Овидий
Метаморфози (10)

Ио

Има в Хемония лес, обграден от засенчени урви.

Казват го Темпа. През него Пеней лъкатуши, избликнал

из падините на Пинд, и обръща пенливи талази.

Облак от лека роса над висок водопад се надига,

с капчици бисер влажни той околните горски върхари,

с шумола свой огласява потокът не само брега си.

Тук има дом, и покой, и олтари реката велика.

Речният бог от престол в пещера, в канарите вдълбана,

дава закон на вълните и нимфите посред вълните.

Там при бащата се стичат изпърво реките съседни,

без да разбират дали за привети или за утехи:

Сперхий тополопоячът, Еант и ленивецът Амфриз,

и Апидан, престарял, с Енипей, все така неспокоен,

още и други реки, що, където ги тласка нагонът,

влачат надолу в морето вълни, от блуждаене морни.

Само Инах не е с тях. Потаил се той вдън пещерата,

с сълзи водите множи. За Ио, за погинала сякаш

щерка, нещастен скърби. Сам не знае дали тя е жива,

или е в долния свят. Щом я никъде той не намира,

никъде сигур не е — от най-лошото тайно бои се.

Юпитер бе я видял, щом веднъж от баща си — реката,

идеше тя, и подхвана: „За Юпитер дево достойна —

с ложето ощастливила би всеки, — отбий се на сянка

ей тук в дълбокия лес.“ И дълбокия лес й посочи:

„Докато слънцето жар по земята в зенита си праща,

ако сама се боиш да навлезеш в бърлога зверилна,

в уединения лес потъни под крилото на бога,

не на какъв да е бог — аз великия скиптър небесен

с властна десница държа, аз летящите мълнии мятам.“

О, не отбягвай! Но тя го отбягваше. Лернските паши

вече остави назад и полята гористи Лиркейски,

но божеството обви с тъмнота непрогледна земята,

нейния бяг задържа и свена й девически грабна.

В същото време Юнона се вгледа в полята обширни,

там изумена видя, че сред бял ден летяща мъглата

беше довлякла нощта. Но досети се тя, че не иде

нито от онзи поток, ни от почвена влага мъглата.

И се огледа със зорко око за мъжа си — нерядко

бе уличавала вече съпруга в любовни измами.

Горе го тя не откри и помисли си: „Или се мамя,

или обида търпя“, долетя от ефира небесен

наземи и повели да напусне мъглата земята.

Юпитер, вече прозрял, че Юнона долита отгоре,

преобрази на Инах дъщерята в блестяща юница,

И като крава красива е тя. Сатурнийката хвали,

силом макар, хубостта на добичето. Сякаш не знае,

нита отде е, чия е, кое ли е нейното стадо?

Юпитер лъже: била я земята създала — рода й

повече тя да не търси. Но в дар я поисква Юнона.

Как да постъпи? Жестоко е да предаде любовта си,

отказ го би уличил. И каквото срамът го съветва,

разубеждава страстта. Пред страстта му срамът би

отстъпил,

но ако той не дари на съпругата и на сестрата

кравата — скромничък дар, ще се види, че тя не е крава.

Дава държанката той. Но страхът не напусна Юнона —

Тя се от бога боеше, боеше се тя от измама,

и повери я накрай да я пази Аресторов Аргус.