Овидий
Метаморфози (168)

Егерия

След като с тези и други поуки ума си възпита,

пак се в родината връща — тъй както разказват, —

повикан,

и от народа лацийски юздите му Нума получи.

Той, от Камените воден, щастлив от съпружество с нимфа,

обредни жертви създаде и племето, свикнало само

с дивите битви, приучи на мир и полезни изкуства.

След като на старини той с години и царство завърши,

всички — латински невести, ведно със сената народът

жалеха Нума покоен. Жена му напусна града и

низ арицийския валог из гъсти гори се зарея

и с плач и вопли смути празненства на Диана, които

беше Орест основал. Ах, съветвана беше от нимфи,

изворни, горски, да спре жалостта си, а колко утешни

думи изрече синът на Тезея на сълзната нимфа!

„С мяра тъжи! — той й каза. — Не си ти единствена с тази

жална съдба. Поогледай подобната участ на други

и ще понасяш по-леко. Дано да ти твоята мъка

вън от мен чуждите болки смекчат. Но и моите стигат.“