Херкулан и Помпей от вулкана през 79 г. от н.е.

Стенел — 1) цар на Лигурия, баща на превърнатия с лебед Кикън, 2) цар на Микена, син на Персей и Андромеда, баща на Евристей.

Стенелов — произхождащ от Стенел: синът му Кикън.

Стигийски — принадлежащ на реката Стикс, на подземното царство, или със значение „адски“.

Стикс (гр. „отвратителният“) — 1) според мита най-голямата река в подземното царство, която го опасвала с ленивите си води седем пъти. Клетвата в нея била свещена и за боговете, който бог я престъпвал, потъвал в едногодишен сън и бивал лишаван от амброзия и нектар, след което бил изгонван за девет години от Олимп. Според друга версия представлявала блато, 2) прочута река при гр. Феней в Северна Аркадия.

Стикта (гр. „петнистата“) — хрътка на Актеон.

Стимфалийски, стимфалски — принадлежащ на Стимфал, град и езеро в Североизточна Аркадия: стимфалийски лес. Близо до езерото се намирало свърталището на грабливите стимфалски птици (стимфалиди) с медни крила, кости и клюнове, които се хранели с човешко месо и поразявали с перата си като със стрели. Херкулес ги убил или разгонил.

Стифел — кентавър, убит на сватбата на Пиритой от Ценей.

Стримон — река в Тракия, гранична с Македония, дн. Струма.

Строфадски — принадлежащ към Строфади, малка островна група в Йонийско море, западно от Пелопонес, свърталище на харпиите.

Сурентийски — принадлежащ на Сурентум, град на Неаполския залив, дн. Соренто, прочут с лозята и виното си.

Сфинкс — рожба на тиванския цар Лай, чудовището полулъв-полужена, което задавало пред портите на Тива на всеки минувач съдбоносната гатанка.

Схеней — беотийски цар, баща на Аталанта.

Сцила — 1) опасна за мореплавателите скала срещу въртопа Харибда на входа на Сицилийския проток. Според мита някога била красива девойка, дъщеря на нимфата Кратеида, желана от много момци, най-пламенно от рибаря Главк. Магьосницата Кирка я превърнала от ревност в морско чудовище, изобразявано от авторите след Омир с бесни псета около търбуха. За отмъщение Сцила грабнала няколко от другарите на нейния любим Одисей, за което Кирка я превърнала в скалата. 2) дъщеря на царя на Мегара Низ, чийто живот и държава зависели от пурпурния кичур на главата му. Влюбена в Минос, който обсаждал крепостта на града, отрязала съдбоносния кичур от главата на баща си, додето спял, и го предала на неприятеля. Минос превзел града, но отблъснал любовта на предателката, тя се хвърлила в морето след кораба му и се превърнала в птицата цирис, а баща й продължил да я преследва, преобърнат в морски орел.

Сцилацийски — принадлежащ на Сцилациум, гръцка колония в Южна Италия, дн. Скуилаче: сцилацийски брегове.

Сънят (гр. Хипнос, лат. Сомнус) — бог, олицетворение на съня, син на Нощта, брат-близнак на Танатос (Смъртта). Почива в тъмна планинска пещера сред безбройни съновидения. По волята на Юнона пратил помощника си Морфей при Алциона да й извести смъртта на Кейк.

Тавмант (гр. „богат на чудеса“) — 1) морско божество, син на Понт и Гея, брат на морския бог Нерей, баща на Ирида, служителката на Юнона, 2) кентавър.

Тавмантида — прозвище на богинята на небесната дъга Ирида като дъщеря на Тавмант.

Тавър — планина в Киликия, Югоизточна Мала Азия, дн. Торосдаглари.

Таг — река в Лузитания, Испания, дн. Тахо, в античността добивали злато от нейните пясъци.

Тагес — етруско божество, внук на Юпитер, момче на вид, а старец по мъдрост, изскочило внезапно пред орач из бразда на нивата — разказва Цицерон — и продиктувало на стеклата се Етрурия цялата харуспицина — учението за предсказване по вътрешностите на животните.

Тайгета — дъщеря на Атлант, една от плеядите.

Тамаски — принадлежащ на античния град Тамас, във вътрешността на Кипър, известен като металодобивен център.

Танаида — река в Сарматия, дн. Дон, в европейската част на Русия.

Тантал — 1) приказно богатият фригийски цар, син на Юпитер, баща на Пелопс и Ниоба, дядо на Агамемнон (Танталид). Любимец на боговете, бил удостояван да седи на тяхната трапеза. За да изпита всезнанието им, насякъл на парчета сина си Пелопс и им го поднесъл на блюдо. Боговете разбрали, съединили късовете и съживили младежа, а светотатника подложили в подземното царство на безконечни мъки (пословичните Танталови мъки): изгарял от вечна жажда, а стоял до шия във вода, която се снишавала, когато се навеждал, над него висели отрупани с плод клони, но те се издигали, колчем посягал към тях. Божественото проклятие тегнело и над потомците му, 2) един от синовете на Ниоба, погубени от стрелите на Аполон.

Танталид — Агамемнон като внук на Тантал.

Тарент — богат търговски град, спартанска колония („дъщерен лаконски град“) в Южна Италия, дн, Таранто.

Тарпейска крепост — целият Капитолийски хълм, не само Тарпейската скала.

Тарпея — млада римлянка от времето на Ромул, дъщеря на Спурий Тарпей, тя посочила на сабиняните, които обсаждали Рим, подстъпа към градската крепост. Нейното условие за предателството било да получи това, което носят на лявата си ръка. Тя си мислела за скъпоценностите — златни гривни и пръстени с безценни камъни, а неприятелите я прихлупили е щитовете си. По нея е наречена Тарпейската скала на Капитолийския хълм, от която хвърляли провинилите се спрямо държавата.

Тартар — 1) най-мрачното място в дълбините под подземното царство, далеч от земята колкото небето от земята, „възмездно място“ за изтезания. Там бил хвърлен Сатурн, 2) подземното царство на сенките на покойниците, мрачно и пустинно, в което властвува Дит.

Тартески — принадлежащ на Тартес, античен търговски град и околността му по бреговете на р. Бетис (дн. Гуадалкивир) в Южна Испания.

Таций — Тит Таций, сабински цар, след грабването на сабинянките обявил война на Рим, но след помирението на бащите със съпрузите станал цар заедно с Ромул на обединената римско-сабинска държава.

Тевкри — прозвище на троянците като потомци на Тевкър.

Тевкрийски — синоним на троянски според Тевкър.

Тевкър — 1) син на саламинския цар Теламон и на Хезиона, несъщбрат на Големия Аякс, най-добрият стрелец от гърците през Троянската война, на връщане от Троя се поселил на о. Кипър, и основал там нов Саламин, 2) критянин, зет на Дардан, прадядо на троянските царе.

Тевмеската лисица — бързата като вятъра хищница, която ядяла хора, но подгонена от кучето на Цефал, била вкаменена заедно с него от Темида. Наречена по името на планината Тевмес, североизточно от Тива.

Тевтрантеец — жител на града и областта Тевтрания в Мизия, Мала Азия (дн. Айос Илиос), която се нарича по името на митическия цар Тевтрант.

Тегейски — произхождащ от Тегея, град в Югоизточна Аркадия, роден на Аталанта: момата тегейска, тегейската дева, участничката в Калидонския лов, която първа поразила глигана и получила кожата му като дар от Мелеагър.

Тезей — национален атически герой, син на атинския цар Егей, и на трезенската царска дъщеря Етра, съпруг на Ариадна, по-късно на Федра, баща на Иполит. Израснал при дядо си в Трезен, Акарнания. Когато възмъжал и се завърнал в Атина непознат за баща си, Медея придумала Егей, втория си съпруг, да го отрови чрез приготвено от него питие, но бащата овреме познал сина си. На празненството при посрещането на сина-герой се пеят химни за делата му: убил Маратонския бик, който Херкулес укротил и на чийто гръб преплавал от о. Крит, убил глигана при Кромион, разбойниците Перифет, Прокруст, Керкион, Синис, Скирон. Отпътувал за Крит заедно с отредените за жертва на Минотавъра атински юноши и девойки и надвил чудовището с помощта на царската дъщеря Ариадна, чиято любов спечелил, взел я със себе си при завръщането си, но по пътя я изоставил на о. Наксос. Участвувал в Калидонския лов. На връщане гостувал в дома на речния бог Ахелой, участвувал в кентавромахията, опазил невестата на приятеля си Пиритой от похитителя кентавър, убил други шест кентаври, предупреден от Палада, се спасил от смъртоносен удар. Прогонил от дома си и проклел собствения си син Иполит, който не отвърнал на престъпната любов на своята мащеха, но бил наклеветен от нея. Прозвища: Егид като син на Егей, Кекропид като правнук на Кекропс, Нептунов герой, защото смъртният му баща Егей се отъждествява с Нептун.

Тектаф — син на Олен, лапит, убит при кентавромахията от кентавъра Феокомес.

Теламон — син на Еак (затова наричан Еакид), и на Ендеида, брат на Пелей, участник в Калидонския лов заедно с брат си, който му се притичва на помощ в опасен момент, баща от Перибея на Аякс, който затова се нарича Теламонов, Теламонид (теламонец). Посякъл заедно с Пелей брат си Фок, затова двамата били изгонени от родината. Придружава Херкулес в първия поход срещу Троя, след завладяването на града получил като плячка царската дъщеря Хезиона за съпруга. Участвувал в презморския поход на аргонавтите до Колхида.

Теламонид — прозвище на Аякс като син на Теламон.

Телебоант — кентавър, убит на сватбата на Пиритой от Нестор.

Телем — син на Еврим, гадател на циклопите, предсказал на Полифем, че ще го ослепи Одисей.

Телест — критянин, баща на девойката Янта.

Телетуза — критянка, съпруга на Лигдус и майка на превърнатата в мъж Ифис, почитателка на богиня Изида, която й помогнала със съвет и дело.

Телеф — син на Херкулес, цар на Мизия в Мала Азия, и на Авга. Според поемата от Омирово време „Киприя“ се опълчил срещу гърците при първия им поход срещу Троя и ги отблъснал, но Ахил го ранил с копието си. След като раната дълго не зараствала, при завръщането на гръцката войска по указание на Аполоновия оракул бил излекуван с ръжда или стърготини от същото копие.

Телус — древноиталийско божество. Земята, богиня на земята, великата родителка.

Телхини — жреческа фамилия от пеласгийски произход на о. Родос. Изкусни в добива и обработката на метали, първи изваяли статуи на боговете, но били злобни и враждебни, затова били хвърлени от Юпитер в морето.

Темеза — античен град, разположен на о. Кипър или в Южна Италия, според Овидий само там, известен с медните си руди. Древните вярвали, че лунните затъмнения се причиняват от зли демони, които могат да бъдат прогонени с викове и с шума от медни чинели („медта от Темеза“).

Темида (гр. „закон“, „право“) — титанида, дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Юпитер преди Юнона, майка от него на хорите и парките, богиня на божествения и природния ред, на нравствеността, правото и законността, като съветница на върховния бог изявявала неговите повели, затова също богиня на предсказанието, притежавала преди Аполон делфийския оракул и се наричала Парнаска, защото Делфи е разположен на планината Парнас. Тя посъветвала чрез оракула Девкалион и Пира, единствените смъртни след световния потоп, как да създадат новото поколение. Пратила тевмеската лисица в Тива като възмездие за гибелта на Сфинкса, предсказала братоубийствения поход на Седемте срещу Тива.

Темпа — 1) живописна долина в Тесалия между планините Олимп и Оса, през която тече реката Пенен, 2) преносно всяка живописна долина, в долина в Беотия.

Тенарид — момчето от Тенар, синоним на спартанец: Хиацинт.

Тенарски — принадлежащ на Тенар, средния най-южен нос на Пелопонес, където според мита се намирал в пещера най-известният вход („Тенарската порта“) за подземното царство.

Тенедос — остров в Егейско море пред крайбрежието на Троада с прочут храм на Аполон Сминтейски, дн. Бозкаада.

Тенос — един от Цикладските острови в Егейско море.

Теофана — дъщеря на Бизалт, затова наричана Бизалтида.

Терей (Tereus) — митически тракийски цар, на обл. Давлида във Фокида или на Мегара, първоначално тракийски бог, син на Марс, съюзник на атинския цар Пандион, съпруг на дъщеря му Прокна. Насилил сестра й Филомела и за да не го издаде, й отрязал езика. След ужасното отмъщение на двете сестри бил превърнат в папуняк. Овидий поставя действието в същинска Тракия, според Тукидид то се е развило близо до Атина, където някога живеели траки. Митът свързва наивно името на Терей с основателя на тракийската държава Терес.

Терей (Thereus, гр. „ловец“) — кентавър, който ловял живи мечки из планините, убит на сватбата на Пиритой от Тезей.

Термодон — река в античния Понт, Северна Мала Азия, дн. Термечай, по чиито брегове живеело митическото племе от войнствени амазонки. От „златото на Термодон“, бил изкован коланът на амазонската царица Хиполита, белегът на превъзходството й над другите жени, който й отнел Херкулес (подвиг).

Термодонтски — принадлежащ на р. Термодон или на амазонките. „Термодонтската двойна секира“, е оръжието на тяхната царица Пентезилея, която се явила с отряд амазонки в помощ на Приам през последната фаза на Троянската война, но била убита от Ахил.

Теродамант (гр. „укротител на дивеч“) — един от хрътовете на Актеон.

Терон (гр. „ловец“) — един от хрътовете на Актеон.

Терсит — прост войник от гръцката войска пред Троя, който защищавал правата на народа срещу своеволията на знатните — дръзнал да сипе нападки срещу Агамемнон и други вождове, но Одисей го принудил с жезъла си да млъкне. Изобразен от Омир в карикатурен вид — куц, грозен, бърборко.

Тесалиец, тесалийка — жител(ка) на Тесалия.

Тесалийски — принадлежащ на Тесалия: живописната долина Темпа.

Тесалия — област в Северна Гърция, голяма низина (Темпа), обградена от планини. Известна от древността като житница на Гърция и като коневъдна област (според мита там било седалището на кентаврите, които първи обуздали конете), с главен град Лариса. Наричана първо Хемония.

Теспийски — принадлежащ на гр. Теспия, разположен в полите на беотийски град Хеликон, където музите имали свои светилища: тесиийски богини.

Тестиади — прозвище на Токсей и Плексип, братята на Алтея, като синове на Тестий, участници в Калидонския лов. Искали да отнемат от Аталанта кожата на убития глиган, затова Мелеагър, техният племенник, в пристъп на гняв ги убил.

Тестий — цар на гр. Плеврон в Етолия, баща на Леда и Алтея, (с прозвището Тестиада), и на Тестиадите Токсей и Плексип.

Тестор — бащата на Калхант, гадателя на гърците пред Троя.

Тесцел — съюзник на Финей и противник на Персей.

Тетида — дъщеря на Нерей и Дорида, най-видната от петдесетте нереиди, като морска богиня „лазурната майка“. Харесвана от Юпитер и Нептун, които не встъпили в брак с нея, защото според предсказание синът й щял да превъзхожда баща си. Юпитер заповядал на своя внук смъртния Пелей, да се ожени за нея. Тетида му се противила, превръщала се в птица, дърво и тигрица, но накрая с помощта на морския бог Протей той успял да я овладее. Измолила от сестра си Псамата милост за Пелей, който убил нейния син. Тетида е майка от Пелей на Ахил. Понеже прозряла гибелта му в Троянската война, тя го преоблякла в женски дрехи и го скрила сред дъщерите на царя на о. Скирос, но Одисей го открил с хитрост. Тетида успяла само да го предупреди да не стъпва пръв на троянския бряг, защото щял веднага да загине.

Тетия (Тетис) — титанка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земята), сестра и съпруга на Океан, майка на всички реки и на океанидите, сред които е Климена. Посреща при залез колесницата на Сол в морските глъбини и при изгрев отново я издига. Нейна питомка е Юнона, която търси помощта й. Превърнала правнука си Есак в гмурец, когато от скръб по загиналата си любима той се хвърлил в морето.

Тиберий — Тиберий Клавдий Нерон (42 г. пр.н.е. — 37 г. от н.е.), син на Ливия Друзила, третата съпруга на Август, от нейния брак с Тит Клавдий Нерон. Осиновен от Август и обявен за негов сърегент, който да споделя всичките му грижи, и наследник. След осиновяването наречен Тиберий Юлий Цезар. Император от 14 г. от н.е., когато прибавил към името си титлата Август.

Тиберин — цар на Алба Лонга.

Тибрис — погърчената и като поетическа предпочитана от Овидий форма на името Тибър — реката, която извира от Апенините и се влива в Тиренско море, по чиито брегове на 25 км. от устието е издигнат Рим. На неин остров бил построен храм на пренесения от Епидавър бог Ескулап.

Тибър (погърчена форма: Тибрис, дн. итал. Тевере) — най-голямата река в Средна Италия, край която на 25 км. от устието е разположен Рим, а южно от него до самото й устие на Тиренско море бил издигнат гр. Лавиниум, дн. Пратика.

Тива — 1) главен град на Беотия, основан през микенската епоха според мита от Кадъм (затова „Кадмейска крепост“), укрепен със стени от Амфион (който карал с вълшебната си лира каменните блокове сами да се подреждат), затова крепост на Амфион, наричан онийски, за разлика от другите едноименни градове (у Овидий не се среща египетската Тива), известен със седемте си врати, („седмовратна Тива“). Свързан с легендите за Кадъм, Едип, Антигона, Седмината срещу Тива. Темида предсказва братоубийствената война. След като Едип си избол очите и напуснал града, синовете му Етеокъл и Полинейк се споразумели да управляват на смени от по една година, но Етеокъл нарушил споразумението и Полинейк започнал войната за властта. Той получил поддръжка от тъста си аргоския цар Адраст и от петима други герои, между тях били аргивецът Капаней и гадателят Амфиарай, който бил принуден да участвува в похода от предателството на користолюбивата си съпруга Ерифила. След продължителна обсада двамата братя се погубили взаимно в двубой, самонадеяният Капаней бил поразен върху градските стени от мълния на Юпитер, който поразил и Амфиарай заедно с конете му, но го направил безсмъртен, 2) град в Мизия, Мала Азия, близо до Троада, разрушен от Ахил.

Тигрида (гр. „тигрица“) — една от хрътките на Актеон.

Тидей — митически цар на Етолия, син на Ойней и баща на Диомед.

Тидид — прозвище на Диомед като син на Тидей.

Тиестов — произлизащ от Тиест, син на Пелопс и брат на Атрей: Тиестова гозба. При свада посякъл двамата сина на Атрей и поднесъл на бащата ястие с техните меса.

Тимол — друга форма на името Тмол.

Тиндарей — митически цар на Спарта, син на Ойбал, съпруг на Леда, баща на Тиндаридите Кастор и Полукс (гр. Полидевк), и на хубавата Елена, съпругата на Менелай.

Тиндариди (гр. Диоскури: „синове на Зевс“) — двамата близнаци, едноутробни синове на Леда: Кастор от съпруга й Тиндарей, а Полукс от превърнатия в лебед Юпитер. Кастор станал смел конеукротител и ездач, но останат смъртен, а страшният в юмручния бой Полукс бил дарен с безсмъртие. Двамата били свързани с неразделна дружба: заедно участвали в Калидонския лов, и в похода на аргонавтите. След смъртта на Кастор Полукс пожертвувал половината от живота си за своя брат. През ден и двамата я прекарвали в подземното царство, през ден излизали над земята. Като награда за братската им обич Юпитер ги направил съзвездието Близнаци (лат. Гемини).

Тинийски — принадлежащ на античната област Тиния, синоним на Витиния, на азиатския бряг на Босфора, тинийски обитател.

Тисней — прозвище на Бакх според Тиона, гръцкото име на майка му, която се наричала Семела по тракийско-фригийските си прадеди.

Тир — финикийски търговски град, известен с добива на стъкло и пурпурна боя, дн. Сур в Ливан. Родина на Кадъм, основателя на Тива. Остров до завладяването му през 332 г. пр.н.е. от Александър Велики, когато бил свързан с континента чрез бент.

Тирезий — тивански гадател, най-прочутият гадател на древността, седем години живял превърнат в жена. Привлечен за арбитър в спора между Юпитер и Юнона, кой изпитва повече наслада в любовта — мъжът или жената, се произнесъл против Юнона, затова тя го ослепила, но в замяна Юпитер му вдъхнал пророческа дарба. Според друга версия зрението му отнела Атина, която видял в банята. И в царството на мъртвите запазил напълно разума си. Овидий го представя в сана на римски авгур. Сбъднали се предсказанията му за красавеца Нарцис и за Пентей, който не вярвал на думите му. Пророческата дарба на Тирезий преминала и в дъщеря му Манто.

Тирения — гръцкото име на Етрурия в Северна Италия, населявана от етруските, дн. Тоскана.

Тиренски — етруски. Тиренски вълни, са вълните на полузатвореното Тиренско море, което мие бреговете на Сицилия, Сардиния и Италия.

Тиренци — гръцкото название на етруските, които според сведенията на античните писатели, потвърдени от най-новите езиковедски изследвания и археологически находки, се преселили от Северозападна Мала Азия — Троада, Мизия й Северна Лидия, в назованата по тяхното име Етрурия — Северна Италия, дн. Тоскана. Тиренци са моряците на Ацет, които се превръщат в делфини. Прочути гадатели, изкуството да се гадае по вътрешностите на жертвените животни било за тях наука, която според мита им продиктувало етруското божество Тагес.

Тирийка — жителка на финикийския град Тир, синоним на финикийка. Разблудната тирийка, е Европа, която Юпитер под образа на бик отвлякъл от Тир.

Тирийски, тирски — 1) произхождащ от финикийския град Тир, затова поетически синоним на финикийски. Пурпурът е тирийски, защото боядисването на тъканите с този цвят било изобретение на финикийците, по-скоро на жителите на Тир, 2) поетически синоним на пурпурен: тирийска одежда, пурпурна одежда. Тирийски е котелът, защото в него се приготвяла боята от слузта на пурпурни охлюви.

Тиринтец — прозвище на Херкулес по гр. Тиринс, в който царувал баща му Амфитрион.

Тиринтийка — прозвище на Алкмена по гр. Тиринс, в който царувал съпругът й Амфитрион.

Тиринтски — произхождащ от гр. Тиринс, разположен източно от Аргос в Пелопонес, дн. в развалини. „Героят тиринтски“ е Херкулес, неговите отровни стрели, които предал от кладата на Филоктет, също са тиринтски.

Тиро — майка на Пелей и на Пелин. Вж. Енипей.

Тирс — тояга, обвита с бръшлян и лозови листа, която носели и размахвали Бакх и вакханките (менади) при буйните си веселия.

Тисба — красива девойка от Вавилон, любима на своя съсед младежа Пирам. При нощната среща извън града Пирам помислил, че тя е разкъсана от лъвица, и се пробол. Когато Тисба видяла трупа му, рухнала върху неговия меч. Кръвта й напоила корените на близката черница и нейните плодове почервенели. Легендата е разказана само от Овидий.

Тисбейски — принадлежащ на Тисба, крайбрежен град в Западна Беотия, известен още на Омир с многото си гълъби („тисбейски гълъби“).

Тисифона (гр. „отмъстителка на убийствата“) — една от трите фурии (гр. еринии), дъщери на Нощта и обитателки на подземното царство, със змии в косите, около ръцете и на кръста, размахва факел, придружавана от Ужас, Уплаха, Скръб и Лудост (олицетворения). По повеля на Юнона вдъхва лудост в гърдите на Ино и Атамант.

Титан — богът на слънцето Сол като син на титана Хиперион, с когото той често се отъждествява от римските поети.

Титани (гр. „стремящи се“) — боговете под управлението на Кронос, деца на първата небесна двойка Уран и Гея, олицетворения на природните сили. По-главните: Кронос (лат. Сатурн), Океан — водната стихия, Тетия — влагата, която подхранва всеки живот, Хиперион и Тея — божества на небето. Цей — на светлината, Япет, Темида — на нравствеността и законността, Мнемосина — паметта. Възцарили се, като свалили от власт баща си Уран, тяхното време се знае като златния век на Сатурн. Били надвити от Юпитер и по-младото поколение богове в титаномахията — острата борба за власт над света. Сатурн бил свален и повечето титани били хвърлени в Тартар, продължили божествеността си Темида, Океан и Тетия. Синовете на Сатурн си поделили света чрез жребие: Юпитер получил небето, Нептун морето, Плутон подземното царство. Титани се наричат също потомците на децата на Уран и Гея.

Титанида — потомка на титан, прозвище на Кирка (Цирцея) като дъщеря на титана Сол (Хелиос) и внучка на Хиперион.

Титанка — богиня, потомка на титан: Пира като дъщеря на Епиметей, внучка на титана Япет, Латона като дъщеря на титана Цей, Диана като дъщеря на Латона и внучка на Цей, Кирка (Цирцея) като дъщеря на титана Сол и внучка на Хиперион.

Титански — произхождащ от титан: колесницата на Медея, защото я получила от своя дядо, титана Сол (Хелиос), Цирцея Кирка), защото е рожба на титана Сол и внучка на Хиперион.

Титий — титан, син на Юпитер и Гея. Посегнал на Латона, затова бил поразен от нейния син Аполон и хвърлен в Тартар, там лежал прострян на земята и два лешояда ръфали черния му дроб, който все израствал отново.

Титон — красивият син на троянския цар Лаомедон, брат на Приам и Хезиона, похитен от Аврора, за когото тя измолила от Юпитер безсмъртие, но забравила да поиска и вечна младост.

Тифоей (Тифаон, Тифон) — прадревен сторък великан с необикновен ръст, син на Гея и Тартар, съпруг на Ехидна, баща на Цербер и Хидра, чудовище със сто змийски глави, из които бълвало огън, олицетворение на подземните вулканични сили. Въстанал срещу боговете, те не устояли пред него и избягали в Египет, където се спасили под образи на различни животни, Накрая Юпитер го победил, като хвърлил върху него вулкана Етна. Скован под планината, той не престава да бълва оттам огън. Отъждествяван е с египетския Сет, неприятел на боговете и бог на смъртта.

Тлеполем — син на Херкулес и Астиоха, изгнаник от родината си Аргос, се поселил на о. Родос, където основал много градове. В Троянската война участвувал с девет кораба и предвождал родопските бойци.

Тмол (Тимол) — планина южно от гр. Сарди в Лидия, дн. Боздаг, и според мита богът на планината, който като съдник в музикалното състезание между Аполон и Пан се произнесъл в полза на Аполон.

Тоакт — оръженосец на цар Цефей, съюзник на Финей срещу Персей, убит от него.

Тоант — цар на Лемнос, син на Андремон, баща на Хипсипила, която го подпомогнала да избяга в Кипър, когато лемнийките избили всички мъже на острова, защото предпочитали пред тях робините си.

Тоон — троянец, противник на Одисей, който го убил.

Тоос (гр. „бързият“) — един от хрътовете на Актеон.

Траки, тракийци — в античността основното население на Тракия и населението на отделни места в същинска Гърция. От Фокида или Мегара е жестокият тракийски цар Терей. Трак е не по-малко жестокият Диомед, цар на тракийското племе бистони при Абдера, който хранел кобилите си с човешко месо и с когото се справил Херкулес. Тракийка е царската девойка Родопа, както и нейният брат и любим, тракийският цар Хемус, трак е Полиместор, владетелят на Тракийски Херсонес.

Тракийски — принадлежащ на антична Тракия и на населението й. Тракийският певец е митическият Орфей, на когото се приписва пренасянето на Бакховия култ чрез Евмолп в Гърция. Тракийският властник е царят на одрисите Полиместор, на когото Хекуба избола очите, задето убил сина й Полидор, с това той осквернил тракийския бряг.

Тракия — областта и източната половина на Балканския полуостров между долното течение на Дунав, Егейско море и Черно море и река Струма, наречена по името на населяващите я траки.

Трахант (Тарацина) — град в Лациум, дн. Терачина.

Трахин — град на пл. Ета в тесалийската област Фтиотида, затова хемонски (т.е. тесалийски) град, седалище на цар Кейк и известен със смъртта на Херкулес, затова Херкул(ес)ов.

Трахиниец — жител на гр. Трахин: царят му Кейк, синът на Луцифер.

Трахинийски, трахински — принадлежащ на гр. Трахин. Трахинският цар е Кейк, съпругът на Алциона.

Трезена — град в Източна Арголида, в която царувал митическият Питей, син на Пелопс.

Трезенски — прозвище на Лелег, който като младеж живял известно време при Питей в Трезена.

Тривия (лат. „кръстопътната“) — прозвище на Диана (Феба) като богиня на луната и вълшебствата, почитана по кръстопътищата и оприличена на Хеката.

Тринакрия (гр. „триъгълната“) — прозвище на о. Сицилия заради характерната му триъгълна форма или заради трите му носа — Пелор, Лилибей и Пахин.

Триопас — тесалийски цар, баща на Еризихтон („синът на Триопас“) и дядо на Мнестра.

Триптолем — царски син от Атина (затова мопсопски момък), когото Церера снабдила със семена и го изпратила на собствения си змийски впряг по цялата земя да учи хората на земеделие и на нейния култ. Скитският цар Линк се опитал да го убие коварно и да му открадне дара, но Церера го превърнала в рис.

Тритон — низше морско божество, син на Нептун и Амфитрита, с човешко тяло, с враснали по плещите пурпурни миди и делфинова опашка, с тризъбец в ръката. Известява волята на Нептун, като дъха в ечаща раковина, с нейните звуци уталожва или вълнува морето.

Тритонидин, тритонски — 1) произхождащ от Палада, по прозвището й Тритонида, Тритония: Тритонидин съвет, 2) принадлежащ на Палада: Атина, градът Тритонидин, тритонска твърдина, или Тритонидина крепост. Тритонска свирка, е фригийската флейта, която Палада открила, но я захвърлила, защото при свирня загрозявала лицето й, а сатирът Марсий я взел от земята. Митическото Тритонско блато, с неустановено местонахождение, притежавало чудотворна сила: който се потопял в него девет пъти, се превръщал в птица.

Тритония (Тритонида) — прозвище на Палада с неизяснено значение.

Троади — поетически синоним на троянски. Троя (Илион, Пергама) — древен град в Северозападна Мала Азия, областта Троада, близо до морето върху възвишение между р. Скамандър и притока й Симоент, основан още през каменната епоха през ІV хил. пр.н.е., многократно разрушаван и отново заселван, достигнал до висок разцвет през ІІ хил. пр.н.е, разкрит чрез разкопки през 1868 г. от археолога. Шлиман. Седмият от многото разкрити пластове представя развалините на Омирова Троя, разрушена и опожарена според антични сведения през ХІІ в. пр.н.е., след като девет години отстоявала напора на гръцките войни, които желаели да си възвърнат хубавицата Елена, похитена от троянския царски син Парис. Аполон и Нептун помогнали на цар Лаомедон при изграждането на градските стени, за отказ на обещаното възнаграждение Нептун наводнил страната, (Херкулес, още преди Троянската война, завладява Троя заради клетвопрестъпничеството на цар Лаомедон), последен цар е Приам, загинал при падането на града. Покорител на Троя е Агамемнон, предводителят на всички гръцки войски в похода. Наследник на Троя е Рим, който става ново отечество на дарданеца Еней и оцелелите негови близки според по-раншно предсказание на троянския гадател Хелен.

Троянски (дардански, фригийски) — Троянка е богиня, защото, както съобщава Вергилий, богинята на домашното огнище и свещеният огън били пренесени от Троя от Еней.

Троянци (тевкри) — жителите на Троя. Троянецът е царският син Есак, Цигън и Еней.

Турн — син на Даун и нимфата Венилия, цар на Ардея и племето рутули, бивш годеник на Лавиния, дъщерята на цар Латин. Опитал се да подпали корабите на Еней, но богомайката Кибела, за да ги спаси, ги превърнала в наяди. Макар и подпомаган от Юнона, паднал убит.

Тускийски — принадлежащ на туските, другото име на етруските, които населявали Етрурия, северозападната част на Апенинския полуостров, дн. Тоскана. Тускийско море, е Тиренско море, наречено по името на племето, тускийската река е Тибър, до който на юг се простирали владенията на етруските, преди те да бъдат покорени в нач. ІІІ на в. от римляните.

Уран (гр. „небе“) — най-старото гръцко божество, олицетворение на небето, родоначалник на гръцките богове. От брака му с Гея (Земята) се родили титаните, олицетворения на природните сили. Осакатен, лишен от оплодителната си сила и свален от властта от сина си Кронос (лат. Сатурн).

Урания (гр. „небесната“) — една от деветте музи, музата на астрономията.

Фаетон (гр. „лъчащият“) — син на бога на слънцето Сол (Хелиос), и на океанидата Климена, приятел на Епаф. Понеже се съмнявал в произхода си от Слънцето, отишъл в неговия дворец, и след като бащата обещал да изпълни желанието му, поискал за залог да му отстъпи за един ден слънчевата колесница. Но буйните коне усетили неопитния колар, излезли извън пътя си и опожарили голяма част от земята. За да спаси света, Юпитер го поразил с мълнията си. Фаетон паднал в река Еридан. За него скърбят Слънцето, майка му, сестрите му Хелиади се превръщат на тополи, а сълзите им на янтар. Родственикът му Кикън.

Фаетонска птица — лебедът, защото в него се превърнал Кикън — синът на Стенел и приятелят на Фаетон.

Фаетуза (гр. „светещата“) — най-голямата от Хелиадите — дъщерите на Сол и сестрите на Фаетон.

Фана (лат. „мълва“) — олицетворение на мълвата като богиня. В нейното жилище обитават Доверчивостта, Заблудата, Празната радост, Страхът, Вълнежът и Шепотът.

Фамес (лат. „глад“) — олицетворение у римляните на глада.

Фантаз (гр. „привидение“) — един от боговете на сънищата.

Фарос — египетски остров пред пристанището на Александрия, свързан с континента чрез бент, прочут със своя фар.

Фарсалия — околността на античния град Фарсал в Южна Тесалия, където в 48 г. пр.н.е. Цезар победил Помпей. Овидий я свързва с Филипи, който отстои на 260 км., но и двата града били в римската провинция Македония („край ематийски“).

Фарфар — малка река, приток на Тибър, наричана още Фабарис, дн. Фарфа.

Фасида — река в антична Колхнда, южно от Кавказ, дн. Рион.

Фасидка — прозвище на Медея като жителка на Колхида, през която тече р. Фасида.

Фаун (Фавън) — 1) праиталийско божество на полята и горите, покровител на стадата и пастирите, изобразявано с кози крака и рога. Фаун бил бащата на Ацид. По-късно римляните вярвали в съществуването на много фауни — земни полубогове. 2) древен цар в Лациум, син на Пик, внук на Сатурн и баща на Латин.

Феакски — принадлежащ на митическото мореплавателско племе, което обитавало щастливо о. Схерия, отъждествяван с Керкира (Коркира, дн. Корфу), и дало гостоприемство на Одисей след корабокрушението му.

Феб (гр. „блестящият“) — 1) поетическото прозвище на Аполон като бог на светлината, слънцето (със светилище на о. Родос) и чистотата, титан, син на Юпитер и Латона, брат на Диана. Далечният му произход според митовете трябва да се търси в Мала Азия: в Троянската война бил на страната на троянците, заедно с Нептун служил на цар Лаомедон и издигнал непристъпните стени на Троя. Първоначално хтоническо божество, за което говори вероятно прозвището му Сминтей („миши“), свързано със земеделието. Понеже светлината на Феб може да разпръсва мрака, той е бог и на предсказанието със светилища на много места в Гърция, от които най-известното, с прочут оракул, е прорицалището му в Делфи, където всеки четири години се устройвали свещените Питийски игри в памет на победата на Феб над дракона Питон. Покровителствува гадателите: негов жрец е Аний, богът дал на сина му пророчески дар. На Сибила, жрицата си от Куме, удължил живота. Мопс, синът на гадателя Ампинс, търси помощта му.

Оракулът на Феб дава съвети на Кадъм, съветва Еней да потегли за Италия, вдъхва пророческа дарба в жрицата си Касандра, но когато тя отблъснала любовта му, направил да не вярват в предсказанията й. Бог е на музиката и изкуствата, затова е баща на родопския певец Орфей, вкаменява змея, който иска да налапа главата на певеца след смъртта му. Побеждава и одира жив сатира Марсий, който дръзнал да се мери с него в музикалното изкуство, побеждава в музикално състезание и пастирския бог Пан, и посажда магарешки уши на фригийския цар Мида, защото оспорил присъдата на планината Тмол в полза на Аполоновата лира пред тръстиковата свирка на Пан. Като бог на лечението зован на земята „помагач“, жителите на Лациум търсят помощ при избухнала чума от оракула на Аполон, който ги отправя към сина си Ескулап, но едновременно е бог и на смъртта, бог „лъкодържец“, поразява безпогрешно със стрелите си: насочената от него и метната от Парис стрела простира на земята Ахил. Пронизал с невидимите си стрели седемте сина на Ниоба, задето обидила майка му Латона. Твърде често сам той става прицел на стрелите на властния Амур: нещастна е първата му обич към пенейската нимфа Дафна, която завършва с нейното превръщане в лавър — свещеното дърво на Феб. Любимка на Феб е още Коронида, майката от него на бога на лечението Ескулап, но за нейната измяна той я умъртвил, като спасил детето, и обагрил в черно перата на гарвана, който му донесъл за изневярата. Гарванът бил свещената му птица — по нейния летеж и грак древните предсказвали бъдещето. При бягството си от Тифоей самият Феб се превърнал на гарван. Върху килима си Арахна извезала сцените на превъплъщения на бога пред ухажвани жени, особено пред Иса, той насилил още ехалийката Дриопа, син на Дейона от него е основателят на малоазийския Милет, негова дъщеря, внучка на Феб, е Библида. Феб обичал още Хиона, която му родила делфийския поет и певец Филамон, превърнал баща й в ястреб, когато той посегнал на живота си от скръб по нея. Превърнал внука на речния бог Кефис в подпухнал тюлен, своя любимец Кипарис в едноименното дърво, би отнесъл любимеца си Хиацинт, младежа от Амикла, на небето, след като го убил неволно при игра на диск, в негова чест основал тридневните празненства Хиацинтии. Император Август обявил Феб Аполон за свой патрон, и основал в негова чест Столетните игри (Ludi saeculares), които траели три дни и три нощи в Палатинския храм на Аполон и Диана и завършвали с изпълнение на Столетния химн (Carmen saeculare), съчинен при Август, от Хораций). 2) Преносно: Слънцето (Сол), 3) отъждествява се със Сол като баща на Фаетон.

Прозвища: като син на Латона (гр. Лето) летойски бог, по месторождението си о. Делос — делиец, делийски бог, по мястото на главното му прорицалище — делфиец, делфийски бог, по мястото на другия му оракул — бог на Кларос, като бог на лечението Пеан, като Слънцето (Сол) отъждествен със своя баща Хиперион, като хтонически бог на земеделието сминтейски бог.

Феба (гр. „лъчащата“) — 1) прозвище на богинята на лова Диана (гр. Артемида), което получила като богиня на луната, след като брат й Аполон бил отъждествен с бога на слънцето и бил наречен Феб. 2) Олицетворение на луната. 3) самата луна като небесно светило.

Фебов — 1) изхождащ от Феб: Фебов огън, Фебов подарък, Фебов е Ескулап, неговият син, в превърнат в „змията на Феб“, 2) притежаван от Феб: Фебов оракул.

Фегейски — принадлежащ на Фегей, царя на Псофида в Аркадия, или на синовете му: фегейски меч, с него синовете на Фегей убили Алкмеон, който напуснал сестра им Арсиноя, а се върнал да си иска обратно подарената златна огърлица.

Фегия — по-старото име на гр. Псофида в Аркадия.

Федим — един от седемте синове на Ниоба, поразени от стрелите на Феб.

Федра (гр. „светлата“) — дъщеря на Минос и Пазифая, сестра на Ариадна, втора съпруга на Тезей, мащеха на Иполит.

Фена (гр. „морски орел“) — съпругата на Перифант, която по нейна молба Юпитер превърнал в морски орел, за да не се отделя от превърнатия в орел свой съпруг.

Феней — античен град в Северна Аркадия. Наблизо от скала на пл. Килена извирала реката Стикс, чиито води според мита били нощем смъртоносни.

Феникс — 1) син на Аминтор, участник в Калидонския лов, отгледал Ахил и го придружавал до Троя, 2) приказна птица, почитана от египтяните в Хелиополис, която според мита живеела 500 години, самоизгаряла се и отново от пепелта си се възраждала. Символ на подмладяването и прераждането.

Феокомес — грамаден кентавър, на сватбата на Пиритой убил лапита Тектаф, но бил поразен от Нестор.

Ферециад — прозвище на участника в Калидонския лов Адмет като син на Ферес, митически цар на гр. Фера в Тесалия.

Фестос — античен град в Южен Крит, дн. в развалини, с открити чрез разкопки дворец и гробници от микенско време.

Фиала (гр. „чаша“) — нимфа от ловната свита на богиня Диана.

Филамон — един от старите тракийски певци, син на Аполон и Хиона, баща на Тамирис.

Филеец — жител на античния град Филос в Тесалия, синоним на тесалиец — прозвище на Ценей.

Филей — син на елидския цар Авгий в Калидонския лов.

Фалемон — старец от Фригия, който живял дълги години в съпружески сговор със своята връстница Бавкида. Единствени Филемон и Бавкида приели в бедната си хижа пътуващите по земята предрешени Юпитер и Меркурий. Негостоприемните им богати съседи станали птици, местността потънала в блата, а благочестивите старци останали жрец и жрица в храма на боговете, който се издигнал на мястото на дома им, докато, сломени от годините, се превърнали двамата едновременно в съседни дървета — той в дъб, тя в липа.

Филий — приятел на Аполоновия син Кикън, по чието капризно желание извършил три тежки подвига: убил лъв без оръжие, уловил живи два лешояда и довлякъл с голи ръце бик от олтара на Юпитер. Когато отказал да предаде бика на Кикън, той се хвърлил от яд в езерото Конопа.

Филипи — град в антична Македония, „край ематийски“. В битката при Филипи през 42 г. пр.н.е. триумвирите Антоний и Октавиан разбили Цезаровите убийци Брут и Касий. Според Овидий проливането на римска кръв се повтаря на полесражението на Фарсалия, но двата македонски града отстоят един от друг на 260 км.

Филира — нимфа, майка от Сатурн на кентавъра Хирон.

Филирейски — произхождащ от нимфата Филира. Понеже синът й Хирон обитавал Пелион, прозвище и на планината.

Филоктет — син на тесалиеца Пеант. Запалил кладата, на която се самоизгорил Херкулес, и наследил лъка и отровните стрели на героя. В похода към Троя (Херкулес веднъж преди това я разрушавал, затова „стрелите му ще видят троянското царство втори път“) бил ухапан от змия и гърците, като не издържали на стенанията му и на зловонието на раната, по съвета на Одисей го изоставили на о. Лемнос. Доведен бил след десет години пред Троя, защото според оракула Приамовият град не можел да падне без стрелите на Херкулес. Убил в двубой Парис.

Филомела (гр. „приятелка на песента“) — дъщеря на атинския цар Пандион, изнасилена от тракийския цар Терей, съпруг на сестра й Прокна. За да не го издаде, й отрязал езика, но тя съобщила грозната вест на сестра си чрез везба върху платно. За отмъщение двете насекли Итис, сина на царя, и му го поднесли в гозба. Когато Терей ги подгонил, боговете превърнали Филомела в славей, Прокна в ластовица, а него в папуняк.

Финей — 1) брат на етиопския цар Цефей, чичо и годеник на Андромеда. Когато Персей спасил царската дъщеря от морското чудовище и тя му била отстъпена за жена, на самата сватба Финей нападнал със свитата си героя, но той го надвил и вкаменил с лицето на Медуза, убил или вкаменил и другарите му, 2) митически цар на тракийския град Салмидес, ослепил двамата си сина, подбуден от тяхната мащеха, затова бил наказан от Юпитер със слепота, при която полуптиците — полужени харпии му отнасяли или замърсявали със смрад храната. Освободили го от тях бореадите Калаис и Зет, след като той научил аргонавтите как да преминат през скалите Симплегади.

Финикийски — принадлежащ на финикийците: град Тир.

Финикийци — семитско племе, населявало Финикия, на източното крайбрежие на Средиземно море (днес крайбрежната територия на Ливан и Сирия), с главни градове Тир и Сидон. Като смели мореплаватели и опитни търговци основали свои колонии далече от островите и бреговете на Средиземно море, от тях най-важен е градът — държава Картаген, като център на посредническа търговия станал съперник на Рим, затова разрушен през 146 г. пр.н.е. от римляните. Финикийци участвуват в свитата на Кадъм.

Флегетон (гр. „горящата“) — една от реките в подземното царство.

Флегий — съюзник на Финей в битката на сватбата на Персей.

Флегийци — разбойническо племе в Беотия.

Флегмон (гр. „горящият“) — един от четирите коня на бога на слънцето Сол.

Флегон (гр. „пламтящият“) — един от четирите коня, които Сол впрягал в небесната си колесница.

Флегрей — кентавър, когото на сватбата на Пиритой убил Пелей.

Флегрейски поля (гр. phlegra — „пожарища“) — вулканична хълмиста област, родно място на гигантите, където се разразила гигантомахията, според Овидий близо до гр. Куме — Путеоли, западно от Неапол.

Фобетор (гр. „ужасяващият“) — един от боговете на сънищата, наричан така от хората, а от боговете — Икел („подобният“).

Фок — син на егинския цар Еак, и на нереидата Псамата. Понеже винаги побеждавал на състезания несъщите си братя Пелей и Теламон, по подбуда на майка си те го посекли. За отмъщение неговата майка пратила бесен вълк сред стадата на Пелей.

Фокейски — принадлежащ на Фокея, пристанищен град и областта му край Смирненския (Измирския) залив в Мала Азия: фокейски охлюв, от неговата слуз в древността извличали пурпурен екстракт за багрене на тъкани.

Фокида — област в Средна Гърция при Делфи и Парнас.

Фокидски — принадлежащ на обл. Фокида.

Фокиец — жител на обл. Фокида.

Фол — кентавър.

Форбас — 1) лапит, съюзник на Финей в борбата му с Персей, убит от него, 2) цар на злосторните флегийци, 3) лапит, който на сватбата на Пиритой пробол с копието си унесения в дълбок сън Афидас.

Форкинида — прозвище на Горгона Медуза и на нейните сестри Греи, като дъщери на морския дракон Форкин.

Форкинидин — прозвище на лика на Медуза, дъщерята на Форкин.

Формие — град в Лациум, означен като град на лестригонския цар Аитифат.

Форонида — потомка на митическия цар Фороней, който в други автори е син на Инах, а в Овидий негов баща. Форонида е Ио, която иначе е сестра на Фороней.

Фортуна (лат. „щастие“, „съдба“) — римска богиня, олицетворение на щастието и съдбата, отъждествена с гръцката Тюхе. Тя може да носи и нещастие. Нейна дъщеря е богинята на изобилието, която раздава щедростта си от рога на изобилието — рога на Ахелой, откъртен от Херкулес. Изобразявана с кормило, рог на изобилието и колело или върху кълбо, или с крила, символи за превратността на щастието.

Фригийски — 1) принадлежащ на областта Фригия в Мала Азия. 2) троянски, Ганимед е фригийски син, като троянец, Минерва се нарича фригийска, заради нейния храм в Троя и заради раншното й покровителство на този град, фригийският жрец, е Приамовият син Хелен, фригийският съпруг е Еней, който се оженил за Дидона, но по-късно я изоставил по внушение на Меркурий.

Фригийци — синоним на троянци.

Фригия — област в Западна Мала Азия, към която спада и Троя.

Фриксов — принадлежащ на Фрикс, сина на митическия беотийски цар Атамант и на Нефела, брата на Хела. За да не бъде принесен от мащехата си Ино в жертва, той избягал със сестра си на гърба на овен със златно руно. Хела паднала и се удавила в протока, наречен по нея Хелеспонт, а Фрикс стигнал сам при цар Еет в Колхида (дн. Грузия). Там по повеля на Меркурий принесъл овена в благодарствена жертва на Юпитер, а руното подарил на царя, който го провесил на дърво в свещения лес на Марс Затова в „златното Фриксово руно“.

Фтия — област и град в Южна Тесалия, владение на Пелей и родина на Ахил.

Фурии (лат. „беснеещи“) — латинско съответствие на ериниите, трите сестри Алекто, Мегера и Тисифона, дъщери на Нощта, всяващи ужас с изгледа си, изобразявани с бичове и със змии в ръцете, в косите и около кръста. Отмъстителни богини от подземното царство, наказвали за всяко престъпление, особено за провинение спрямо кръвните връзки и за отцеубийство: преследват сина на Амфиарай Алкмеон, убиеца на своята майка. Като мъчителки внушават чрез стигийска възбуда и змийска отрова у Мира противоестествената любов към баща й. Тракът Терей ги зове срещу Филомела, единствен Орфей извиква сълзи в очите им. Като Евмениди ги зове Алтея за мъст против сина си Мелеагър, убиеца на нейните братя.

Халес — македонец (затова „боец ематийски“) от страната на лапитите при сватбата на Пиритой, убит от кентавъра Латрей.

Халий — ликиец, убит от Одисей пред Троя.

Халкиопа — сестра на Медея.

Халционей — мъж от Бактра, привърженик на Финей и борец срещу Персей.

Хамадриади — горски нимфи, неразграничавани от дриадите.

Хаонийски, хаонски — 1) произхождащ от Хаония: стволът хаонски — свещеният дъб в леса в Додона, 2) произлизащ от Хаония: Молпей Хаонийски.

Хаония — 1) крайбрежна местност в северната част на Епир, 2) област в Северна Сирия.

Хаос (гр. „зеещият“) — 1) според космогонията на стоическото учение зеещо пространство, запълнено с някаква първична материя от мъглявина и мрак, 2) безкрайна пуста зееща дълбочина, синоним на подземното царство.

Харкс — лапит, убит на сватбата на Пиритой от кентавъра Рет.

Харибда — опасен морски въртоп в Сицилийския проток срещу скалата на Сцила, чудовище, което смучело в алчната си паст морските води заедно с корабите и с цялото им съдържание и отново ги избълвало.

Харикла — нимфа, съпруга на кентавъра Хирон и майка на Оцироя.

Хармония — дъщеря на Марс и Венера, съпруга на Кадъм.

Харон — лодкарят на мъртвите, който пренасял душите им през р. Ахеронт в подземното царство.

Харопс — противник на Одисей пред Троя, убит от него.

Харпал (гр. „хищник“) — един от хрътовете на Актеон.

Харпии — грабливи птици с глави на девойки. Отнасяли или замърсявали храната на Финей, колчем посягал да яде.

Харипия (гр. — „хищница“) — една от хрътките на Актеон.

Харпократ (егип. Хар-пе-хрод, Хор като дете) — египетски бог на слънцето и на мълчанието, изобразяван с десния показалец на уста, йероглифния знак за непълнолетие.

Хеба — дъщеря на Юнона, родена без баща, гръцката богиня на младостта и вечната красота, млада девойка с венец от цветя и със златна чаша в ръка, поднасяла нектара и амброзията на боговете в Олимп, съпруга на обожествения Херкулес, по негова молба подмладила братовчеда му Иолай.

Хебър — главната река в Тракия, дн. Марица, в древността пословична със студените си води, според мита край бреговете на Хебър вакханките разкъсали Орфей и му хвърлили главата и лирата в реката.

Хеди (лат. „козлета“, „козички“) — двете най-ярки звезди в лявата страна на съзвездието Колар, избледняването им през зимното слънцестоене в края на м. октомври предвещавало за древните бурно време.

Хезиона — дъщеря на троянския цар Лаомедон, която Херкулес спасил от пратеното от Нептун морско чудовище, но я дал за съпруга на бойния си другар Теламон, след като царят не изпълнил обещанието си да възнагради героя с безсмъртните си коне.

Хеката — дъщеря на титана Перс от Кария, Югозападна Мала Азия, магьосница с власт над тайнствените природни сили, богиня на нощните привидения, броди в безлунни нощи по гробове и кръстопътища — местата на нейния култ, посрещана от воя на кучетата — нейните свещени животни. Нарича се трителесна, триглава, богинята с трите лица. Призовават я за магиите Медея, и Кирка.

Хекатин — прилаг. от името на магьосницата Хеката.

Хектор — първородният син на Приам и Хекуба, най-храбрият герой в защитата на обсадената Троя, почитан от съгражданите си като бог, убит от Ахил. Съпруг на Андромаха, баща на Астианакс. Пронизал с копието си, както било предсказано, първия ахеец, стъпил на троянския бряг — тесалиеца Протезилай (гр. protos — „първи“). Когато Ахил се оттеглил от битките, Хектор нападнал гръцкия лагер и насмалко щял да опожари изтеглените на брега вражески кораби. Встъпил в двубой с Аякс и се отдалечил от него без рана. След като убил Патрокъл, паднал от ръката на неговия приятел и отмъстител Ахил, който привързал трупа му зад колесницата си и го влачил около градските стени пред погледа на троянците.

Хекуба (гр. Хекаба) — дъщеря на фригийския цар Димант (затова Димантнда), съпруга на цар Приам, на когото родила 19 деца — синове и дъщери. При разрушаването на Троя преживяла гибелта на всичките си близки, спасила само костите на сина си Хектор. При подялбата на пленничките се паднала робиня на Одисей, отведена на брега на Тракийски Херсонес, избола с пръсти очите на трака Полиместор, който убил най-малкия й син Полидор. Накрай превърната в кучка.

Хела — дъщеря на Атамант и Нефела (затова Нефеленда), сестра на Фрикс. Морето, в което се удавила, е наречено по нея Хелеспонт (гр. „проток на Хела“).

Хелен — син на Приам и Хекуба, брат на Хектор, прочут троянски гадател. Като пленник предсказал на Одисей и Диомед, че Троя може да бъде превзета само с помощта на Неоптолем (Пир) и Филоктет и че съдбата на града зависела от Паладион — дървената статуя на Палада. След падането на Троя откаран заедно с Андромаха, съпругата на Хектор, в робство от Пир в Епир, където се оженил за нея (у древните съществувал обичаят левират — след смъртта на по-големия брат за вдовицата му се оженвал по-младият брат). Когато Пир умрял, получил част от земята му и на нея построил град по образеца на Троя. Там дал гостоприемство на Еней и му предсказал, че ще основе далеч от първата си родина могъщ фригийски град.

Хелеспонт (гр. „морето на Хела“) — дн. протокът Дарданели. Наречен по Хела, която паднала в него от овена със златното руно, когато тя и брат й Фрикс бягали от своята мащеха.

Хелиади — дъщери на бога на слънцето Сол (гр. Хелиос, откъдето произлиза името им) и на Климена, сестри на Фаетон. От скръб по брат си се превръщат в тополи. („Хелиадски стволи“), а сълзите им в янтар (гр. electron — „слънчев блясък“). Овидий споменава Фаетуза (гр. „лъчезарната“) и Лампеция (гр. „блестящата“, „сияйната“).

Хелидра (гр. „костенурчина змия“) — вид отровна смрадлива змия.

Хелик — младеж, съюзник на Финей, противник на Персей и убит от него.

Хелика — 1) друго име (гр. „въртящо се съзвездие“) на Голямата мечка), 2) крайбрежен град в Ахея с храм на Нептун, потънал в морето при земетресение през 373 г. пр.н.е. (дълго време след Питагор).

Хеликон — планина в Западна Беотия, Средна Гърция, висок 1750 м., седалище на музите, затова „момински сбор“, „планина на музите“, а музите се назовават хеликонски, синоним на поетичен дар.

Хелиопол — „слънчев град“, градът на Хиперион в Долен Египет.

Хелиос — Слънце, гръцкото име на бога на слънцето Сол, баща на Хелиадите и на Фаетон.

Хелопс — кентавър, убит от Пиритой в битката между лапити и кентаври.

Хемонийски, хемонски — тесалийски, от старото име на Тесалия. Хемонският младеж, е Язон, синът на тесалийския цар Езон, хемонският град, е Трахин. Ахил ехемониец като владетел на родния си град Фтия в Тесалия.

Хемонийци — тесалийци, от Хемония.

Хемония — старото име на Тесалия, което извеждали от името на цар Хемон, бащата на Тесал.

Хемус — планина в Тракия, дн. Стара планина в България. Според мита Хемус и Родопа били брат и сестра, които се обичали греховно и се назовавали неблагочестиво Юпитер и Юнона, затова били превърнати от боговете в планини с лице една към друга.

Хена — град в Средна Сицилия, с прочуто светилище на Церера, дн. Етна, където според един мит станало отвличането на Прозерпина от Дит.

Хера — гръцката върховна богиня, на която съответства латинската Юнона, царица на небето и богиня на брака.

Херакъл — гръцката форма на името Херкулес.

Херза (гр. „роса“) — една от трите дъщери на Кекропс, на които Минерва поверила в затворено ковчеже младенеца Ерихтоний, пазен отвътре от дракон, с поръка да го съхраняват, без да го отварят. В нея се влюбва Меркурий, омаян от хубостта й.

Херзидамант — противник на Одисей, убит от него пред Троя.

Херкулан („град на Херкулес“) — град в Кампания, засипан от Везувий през 79 г.

Херкулес (гр. Херакъл, „прославен чрез Хера“) — беотийски народен герой, най-храбрият от всички елински герои, син на Алкмена (гр. „най-силната“) и на Юпитер, който я прелъстил под образа на съпруга й Амфитрион, съпруг на Деянира, след обожествяването му — на Хеба. Когато предстояло да го роди Алкмена, Юпитер се заклел, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Юнона, която преследвала сина на своята съперница, забавила раждането му, а вместо него се родил преждевременно друг потомък на Персей — Евристей. Още докато Херкулес бил в люлката, Юнона му пратила две змии, но младенецът задушил всяка от тях с по една ръка. Бил възпитан от мъдрия кентавър Хирон, когото по невнимание наранил с отровна стрела и му причинил такива болки, че раненият пожелал да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре. Когато друг път пожелал да слезе на брега на о. Кос и островитяните го помислили за морски разбойник и отблъснали, убил царя им Еврипил. За да спечели Деянира за съпруга, надвил в двубой съперника си речния бог Ахелой. Убил кентавъра Нес, когато той се опитал да отвлече жена му, със стрелата, потопена в кръвта на Лернейската хидра. За отмъщение кентавърът предал на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов. След време тя решила да си послужи с нея пред Херкулес и така причинила мъчителната му смърт — от нетърпими страдания той се самоизгорил, след като хвърлил в морето Лихас, приносителя на убийствения подарък.

Пред смъртта си Херкулес припомня на боговете прочутите си подвизи, които извършил в служба на Евристей и по внушение на Юнона: 1. Удушил с ръце Немейския лъв, защото той бил неуязвим, кожата му взел за мантия, а главата му за шлем. 2. Умъртвил Лернейската хидра с многото змийски глави, от които едната безсмъртна, и потопил стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни. 3. Уловил в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъра Керинейска кошута, като я гонил цяла година. 4. Избил или прогонил с подарено му от Палада кречетало Стимфалските птици. 5. Уловил в мрежа Еримантския глиган, който се криел в планината Еримант и опустошавал с набези полята на Аркадия. Героят го гонил до върха на планината, където звярът затънал в дълбокия сняг. На път за Еримант бил нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя — родените от Нефела („облак“), но прогонил едни от тях с главни, други със стрелите си, 6. Изчистил пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуснал през тях течението на една река. 7. Укротил дивия критски бик и на гърба му преплавал морето до Маратон. 8. Надвил тракийския цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци, конете откарал в Микена, където Евристей ги принесъл в жертва на Юнона. 9. Грабнал златния пояс или колан на царицата на амазонките Хиполита и го поднесъл на Адмета, дъщерята на Евристей. 10. Отвлякъл от западния край на света стадата от крави на триглавия великан Герион. 11. Отнесъл трите златни ябълки от градината на Хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон, като с хитрост накарал гиганта Атлант да му ги откъсне, додето Херкулес поел за малко на раменете си небесния свод. 12. Най-тежкият подвиг: извел от подземното царство триглавото куче Цербер, което пазело вратите на Тартар. Междувременно Херкулес убил кръвожадния египетски цар Бузирис, задушил във въздуха либийския великан Антей. След дванадесетте си подвига бил освободен от служба при Евристей. По-късно убил изпратеното от Нептун морско чудовище и спасил от него дъщерята на цар Лаомедон Хезиона и завладял Троя, когато царят не изпълнил обещанието си да го възнагради с конете си, които получил от Юпитер за похитения негов син Ганимед. Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, Херкулес поверил лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант, а пленницата си Иола дал за жена на сина си Хилус. От пламналата клада героят бил възнесен от Палада на Олимп, там Юпитер го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга — миловидната Хеба, и Юнона престанала да враждува с него.

В Нестор разказва на Тлеполем, сина на Херкулес, как баща му завладял Елида и Пилос и убил единадесетте нелеиди. Още на връщане от Герион Херкулес гостувал на Кротон, и обещал да издигне на мястото на дома му град, което извършил по-късно чрез Мисцел. Според преданието основал в Кампания града, наречен по негово име Херкулан.

Прозвища: по своя пастрок Амфитрион се нарича Амфитрионов потомък, по името на неговия баща, своя дядо Алкей — Алкид, по родния си град Тиринс — тиринтец, тиринтски герой, понеже според друг мит се родил в Беотия, в се именува аониец, поетичното име на беотиец, като народен герой е „земен освободител“, заради отличителния си атрибут — „мъжът с боздугана“.

Херкулов — на Херкулес, епитет на град Трахик, разположен в полите на пл. Ета, на чийто връх се самоизгорил героят.

Хермафродит — красивият син на Меркурий (гр. Хермес) и на Венера (гр. Афродита), наречен по гръцките имена на двамата, като внук на Атлант зован Атлантиад, отблъснал любовта на влюбената в него изворна нимфа Салмацида, но когато се къпел в извора й, по нейна молба боговете слели двамата в едно двуполово същество.

Хермес — гръцкият бог, който бил заимствуван от римляните под името Меркурий.

Херос — герой от полубожествен произход или смъртен, извършил необикновени подвизи, обожествен след смъртта си, полубог.

Херсилия — една от похитените сабинянки, съпруга на Ромул, след неговото обожествяване въздигната на небето и съединена с основателя на Рим като богиня Хора.

Хеспер (гр. „вечер“, „запад“) — звездата Вечерница.

Хеспериди — „вечерни“, „западни“ нимфи, сладкогласните дъщери на Нощта (три, четири или седем), обитавали остров в океана на западния край на земята, където притежавала чудна градина със златни ябълки, пазени от стоок дракон, които Гея подарила на Юнона за сватбата й с Юпитер.

Хесперийски — разположен на запад, обитаващ Запада: хесперийски бряг, т.е. брегът на западния океан, където са границите на земята, хесперийски потоци, хесперийски наяди, хесперийско небе, хесперийски залив.

Хесперия — нимфа, дъщеря на речния бог Цебрен. Умряла, ухапана от змия, когато бягала от влюбения в нея Есак.

Хефест — гръцкият бог на огъня и ковашкото изкуство, с когото било отъждествено в Рим италийското божество Вулкан.

Хиади (гр. „дъжделините“) — седем нимфи, дъщери на Атлант, звезди в главата на съзвездието Телец, изгревът им в Гърция на небето през м. май означавал дъжд.

Хиала (гр. „кристал“) — нимфа от свитата на Диана.

Хиантски, хиантейски — синоним на беотийски според митическите прадревни жители на Беотия хианти. Аганипа хиантска е извор в Хеликон, посветен на музите. Хиантският герой, е тиванецът Актеон, хиантейски се нарича също Иолай.

Хиацинт — красив младеж от Амикла при Спарта (затова Амиклид), син на Онбал, наричан още Тенарид от пелопонеския нос Тенар, любимец на Аполон. При задружна игра богът го наранил смъртно с диска си и в скръбта си направил да пръкне от кръвта му тъмночервеното цвете хиацинт (или перуника). На дъното на чашката му върху листата древните различавали буквите AI AI (АЙ АЙ) — жалостните стонове на Аполон. В същото цвете се превърнал след смъртта си и гръцкият герой Аякс. При него същите резки се тълкували като първите букви от името му (гр. AIAC).

Хиацинтии — тридневни годишни празненства в чест на прадревно божество на пролетта, оприличено по-късно на Хиацинт. Чествували го спартанците, през първия ден принасяли жертви, през следните два дни устройвали весели шествия с бръшлянови венци и състезания, най-вече на хвърляне на диск и надбягване.

Хил, Хилус — най-старият син на Херкулес и Деянира, съпруг на Иола. След смъртта на баща му Евристей пренесъл дивата си омраза към него.

Хила — град в Беотия.

Хилактор (гр. „лаяч“) — един от хрътовете на Актеон.

Хилей — участник в Калидонския лов.

Хилей (гр. „горският“) — един от хрътовете на Актеон.

Хилес — кентавър, убит от Пелей на сватбата на Пиритой.

Хилонома (гр. „горска обитателка“) — красива кентавърка, любима на кентавъра Цилар.

Химен, Хименей — олицетворение на сватбената песен, затова син на Аполон и музата Калиопа, красив младеж в шафранова дреха, крилат, носи венец от риган, който е свещен и на Венера, в дясната ръка държи факел, а в лявата було, с което забулва невестата. Призоваван със сватбени химни хименей.

Хименеи (епиталамии) — сватбени хорови песни, предимно в хекзаметри, които пеели в навечерието на сватбата и при въвеждането на невестата в дома на младоженеца.

Химера (гр. „коза“) — митическо чудовище от Ликия в Мала Азия, което изригвало огън, според Омир представяло отпред лъв, в средата коза и отзад дракон.

Химет — планина в Атика, прочута не толкова със своя мрамор, колкото с медоносните си билки.

Химетски — произлизащ от пл. Химет.

Хиона (гр. „снежната“) — Филонида, дъщеря на Дедалион, обикната едновременно от Меркурий и от Аполон, родила от двамата синове-близнаци, които наследили бащините качества: хитреца Автолик от Меркурий и делфийския певец и поет Филамон от Аполон. Диана й пронизала езика със стрелата си, защото тя подценила нейната хубост.

Хиос — голям остров в Егейско море срещу малоазийския бряг, прочут със своето вино, затова в него Бакх бил на особена почит.

Хипалмон — участник в Калидонския лов.

Хипан — река в Скития, дн. Буг в Украйна.

Хипас — 1) участник в Калидонския лов, син на Еврит (затова наричан Евритид), разкъсан от глигана, 2) кентавър, когото убива Тезей на сватбата на Пиритой.

Хипепа — малък град в южните поли на пл. Тмол, южно от Сарди в Лидия, Мала Азия.

Хиперборейски (гр. „живеещи отвъд Борея, през планините“) — прилаг. от хипербореи — митически народ, който живеел във вечно щастие в крайния Север и почитал Аполон в един от ранните му образи, синоним на северен.

Хиперион (гр. „горният“, „горе вървящият“) — титан, син на Уран и Гея, баща на бога на слънцето Сол (който се нарича син на Хиперион). Често се отъждествява със самия Сол. Градът на Хиперион е Хелиопол в Долен Египет с прочут храм на бога на слънцето Хелиос.

Хипермнестра — една от петдесетте белиди, която единствена от тях пощадила съпруга си Линцей през първата брачна нощ.

Хиподам — баща на нимфата Перимела.

Хиподамея, Хиподама — годеницата на царя на лапитите Пиритой (наричана още Деидамея и Исхомаха), заради която избухнала битката между лапити и кентаври.

Хипокоон — цар на Амикла в Лакония, брат на Тиндарей, изпратил синовете си да участвуват в Калидонския лов, от тях Овидий споменава Енесим, който бил промушен от глигана.

Хипокрена (гр. „конски извор“) — изворът на музите в Хеликон, който бликнал след удар от копитото на крилатия кон Пегас. Съществува и днес под името Крио Пигади (гр. „Студен извор“).

Хиполита — царицата на митическите войнствени амазонки, които живеели на бреговете на р. Термодон в Северна Мала Азия. Херкулес й отнел вълшебния пояс или колан (подвиг).

Хипомен (Меланион) — беотийски младеж, син на Мегарей, правнук на Нептун, с хитрост, на която го подучила Венера, надвил в надбягване Аталанта и така я спечелил за съпруга, но богинята превърнала двамата в лъвове, защото забравили да й благодарят.

Хипотад — прозвище на господаря на ветровете Еол като син на Хипотес.

Хипотес — баща на господаря на ветровете Еол.

Хипотой — син на Керкион, участник в Калидонския лов.

Хипсей — един от свитата на Финей, противник на Персей.

Хипсипила — дъщеря на Тоант, царя на Лемнос. Когато през една нощ жените на острова избили всички мъже, защото предпочитали робините пред тях, единствена пощадила баща си и му помогнала да избяга, след това станала царица на женската държава.

Хирия — майка на Кикън. Помислила, че синът й загинал, от скръб се стопила в сълзи и се превърнала в езеро с нейното име.

Хирон — добър и мъдър кентавър, син на океанидата Филира, и Сатурн, с двояк образ, защото Сатурн се превърнал бързо в кон, когато съпругата му Рея го изненадала при нимфата. Живял в пещера на пл. Пелион в Тесалия, където поради изобилието от билки се зародила медицината, той бил първият лекар. Възпитател на герои и синове на богове, при него Ескулап изучил лечебното изкуство, от него бил възпитан и Херкулес. Дъщеря му Оцироя притежавала пророческа дарба, тя му предсказала бъдещето, по невнимание наранен неизлечимо от отровната стрела на Херкулес, сам пожелал да умре, за да се избави от ужасните болки, като се отказал от безсмъртието си в полза на Прометей.

Ходитцефен, когото гадателят Мопс убил на сватбата на Пиритой.

Хор — египетският бог на лятното слънцестоене, син на Изида и Озирис, оприличен на Харпократ.

Хора — римското име на въздигнатата на Олимп като богиня Херсилия, съпругата на Ромул.

Хори (лат. „часове“, гр. „времена“) — дъщери на Юпитер и Темида, благосклонни към хората красиви богини на редуващите се годишни времена, на цъфтежа, растежа и плодовете, помагачки на бога на слънцето Сол — те му впрягат конете.

Хриза — град в Троада, Мала Азия, със светилище на Аполон. При превземането му от Ахил, на Агамемнон се паднала като военна плячка Хризеида, дъщерята на Аполоновия жрец Хриз, за която по-късно възникнала свадата между двамата гръцки герои.

Хризаор — великан, син на Медуза и брат на крилатия кон Пегас.

Хромий — ликиец на страната на Троя, убит от Одисей.

Хромис — 1) съюзник на Финей в борбата му срещу Персей, 2) кентавър в битката между лапити и кентаври, когото убил Пиритой.

Хтоний — кентавър, когото на сватбата на Пиритой убил Нестор.

Цезар — прозвище на представителите на римския род на Юлиевците, които извеждали името си от дарданеца Юл, сина на Еней, и така произхода си от златната майка Венера. 1) Гай Юлий Цезар, пълководец, държавник и писател, стремял се към еднолична власт и към затвърдяване на робовладелската класа, описал военните си действия в Галия и походите си в Германия и Британия в „Записки за Галската война“, през 60 г. пр.н.е. образувал с Помпей и Крас т.нар. първи триумвират — съюз за взаимна помощ, след смъртта на Крас започнал борба за надмощие с Помпей, на чиято страна е сенатската републиканска партия, през 48 г. пр.н.е. разбива противника си при Фарсал, в „Записки за гражданската война“ се старае да оправдае действията си, довели до нея, като се представя за ревностен защитник на републиката. В резултат на съзаклятие, в което участвували над сенатори републиканци начело с Касий и Брут, бил убит в градската курия („светия дом“, в който сенатът заседавал и вземал решения), въпреки положението му на понтифекс максимус — върховен жрец, за какъвто бил избран още в 63 г. пр.н.е., преди военните му дела. Осиновеният му син Октавиан Август го наследил в държаните функции и осъществил в променен вид политическите му стремежи. За да не изглежда, че Август е произлязъл от смъртен род, Цезар две години след смъртта си бил провъзгласен за божествен по решение на сената и народа, на римския форум му издигнали храм, създала се легенда, че кометата, явила се в деня на смъртта му, била неговата душа, която пътувала по небето. Плиний, Плутарх и др. антични писатели предават, че цяла година след убийството слънцето било помрачено, лъчите му избледнели, мътен изгрявал Луцифер (Зорницата), кръгът на луната бил опръскан с кръв, появили се и други подобни явления. Овидий споменава забележителните военни дела на Цезар: два пъти — през 55 и 54 г. пр.н.е. стоварвал войската си в Британия и покорявал страната, през 48–47 г. пр.н.е. в Александрийската война превзел Египет, през 46 г. пр.н.е. победил в битката при Тапсус своя отявлен враг нумидийския цар Юба и с него привържениците на Помпей и направил Нумидия римска провинция, през 47 г. пр.н.е. при Зела удържал победа над Фарнак, сина на Митридат, и възвърнал под римска власт Понт като римска провинция. Заслужил много триумфи, но чествувал само няколко победи (от Галия, Египет, Понт, Африка и Испания). Биография от Светоний. 2) Август, който по името на своя осиновител се нарекъл Гай Юлий Цезар Октавиан, а след него и всички римски императори си прикачвали към титлата Август прозвището Цезар. Когато през 12 г. пр.н.е. Август станал понтифекс максимус, вместо да живее в двореца на форума близо до кръглия храм на Веста, останал на Палатина, като построил в дома си ново светилище на богинята и така я приел в числото на домашните си богове.

Цей (гр. Койос) — един от титаните, баща на Латона, и на Астерия.

Целадон — 1) боец от свитата на Финей, когото поразява Персей. 2) лапит, когото убива кентавърът Амик.

Целенски урви — област в Южна Италия, с неустановено местонахождение.

Ценеум — нос в североизточната част на о. Евбея, срещу пл. Ета, с прочут храм на Юпитер, дн. Литада.

Ценида-Ценей — девойка от племето переби в Италия, дъщеря на Елат. Насилена от Нептун и превърната в мъж с неуязвимо от оръжие тяло. Перебецът Ценей, гордост и чест за лапитското племе, участвувал в Калидонския лов, за което разказва Нестор, в битката между лапити и кентаври показва голяма сила: с двуострата си секира погубил пет кентаври, освен тях Латрей. Накрая кентаврите го обезвредили, като накамарили върху него стволове и скали, и го задушили, но изпод грамадата излетяла птицата с ръждиви крила, в която се превърнал храбрецът. Според Вергилий той в подземното царство се превърнал отново в девойка („Енсида“).

Цербер — кръвожадно триглаво куче, родено от Тифоей и полужената — полузмия Ехидна. Пазачът на входа на подземното царство, пускало всеки да влезе, но не позволявало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на Медуза, който вкаменявал, затова в е „медузки звяр“. От слюнката му, попита в земята, поникнало отровното растение аконитум. Херкулес го измъкнал от царството на сенките и пак го върнал (подвиг). Вкаменило с погледа си случаен минувач, когато го водил Херкулес. Сцила оприличава на него псетата по тялото си.

Церера — дъщеря на Сатурн и Рея, сестра на Юпитер, майка от него на Прозерпина, отъждествена с гръцката Деметра. Богиня на плодната земя и земеделието, затова покровителка на брака, приятелка на мира и законодателка, милостива, блага богиня. Вози се на колесница с впрегнати два дракона. Първа браздила с рало земята и първа дарила плодове и блага храна на земята, нейният дар е житото и хлябът. Богинята на плодородието и гладът са несъвместими. Свещен на Церера е лесът, в който расте многолетен дъб, вътрешността на дървото обитава най-вярната й нимфа, когато Еризихтон го отсича, нейните нимфи дриади пристъпват пред Церера в скръбни одежди, тя наказва светотатния младеж с неутолим глад. Напразно моли Юпитер да подмлади любимия й Язион. Богът на подземното царство Дит похитил дъщеря й Прозерпина. Церера я търси навсякъде, изоставя земята, троши ралата, погубва безмилостно добитъка, докарва болести по нивите, унищожава семената, оплаква се и настоява пред Юпитер за неговата намеса. За да не опустее земята и да не изчезне земеделието, той връща Прозерпина на нейната майка за шест месеца от всяка година. Докато търси дъщеря си, Церера превръща дръзко хлапе, което й се присмяло, в гущер.

Предава семена на Триптолем и го праща на земята да научи хората на земеделие, превръща заради коварството му скитския цар Линк в рис, самата се превръща в кобила, за да избяга от гонитбата на Нептун, но напразно. Жрецът й Ампик носи обичайната за сана белоснежна повезка през челото.

Първият плод от жътвата се принася на Церера, на годишния празник на богинята на плодородието — в Атика Тесмофории, на о. Сицилия Антесфории — участвуват само омъжените жени, облечени в снежнобели одежди, те носят в жътварски венци плодовете от първата беритба, като се въздържат от досег с мъже девет нощи, център на култа на богинята е Елевсин, където се чествуват Елевсинските мистерии.

Цефал — красив ловец, син на Деион, внук на Еол. Като пратеник на атинския цар Егей моли в Егина за съюзническа военна помощ. Там със сълзи разказва историята си. Скоро след сватбата му с Прокрида го отвлякла Аврора. Понеже непрестанно тъгувал за Прокрида, богинята на зората го върнала при нея, но му променила лицето, за да изпита верността й. Неузнаваем, той успял с богати подаръци да я разколебае. Когато се разкрил, посрамената съпруга побягнала в планината и станала спътница на Диана. След дълги молби и разкаяния на Цефал тя се завърнала и му донесла от богинята куче, което надминавало в бяг всички, и копие, което стигало неизменно целта си, като само се връщало в ръцете на ловеца. При един лов кучето се вкаменило заедно с тевмеската лисица, защото Темида пожелала да останат и двете животни непобедими. След време при лов Цефал пробол с копието си Прокрида, която го следяла из шубрак, а той помислил, че в храста шумоли дивеч. След разказа получил от Еак исканата военна помощ, и се завърнал обратно.

Цефей — митически цар на Етиопия, съпруг на Касиопа, баща на Андромеда, тъст на Персей. В избухналата свада между брат му Финей и Персей за Андромеда взел страната на зет си. Накрая превърнат в съзвездие заедно с Касиопа (Касиопея), Андромеда и Персей.

Цефейски — принадлежащ на Цефей: цефейски поля.

Цефени — митическо племе в Етиопия, подвластно на цар Цефей.

Циана (гр. „синята“) — извор и поток при Сиракуза, дн. Пизма, който се слива с реката Анапис малко преди тя да се влее в голямото градско пристанище. Също изворната нимфа, която напразно се опитала да попречи на Дит да отвлече Прозерпина и от жал по нея се саморазтопила в бистрите си води. Чрез знак посочила на майката Церера пътя на божествения похитител.

Цианея — дъщеря на речния бог Меандър, съпруга на Милет и майка на близнаците Библида и Каун.

Цигън (гр. „лебед“) — неуязвимият син на Нептун. Ахил, като не могъл да го умъртви с оръжие, го задушил, а баща му го превърнал в лебед.

Циклади — група острови в Егейско море, разположени в кръг около о. Делос.

Циклопски — принадлежащ на циклопите, еднооки исполини, синове на Уран и Гея, груби и недодялани, но сръчни ковачи. Били хвърлени от баща си в Тартар, но Юпитер ги освободил, за да помагат на бог Вулкан в ковачницата му. Затова изковали лъка и стрелите на Юпитер, и неговите мълнии. В „Одисея“ са синове на Посейдон (Нептун). „Циклопските паши“ са в областта край пл. Етна в Сицилия. Людоеди, враждебни на другарите на Одисей. Вж. Полифем.

Цимел — лапит, убит на сватбата на Пиритой от кентавъра Нес.

Цинифиец, цинифийски — синоним на либиец, либийски, по името на реката и областта Цинипс (Кинипс) в Либия. Нумидийският цар Юба се нарича неточно цинифиец, защото нумидийците обитавали земите на днешен Алжир.

Цинт, Цинтус — планина на о. Делос, родината на Аполон и Диана.

Цинтия — прозвище на богиня Диана от името на планината Цинт (гр. Кюнтос) в Делос, на която се родила.

Цип — знатен римлянин, на когото според мита израснали рога, когато като претор излязъл вън от градската порта. Въпреки предсказанието, че ще получи царски сан, предпочел изгнание.

Цирис — неизвестна морска птица, в която била превърната Сцила. Овидий извежда името и от гр. keiro — „стрижа“.

Цирцейски — принадлежащ на Кирка (Цирцея): цирцейски бряг, цирцейски полета.

Цирцея — вж. Кирка.

Юба — цар на Нумидия, дн. Алжир (60–46 г. пр.н.е.), противник на Цезар, съюзил се с Помпей срещу него, но победен заедно с помпеянците при Тапсус през 46 г. пр.н.е., след което Нумидия станала римска провинция. Неточно наречен циаифиец.

Ювента (лат. „младост“) — римската богиня на младостта, олицетворение, съответствува на гръцката Хеба.

Южняк — вж. Аустер.

Юл — според мита син на Еней и Креуза, наричан още Асканий, дардански, т.е. троянски, избягал заедно с баща си от Троя и основал в Италия Алба Лонга, родоначалник на римския род на Юлиевците. Издънка на Юл, е Цезар.

Юлий — прозвище на членовете на римския род Юлиевци, който според преданието произхождал от Юл, с най-видни представители Гай Юлий Цезар, и неговия осиновен син Гай Октавий, наречен Гай Юлий Цезар Октавиан.

Юнона — дъщеря на Сатурн (Кронос), затова Сатурнийка, Сатурнова дъщеря, и др., питомка на Океан и Тетия, едновременно сестра и съпруга на Юпитер, първоначално етруско божество, по-късно отъждествена с гръцката Хера, царица на олимпийските богове, като божествения си съпруг владее над небето, повелителка е на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени и помощница на бременните и родилките, пример на съпружеска вярност, неумолимо строга спрямо престъпилите светостта на брака. Според гърците от свещения брак на Юпитер и Юнона произлезли боговете Хеба, Хефест (Вулкан) и Ейлития (Илития), още и Арес (Марс), който всъщност проникнал в Гърция от Тракия. Според римските вярвания потомство на небесната двойка остава единствен Марс: Хеба е само „Юнонина дъщеря“, тя излязла както Палада (Минерва) от главата на Юпитер, Вулкан е роден без баща, той е „Юнонина рожба“, а бащинството на Илития (Луцина) не е определено. Самата Юнона заявява не без огорчение, че едва, т.е. веднъж, й се удало да стане майка от Юпитер. Оправданата ревност на Юнона и семейните й крамоли са втъкани в много митове, гневно, често жестоко преследва съперничките си. За да укрие от нея Ио, Юпитер превърнал нимфата в крава, Юнона извадила очите от убития неин страж Аргус и ги поставила върху крилата на пауна (свещен на богинята вероятно защото птицата прелетяла от Азия в Европа през о. Самос, острова с прочутото светилище на небесната царица). Превърнала Калисто в мечка, и когато Юпитер възвел аркадската нимфа на небесния свод като съзвездие, Юнона слязла в морските дълбини, за да моли тамошните богове да не я допускат до водите си. Ненавистта си към похитената от Юпитер Европа пренася върху целия род на Агенор, баща й. Под образа на нейната кърмачка подучила Семела да иска от Юпитер да се яви пред нея в истинския си блясък, гибелен за смъртните. Отнела на планинската нимфа Ехо способността да говори. Подбужда в ада фурията Тизифона да всее безумие в гърдите на Ино и съпруга й Атамант. Превръща дружките на Ино в камъни и птици, една пигмейка в жерав, Антигона, дъщерята на Лаомедон, в щъркел, дъщерите на Кинирас в храмови стъпала. Пред гиганта Тифоей се превръща в крава. Опитала се да попречи на Латона да намери място на земята, където да роди Феб и Диана, след раждането им продължила да ги преследва. Пратила чума на остров Егина, задето носи име на нейна съперница. Преследва Херкулес, сина на Алкмена от Юпитер: още в утробата на майката забавя раждането, праща в люлката му две змии, внушава по-късно на Евристей да изисква от героя свръхчовешки подвизи. С недобро око гледа на Ганимед, младия виночерпец на Юпитер. Като не искала да слуша просби за мъртъвци, натоварила чрез Ирида бога на съня да яви на Алциона гибелта на съпруга й Кейк. Вместо да прегърне Юнона, гигантът Иксион прегърнал облака Нефела. В Троянската война помага на гърците, след като Парис на планината Ида отсъдил златната ябълка — първенството в красотата, на Венера, преследва Еней, сина на своята съперница. Но проявила състрадание над царица Хекуба заради незаслужената й съдба. Накрая прекратява враждата си към потомците на Еней и праща вярната си служителка Ирида да съобщи на Херсилия обожествяването на съпруга й Ромул. За нечинно отношение и незачитане на достойнството й отнела зрението на Тирезий. С всевластната в Олимп Юнона се сравнява Прозерпина („Авернска Юнона“) в подземния свят. Най-прочути статуи: колосалната мраморна глава „Юнона Лудовизи“ и загубената хризелефантинна скулптура от Поликлет. По-важни нейни светилища (херайони): в Самос, Аргос, Лациниум, в Олимпия, в Пестум.

Юпитер — върховен римски бог, отъждествен с гръцкия Зевс. Владетел на небето и земята, бог на всички небесни или атмосферни явления, от които зависи плодородието — праща росата, дъжда и снега, мята мълниите, въдворява ред и хармония сред природата, застъпник на божествената справедливост в държавата и семейството. Син на Сатурн (Кронос), затова се нарича Сатурниец, и на Рея, владетел на света след падането на Сатурн през сребърния век, властител над боговете, по-велик от своя родител, макар че се подчинява на съдбата, негови братя са Нептун, който получил от Сатурновото наследство морето, Дит, получилият подземното царство, негова сестра е Церера. Родното място на върховния бог е остров Крит, а тронът му е сред седалището на боговете, върха на Олимп, негово оръжие е мълнията, свещеното му дърво е дъбът, негова сестра и съпруга е Юнона, но съпружеството на Юпитер не е безукорно: докато само Марс е синът му от този брак, той има много деца от други богини, нимфи и смъртни жени. Някои митове за любовните приключения на върховния бог са създадени на генеалогична основа, да изведат произхода на царе и благороднически родове от Юпитер.

 

Синове

Феб Аполон от Латона

Меркурий от плеядата Мая

Бакх от Семела

Епаф от Ио

Аркад от Калисто

Персей от Даная

Тантал, според Ниоба, внучка на Юпитер

Амфион и Зет от Антиопа

Еак от Егина

Минос от Европа

Херкулес от Алкмена

Радамант от Европа

 

Дъщери

Диана от Латона

Прозерпина от Церера

Венера от Диона (или родена от морската пяна)

Минерва, родила се от главата на Юпитер

 

Внуци и правнуци

Еней като син на Венера

Одисей, синът на Лаерт, който е син на Аркизий, сина на Юпитер

Аякс, внукът на Еак, бащата на Теламон, е трети потомък на Юпитер

Пелей, синът на Еак, е внук на Юпитер.

 

Сътворил четирите годишни времена, надвил змиекраките гиганти, които искали да завладеят небето, превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, който дръзнал да осмива божествеността му, изпратил потоп на земята да затрие покварените хора, превърнал в крава любимата си нимфа Ио, за да я укрие от ревността на Юнона, после й възвърнал човешкия образ, с мълния поразил Фаетон, за да предотврати световния пожар, след това се грижи за обгорилата земя, под образа на Диана насилва нимфата й Калисто, а когато Юнона, разбрала, я превръща в мечка, Юпитер я въздига в съзвездие на небето, поразява с мълния Ескулап, защото съживявал мъртъвци, обикнал смъртната Семела, но поради хитростта на Юнона се явил пред нея със своите мълнии и гръмове, на които тя не устояла, спасил само неродения младенец Бакх, като го вшил в бедрото си, дал на Тирезий пророческа дарба в замяна на отнетото му от Юнона зрение, проникнал до затворената в подземна кула Даная във вид на златен дъжд, когато Гея изпратила срещу боговете чудовището Тиф Юпитер се превърнал на бога Амон с козите рога, посредничил между Дит и Церера за похитената Прозерпина, превърнал в планини Родопа и Хемус заради тяхното дръзновение. Арахна извезала върху платното си любовните похождения — сцени с Европа, Астерия, Леда, Антиопа, дъщерята на Никтей, Алкмена, Егина, дъщерята на Азоп, Даная, Деоида — дъщерята на Део (Церера) Прозерпина, Мнемосина. Юпитер хвърлил магесниците телхини в морето, въздигнат му бил като на „бог на всичките гърци“ храм на най-високия връх на о. Егина, и в Додона, където по шумола на листата на свещения дъб жреците долавяли неговия глас, по молба на Еак възобновил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора, възнаградил благочестивите старци Филемон и Бавкида за оказаното му гостоприемство, а наказал техните богати, но коравосърдечни съседи, направил героя Херкулес безсмъртен и го приел между олимпийците, поразил с мълния Капаней, един от Седемте срещу Тива, заради самохвалството му. Послушал Калироя и направил да израснат преждевременно невръстните й синове. Несъща дъщеря и едновременно снаха на Юпитер е Хеба, която подмладила Иолай, братовчеда на Херкулес, сред общия ропот заявил пред боговете, че и той като всички тях е безсилен пред съдбата. Орфей възпява борбата на Юпитер с гигантите, и отвличането на Ганимед. Върховният бог въпреки влечението си към богиня Тетида отбягнал близост с нея, защото според предсказанието синът й щял да превъзхожда по сила баща си, а я оженил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Пред Троя според обещанието, което дал на Тетида, помагал на троянците срещу гърците, когато Агамемнон нанесъл обида на сина й Ахил. Подвел чрез сън Агамемнон да постави на изпитание гърците с предложение да се завърнат по домовете. По молба на Аврора удостоява с особена чест загиналия пред Троя неин син Мемнон. Великанът Полифем се съмнява в неговото превъзходство, в го хули, превърнал в маймуни керкопите заради коварството им, възвежда в божество Еней, и Ромул, посочва на Венера съдбините на Рим след смъртта на Цезар. Овидий отправя молитви към Юпитер Капитолийски (по храма му на Тарпейската крепост — Капитолийския хълм) за възвеличаване на Август.

Прозвища: като бог на небесните явления гръмовержец, гръмовник. По обителта на боговете господар на Олимп, пръв владетел на Олимп, всемогъщ, всемощен, челник на боговете, властител над боговете, господар, баща на небесните, като закрилник на правото на гостоприемство гостоприемник, паномфейски, т.е. „изпращащ всички знамения“.

Изобразяван като Зевс в достойна стойка и брадат, с владетелски жезъл и със сноп от светкавици. Прочута хризелефантинна статуя от Фидий в храма на Зевс в Олимпия (едно от седемте чудеса на античния свят, представа за нея се добива само от изображенията й върху монети), от запазените най-известна статуя е т.нар. „Зевс от Отриколи“.

Язион — критянин, любим на Церера.

Язон — син на Езон, царя на Йолкос (затова наричан Езонид, Езонов), тесалийски (хемонски) герой. Пратен от вуйчо си Пелий в Колхида да му донесе оттам златното руно, оглавил похода на аргонавтите с огромния кораб „Арго“ („бързи“). За да получи от цар Еет руното, трябвало да впрегне в плуг два медноноги бика с огнени дъхове, да разоре с тях нива, в нея да посее зъбите на дракона, убит от Кадъм, и да надвие въоръжените воини, които ще поникнат от посетите зъби. С помощта на царската дъщеря Медея, у която Венера разпалила страстна любов към героя, изпълнил условията на Еет и овладял златното руно. Отплувал за родния Йолкос заедно с Медея, която подмладила с чудодейните си билки бащата на Язон, и подмамила дъщерите на Пелий да насекат на парчета баща си. Изгонен от Пелиевия син Адраст, Язон избягал с Медея в Коринт и живял там дълго време с нея щастливо. По-късно заради Креуса, дъщерята на коринтския цар Креонт, изоставил Медея, но тя си отмъстила жестоко: подпалила града, погубила с отровни дарове съперницата си и убила двете си деца от Язон. Героят участвувал и в Калидонския лов.

Ялизов — прилаг. от Ялиз, град на о. Родос.

Янта — красива девойка от критския град Фестос, дъщеря на Телест, която след превръщането на Ифис от девойка в момък станала негова щастлива съпруга.

Янус (лат. ianua — „врата“) — старо италийско божество, бог на всяко начало и на всеки край, страж на всеки изход, изобразяван с две сраснали противоположни лица, защото гледал не само към бъдещето, но и към миналото. Баща на нимфата Канента, наречен от Овидий „йонийски“ за съзвучен ефект.

Япет — един от титаните, баща на Атлант, Прометей, и Епиметей. Поради участие в бунта срещу Юпитер хвърлен заедно с другите титани в Тартар.

Япигец, япигски — производни от Япигия.

Япигия — местност в Италия (Апулия), получила името в от Япикс.

Япикс — син на Дедал, поселил се в Италия (Апулия) и дал името си на местността Япигия.

Край
Читателите на „Метаморфози“ са прочели и: