Овидий
Метаморфози (157)

Ардея

Мимо надежда рутулът да спре да воюва, изплашен

от чудесията — в нимфи се чълните превъплъщават,

твърд е той. Има си всяка страна богове и упорство —

на боговете е то равностойно. Ни царството зестра,

нито престолът на тъста, ни, дево Лавиния, ти си

повече цел на войната — воюват от срам, за победа.

Вижда накрая Венера сина си в победни доспехи,

пада и Турн, и Ардея, която зовяха могъща

само при Турн. А когато чуждинският меч го погуби

и подир него зари домовете горещата пепел,

из пепелището птица излита, невиждана още,

тя, като пляска с криле, пепелта от земята раздухва.

Звук и посталост, и бледност, и всичко у нея прилича

на завладения град, дори старото име Ардея

пази и с жаловен плясък си маха крилете рибарят.