Овидий
Метаморфози (48)

Коралите

Сам победителят черпи вода и си мие ръцете,

да не навреди ликът змиеносен на гладкия пясък,

сипва по него листа и постила стъбла морерасли

и въз тях на Форкинида Медуза главата полага.

Клонките, свежи и живи от сока на сърцевината,

вземат мощта на ужасната твар и от нейния допир

коравината прониква по зеленина и по клонки.

Морските нимфи опитват сами чудноватото дело

в повече гранки и радост им всяка сполука донася,

пръскат отново, отново от тях семена по вълните.

Тази природа и днес са запазили всички корали,

те се втвърдяват от досег на въздух: което в морето

пръчка било, над морето се преобразява на камък.

Вдига на три божества той от чим три олтара — отляво

на Меркурий, отдясно на тебе, о войнствена дево,

средния Юпитер има. За теб, божество най-велико,

коли бик, за бързохода теле, за Минерва юница

и получава награда за подвига смел Андромеда,

но без прикя. Хименей и Амур ги повеждат под факли,

лумват огньовете, щедро насищани със аромати,

по домовете увисват гирлянди, навсякъде екват

лири и флейти, и песни — щастливите знаци за радост.

Целият атрий от злато разтваря за своите гости

двери широко и знатни цефени в изящни премени

идат на брачния пир, уреден превъзходно от царя.