Овидий
Метаморфози (88)

Ахелой

В същото време Тезей, взел участие в общата хайка,

крачеше към крепостта Ерехтеева, на Тритонида.

Но Ахелой, придошъл, се изпречи на пътя му, спря го

и: „Знаменит Кекропиде — му рече, — под моята стряха

тук подслони се, на луди талази не се уповавай.

Носят те яки греди и търкалят с могъществен бобот

скални отломъци тежки. Видях как ведно със стадата

влачат крайбрежни високи загради, от своята сила

нямаха биците полза, конете от пъргавината.

Много тела на младежи при снегопадеж в планината

този порой потопява в кипежа на водовъртежа.

По е добре да отдъхнеш, додето потокът се върне

в своя предел и руслото поеме снишено вълните.“

Кимна синът на Егей: „Ще приема — му той отговори —

твоя подслон и съвет, Ахелое.“ Така и постъпи.

Влиза той в атрий, иззидан от шуплеста пемза и туфи

негладки. Бе овлажняла земята от мъхове меки,

редом сглобен бе таванът от охлюви и раковини,

От светлината две трети Хиперион вече отмери

и се възлегнаха там и Тезей, и другарите редом —

тук на Иксион синът Пиритой, там трезенският херос

Лелег, над челото вече с коса, на места посивяла.

Удостоява и други с еднаквото гостоприемство

речният бог акарнански, доволен от своя могъщ гост.

Ей босоноги наяди веднага поставиха маси

и ги отрупаха с гозби. Когато гощавката мина,

вино разляха в елмази. И мощният херос попита,

взор устремил към морето, пред него лежащо: „Кое е

мястото ей там (посочи го с пръста) и как се нарича

оня там остров, кажи ми, макар че един не изглежда.“