Овидий
Метаморфози (112)

Керасти и Пропетили

Но ако питаш сега Аматунта, богат на метали,

дали признава, че той е създал Пропетидите, сигур

ще отрече и за тия керасти, които в челата

някога бяха с два рога, които им името дават.

Тъкмо пред техните порти на Юпитер гостоприемник

беше олтарът. Злодейство! Ако пришълец би го зърнал

окървавен, начаса би помислил, че там току клали

агнета аматунтийски ведно със сукални теленца.

Не! Там заколили гост. Възмутена от грозната жертва,

блага Венера се кани полетата на Офиуса

и градовете си да изостави: „Но що са виновни

моите скъпи места, градове? Що са сторили? — пита. —

По-скоро злостният род да плати със прокуда, убийство

или пък с нещо, което стои между смърт и прокуда.

А за възмездие що по̀ подхожда от метаморфоза?“

Докато мисли какви да ги стори, тя погледа спира

върху рогата и сеща, че могат те тях да запазят.

И преобръща телата грамадни на диви бичета.

А Пропетидите гнъсни посмяха дори на Венера

да отрекат божеството. Така се простили — разказват —

поради нейния гняв и с телата си, и с хубостта си.

И щом кръвта от лицата и руменината изчезват,

стават те кремък корав при едва доловима промяна.