Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Редакция
maskara (2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. — Добавяне

Ценей

Сам Еакид се дивеше, дивяха се всички ахейци,

докато Нестор започна: „Единствен през ваши дни Цигън

беше желязо презрял, устойчив срещу всякакъв удар.

Но аз самият видях как на хиляди рани удържа

с ненараняемо тяло Ценей от перебското племе —

този перебец Ценей, обитател на Отрие, прочул се

с подвизи. Повече беше това любопитното в него:

беше създаден жена.“ От незнайното чудо се смайват

всички, замолват го да им разкаже, Ахил между всички:

„О сладкодумецо старче, о разум на нашето време,

хайде разказвай, тук всички желаят от тебе да чуят

кой бе Ценей и защо се в противоположност превърна,

кой бе военният поход, коя бе борбата, в която

ти го позна, от кого бе надвит, ако бил е надвиван.“

Нестор започна: „Макар че в гнета на ленивата старост

от младините си много видяно аз вече забравям,

повече все пак си спомням. Но нищо от всичко, което

в мир и война преживях, не е врязано в моята памет,

както известната случка. Щом дългата старост ни прави

зрители на многобройни дела, проживял съм аз вече

двеста години, сега в поколение трето живея.

Мила и прелестна бе на Елат дъщерята Ценида,

от тесалийките първа по хубост мома в градовете,

близки и твои (защото, Ахиле, бе твоя землячка),

и за мнозина женихи тя беше завидна надежда.

Може би също Пелей се домогвал до нейното ложе

или пък вече бе сключил съюза си с твоята майка,

или бе вече обвързан. И с никой от тези женихи

се не омъжи Ценида. Веднъж по усамотен бряг

морският бог я насили (така разгласява мълвата).

И щом Нептун пръв изпита любовната сладост, изрече:

«Сигурно нима да бъде отблъсната твоята воля.

Избора свой изкажи.» (И това известява мълвата.)

Каза Ценида: «Желая, насилена, нещо велико:

повече да не изпащам. О, дай ми жена да не бъда!

Всичко така ще си дал.» Произнесе последните думи

с по-нисък тон и гласът й изглеждаше мъжки, какъвто

вече наистина беше, че нейната воля изпълни

богът на морската бездна, той още направи Ценея

ненараним, да не може желязото да го поваля.

Развеселен от дара, се оттегля атракският момък

и се отдава на мъжки дела низ пенейски полета.“