Овидий
Метаморфози (149)

Питекуза

От песъчливия бряг и от новия град се измъкна,

за да се върне героят до Ерикс и верния Ацест.

Жертви там носи, почита гроб бащин и чълните впуска,

дето почти бе Ирида Юнонина възпламенила,

царството на Хипотад отминава, де пуши от сяра

нагорещената пръст, на сирените Ахелояди

скалния бряг той следи и съдът без кърмача минава

край Инарима, Прохита и край Питекуза — а този

остров — пустинен хълм, води от своите жители име:

На боговете бащата, намразил керкопското племе

за вероломния дух и делата измамни, му стори

мъжките образи грозни животни, така да изглеждат

в същото време подобни на хората и неподобни.

Ръста им богът смали, носовете им сплеска, нагоре

той ги възви, набразди им лицата със старчески бръчки,

с лъскава козина цели телата облече и в тези

селища той ги засели, но от употреба на думи

и на езика, способен за клетви лъжливи, лиши ги,

само остави да могат със сипкав скимтеж да се жалят.