Овидий
Метаморфози (90)

Перимела

Както и сам забелязваш, ей в далечината се вдига

остров — любимецът мой. Перимела зове го морякът.

В нимфата влюбен безумно, лиших я от невинността й.

Но Хиподам се разсърди и гневно захвърли баща й

тялото на дъщеря си от стръмна скала в дълбината.

Аз я поех от вълните. „Носителю ти на тризъбец —

рекох, — владетелю втори в света — на вълните игриви,

о, помогни й, че тя по гнева на баща си потъва.

Място, Нептуне, й дай или място сама да си бъде.

Още преди да завърша, обхваща й лекото тяло

нова земя и променя се тялото в тежкия остров.“