Овидий
Метаморфози (46)

Атлант

И по безкрая оттам, от раздорните вихри подхванат,

носи се тук или там като истински облак дъждовен

и от високо небе надалеч наблюдава земите

долу под него, прехвръква над всичките земни предели.

Триж забеляза щипците на Рака, триж мразните Мечки,

често към Изтока, често към Запада беше отвейван,

но като падна денят, на нощта да не се доверява,

спря за престой в областта на Атланта — на крайния

Запад,

да си почине за малко, додето светлика Аврорин

Луцифер пак изведе, колесницата дневна — Аврора.

Там обитава Атлант, на Япета синът, надвишаващ

всичките хора по ръст, властелинът на покрайнината

и на морето, което си повърхнината подлага

на запъхтяния впряг на Сол, на колесницата морна.

Хиляди овчи стада и говежди стада му по злаци

бродеха и от съседства не бе притеснена земята.

Раснеше там и дърво, а листата му, в злато блестящи,

криеха гранки от злато и в гранките ябълки златни.

„Друже — към него Персей се обърна, — или те затрогва

чест от родител велик — ей от Юпитер аз произхождам,

или те чудят дела, и на моите ти ще се чудиш.

Търся подслон и покой.“ А той спомни за древната

орис —

беше предсказала тази му орис Темида Парнаска:

„Време, Атланте, ще дойде дървото от своето злато

да се лиши и на Юпитер син ще се слави с трофея.“

В страх пред грабежа Атлант с планина огради дървосада,

дракон огромен тогава за страж на дървото постави

и забрани чужденец до земята му достъп да има.

„Бягай оттук — изкрещя му, — че инак не ще ти

помогне

славата за мъжества недействителни, Юпитер даже!“

Сила заплахата следва, опитва се да го изблъска,

думи, ту благи, ту резки, изрича, но оня се мае.

В сили по-долу от него (че кой до Атлант е дораствал

в сила?), му рече Персей: „Щом другарството ти ми

отблъсваш,

този мой дар приеми!“ — и от лява страна му показа,

сам той възвит настрани, змиеносния лик на Медуза.

Толкав Атлант, в планина се превърна. Брадата, косите

стават гори, на била се превръщат плещите, ръцете.

Туй, що преди бе глава, е високият връх в планината.

Костите стават скали. След това той нараства безкрайно

(тъй, богове, отредихте) на всички страни и небето,

цялото, заедно с всички звезди, върху него почива.