Овидий
Метаморфози (147)

Сцила

Вече евбеецът, жител на морската бездна, отмина

Етна — масива грамаден, затиснал гигантското гърло,

после циклопските паши, които не знаят ни рало,

нито мотика, ни бици, напънали шии в ярема,

после подмина и Занкла, отсреща на Региум вала

с протока, който троши мореходи и с двата си бряга

до авзонийска земя и сикулски предели опира.

С яки ръце Главк отплува оттам през тиренски талази

до билконосните хълми на Кирка, на Сол дъщерята,

и приближи до палата, гъмжащ с привидения зверски.

Щом я съгледа и поздрав поднесе, и поздрав получи,

рече: „Богиньо, смили се над бога! Едничка ти можеш

моята страст да смекчиш, ако аз ти изглеждам достоен.

Колко е силна, титанко, мощта на тревите, не знае

по-добре никой от мене, защото чрез тях съм превърнат.

И да ти бъде известна причината на лудостта ми:

на италийската суша отсреща месанската крепост

Сцила съгледах. Срамя се сега да разказвам какво съм

аз обещавал и молил и как бях отблъснат от нея.

Ти, ако власт притежават вълшебните думи, вълшебства

с устни свещени речи, ако билето по е могъщо,

употреби ти мощта на изпитано действено биле!

Раната само недей ми лекува, недей я оздравя,

студенината не търся. Но тя да ми плама споделя.“

Кирка (от нея не беше усещала по-надълбоко

друга любовната жар, дали беше причина сама тя,

или го стори Венера за донос на нейния татко?)

определи: „По-добре да си вземеш съгласна, която,

от страст еднаква обзета, да храни еднакви копнежи!

Беше наистина, беше достоен да бъдеш обичан

и ако — вярвай! — надежда дадеш, да лудее по тебе.

Никак не се двоуми, довери се на своята хубост:

аз, дъщерята на Сол златозарен, самата богиня,

толкова с билките мощна и със заклинателни думи,

аз те желая. Презирай презрялата тебе, обичай

тази, която те люби. Ведно отплати се на двете.“

Докато тъй го прелъства, Главк виква: „По-скоро ще

раснат

листи въз морската шир, водорасли на връх планината,

но не изменям страстта си към Сцила, додето е жива.“

Люто богинята кипна. Понеже не може на него

(влюбена, тя и не ще), разгневи се на тази, която

той предпочете пред нея. Отблъсната тъй от Венера,

този час бурени стрива — ужасни, със сокове страшни,

и над сместа смотолевя Хекатини думи магесни.

Мята лазурния плащ и така от средата на двора

тя през умилкващ се рой от животни върви устремена

право към Регион, тъкмо насреща скалите занклейски,

и въз вълните възлиза, които кипят и бушуват,

върху които пристъпя тъй, както на твърдата суша

и върху повърхността им притичва със сухи стъпала.

Имаше заливче тихо, извито в дъга сърповидна —

място за отдих на Сцила. Тя търсеше тука защита

от яростта на морето и зноя небесен, когато

слънцето най-жарко грее от свода при най-къси сенки.

Мястото опорочава богинята с чудни отрови,

ръсва отгоре от корен зловреден изстискана течност,

три пъти по деветорни загадъчни клетви промълвя

из чародейци уста, от нечувана реч затъмнени.

Ето и Сцила пристигна, до кръст във вълните навлезе,

но ужасена видя, че чудовища лаещи срамят

нейното лоно и първо помисли, че те не са нейни

части телесни, и пъди, и бяга, и тръпне от тези

кучешки нагли усти, но каквото отбягва, влече го.

Дето си хълбока търси, бедрата, краката, намира

там вместо тези си части устите на Цербер. Над бесни

кучета тя се държи, гърбовете на диви животни

с осакатена утроба, с търбуха издаден възсяда.

За любовта си Главк плаче, отказва съюза на Кирка,

вражески тя прекалила със силата на буренака.

Сцила остана на място и щом като време настъпи,

тя от омраза към Кирка лиши Одисей от другари.

Можеше да потопи и тевкрийските кораби скоро,

ако не беше в скалата, която и днес се издига,

преобразена. Скалата все още отбягва морякът.