Овидий
Метаморфози (155)

Апулийският пастир

Свърши Ойнидът. А Венул, напуснал брега певцетийски

и калидонското царство, пристига в земята месапска.

Там пещера забелязва, от гъста гора засенена,

от трепетлива тръстика прикрита, населена днеска

от козлорогия Пан, а преди обиталня на нимфи.

Тях апулиец пастир от местата им с уплах прогони.

Но подир първия трепет внезапен кога се опомнят,

за преследвача нехайни, повеждат си те хороводи,

в такт разлюлели нозе. На пастира това не допада

и подражава ги той присмехулно със селски подскоци

и с непристойни нападки надумва им думи селяшки

и не замлъква, доде му гръкляна дърво не запушва.

Става дърво и по сока и днес му се нравът познава

като маслина дивачка той пази следи от езика

в горкия плод, възприел на словата му горчивината.