Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Семела

Беше неясен слухът — за едни е богинята строга

премного, други я хвалят — подхождал на нейното девство

нравът суров. И онези, и тези посочват причини.

Само едничка Юнона не казва дали я похвалва,

или кори, но бедата в дома Агеноров я радва.

Ненавистта към онази разблудна тирийка пренася

тя върху целия род, а предишния повод последва

нова причина: от кълн на великия Юпитер тегне

плодна Семела. Преди за кавга да отвори устата,

„С моите вечни кавги аз нима съм успяла? — си казва. —

Нея сега да накажа, аз нея към гибел да тласна,

ако се с право Юнона велика зова и достойно

скиптъра в геми с десница държа, ако аз съм царица,

родна сестра и съпруга на Юпитер, сигур сестра съм!

Мислех, че тайната връзка й стига и кратко ще трае

нашият срам, но натегна — това доживяхме, — вината

тялото сочи и майка — едва туй на мен се удаде —

само от Юпитер иска да бъде, от хубост надменна.

Мами се тя! Да не съм на Сатурн дъщеря, ако скоро

нейният Юпитер сам във вълните на Стикс я не хвърли!“

Става от трона Юнона, в злат облак пред прага Семелин

стига, но облака тя не разпръсва, додето не взема

лик на старица, поставя над чело коси посребрени,

кожата с бръчки бразди и поддържа превитото тяло

на подкосени нозе, на старешки преправя гласа си —

спидаврийката сякаш Бероя, Семелина дойка.

Скоро подхванаха реч. Подир дълъг брътвеж споменаха

името Юпитер те и с въздишка старината рече:

„Искала бих да е Юпитер той, но боя се от всичко —

в момини спални били са мнозина под вид на небесни.

Щом се показва за Юпитер, той любовта да докаже,

ако привиден не е. Величав и прекрасен, какъвто

сам посещава Юнона, такъв величав и прекрасен

да те притисне на гръд, и със всички отличия свои!“

Пред доверчивата щерка на Кадъм Юнона надумва

тези слова и тя иска от Юпитер дар ненаречен.

Богът: „Избирай — й рече, — не ще ти откажа аз нищо,

за да ми вярваш напълно, мощта на потока стигийски

нека ме чуе — от този бог и боговете боят се.“

В радост пред злото премощна Семела, за смърт отредена

поради готовността на любовника, рече: „Яви се

ти и пред мене, какъвто при сключен съюз на Венера

тебе Юнона прегръща!“ Да сключи устата й богът

иска — но вече избързал, гласът бе във въздуха литнал.

И той изстена — не може назад да й върне молбата,

сам да си клетвата върне. Със скръбно сърце се възкачва

горе в небето и кимнал, след себе си облаци влачи,

още поройния дъжд и примесени мълнии с вихри,

и неизбежните гръм и светкавица той си навлича,

но се опитва мощта да ослаби, доколкото може,

с огъня, с който срази Тифоей, великана сторъки,

той се не въоръжава, престрашна е жестокостта му.

По-лека мълния има, в която ръката циклопска

по-малко яростен пламък и по-малко гняв е заложил,

„Второ оръжие“ тя се зове от небесните. С нея

влиза в дома на Агенор. Небесният гръм не понесе

смъртното тяло и то изгоря от годежните дари.

Още съвсем несъзрял, младенецът от скута си майчин

бива изтръгнат и вшит, ако може това да се вярва,

крехък в едното бедро на бащата, додето съзрее.

Най-напред леля Ино го на люлката тайно отглежда,

беше предаден след туй на низейските нимфи, които

скрит в пещера го държаха и там го изхраниха с мляко.